Решение № 267 от 30.10.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Перник, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500543 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков спор.

С решение № 532 от 02. 06. 2025г., постановено по гр. д. № 88 / 2023г. по описа на Пернишкия районен съд, е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че С. К. А., ЕГН **********, че дължи на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК 113012360, на основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 3641 от 01.10.2024 г. по ч.гр.д. № 5692/2024 г. на Районен съд Перник, III граждански състав: 222.86 лв., представляваща цена на доставената топлинна енергия в имот с адрес *** за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК - 30.09.2024 г., до окончателното заплащане на вземането; - 39.46 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 08.07.2022 г. до 17.07.2024 г. , като е отхвърлен иска по чл. 150 ЗЕ за разликата над 222.86 лв. до пълния предявен размер от 222.97 лв. и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 39.46 лв. до пълния предявен размер от 39.69 лв. , и е отхвърлен и предявения от С. К. А., ЕГН **********, срещу „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК 113012360, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 1500 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на поредната неоснователна претенция на „Топлофикация-Перник“, а именно - тази за сезон 2022/2023 г. (от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г.). Разпределени са разноските по делото , включително тези , направени по частното гражданско дело № 5692/2024 г. на Районен съд Перник.

Недоволен от постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените установителни искове и е отхвърлен предявения от него иск за сумата 1500 лв., 1 претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта за разноските като последица /тъй като няма правен интерес да обжалва решението в частта, с която исковете на насрещната страна са отхвърлени като неоснователни/ е останал С. К. А.. По обстойно изложени доводи в жалбата, моли решението в обжалваните му части да бъде отменено като неоснователно и незаконно и иска от Пернишкия окръжен съд да отхвърли предявените искове и в тази им част, както и да бъде уважен преявения от него иск за сумата в размер на 1500 лв. Претендира разноските.

Ответното предприятие не е подало отговор на въззивната жалба. Чрез подадена за първото открито съдебно заседание молба, оспорва основателността на жалбата , поддържа , че решението е правилно и моли то до се потвърди . Претендира разноските.

Въззивната жалба е допустима , подадена е в срок, от страна по делото и при внесена държавна такса. Тя подлежи на разглеждане по същество .

При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата .

В РС Перник е депозирана искова молба на Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК 113012360, за установяване на вземания на това дружество против С. К. А., ЕГН **********, за стойност на доставена топлинна енергия до негов имот и обезщетение за забава в плащането, за които суми ищцовото дружество разполага със заповед за плащане № 3641 от 01.10.2024 г. по ч.гр.д. № 5692/2024 г. на Районен съд Перник, III граждански състав- искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД , вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът извежда своите права от незаплащане на доставена в имота на ответника топлинна енергия, ведно със дължими от същия суми за лихви върху всяка главница, считано от датата на изискуемостта им до окончателното изплащане. Твърди се , че до имота на ответника , представляващ жилище в *** , е доставена по договор при общи условия битова топлоенергия , която останала незаплатена. Затова се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено спрямо ответната страна, че дължи на дружеството парична сума, формирана от незаплатена, но доставена в неин имот топлоенергия - 222,97 лева – главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 39,69 лева, представляваща обезщетение за забава на месечните плащания лева за периода от 08.07.2022 г. до 17.07.2024г. Твърди, че за това вземане се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена в рамките на ч.гр.д. № 5692/2024 г. по описа на Районен съд Перник, против която ответникът възразил и това обуславяло предявения иск като установителен такъв.

Обективно и субективно съединени между същите страни установителни искове по реда на чл. 79 от ЗЗД – за реално изпълнение на договор, съединени с искове за обезщетение за забавено плащане по смисъла на чл. 86 от същия закон в размер на законната лихва за периода на претенцията, и във връзка с чл. 422 от ГПК, доколкото искът е за установяване на вземане, за което има издадена заповед за изпълнение.

Исковете са допустими като установителни при наличие на заповед за плащане.

Спазени са и сроковете по чл. 414 и 422, като има идентичност между вземането, заповядано за плащане , и това, предмет на иска.

Исковете са оспорени от ответника по основание , с довод , че той няма качеството 2 на потребител на топлинната енергия , доставяна от ищеца, тъй като се отказал от услугите му , по размер - с мотив , че неправилно е установен отопляемия обем на апратамента , 160 куб. метра вместо действителнит 146 куб. метра. Моли те да бъдат отхвърлени и претендира направените по делото разноски.

На свой ред, А. е предявил и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на „Топлофикация - Перник" АД да му заплати сума в размер на 1500 лева - обезщетение за нанесени неимуществени вреди, от обстоятелството, че през последните 20 години, предхождащи депозиране на иска е подложен на психически тормоз и че „Топлофикация - Перник" АД претендира от него суми за незаконно определена отопляема кубатура на процесния топлоснабден имот и от поредната неоснователна претенция на топлоснабдителното дружество .

