Решение № 687 от 23.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 687 гр. Варна, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов

Весела Гълъбова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100500927 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XX-та от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Д. М. от гр. В., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 531/17.02.2025 год., постановено по гр. дело № 4935/2024 год. по описа на РС–В., с което са отхвърлени предявените от въззивницата (ищца) срещу ОУ „Ч.Х.“, гр. В., ул.

С. № 1, искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението й, извършено със Заповед № *************г. на директора на училището, с която трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ – поради обективна невъзможност да изпълнява възложената работа по трудовия договор и за възстановяването на Д. Д. М. на заеманата преди уволнението длъжност „Старши учител в група за целодневна организация на учебния ден от първи до четвърти клас" в ответното учебно заведение.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е непр авилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което е и необосновано.

Твърди се, че заповедта за уволнението на ищцата е незаконна, тъй като не е мотивирана – в заповедта не е посочено въз основа на кои документи работодателят е извел извод, че ищцата е в обективна невъзможност да изпълнява възложената работа по трудовия договор; в заповедта не е посочен 1

(цитиран) нито един документ в тази насока. Не е отчетено и обстоятелството, че независимо, че въззивницата страда от заболяване „биполярно афективно разстройство“, липсват доказателства тя да е била нетрудоспособна поради това заболяване, не е отчетено също, че в периода от 1999 год., когато е установено заболяването й, до 2024 год. липсват случаи на външни прояви на болестта й, няма оплаквания от родители и/или деца, нито констатации на контролни органи ищцата да е имала застрашаващо или поставящо в опасност живота или здравето на децата поведение. Не е съобразено и обстоятелството, че ищцата има и други заболявания, които попадат под защитата при уволнение по чл. 333 КТ, а в случая работодателят е заобиколил тази защита, като е бил длъжен да приложи по аналогия разпоредбите на Наредба № 5/1987 год. и да поиска заключение на ТЕЛК относно целесъобразността на евентуалното уволнение на ищцата. Неправилно е прието също, че обуславящият иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е погасен по давност, като безкритично са възприети показанията на ангажираните от ответното учебно заведение свидетели относно връчването на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, както и на заповедта за уволнението й.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете й по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ да бъдат уважени, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, въззиваемият – ответник по исковете ОУ „Ч.Х.“ – гр. В. оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а решението – правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивницата не се явява, не се представлява и не изразява становище по същество на спора.

Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор, настоява решението да бъде потвърдено, претендира присъждане на разноски.

Съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Д. Д.

М. срещу ОУ „Ч.Х.“ – гр. В. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

В исковата си молба ищцата твърди, че е работила в ответното училище въз основа на трудов договор от 1995 год. на длъжност „старши учител в група за целодневна организация на учебния ден от първи до четвърти клас”. На 15.03.2024 г. чрез пълномощник получила Заповед № *************** г. на директора на училището, с която трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Ищцата счита, че уволнението й е незаконно, като излага следните съображения:

На първо място твърди, че не е установено към деня на уволението й в какво състояние е била и в какво се е изразявало посоченото в заповедта като застрашаващо живота и здравето на децата нейно заболяване - „биполярно афективно разстройство” (БАР), установено през 1999 год. Сочи, че е лекувана 2 от него и не е представлявала риск за учениците си. Навежда още, че бланкетното позоваване в заповедта й за уволнение на неиндивидуализирани болнични (медицински) документи има за последица незаконност на заповедта поради липса на мотиви. Твърди също, че заповедта е издадена в нарушение на изискването за добросъвестност по чл. 8 КТ, като счита, че към нея е проявено дискриминационно отношение по признак „увреждане“ – ищцата страда и от други заболявания – хронична лимфотична левкемия и неинсулинозависим захарен диабет. Поддържа, че с позоваването на БАР като основание за уволенението, работодателят се е опитал да заобиколи специални нормативни изисквания, предвидени в случаи на прекратяване на трудовоправни отношения с лица с онкологично заболяване, каквото е левкемията. Изтъква, че въпреки установената от ТЕЛК през 2024 г. намалена работоспособност – 54 %, е нямало данни за изостряне на заболяването й.

Излага също, че заповедта е с невярно съдържание в частта относно отразената в нея дата на връчване – 11.12.2023 г. пред свидетели, като твърди, че датата е поставена още при съставянето на заповедта. Заявява, че е считала, че е в трудови отношения с ответника до получаването й на 15.03.2024 год.

Сочи, че поради уволенението е лишена от правото да получи обезщетение по болничните си листи за периода 12.12.2023 год. – 15.03.2024 год.

По тези съображения ищцата счита, че уволнението й е незаконно и настоява да бъде отменено, както и да бъде възстановена на предишната работа.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът ОУ „Ч.Х.“, гр. В., ул. С. № 1, чрез процесуален представител, оспорва исковете, счита, че са неоснователни. Навежда, че заповедта за уволнение е връчена на ищцата на 11.12.2023 год. при условията на отказ от нейна страна да я получи, което съгласно законовите изисквания е установено с подписите на двама свидетели. Счита, че връчването е редовно, тъй като ищцата е била уведомена за съдържанието на заповедта и липсата на задължение да се явява на работа след връчването й.

