Решение № 708 от 27.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 708 гр. Варна, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100501056 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Община Варна, представлявана от кмета Благомир Коцев, чрез юрисконсулт С. Д. против решение № 968 от 19.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 10580 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и втори състав, с което е осъдена Община Варна да заплати на Р. В. М. сума в общ размер от 7 800 лева, явяваща се разликата между уважен частичен иск от 1 800 лева до претендираните 9 600 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди пропуснати ползи от наем на моторно превозно средство /МПС/ за срок от 12 месеца по 800 лева на месец, който е прекратен поради увреждане на лек автомобил „Лексус“ с рег.№ *** собственост на Р. В. М. - от неправомерно нанесените му щети в процесното пътнотранспортно произшествие /ПТП/.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, тъй като не са доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от деликт. Въззивникът се позовава на практиката на ВКС, според която на обезщетение подлежат само реални вреди. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отхвърлен предявеният иск за имуществени вреди.

В условията на евентуалност въззивникът моли да бъде намален размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди в съответствие с константната съдебна практика, както и да бъде намален размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Претендира сторените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение съгласно Закона за правната помощ /ЗПП/.

В срока по член 263 алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който въззиваемата страна Р. В. М. чрез адвокат А. Д. е оспорила жалбата като 1 неоснователна, като подробно е изложила аргументите си за правилността законосъобразността на обжалваното решение и иска неговото потвърждаване. и

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и прецени събраните по делото доказателства на основание член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Постъпила е искова молба от Р. В. М., предявена срещу Община Варна, в която се твърди, че на 20.05.2022 г. около 11,15 часа в град Варна на кръстовището между ул. „К.Р.“ и ул. „Д.“ настъпило ПТП между лек автомобил марка „Лексус“ с рег.№ ***, управляван от ищеца Р. В. М., и лек автомобил „Мазда“ с рег.№ ***, управляван от У.В.П.. С решение № 1369 от 22.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 20233110114296 на Районен съд – Варна, е осъдена Община Варна да заплати на Р. М. сумата от 1 800 лева частичен иск от 9 600 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от пропуснати ползи от наем на МПС за срок от 12 месеца по 800 лева на месец, който е прекратен поради увреждане на автомобил „Лексус“ с рег.№ *** - собственост на Р. В. М. – от неправомерно нанесените му щети в процесното ПТП, виновно причинени от бездействието на ответника като собственик на пътя, която не е изпълнила задълженията си за поставяне на вертикална пътна сигнализация – липсата на поставен пътен знак Б3 – на общински път на кръстовището между ул. „К.Р.“ и ул. „Д.“ -, което е станало причина на 20.05.2022 г. около 11,15 часа да настъпи ПТП между лек автомобил марка „Лексус“ с рег.№ ***, управляван от ищеца Р. В.

М., и лек автомобил „Мазда“ с рег.№ ***, управляван от У.В.П.. Решението е влязло в сила.

На ответника е изпратена покана да бъде заплатена разликата между присъдената сума от 1 800 лева и претендираната от 9 600 лева, но Община Варна е отказала.

Поради изложеното се иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 7 800 лева, представляваща разликата между предявения частичен иск от 1 800 лева до претендираните 9 600 лева, явяваща се обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от наем на МПС за срок от 12 месеца по 800 лева на месец, който е прекратен поради увреждане на автомобил „Лексус“ с рег.№ *** собственост на Р. В. М..

В срокът по член 131 от ГПК ответната страна Община Варна е депозирала писмен отговор, с който искът се оспорва и се моли за отхвърлянето му, тъй като не са доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от деликт, а на обезщетение подлежат само реални вреди.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка.

Безспорно е, че между страните е водено гр.д.№ 14296/2023 г. по описа Районен съд – 2

Варна, по което с решение № 1369 от 22.04.2024 г. е осъдена Община Варна да заплати на Р.

В. М. следните суми: 13 225,41 лева, необходима за репариране на лек автомобил „Лексус“, с peг.№ *** - собственост на Р. В. М. - от неправомерно нанесените му щети в процесното ПТП, виновно причинено от бездействието на община Варна като собственик на пътя, която не е изпълнила задълженията си по поставяне на вертикална пътна сигнализация, липсата на поставени пътен знак БЗ на общински път, на кръстовището на ул. „К.Р.“ и „Д.“, което е станало причина на 20.05.2022 г. около 11,15 часа да настъпи ПТП между лек автомобил марка „Лексус“ с рег.№ ***, управляван от Р. В. М., и лек автомобил „Мазда“ с peг.№ *** управляван от У.В.П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2022 г.

