Определение № 972 от 25.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 972 гр. София, 25.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601210 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по повод постъпили частни жалби от адвокат В., защитник на подсъдимите Д. Ж. и С. Ж., адвокат И., служебен защитник на подсъдимия А. А., адвокат Б., служебен защитник на подсъдимия В. Х., адвокат Х., защитник на подсъдимия К. К., адвокат И. Н. и адвокат М. Н., защитници на подсъдимите П. Я. и Р. Н., адвокат А., защитник на подсъдимите И. Н. и П. П., адвокат К., защитник на подсъдимия П. Я., адвокат Д., защитник на подсъдимия К. К., против определение от 25.06.2024г., постановено по нохд №3058/2021г. на СГС. Към жалбите на подсъдимите Ж., Ж., Я. и Н. са депозирани и допълнения. С атакувания съдебен акт са оставени без уважение исканията на защитниците в хода на разпоредителното заседание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, както и за изменение или отмяна на мерките за процесуална принуда на част от подсъдимите.

В жалбата на адв.В. се твърди, че е нарушена процедурата при произнасяне на акта, тъй като съдебният състав отсъствал в цялост от съдебната зала за много кратко време, като по този начин е опорочена процедурата за провеждане на тайно съвещание. В допълнението се твърди, че мотивите на съда са декларативни, не отговарят на изложените от защитата съображения, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва 1 конкретика относно твърденията, че Ж. е ръководител на престъпна група, че се е занимавал си давал указания за разпространение на наркотици, по делото липсват обвинения, свързани с разпространение на такива вещества. Тези обстоятелства са изложени оскъдно, няма възможност да се осъществи защита срещу тях, а от друга страна, е налице противоречие между обстоятелствената част на акта и диспозитива му. Липсва и конкретика относно обвинението на Ж., съдът не е отговорил и на тези доводи на защитата, след като не са описани действията, с които тя е осъществила престъпна дейност, това я лишава от възможност да се защити. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на прокурора.

В жалбата на адв.И. се твърди, че определението е неправилно, съдът неоснователно не се е съгласил с аргументите на защитата, тъй като по отношение на подсъдимия А. не е посочено как се е реализирало подбудителството и помагачеството, не е посочен механизмът на извършване на престъплението, с какви действия и пособия е извършен палеж, всичко това води по препятстване на възможността да се осъществи защитата. Затова се иска отмяна на определението и връщане на делото за изготвяне на нов обвинителен акт.

В жалбата на адв.Б. се твърди, че определението е неправилно, тъй като и по двете обвинения против подсъдимия Х. обвинителният акт не е конкретизиран и не е съотнесен към доказателствата, което затруднява правото на защита, затова се иска връщане на делото на прокурора.

В жалбата на адв.Х. се сочи, че по отношение на подсъдимия К. отсъства фактическо описание на извършеното деяние, механизмът на извършване на престъплението е само маркиран, поради което се иска отмяна на определението и връщане на делото на прокурора.

В жалбата на адвокат И. Н. и адвокат М. Н. се твърди, че в обвинителния акт липсва конкретика и описание в какво се изразяват действията на Н. и Я., за да се приеме, че имат качеството на участници в ОПГ. Обвинението касае много дълъг период от време, което също налага прокурора да посочи неправомерното поведение, конкретно за всеки от подсъдимите, като тези твърдения се отнасят и до обвинението по чл.213а от НК, независимо от доводите на съда, че се касае за усложнена фактическа обстановка, следва да се посочи кога, как и по какъв начин Н. е склонил и улеснил неустановените 2 лица, как, кога и къде са проведени срещи между него и подсъдимия Ж. и Я..

Изложени са и съображения за незаконосъобразност на определението в частта, с която е отказано изменение на мерките на неотклонение на Н. и Я., като се иска отмяна на определението в обжалваните части, както и връщане на делото на СГП за изготвяне на нов обвинителен акт.

