Определение № 1145 от 09.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1145 гр. София, 08.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20248002900122 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. Н. и Н. С. Н., чрез пълномощника им адв. Д. Ш. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 1206/30.10.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1147/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 2 с-в, с което е потвърдено решение № 708/14.02.2023 г., постановено по гр. д. 9157/2021 г. по описа на Софийски градски съд, I ГО, 13 с-в, с което изцяло са отхвърлени предявените от В. Г. Н. и Н. С. Н. срещу ЗАД „Армеец” АД активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на заместващо обезщетение в размер на по 80000 лв. (за всеки един от тях) за причинените им неимуществени веди – болки и страдания от загубата на внучката им Н. М. К., починала на 25.07.2018 г., при настъпило на 15.07.2018 г. ПТП.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно, тъй като вследствие на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – не е обсъдил в своята цялост събраните по делото доказателства, 1 вкл. и свидетелските показания, въззивният съд не е приложил законосъобразно материалния закон. Считат, че в конкретния случай ищците – баба и дядо на починалото дете, са измежду кръга на лицата, които имат право да бъдат обезщетени при доказана трайна и дълбока емоционална връзка съгласно ТР № 1/2016г. на ОСГТНК на ВКС, тъй като от събраните по делото доказателства се установява правнорелевантният факт на изключителна духовна близост между тях и починалото дете при настъпване на процесното застрахователно събитие, като това духовно състояние е било трайно и дълбоко (надвишаващо общоприетата близост и привързаност между баба и дядо, от една страна, и внуче, от друга).

Касаторите обосновават искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставят следните процесуалноправни и материалноправни въпроса: 1. „Длъжен ли е при постановяване на решението въззивният съд да изложи собствени мотиви, доколкото действа като инстанция по същество на материалноправния спор, предмет на делото или е достатъчно да преповтори част от фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд с оглед обосноваността на решението му?” (по този въпрос се твърди противоречие със задължителната практика, намерила израз в т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС и в т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС); 2. „Длъжен ли е въззивният съд до обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?” (по този въпрос се твърди противоречие както със задължителната, така и с казуалната практика на ВКС – ППВС № 1/1953 г.; ППВС № 7/1965 г.; ППВС № 1/1985 г., ТР № 1/4.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК; решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г., II т. о. на ВКС; решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., II т. о. на ВКС; решение № 17/23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г., II т. о. на ВКС; решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г., II т. о. на ВКС; решение № 136/06.11.2015 г. по т. д. № 2483/2014 г., II т. о. на ВКС; решение № 180/11.01.2016 г. по т. д. № 1618/2014 г., II т. о. на ВКС; решение № 94/13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г., II т. о. на ВКС и Решение № 161/04.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г., II т. о. на ВКС); 3. „Кои са 2 предпоставките, които следва да са налице за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в ППВС №4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969 г.?”; 4.

„При изследване на въпроса дали ищците попадат в кръга на лицата, имащи право на обезщетение, съгласно постановеното в ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, допустимо ли е съдът да изхожда изцяло единствено от общите принципни положения в отношенията между внуци и баби и дядовци, без да отчете спецификата за процесния случай?”; 5. „При предявен иск от баба и дядо в кои случаи следва да се приеме, че претърпените болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, за да е справедливо да се признае правото на обезщетение?” и 6. „Налице ли е изключителна, трайна и дълбока емоционална връзка между баба/дядо и внук/внучка по смисъла на ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС в случаите, при които те живеят заедно в едно домакинство през по-голямата част от живота на детето и полагат ежедневни и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето?” (по последните четири материалноправни въпроси твърди противоречие както със задължителната – ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г„ ОСНГТК на ВКС, така и с казуалната практика – Решение № 50122/09.01.2023 г. по т. д. № 1481/2021 г., II т. о. на ВКС).

Ответникът по касационната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че 3 между страните в настоящото исково производство не съществува спор, а и от съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, че на 15.07.2018 г. около 14,00 ч. на автомагистрала „Тракия” в посока от запад на изток със скорост от 68 км/ч се е движил л. а. „Сеат Ибиза”, управляван от майката на починалата Никол, а по същото време и в същата посока със скорост от 109 км/ч се е движил т. а. „Опел Мовано”, управляван от А. П..

Между двете превозни средства е настъпил заден ексцентричен удар (товарният автомобил удря с предна дясна част лекия автомобил в неговата задна лява част), след което автомобилите се преобърнали. Водачът на л. а.

