Решение № 243 от 04.06.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Въззивно гражданско дело № 20251800501072 по описа за 2025 година

С Решение № 152 / 10.07.2025 г., постановено по гр. д. № 448/2021 г. на Сливнишкия районен съд, е отхвърлен предявеният от Н. Й. М. с ЕГН ********** и Г. И. А. с ЕГН ********** срещу Община Б. положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на поземлен имот - ливада с площ от 7 дка, четвърта категория, находяща се в местността „К.“ по плана на с. Г., идентичен с имот пл. № 144 по плана на общ. Б., одобрен със Заповед № 0-1083 от 07.12.1967 г., изменен и допълнен през 1971 г., придобит по наследство от М.С.П. при права от по ½ ид.ч. за всеки ищец.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Н. Й. М. и Г. И. А. срещу горното решение.

Жалбоподателите считат същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и съдопроизводствените правила. Споделят частта от изводите на първоинстанционния съд, касаеща качеството им на наследници на М.С.П., починал на 02.08.1960 г., както и правото му на собственост по силата на давностно владение върху ливада в местността „К." с площ от около 7 дка., при съседи: река, М.З., Г.С. и братя К. и Л.С., признато с нотариален акт от 1933г. Описват фактическата обстановка по делото и доказателствата, от които се установява същата, като акцентират върху промените в регулационния статут на имота и идентичността му с образуваните въз основа на него и съществуващи понастоящем поземлени имоти. Правят извод, че имотът, описан в нотариалния акт, е бил предмет на отчуждителна процедура по реда на чл. 101 от ЗС и § 60 от ППЗПИНМ (отм.). Оспорват решаващия извод на районния съд, че в случая е била изпълнена процедурата по § 93 от 1

ППЗПИНМ (отм.) и е било заплатено обезщетението за отчуждения имот, поради което по силата на § 81 от ППЗПИНМ (отм.) бил настъпил вещнопрехвърлителният ефект на отчуждаването, а процесният имот е станал първоначално държавна собственост (актуван с АДС от 15.03.1969 г.), а впоследствие е преминал в собственост на община Б., за което е съставен АОС от 23.11.1998 г. Черпят аргументи от разпоредбите на чл. 17 и чл. 42, т. 1 от Закона за плановото изграждане на населените места (ЗПИНМ-отм.), които считат за приложими към процесния случай. Анализират разпоредбата на чл.

39 от ЗПИНМ (отм.) и подчертават, че, съгласно разпоредбата на § 81 от ППЗПИНМ (отм.), когото обезщетението е пари в брой (както в процесния случай), имотът се счита отчужден от плащането на това обезщетение, като плащането се счита за извършено в хипотезите на § 93 от ППЗПИНМ (отм.).

Сочат, че по делото не са представени доказателства за получаване на определената като обезщетение сума от наследниците на М.С.П., в какъвто смисъл било и заключението по ССЕ. Поради това оспорват Решение № 02 от 23.02.1998 г. на ПК- Б., с което е отказано възстановяването на правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху ливада с площ 7 дка, четвърта категория, находяща се в землището на с. Г., м.

„К.“, заявена с пореден № 7 от заявлението и установена с н.а. №121/1933г., като изразяват несъгласие с мотивите на комисията, довели до постановяване на това решение. Подчертават, че и в двете решения на ПК липсва отбелязване за датата на връчването им на заинтересованите страни. Сочат, че заключението по СТЕ е установило само идентичността на имота, но не и законността на построените в него сгради. Считат, че не са настъпили правните последици от отчуждаването съгласно разпоредбата на чл. 39 от ЗПИНМ (отм.) и § 81 от ППЗПИНМ (отм.). Молят съда отмени обжалваното решение със законните последици от това. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба (наречен „становище“), която въззиваемият оспорва. Счита обжалваното решение за правилно, непротиворечащо на материалния закон, както и съобразено с целта на закона и с доказателствата по делото. Позовава се на писмото от Общинския народен съвет от 06.06.1968 г., съгласно което всички наследници на Миладин П. са предоставили оправдателни документи за получаване на сумата 10680 лева, определена като обезщетение за отчуждаването на процесния имот (откъдето прави извод, че те са били наясно с определеното обезщетение), като е указано, сумата да бъде изплатена.

Цитира и разпореждане за изплащането на тази сума и превеждането й на ДСК - Костинброд в полза на всеки един от наследниците, съобразно правата им. Черпи аргументи от съобщението на ОНС от 01.08.1968 г. до наследниците на П., с което същите се уведомяват, че са представили всички документи за получаване на определеното обезщетение от 10680 лева за отчуждаване на процесния имот, като същото е на тяхно разположение в касата. Сочи, че съгласно чл.41, ал.1от ГПК (отм., в редакцията му към 1968 г.), връчването на призовки става от надлежния съдебен служител, който с подписа си удостоверява датата и начина на връчването, а ако в мястото, където трябва да стане връчването, няма съдебно учреждение, връчването става чрез местния народен съвет. Споделя извода на районния съд, че е изпълнена процедурата по § 93 от ППЗПИНМ (отм.), поради което по силата на § 81 от ППЗПИНМ (отм.) имотът е отчужден, т.е. настъпил е вещнопрехвърлителният ефект на отчуждаването и имотът е станал първоначално държавна собственост, а впоследствие е преминал в 2 собственост на община Б.. Подчертава, че в процесния имот е изградена баня през периода 1970-78 г., която е функционирала като такава до 1998 г. Развива съображения във връзка с регулационните промени, засегнали процесния имот, като понастоящем площта му попада в 10 самостоятелни имота, измежду които няма такъв, който да не е обхванат от мероприятие, за което процесният имот е отчужден. Споделя извода на районния съд, че са изпълнени мероприятията, за целите на които имотът е бил валидно отчужден.