В жалбата на адв.К. се поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като не са били изложени мотиви за постановяването му в съдебно заседание, което е самостоятелно основание за отмяна, затова се прави такова искане. Оспорва се и произнасянето по искането за отмяна на мярката за неотклонение на подсъдимия Я.. В допълнението се посочва, че в акта не се съдържат фактически твърдения относно обвинението против този подсъдим, има противоречие относно формата на съучастие, посочено е, че Я. е действал като подбудител и помагач, а също и че е заплашил с насилие пострадалия С., без конкретни фактически твърдения как е сторено това, липсва конкретика и относно обвинението, че е осъществил деянията в изпълнение на решение на ОПГ.Иска се отмяна на определението, връщане на делото на прокурора за отстраняване на нарушенията, а също и поради наличие на основанията за това, да се отмени изцяло или да се измени мярката за неотклонение.

В жалбата на адв.А. са изложени доводи за отмяна на определението, те не са конкретизирани с допълнение, искането е за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

В жалбата на адв.Д. се излагат съображения, че не са били отстранени нарушенията, заради които обвинителният акт е бил върнат на прокурора с акт на съда по нохд №1064/2019г., напротив, актът е внесен отново, освен това не са били изложени мотиви за произнасянето на съда по искането за прекратяване на съдебното производство, както и за отказа да бъдат изменени мерки за процесуална принуда по отношение на подсъдимия К.. По отношение на този подсъдим, освен неотстранените нарушения при предходното внасяне на обвинителния акт, има допуснати нови такива. Не е посочено фактическото участие в деянието по чл.321, ал.3 от НК, което пречи да се осъществи защитата, относно деянието по чл.213а, ал.3 от НК има допусната неяснота и противоречие в диспозитива, не става ясно кога К. е заплашил Й.. Не е дадена възможност на К. да даде обяснения, с което са му 3 нарушени правата. Относно произнасянето по мерките за неотклонение се сочи, че то е декларативно и безмотивно, което също е процесуално нарушение. Иска се отмяна на определението, връщане на делото на прокурора и отмяна на мерките за процесуална принуда по отношение на подсъдимия К..

Първоинстанционният съдебен състав е приел, че възраженията на защитата относно твърдяни допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на обвинителния акт не са основателни, тъй като актът съдържа в необходимата пълнота онези фактически твърдения и правната им квалификация, които са необходими с оглед даване на начало на съдебно следствие. С тези доводи, изложени в протокола, е отказано прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. След протокола от съдебно заседание от 25.06.2024г. са приложени допълнителни мотиви към това определение, като е посочено, че са изготвени с обявяване на протокола на 05.07.2024г. По съображения, че мерките за неотклонение имат служебна функция да осигурят необходимото бързо протичане на производството, съдът е приел, че не са налице законовите предпоставки за тяхното изменение, като е посочил и че с напредване на съдебното следствие и наличието на доказателства за добросъвестно процесуално поведение на подсъдимите, съдът ще намалява процесуалната тежест.

На стр.714 от съдебното производство са приложени мотиви към определение от 25.06.2024г., изготвени с обявяването на протокола на 05.07.2024г.

След анализ на съображенията в жалбите, мотивите на съда да постанови проверяваното определение, изложени в съдебно заседание и обвинителния акт, настоящият състав намира, че жалбите са допустими, като депозирани в срок и от легитимирани за това лица, а по същество са неоснователни както относно искането за отмяна на отказа на съда да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт, така и в частта относно мерките за процесуална принуда, по следните съображения:

На първо място, следва да се разгледа възражението на адв.Д., защитник на подсъдимия К., че обвинителният акт е бил върнат на прокурора с акт на съда по нохд №1064/2019г. и същият акт е внесен отново, без да се изпълнят 4 указанията на съда. В тази връзка беше извършена служебна проверка, при която се установи, че върнатият с определение от 04.07.2019г. по нохд №1064/2019г. на СпНС не е идентичен с акта, поставил началото на настоящото производство. По тази причина не може да се приеме, както се твърди в жалбата, че не са били изпълнени указанията на съда и това е самостоятелно основание за отмяна на проверяваното определение, извън останалите възражения в жалбите.

