Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 23 от 16.06.2022, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Наказателно дело от общ характер 1092/2021
Вид
Присъда № 23
Подписан
16.06.2022
В сила
02.07.2022
Състав
ГАЛЯ АНГЕЛОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда №23/16.06.2022г. по НОХД №1092/2021 година по описа на Ловешки районен съд Срещу подсъдимия ИВ. И.. ИЧ. от град Ловеч е било предявено обвинение за престъпление по чл.194 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК за това, че на неустановена дата през месец май 2021 година и на неустановена дата през месец юли 2021 година, при условията на продължавано престъпление, от автомивка, стопанисвана от „***“ ЕООД - Ловеч, находяща се в гр.Ловеч, жк „М.“, отнел чужди движими вещи - сумата от 10 лева в монети /която отнел на неустановена дата през месец май 2021г./ и 1бр. куфар с надпис „Kraft Twelle Germany“ с различни инструменти - тресчотки, рамена, удължител, ключове /които отнел на неустановена дата през месец юли 2021г./, всичко на обща стойност 197.50 лева, от владението и без съгласието на собственика В. П. П. от гр.Ловеч, с намерение противозаконно да ги присвои.

Срещу подсъдимия ИВ. И.. ИЧ. е било предявено обвинение и за престъпление по чл.216 ал.1 пр.2 от НК за това, че на 16.07.2021г. в обект /автомивка/, стопанисван от „***“ ЕООД - Ловеч, находящ се в гр.Ловеч, жк „М.“, противозаконно повредил чужда недвижима вещ - автоматизирана машина за измИ.е на автомобили, като деянието се изразило в унищожаване на следните детайли - монетник с прилежаща автоматика на стойност 76.50 лева, собственост на „***“ ЕООД - Ловеч, представлявано от В. П. П. от гр.Ловеч, поради което и на основание.

Постъпила е молба от В. П. П., с която предявява против подсъдимия ИВ. И.. ИЧ. граждански иск за сумата от 197.50 лева за престъплението по чл.194 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК и от „***“ ЕООД Ловеч граждански иск за сумата 57.50 лева, причинени имуществени вреди за престъплението по чл.216 ал.1 пр.2 от НК. Съдът конституира В. П. П. и „***“ ЕООД чрез управителя В. П. П. като граждански ищци.

В съдебно заседание не се явява представител на „***“ ЕООД, не се явява и управителя на дружеството В. П. П..

Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението така, както е повдигнато, като счита, че от доказателствата по делото, от фактическа и правна страна категорично се установява, че през месец май 2021 година, подсъдимият е започнал работа в обект, стопанисван от дружеството на свидетеля В. П., след около месец е бил освободен от работа поради нарушение на трудовата дисциплина и в последствие, мотивиран от негативното си отношение към работодателя си П., подсъдимият през май 2021г. на неустановена дата е отишъл до обекта „автомивка“ под предлог да види бившите си колеги и е отнел 10 лева в монети в пластмасова чаша в офиса на П.. Излага, че през юли 2021г., под същия предлог, отново е отишъл 1 до обекта и незабелязано от никого е взел куфар с инструменти, лична собственост на П., който е продал на Б.Н., уверявайки го, че не е откраднат, че е негова собственост за 30 лева и на 16.07., подсъдимият пак е отишъл до автомивката, като мотивиран все още от негативното си отношение към П. е ритнал силно една от автоматизираните машини за измИ.е на автомобили и е повредил монетника на машината и е станала негодна за ползване до поръчването на нови и подмяната на счупените части. С оглед на това счита, че може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията, за които е предаден на съд – по чл.194 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК и по чл.216 ал.1 от НК. По тези съображения, моли съда да се произнесе с присъда, с която признае подсъдимия за виновен по повдигнатите му обвинения, като за всяко едно от двете обвинения му наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което наказание бъде отложено за три години изпитателен срок по реда на чл.66 ал.1 от НК. На основание чл.23 от НК следва да му бъде определено едно общо наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание да бъде отложено за три години. Разноските по делото в пълния им размер моли да се възложат на подсъдимия. Счита гражданските искове за доказани и моли да бъдат уважени.

