Решение № 295 от 18.03.2026, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Пловдив, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20265330201042 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 11778522, с който на С. П. В. е наложена глоба с еврова равностойност 25.56 евро за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата и с допълнителна молба се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски. По-конкретно се сочи, че :

-допуснатото нарушение не било надлежно описано в ЕФ;

-в нарушение на процесуалните правила нарушението било установено в присъствие на контролен орган;

-по делото не била представена справка за регистрация на МПС;

-мястото за контрол не било надлежно обозначено;

-не били спазени условията за законосъобразно използване на АТСС;

-нарушението не било установено по несъмнен начин, доколкото снимката не била достатъчно ясна (заснета през нощта), а и на нея се забелязвали светлини и отблясъци, които можело да са на друг автомобил, чиято скорост да е засечена;

1

-в нарушение на чл. 39, ал.4 ЗАНН ЕФ бил издаден за 50 лева;

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Електронният фиш е издаден за това, че на 15.10.2025г., в 02:42 часа в гр. Пловдив, ***, посока север, при въведено общо ограничение на скоростта 50 км/час, МПС с рег. № *****, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движело с установена наказуема скорост 61 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 11 км/ч.

Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1.

Противно на възраженията от жалбата, изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от надлежно приложените по преписката 2 броя статични изображения № 120CD*** и 120CD***, които съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. са годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

На посочените статични изображения по достатъчно ясен начин се вижда номерът на заснетия автомобил, като следва да се отбележи, че въззиваемата страна е представила не едно, а две статични изображения, с различен оптичен зуум, за да няма никакво съмнение в достоверността на разпознаването на номера.

Обстоятелството, че скоростта на автомобила е отразена само на едно от статичните изображения, а именно 120CD*** е без значение, при 2 положение, че на всички тях изрично е отбелязано, че са издадени във връзка с ЕФ № 11778522, тоест доказана е по несъмнен начин връзката им с процесното нарушение.

По-важното обаче е, че статичното изображение по смисъла на чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. всъщност се състои от два взаимно свързани компонента:

-снимкова част и

-текстова част, която съдържа словесно описание на заснетото нарушение.

В процесния случай по преписката са надлежно приложени, както снимковия материал в тесен смисъл, така и словесната част (на гърба на снимковата) за всяко едно от двете статични изображения, в която словесна част изрично е посочен разпознатия от техническото средство регистрационен номер *****, като е налице пълно съответствие между разпознат от АТСС регистрационен номер и този отразен в ЕФ.

Следва да се съобрази и че в случая нарушението е заснето с техническо средство ARH CAM S1. Видно от удостоверението за одобрен тип тази камера работи с лазерен радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера на МПС в реално време. От изложеното се прави извод, че за разлика от техническите средства тип TFR-1M, при които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на разпознаването.

Същата информация се черпи и от служебно известната на съда и на страните инструкция за експлоатация на АТСС /приложена по делото в разпечатка от ЕИСС за онагледяване/, от която е видно:

-според т. 5.1 и 5.2 от инструкцията, че АТСС автоматично генерира списък в табличен вид на заснетите нарушения, като към всяко заснето нарушение се визуализира и автоматично разпознатия регистрационен номер;

-според т.5.4 при издаването на ЕФ разпознатия от АТСС регистрационен номер автоматично се генерира в зададената бланка на ЕФ;

-пак според т.5.4 от инструкцията, всяко статично изображение се състои от две компоненти: снимка и текстова част, съдържаща информация за 3 автоматично разпознатия номер и метаданни за нарушението.

Обстоятелството, че на снимката се виждат и отлично се разчитат регистрационните номера и на други автомобили, като един от автомобилите е пред процесния автомобил, по никакъв начин не поставя под съмнение на кое МПС е установената скорост. Тук отново следва да се съобрази, че АТСС функционира с лазерен лъч и автоматично разпознаване на номер на МПС, с което е извършено нарушението.

Ч е наличието на друг заснет автомобил на снимката (при положение, че АТСС е боравещият с лазерен лъч ARH CAM S1) не внася съмнение в установеността на фактическата обстановка е трайната практика на Административен съд-Пловдив. Така Решение по КАНД № 2378 по описа на съда за 2023 година, Решение № 2387 от 14.12.2022 г. по к. адм. н. д. № 2318 / 2022 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 866/16.05.2022 на Административен съд Пловдив, ХХІ състав, КАНД 541 по описа за 2022 година, Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2125 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1655/ 2022, на Административен съд – Пловдив, ХХІ състав по к. адм. дело номер 1893 по описа за 2022 Решение № 176 от 04.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 2877 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2351 от 29.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2422 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив.

Нещо повече, предвид ноторно известната интензивност на трафика в гр. Пловдив е изцяло нормално и очаквано в близост до заснетия автомобил да има и други движещи се МПС. Именно, поради тази особеност на обективната действителност в дейността на контролните органи се налага употребата на все по-съвършени АТСС, като за процесното вече се каза, че използва технология, която в максимална степен гарантира несъмнената установеност на нарушението.