/датата на увреждането/ до окончателното изплащане на сумата; сумата от 1 500 лева обезщетение за нанесени имуществени вреди, свързани със съхранението на повредения автомобил „Лексус“, с рег.№ *** - собственост на Р. В. М. - в гараж за периода 20.05.2022 г. до август 2023 г. / 15 месеца по 100 лева месечен наем / от неправомерно нанесените му щети в процесното ПТП, виновно причинено от бездействието на община Варна като собственик на пътя, която не е изпълнила задълженията си по поставяне па вертикална пътна сигнализация, липсата на поставени пътен знак БЗ на общински път, на кръстовището на ул. „К.Р. „ и „Д.“, което е станало причина на 20.05.2022 г. около 11,15 часа да настъпи ПТП между лек автомобил марка „Лексус“ с рег.№ ***, управляван от Р. В. М., и лек автомобил „Мазда“ с peг.№ АТ 6777 СЛ, управляван от У.В.П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1 800 лева - частичен иск от 9 600 лева , представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от наем на МПС за срок от 12 месеца по 800 лева, който е прекратен поради увреждане на лек автомобил „Лексус“, с рег.№ *** - собственост на Р. В. М. – от неправомерно нанесените му щети в процесното ПТП на основание член 49 във връзка с член 45 от ЗЗД.

При постановяване на решението си настоящият състав взе предвид постановките в точка 2 на тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС, постановено по тълк.д.№ 3/2016 г. на ОСГТК, в което се казва, че посоченият в исковата молба юридически факт, от който произтича спорното право, представлява основанието на иска, включително при предявяването му като частичен. Независимо, че с частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право /какъвто е настоящия казус/. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на които се поражда претендираното или отричано от ищеца спорно материално право. При постановяване на решението съдът е длъжен да обсъди събраните доказателства, възражения и доводи на страните, да установи реално осъществените факти и обстоятелства и въз основа на тях да направи извод за възникването, съществуването, прекратяването или погасяването на съответното материално правоотношение, разбирано като двустранна правна връзка, обединяваща корелативни субективни права и юридически задължения от момента на тяхното възникване до 3 реализацията им. Обективните предели на силата на пресъдено нещо /СПН/ очертават нейния предмет - правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено по делото, и субективното материално право, което произтича от него, а субективните предели - страните по материалното правоотношение, както и лицата, които, макар и да не са страни, са обвързани от установеното положение. Белезите, които индивидуализират всяко материално правоотношение и съответно субективно материално право, представляват обективни предели на СПН, а именно: юридическите факти, от които спорното право произтича, съдържанието на спорното право /в какво се състои то/ и неговото правно естество /правна квалификация/. Субективното материално право не може да бъде установено извън правопораждащите го факти, извън основанието му. Страните по материалното правоотношение са необходимата част от обективните и субективни предели на СПН.

При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.

С оглед на изложеното наведените възражения от страна на ответника Община Варна се явяват неоснователни. Също така следва да се отбележи с оглед направеното във въззивната жалба възражение, че претендираният размер е прекалено завишен, че този аргумент е релевантен досежно репариране на неимуществени вреди, но не и на имуществени такива, в случая определени като пропуснати ползи за определен период от реализиране на вземане по договор за наем.

В хода на делото пред първата инстанция ищецът е представил договор за наем на автомобил „Лексус“ с рег.№ ***, който е бил прекратен, поради настъпилото на 20.05.2022г.

ПТП. Състоянието на автомобила обективно е изключило възможността лекия автомобил да се ползва, като по този начин е лишило ищецът от бъдещ доход изразяващ се в наем на стойност 800 лева. Срокът за договора е бил 12 месеца, следователно ищецът е бил ощетен с доход, представляващ сумата от 9 600 лева. Ответната страна Община Варна нито в настоящият процес, нито по гр.д.№ 14296/2023 г. по описа на Районен съд – Варна е оспорила представеният договор за наем, сключен между ищеца Р. В. М. и „Експрес обмен“ ООД, представлявано от Р. В. М., нито относно достоверността на датата му на съставяне на 4 основание член 181 от ГПК.

Първоинстанционният съд е приел, че ищецът, отдавайки личният си автомобил под наем на фирмата, в която работи, би получавал целия едногодишен наем от по 800 лв. срещу ползването на собствения си автомобил, но поради бездействието на Община Варна е претърпял имуществени вреди - пропуснати ползи от наем, които са доказани по основание.

Както бе посочено по-горе договорът за наем е сключен на 26.04.2022 г., като уговореният в член 2 от него срок е за времето от 26.04.2022 г. до 26.04.2023 г. Вредата е настъпила на 20.05.2022 г., тоест почти месец е било налице изпълнение по договора, поради което и за това време ищецът няма основание да претендира пропуснати ползи. Посредством извършване на прости аритметични изчисления /9 600 – 1 800 – 666,66/ сумата, за която следва да бъде осъден ответникът е 7 133,34 лева.