Решение № 13142 от 02.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13142 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20261110105068 по описа за 2026 година

РЕШЕНИЕ

02.07.2026 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 5068/2026 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от М. И. И. срещу УМБАЛ „А“ ЕАД, като се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение на основание сключен трудов договор от 12.12.2000 г., като няколкократно страните били сключвали допълнителни споразумения към трудовия договор. Поддържа, че по силата на трудовия договор изпълнявала длъжността „биолог-професор“ в „Клиника по клинична имунология с банка за стволови клетки“.

Твърди, че на 16.01.2026 г. била връчена Заповед № 3-21/15.01.2026 г., с която било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Навежда доводи, че дисциплинарното наказание е било наложено незаконосъобразно, като не било взето предвид тежестта на наложеното наказание с оглед високата й професионална и академична 1 квалификация. Излага съображения, че е работила при ответника повече от 25 години, като до този момент никога не било налагано каквото и да било дисциплинарно наказание, като напротив през цялото време била изпълнявала добросъвестно и качествено трудовите си задължения. Твърди, че в последната година е подложена на системен и тенденциозен натиск от прекия си ръководите – начална на клиниката където полагала труд, което обосновава. Поддържа, че с писмо от 01.12.2025 г. са било изискано в тридневен срок да даде обяснения по смисъла на чл. 193, ал. 1 КТ на конкретно поставени въпроси, като такива били дадени в определения срок. Инвокира доводи, че предоставените писмени обяснения са подробни и последователни, като липсвало виновно неизпълнение на трудовите задължения, което аргументира подробно, като сочи различни случай, когато трети лица са пречели на извършването на работата или са извършвали действия без знанието на ищцата.

Развива съображения, че именно с оглед подобни пречки многократно е сезирала изпълнителния директор, като обоснова, че през 2025 г. многократно е сигнализирала за нарушения в общественото здравеопазване и трудовото законодателство. Твърди, че с писма от 18.12.2025 г. и 19.12.2025 г. са поискани обяснения и по други поставени въпроси, като е бил определен 3-дневен срок по всяко искане, като обясненията били дадени в предоставения срок. Прави извод, че ако е налице неизпълнение на трудовите задължения, то същото не било виновно, тъй като се дължало на едностранни и непрозрачни организационни решения, които били въведени от ръкодството на клиниката през последната година. Освен това през периода били извършвани многократни софтуерни промени, за което липсвали съответни писмени разпореждания, нито официални бил уведомяван персонала, което създало обективни пречки за нормалното изпълнение на трудовите задължения. Навежда доводи, че никога не била отказвала да участва в дежурства, но е била изключена от последните без мотиви и нарочен писмен акт. Излага съображения, че въпреки дадените подробни обяснения по чл. 193 КТ, същите не били взети предвид от работодателя и не били обсъдени от него, поради което правото на защита на служителя била формално упражнено. Твърди, че срокът по чл. 194, ал. 1 КТ е изтекъл. Поддържа, че заповедта на отговаряла на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като не съдържала ясно и конкретно описание на вменените дисциплинарни нарушения, като в заповедта имало фрагменти от различни доклади, като не бил изведен и конкретен фактически състав на дисциплинарното нарушение, което да бъде конкретизирано по време, място, начин на извършване, съответно форма на виновно поведение. Също така в заповедта липсва съпоставка между твърдените нарушения и тяхната правна квалификация, като било налице само общо позоваване на разпоредбите на КТ. Инвокира доводи, че не е съобразена нормата на чл. 189 КТ, т.е. не е извършена преценка между тежестта на нарушението и тежестта на наложеното наказание. Излага аргументи, че в случая не е налице фактическият състав на нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, което обосновава последователно и подробно. Иска наложеното дисциплинарно наказание на бъде признато за незаконосъобразно и да бъде отменено. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е представен отговор на исковата молба от ответника, като искът се оспорва, като неоснователен. Твърди, че наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно, като била изпълнена процедурата по КТ. Поддържа, че дисциплинарната проверка и производство срещу ищцата били започнали във връзка с постъпил доклад от начална на Клиниката по клинична имунология, с който доклад бил информиран изпълнителния директор на болницата за неизпълнение на конкретни трудови задължения от страна на ищцата, който сочи. Навежда доводи, че са били изискани обяснения от страна на ищцата, като същата е представила такива на изпълнителния директор, като с оглед на това изпълнителния директор бил изискал и събрал информация от началника на клиниката – проф. Наумова, която била изготвила и представила доклад на 09.12.2025 г. Излага съображения, че също така с доклади от 27.11.2025 г., 17.12.2025 г. и 18.12.2025 г., проф.