„Сеат”, в който е пътувало загиналото дето, не е имал възможност да предотврати удара, тъй като се е движил праволинейно в своята лента за движение и е ударен отзад. Между страните не бил спорен и фактът, че при настъпване на процесното застрахователно събитие ответното застрахователно дружество е обезпечавало чрез договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите деликтната отговорност на водача, причинил виновно и противоправно смъртта на внучката на ищците (апелативният съд е счел за установено и правнорелевантното обстоятелство, че ищците са баба и дядо на починалото дето). Приел е за изяснено от събраните по делото гласни доказателствени средства (разпита на свидетелите), че пътният инцидент, при който е починала Никол, е настъпил на 15.07.2018 г., на която дата ищцата В. имала рожден ден. Загиналата внучка на ищците е живяла в тяхната къща още от самото раждане, където преимуществено била отглеждана именно от тях.

Майката и бащата на Никол се развели, когато тя била на 6 години, но бащата ги е напуснал, още когато тя била 4-годишна. Приживе бабата и дядото водели Н. на училище, на извънучилищни занятия, на езда, на плуване.

Дядото карал с внучката си колело. Детето било 10 дни в кома в Старозагорската болница, а ищците се пренесли от гр. София в гр. Стара Загора, за да бъдат по-близо до нея. След смъртта на Никол ищците рухнали психически и физически.

Въззивният съд е съобразил, че с ТР № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК е изяснено, че заместващо обезщетение се присъжда само при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. По правило, с право да получат обезщетение са най-близкият кръг на починалия, очертан с Постановленията на Пленума № 4/1961 г., № 5/1969 г. и 4

№ 2/1984 г. на ВС. По изключение, когато поради конкретни житейски обстоятелства бабата и дядото са създали такава силна, постоянна, трайна и дълбока връзка с починалото си внуче, която да надхвърля по интензитет и съдържание нормално присъщата за тези роднини, до степен, сравнима с тези на най-близките, то справедливо е да получат обезщетение и тези лица.

Пояснил е, че с тълкувателния акт са дадени насоки на съдилищата при преценката за наличието на такава особено близка житейска връзка, която следва да се преценява от съда във всеки конкретен случай – тези насоки са в смисъл, че заместващо обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод за съществуването на изключителна трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, както и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания. В тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл такива чрезмерни морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават изключение от разрешението, описано в цитираните ППВС.

При извършения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд е счел, че в конкретния случай въз основа на тях не може да се обоснове фактически извод за съществуването на изискуемата изключителна трайна и дълбока емоционална връзка на ищците с починалата. От свидетелските показания се установявало, че смъртта на Никол Кръстева е довела до емоционален шок, мъка и тъга у ищците, която е нормална и типична за близостта и привързаността на роднини от тази степен на родство. Но в процеса на доказване не се изяснявало правнорелевантното обстоятелство, че ищците са преживели болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена връзка, съпоставима с отношенията между дете и родители. С оглед на така приетите за установени факти и изложените правни доводи апелативният съд е достигнал до категоричното правно съждение, че не е налице изключителен случай по смисъла на задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, вследствие на което е отхвърлил предявените активно субективно съединени осъдителни искове.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за 5 допускане на въззивното решение до касационно обжалване при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените първи два процесуалноправни въпроси, макар и да отговарят на общата процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, не са решени в противоречие с практиката на ВКС, вкл. и с посочените в изложението по чл.

284, ал. 1, т. 3 ГПК решения (специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Те са свързани с процесуалното задължение на въззивния съд – при обсъждане на всички правни и фактически доводи на страните за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, да формира своето вътрешно убеждение по спорния предмет на делото само въз основа на приетите за установени от него правнорелевантни факти и закона, като ги подведе под диспозицията на приложимата материалноправна норма (арг. чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК). Апелативният съд е извършил самостоятелна преценка на всички относими по делото доказателства, като се е произнесъл по релевираните във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, както предписват процесуалните правила, уредени в ГПК, и установената съдебна практика на ВКС (вкл. посочената от касатора казуална практика на ВКС). Въззивният съд е изяснил защо е възприел за неоснователен правния довод на въззивника, че съобразно конкретните отношения между бабата и дядото, от една страна, и починалото дето, от друга, е съществувала такава трайна духовна и емоционална връзка, която да надхвърля по интензитет и съдържание нормално присъщата за тези роднини, до степен, сравнима с тези на найблизките, която принципът за справедливост да обосновава възникване на правото на заместващо обезщетение за изживените от тях болки и страдания.