„Топлофикация - Перник" АД оспорва насрещния иск като неоснователен .

Районния съд е приел , че А. има качеството на потребител на топлинна енергия, възприел е отопляем обем от 146 м3 и е уважил исковете за реално изпълнение е и обезщетение за ползването частично , с оглед действителния отопляем обем. Исковете за обезщетение за неимуществени вреди от непозвонелно увреждане са отхвърлени в цялост.

Съдът установи следното ( по фактите):

На л. 7 от делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти , който сочи ответника като собственик на процесния недвижим имот , считано от 16.06.1993г. Според договора , апартамента с площ от 71.91 кв. метра , като към него има и мазе от още 5.5 кв. метра. Вещото лице по проведената техническа експертиза дава заключение, че имота на ответника е топлозахранен от действаща абонатна станция , до него е доставена енергия за отопление , битова гореща вода и сградна инсталация за целия процесен период, като при дяловото разпределение е спазена методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, приложение № 1 към чл. 61 ал. 1 от НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването и доставеното количество топлина е правилно остойностено с оглед действалите към периода цени на Комисията по енергийно и водно регулиране .

Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че счетоводството на ищеца е правилно водено, а от доставената топлоенергия остават за плащане 222.86 лв., представляваща цена на доставената топлинна енергия в имот с адрес *** за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., 39.46 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 08.07.2022 г. до 17.07.2024 г. ведно със законната лихва от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК - 30.09.2024 г., до окончателното заплащане на вземането, като за периода няма издадени кредитни известия .

Доказателства за противоправно поведение от страна на топлоснабдителното дружество и/или претърпени от А. неимуществени вреди от евентуално такова поведение няма по делото .

Решението е правилно , по изложените в него мотиви , към които настоящия състав препраща на основание чл. 272 от ГПК. Отделно , с оглед оплакванията във въззивната жалба , трябва да се каже и следното :

По правото :

І . Ищецът е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по смисъла по смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни битови потребители на територията на Перник. Ответникът е краен битов потребител на топлоенергия по смисъла на същия закон. Според чл. 149 ал. 1 т.

3

6 от Закона за енергетиката, отношенията между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост се уреждат чрез договор при общи условия, като клиенти са собствениците на самостоятелните обекти в сграда в етажна собственост, ползватели на такива индивидуализирани недвижими имоти или техни наематели , последните - при разкрита на тяхно име партида. Собствеността на ответника върху топлоснабдения имот не е спорна и съдът приема , че А. е собственик на имота , а оттам – и страна по договора при общи условия за доставка на топлоенергията от същото жилище.

Има и реална доставка на топлоенергия до имота , предвид заключението на вещото лице по техническата експертиза, което съдът кредитира , имота е бил топлоснабден за целия процесен период от действаща абонатна станция. Съдът кредитира това заключение. Тоест, за ответника А. е възникнало облигационно задължение да заплати доставеното количество топлоенергия, остойностено по действащите за периода на доставката нормативно определени от КЕВР цени. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът кредитира и заключението на вещото лице по счетоводната експертиза. Искът е основателен.

Съгласно общите условия между страните, които са били в сила към началната и крайната дати на доставките, ответника е длъжен да заплаща всички задължения, свързани със снабдяването с топлинна енергия, в сроковете и по начините, определени в същите- тридесетдневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят, като освен главницата, при неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Искът за присъждане на обезщетение за забава е основателен, след като длъжника е в забава да плати.

С оглед изложеното в жалбата :

Вещото лице, а след него – и решаващия състав на РС Перник - са съобразили действителния отопляем обем на жилището , като са възприели сочения от ответника обем – 146 куб. метра. Този извод по фактите е довел до частично отхвърляне на исковете в частта над този обем до пълния претендиран от дружеството за дялово разпределение такъв от 160 куб. метра. Затова оплакването във въззивната жалба , че съдът не е съобразил действителната отопляема кубатура на жилището не намира основание в доказателствата по делото и не се споделя от съда .

Метрологичната или техническа годност, респ. негодност на общия водомер в сградата в етажна собственост – блок №*** в кв. „***„ да мери точно преминалото количество вода не е от значение за изхода на спора – този водомер мери само доставената общо до блока студена вода и само при студената вода може да има начислени в тежест на абоната на водата и парично остойностени разлики от общ водомер. При нужда от допълване на отоплителната инсталация с вода , това се прави със студена вода, която впоследствие се загрява. Това обстоятелство обаче е непротивопоставимо на ищеца, който не доставя студена вода, а енергия , макар и чрез едно от агрегатните състояния на водата – пара; тази енергия се мери чрез топломер като средство за търговско измерване, а не чрез водомер за топла вода.