На второ място, следва да се посочи, че процесуалният ред за произнасяне на първостепенния съд по искането за прекратяване на съдебното производство не е бил нарушен, с оглед на обстоятелството, че преди произнасяне по исканията са били изложени, макар и лаконични мотиви, видно от протокола от съдебното заседание. Процесуалната техника те да се допълват, както е било сторено по делото, не е допустима, затова изложените съображения в допълнителните мотиви не се налага да бъдат обсъждани. Но произнасянето на съда не е напълно безмотивно, така че не се налага отмяна на определението и само на това основание, а следва да се разгледат обсъдените в него въпроси по същество. Липсват и доказателства да е допуснато нарушение на процедурата по произнасяне на съдебния състав по време на съвещанието преди произнасяне на определението в съдебна зала, както се твърди в жалбата на адв.В., няма основание да се приеме, че проверяваният акт обективира волята само на съдията-докладчик.

Съгласно разпоредбата на чл.249, ал.3 от НПК, на съдебен контрол по този ред подлежи определението, с което в разпоредително заседание съдът се е произнесъл по искания за прекратяване на съдебното производство на основание чл.248, ал.1, т.3 от НПК. Разглеждайки по същество жалбите, настоящият състав намира, че не следва да бъдат уважавани, защото правилно и обосновано първостепенният съд е приел, че изложените възражения от защитата са неоснователни, а обвинителният акт отговаря на изискванията по чл.246, ал.2 от НПК.

В мотивите на проверяваното определение изрично е посочено, че повдигнатите от защитата въпроси не могат да се определят като съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като актът съдържа в необходимата пълнота онези фактически твърдения и правната им квалификация, които са необходими за даване на начало на съдебното следствие. При служебна 5 проверка въззивният съд установи, че действително изложението в обвинителния акт позволява да се осъществи правото на защита, тъй като по отношение на вменените на подсъдимите престъпления са изложени всички необходими елементи за съответните състави, независимо че това изложение не е подробно. По отношение на различните престъпления, вменени на различните подсъдими, са посочени твърдяните от държавното обвинение фактически обстоятелства, на които са дадени и съответни правни квалификации, а възраженията на защитата биха могли да се обсъждат по съществото на делото, но не и в хода на разпоредителното заседание. При проверката се установи, че действително в проверявания прокурорски акт съществуват установените от първоинстанционния съд фактически твърдения, описващи усложнена престъпна дейност, от които е видно каква е действителната воля на прокурора относно формулираните обвинения, които са ясни от фактическа и правна страна. С оглед големия брой на подсъдимите и деянията, както и наличието на повторения на различни места от акта, действително се създават известни затруднения при четенето му, но това не лишава страните от възможност да разберат обвинението. Относно наличието на всички съставомерни признаци на престъпленията мотивите на първоинстанционния съд се споделят изцяло, доколкото действително обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива съдържат описание на всички съставомерни признаци, съответстват си напълно, няма съмнение какви са инкриминираните периоди и места, а също и по какъв начин се твърди, че са извършени деянията. Действително е въпрос на доказване дали ще се установят обстоятелствата, така както са изложени от прокурора, това следва да бъде предмет на крайния съдебен акт, а самото изложение на обвинението по никакъв начин не нарушава правото на защита, защото позволява да се разбере какви са обвиненията. След като в обвинителния акт са формулирани твърдения за извършеното от подсъдимите, изрично е уточнена правната им квалификация и няма никакво съмнение за несъответствие или противоречие между обстоятелствената част и диспозитива, първоинстанционният акт следва да бъде потвърден.

Разпечатката съдържа 23 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/af98d07b-de43-4460-a2f5-276a103628cb