Изтъква, че този имот и процедурата по отчуждаването му са били обект на съдебен контрол, като съдебните състави винаги са стигали до заключението, че отчуждителната процедура е проведена законосъобразно и имотът е действително отчужден. Представя съдебно решение по делбено дело, съгласно което в дял и изключителна собственост на Община Б. е възложен процесният УПИ I за КОО от кв. 46 по плана на гр. Б. с площ от 4920 кв.м.

Намира за доказано, че е владял имота. Позовава се на решението по гр. дело № 657/2018г. на РС- С., с което е отхвърлена жалбата на Н. Й. М. срещу отказа на кмета на община Б. за издаване на заповед по член 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за този имот. Прави извод, че общината е представила множество достоверни и убедителни доказателства относно владението на имота от 1970г. до днес, като е негов собственик по силата на съдебно решение по дело за делба, влязло в законна сила през 2017г., вписано в Агенцията по вписванията.

Тълкува и заключението по съдебно- счетоводната експертиза, като обръща внимание върху изявлението на вещото лице, че законодателството на Република България не изисква да се съхраняват разходни ордери и банкови бордера толкова дълъг период от време. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд от жалбоподателите се явява само Г. А.. Двамата жалбоподатели се представляват от адв. Ч. и адв.

Иванов, които оспорват отговора, поддържат въззивната жалба и молят съда да я уважи, като отмени обжалваното решение по изложените в нея аргументи. Твърдят, че жалбоподателите и техният наследодател не са получили обезщетение, като черпят аргументи от разпоредбата на чл. 39 от ЗПИНМ (отм.) в подкрепа на извода си за недоказване на получаването на обезщетение. Препращат към съображенията, изложени в жалбата.

Претендират разноски и представят списък по чл. 80 от ГПК. Уточняват, че става въпрос за адвокатски хонорар в размер на 3000 лв.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата страна Община С. се представлява от адв. Д., която поддържа отговора, оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Счита за доказано, че общината е собственик на процесния имот. Оспорва тълкуването на заключението по ССЕ, направено от жалбоподателите. Подчертава, че според това заключение не се пазят архивите толкова време назад, доколкото отчуждаването е извършено през 60-те години. Поддържа съображенията, изложени в отговора на въззивната жалба. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Представя писмени бележки, с които настоява за оставяне на жалбата без уважение. Счита за безспорно доказано, че Община Б. е собственик на процесния имот и намиращата се в него сграда. Позовава се на съдебни решения по дела, водени между същите страни за същия имот на различни правни основания. По- конкретно, изтъква гр. дело № 657/2018г., образувано по жалба на Н. Й. М. срещу отказа на кмета на община Б. за издаване на 3

Заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Относно плащането на дължимото парично обезщетение черпи аргументи от § 93 от ППЗПИНМ (отм.), който е бил действащ по време на процесното отчуждително производство, както и от идентичния по смисъл чл. 273 от ППЗТСУ. Прави извод, че обезщетението е реално заплатено. Подчертава, че процесният имот и процедурата по отчуждаването му неколкократно са били обект на съдебен контрол и съдебните състави винаги са стигали до заключението, че отчуждителната процедура е проведена законосъобразно и имотът е отчужден. Възпроизвежда дословно част от отговора на въззивната жалба. Навежда и възражение за изтекла в полза на Община Б. придобивна давност, която тече от 1977 година до настоящия момент. Тълкува заключението по ССЕ. Моли съда да потвърди обжалваното решение Моли за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателства, е вярно и изчерпателно описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

Във въззивното производство като писмени доказателства са приети документите, представени от жалбоподателите с молба от 11.02.2026 г., а именно - заверено копие от Решение № 17/19.01.1998г. по адм.д. № 1215/1997г. на ВАС и Нотариален акт № 151/15.12.2011г., т. III, рег. № 4908, дело № 509/2011г. на нотариус Росица Г.ева.

От така приетото решение се установява, че с него е отменен отказът на кмета на Община Б. за отмяна на отчуждаването на имот пл. № 144 в кв. 2 по плана на с. Б. от 1967 г., идентичен с парцел първи в кв. 46, като вместо това е отменено отчуждаването на 2500 кв.м. от имот пл. № 144 в кв. 2 по плана на с.

Б. по плана от 1967 г., за който е отреден парцел първи в кв. 46, в полза на Б.

М.а П.а.

Също така, от нотариалния акт се установява, че Б. М.а С. с ЕГН ********** е призната за собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. Б., община Б., област С., а именно: поземлен имот № 979 целият с площ от 500 кв.м. в квартал 46 по регулационния план на гр. Б., попадащ в УПИ III, отреден за „Комплексно обществено обслужване” в кв. 46 по регулационния план на гр. Б., целия с площ от 703 кв.м., при граници на поземления имот: общински имот и от три страни улица и при граници на УПИ: УПИ I, отреден за „Комплексно обществено обслужване” и от три страни улица.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност:

В случая обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.