На следващо място оспорва твърдението за проявено дискриминационно отношение, позовавайки се на нормата на чл. 2 от Наредба № 4/2016 г. за заболяванията и отклоненията, при които не може да се заема длъжност за педагогически специалист (Наредба № 4/2016 год.), предвиждаща, че длъжността на педагогически специалист не може да се заема от лице, страдащо от заболяване и/или отклонение, включително афектационно разстройство, каквото ищцата е отключила. Поради наличието на този факт счита прекратяването на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ за законосъобразно.

Навежда и възражение за погасяване на исковете по давност поради предявяването им след изтичане на двумесечения срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове, настоява да бъдат уважени; процесуалният представител претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение на 3 основание чл. 38 ЗАдв.

В съдебно заседание, ответникът оспорва исковете и настоява за отхвърлянето им, поддържа подадения писмен отговор, претендира присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Между страните липсва спор, а и от представения по делото безсрочен трудов договор № 1/09.01.1995 год. се установява, че считано от 09.01.1995 год. страните са в трудовоправни отношения, по които ищцата първоначално заема длъжността „начален учител” на пълно работно време, а в процесния период длъжността е квалифицирана като „старши учител в група за целодневна организация на учебния ден от първи до четвърти клас”.

От представените експертни решения на ТЕЛК при „Многопрофилна болница за активно лечение С.А. - В.” АД съответно № *********** год., № ************ год. и № ************ год. се установява, че от 1999 год. ищцата е диагностицирана с БАР; от 2017 год. – с хронична лимфоцитна левкемия, а от 2018 год. – 2019 год. – страда от неинсулинозависим захарен диабет. С последното цитирано решение лекарската комисия е констатирала, че при последната хоспитализация на ищцата през октомври 2021 год. за установяване на актуалното й състояние е отчетена ремисия на левкемията, а също и че в последните години ремисия е налице и по отношение на биполярното афективно разстройство. Относно захарния диабет е посочено, че макар да протича без усложнения, контролът спрямо него е лош, което е довело до хоспитализацията през месец октомври 2022 год. На база всички отчетени данни с въпросното решение лекарската комисия е определила на ищцата трайна нетрудоспособност от 54 %. Посочено е, че може да изпълнява длъжността си на начален учител при съобразяване на противопоказните условия на труд – тежък физически труд и йонизиращи лъчения.

В ЛТД на ищцата се съдържа и Епикриза от 15.10.2013 год., изд. от УБ МБАЛ „С.М.“ ЕАД – В., от която е видно, че в периодите март – юли 1999 год.; февруари – март 2006 год.; октомври 2006 год. и 14 август 2013 – 14 октомври 2013 год. ищцата е била хоспитализирана за лечение на заболяването й – шизоафективно разстройство, маниен тип.

Във връзка с установен медицински документ в трудовото досие на ищцата за наличие на заболяване по чл. 2 от Наредба № 4/2016 год., ответната страна e отправила искане до ищцата с изх. № 1/15.09.2023 год., с което ищцата е поканена да представи в седемдневен срок от уведомяването медицински документ, издаден съгласно чл. 3, т. 1 от същата наредба, според която Искането е връчено на ищцата на 15.09.2023 год.

На 19.09.2023 год. на ищцата е издаден болничен лист за временна неработоспособност № *************, като със същия е поставена диагноза БАР, сегашен епизод – умерена или лека депресия и е назначен домашенамбулаторен режим на лечение за периода от 14 дни.

С уведомително писмо с изх. № 277/09.10.2023 год. управителят на 4

„Диагностично-консултативен център „С.М.” ЕООД - гр. В. – проф. д-р В.М. е информирала директора на ответното училище, че на 06.10.2023 год. ищцата се е явила в лечебния център за преглед при психиатър, като е отказала да подпише амбулаторния лист, към който има издаден болничен лист за временна нетрудоспособност и е заявила, че няма да предостави същия на работодателя си. По тази причина и в съответствие с чл. 9, ал. 3 от Наредбата за медицинска експертиза, управителят на здравното заведение е изпратил на работодателя – ответник дубликат от болничен лист за временна нетрудоспособност № ************* год. Същият е издаден след първичен амбулаторен преглед с цел експертиза на работоспособността, данните от който са описани в амбулаторен лист № *********3 год. Констатирано е, че ищцата е цялостно ориентирана, но е психомоторно напрегната, некритична, говори убързено, приповдигната, склонна към афективни отреагирания, нарушена концентрация и устойчивост на активното внимание; споделя мисли в депресивен стил за непълноценност и че е временно неработоспособна, с оглед влошеното й състояние. С оглед тези данни е поставена диагноза – БАР със сегашен епизод – смесен и е определен домашен-амбулаторен режим на лечение за период от 20 дни, като ищцата е следвало да се яви на контролен преглед на 22.10.2023 год.