Да се приеме обратната логика и да се постави като изискване на клипа на нарушението или на снимковия материал да се вижда само един автомобил би довело напрактика до невъзможност реално да се осъществява контрол на скоростта в градски условия, което е идея чужда на законодателя.

4

Действително снимката не е с много добро фотографско качество.

Това, обаче е изцяло логично с оглед часа на заснемане на нарушението-в тъмната част от денонощието, което обективно оказва влияние върху качеството на заснемането. Същественото обаче е, че на представените от въззиваемата страна статични изображения по достатъчно ясен начин се забелязва регистрационния номер- *****.

От особено значение е посоченото в инструкцията за експлоатация на АТСС, че в случаите на използване на АТСС от вида ARH CAM S1 разпознатият от АТСС регистрационен номер автоматично се генерира в зададената бланка на ЕФ, поради което са изключени всякакви грешки на човешкия фактор, свързани с неправилното разчитане.

В този изричен смисъл решение по КАНД № 20257180702506/ 2025 на Административен съд-Пловдив.

Противно на възраженията в жалбата, по преписката е представена справка за регистрация на МПС, видно от която именно жалбоподателят е вписан ползвател на МПС, поради което именно той следва да понесе отговорност за извършеното нарушение при липса на подадена декларация по смисъла на чл. 189, ал.5 ЗДвП.

Ч е при вписан в свидетелството за регистрация на автомобила ползвател именно той е пасивно легитимиран да понесе отговорността по издадения ЕФ беше трайната практика на съдилищата от страната и преди последните изменения в ЗДвП. Тази трайна съдебна практика вече е отразена и на законодателно ниво в приложимата към датата на извършване на нарушението редакция на чл. 188, ал.2 ЗДвП след измененията с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.

Правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат именно толеранс от -3 км/час. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост до 100 км/час е именно 3 км/час.

5

Неоснователно е искането, отправено с допълнителната молба, за изискване и прилагане по делото на оригиналния цифров файл на статичните изображения, а не хартиено тяхно копие.

Съгласно чл. 16, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.: „ Данните за нарушенията се съхраняват до приключване на административно наказателната преписка във формата и вида, изготвен от АТСС. При необходимост същите могат да се отпечатват.“

От друга страна според чл. 16, ал.3 от същата Наредба: „ Информацията по ал. 1 се предоставя като отпечатано статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер по искане на органи на съдебната власт и на лица, участващи в административния процес.“

Видно е, че по нарочната законодателна воля годно доказателствено средство за установяване на обстоятелствата, свързани с упражнения видео контрол, е отпечатаното на хартиен носител статично изображение.

По делото са представени достатъчен брой отпечатани на хартиен носител статични изображения, от които по несъмнен начин се разчита засечения регистрационен номер, поради което не е налична каквато и да било необходимост да се изискват допълнителни доказателства за установяване на нарушението, още повече такива, които не са предвидени в Наредбата.

Противно на твърденията от допълнителната молба, по делото не е необходимо да се изисква Електронен лог, списък на всички записи за периода на работа по протокола за използване на АТСС, така че да се установи безспорно, че конкретните снимки са част от измерванията, описани в протокола (вкл. номера на нарушенията/записите).

В приложения по преписката протокол по чл. 10 от Наредбата изрично са посочени номер на първо и последно статично изображение.

Представените по преписката попадат като номера сред тях, което е гаранция, че посочените заснемания са направени именно при използването на АТСС, за което е издаден протокола.

По изложените съображения направените доказателствени искания от допълнителната молба не се явяват относими и необходими за установяване на обективната истина и бяха оставени без уважение.

По повод посочените доказателствени искания съдът съобрази трайната 6 практика по наказателни дела, че съдът не е длъжен да уважава всички доказателствени искания на страните:

-ако те са насочени към установяване на неотносими обстоятелства, невключени в предмета на доказване

- или ако обстоятелствата, за чието установяване се правят доказателствените искания, макар и съставомерни, вече са били установени по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

Така Решение №276/08.05.2024 по дело №211/2024 на ВКС, Решение №270/07.05.2024 по дело №272/2024 на ВКС, Решение №229/11.04.2024 по дело №943/2023 на ВКС, Решение №50157/21.04.2023 по дело №498/2022 на ВКС , Решение №50168/04.08.2023 по дело №707/2022 на ВКС, Решение №105/13.03.2023 по дело №937/2022 на ВКС Решение №179/15.02.2021 по дело №747/2020 на ВКС, Решение №150/11.12.2020 по дело №677/2020 на ВКС. , Решение № 276 от 09.03.2018 г. по н. д. № 1045 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 378 от 04.12.2013 г. по нак. д.