Наумова била информирала изпълнителния директор на болницата за извършени от ищцата 2 дисциплинарни нарушения, като с оглед това били поискани и допълнителни обяснения от ищцата, която била представила такива. Сочи, че освен поисканата информация във връзка с докладите били правени и отделни проверки, за което бил изготвен и Протокол от 14.01.2026 г. Твърди, че комисията, която била назначена да извърши преверка дали е извършено дисциплинарно нарушение, била направила извод, че такова било налице, като било налице нарушение на чл. 21, т. 13 от Правилника за вътрешния трудов ред, както и т. III от Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред на Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки. Поддържа, че спазването на правилниците е вменено като задължение на ищцата с трудовата й характеристика. Прави извод, че с оглед установеното дисциплинарно нарушение е издадена и процесната заповед за налагането на дисциплинарно наказание. Иска отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 357 КТ, във вр. чл. 188, т. 2 КТ.

Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на наложеното дисциплинарно наказания носи ответникът по настоящото дело – УМБАЛ „А“ ЕАД, който по силата на § 1, т. 1 КТ е работодател на ищец. А законността на дисциплинарното наказания „предупреждение за уволнение“ се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени чл. 195 КТ, във вр. чл. 194, ал. 1 КТ, във вр. чл. 193, ал. 1 КТ и чл. 192 КТ. След установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във вр. чл. 186 и чл. 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето потестативно субективно право да наложи дисциплинарно наказание на виновния работник или служител.

При налагане на съответното дисциплинарно наказание работодателят трябва да индивидуализира противоправното дисциплинарно деяние, както и субекта на нарушението – чл. 189, ал. 1 КТ. Законосъобразното развитие на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, е предпоставена от спазването на определен ред, който да обезпечи и правото на защита на наказания служител, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 193, ал. 1 КТ.

Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите и правните основание за налагане на дисциплинарното наказание се осигурява защитата на работника или служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на дисциплинарното наказание.

Дисциплинарното нарушение представлява противоправно деяние (действие или бездействие), извършено виновно от работник или служител, полагащ труд по трудово правоотношение, с което се нарушава установената от работодателя трудова дисциплина, вкл. и установените от него технологични правила, правилник за вътрешния трудов ред или друг акт на работодателска власт – арг. чл. 186, изр. 1 КТ. Следователно, само неизпълнението на предвидено в закона, трудовия договор или съобразно законните разпореждания на работодателя трудови задължения представлява дисциплинарно нарушение.

3

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно, че: 1) са се намирали в трудово правоотношение на основание сключен трудов договор от 12.12.2000 г., като няколкократно страните били сключвали допълнителни споразумения към трудовия договор, като силата на трудовия договор изпълнявала длъжността „биолог-професор“ в „Клиника по клинична имунология с банка за стволови клетки“; 2) на 16.01.2026 г. била връчена Заповед № 3-21/15.01.2026 г., с която било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Обявените за безспорни доказателства се подкрепят и от представените в тази насока писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.

Следователно основният спорен въпрос в настоящото производство е дали е наложено законосъобразно дисциплинарно наказание.

От Заповед № 3-21/15.01.2026 г., с която било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ се установява, че наложеното дисциплинарно наказание е наложено при следните мотиви от фактическа и правна страна:

- доклад от 11.11.2025 г. от проф. ЕН, която била уведомила работодателя за неизпълнение на трудовите задължения на ищцата, които се изразявали в забавяне на подготовка за подновяване на годишен сертификат за акредитация на клиниката към ЕФИ, както и неизпълнение на нареждане резултатите от HLA-типизиране да се подписват единствено от лекар имунолог, както и участие в научни проекти без уведомяване на началника на клиниката, както и отказа разговор с доброволец в клиниката, участващ по работа в научен проект, както и затрудняване на достъпа на останалите служители на ККИ до служебния сървър, отправяне на заплахи към колегите й, неизпълнение на задълженията и като ко-директор и съобщаване на невярна информация на ЕФИ;

- доклад от 17.11.2025 г. от проф. ЕН , за забавяне на резултатите на 38 пациенти на клиниката за трансплантации, чиито резултатите били анализирани, но не били нанесени в Гама Мултилаб, като към 17.11.2025 г. не били нанесени проби на пациент, изпратена на 30.10.2025 г.;

- доклади от 27.11.2025 г., 17.12.2025 г. и 18.12.2025 г. от проф. ЕН, която била уведомила работодателя за неизпълнение на трудовите задължения на ищцата, както следва: неиздаване на 31 резултата от анализ на проби на пациент, нуждаещи се от трансплантации; неизпълнение на разпореждания на преките ръководители за въвеждане на резултати в системата Гама Мутилаб; отказ за издаване на резултати по време на дежурства за органна трансплантация; неспазване на установените правила и процедури за въвеждане на резултатите в електронната система; неизпълнение на задължението да информира началника на клиниката за намерението да участва в научни проекти, основната работа по които се извършва в ККИ с използване на наличните в клиниката апаратура и консумативи;