Подсъдимият ИВ. И.. ИЧ., редовно призован се явява лично и със служебно назначения от досъдебното производство адвокат Г. Г. от Ловешка адвокатска колегия, като правят искане за предварително изслушване на страните по реда на Глава 27 от НПК при условията на чл.371 т.2 от НПК. И. се признава за виновен и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. В последната си дума заявява, че е върнал куфара и няма какво друго да добави. Защитникът му адвокат Г. счита, че фактическата обстановка е такава, каквато е описана в обвинителния акт, потвърдила се е и от подзащитния му, че няма спор относно правната квалификация на деянията. Според него остава въпроса за вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия. Моли съда, при определяне вида и размера на наказанието, да има предвид, че се касае за изключително ниска обществена опасност, както на дееца, така и на деянията, че се касае за един твърде млад, неосъждан човек, в трудно материално положение. Посочва, че щетата от престъплението по чл.194 ал.1 от НК е за сумата 197.50 лева, което е повече от три пъти по-малко от размера на минималната работна заплата за страната, а щетата по другото престъпление по чл.216 ал.1 от НК е 79.50 лева, което я прави близо десет пъти по-малка от размера на средната работна заплата за страната. Твърди, че за да се изясни изключително ниската обществена опасност на деянието и дееца, следва да се държи сметка за причините за извършеното, както и че не може да се говори за човек с трайно установени престъпни навици или който безпричинно желае да навреди на останалите членове на обществото. Според него, 2 единствената причина да извърши деянието е неговата млада възраст и житейска неопитност и липсата му на разбиране как следва да се държат хората в обществото, как следва да се решават проблемите и споровете между тях. Счита, че на практика се касае за трудово правен спор – той има претенции за неизплатено трудово възнаграждение, но не е потърсил законовата форма за уреждане на този спор, а е предприел действия, характерни за дете, а не за пълнолетен човек. Заявява, че причините може и да са по-дълбоки, защото излизат неподготвени за живота от средното си образование и без знания за това как функционира държавата и после – ето го резултата. Счита, че шест месеца лишаване от свобода е справедливият размер на наказание, но счита, че по правилата на чл.58а ал1 от НК следва да се намали с една трета или да му бъде определено наказание от четири месеца и за деянието по чл.194 и за деянието по чл.216 ал.1 от НК и след това да бъде определено едно общо наказание от четири месеца, като изпълнението на общото наказание бъде отложено за три години, тъй като за поправянето на дееца не се налага да търпи реално наказание. Излага, че са налице и другите условия за прилагане условно осъждане. По отношение на гражданските искове заявява, че първият граждански иск е от физическото лице В. П. П. на стойност 197.50 лева, както и че от данните в обвинителния акт е видно, че има възстановени от това престъпление едни 88.50 лева, т.е. гражданският иск на физическото лице трябва да бъде уважен само за 109 лева – разликата, а за разликата между 109 до 197.50 следва да бъде отхвърлен. Сочи, че няма възстановени щети по гражданския иск на юридическото лице за сумата от 76.50 и той следва да бъде уважен напълно. При тези съображения моли съда да постанови съдебен акт.

С оглед признаване на вината от подсъдимия и изразеното от него съгласие, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти /чл.371 т.2 от НПК/, съдът, след одобряване на направените от подсъдимия самопризнания, разгледа и реши делото по реда на съкратеното съдебно следствие.

От събраните по време на досъдебното производство доказателства, от направеното от подсъдимия самопризнание относно изложените в обвинителния акт обстоятелства и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият ИВ. И.. ИЧ. живеел в гр.Ловеч, не работел, бил осъждан.

Свидетелят В. П. /пострадал от деянието/ живеел и работел в гр.Ловеч. Бил управител на обект - автомивка в гр.Ловеч, ж.к. „М.“. През месец март 2021 назначил на работа подсъдимия И.И. като мияч на МПС. И. се отнасял несериозно към работата си - не идвал редовно на работа, понякога отсъствал без причина няколко поредни дни, поради което около месец след 3 назначаването му работодателят му П. прекратил трудовия му договор и го освободил от работа.

След като бил освободен, подсъдимият започнал често да ходи до автомивката през деня под различни предлози - да се види с бившите си колеги или да пие кафе. В действителност бил обиден на П., тъй като смятал, че при освобождаването от работа не му е изплатено възнаграждение, съответно на отработените дни и търсел начин да му създаде проблеми.

При едно от посещенията си на автомивката, на неустановена дата през месец май 2021, И., който знаел, че П. има навик да държи в пластмасова чаша в стаята си монети, влязъл в стаята, без да бъде забелязан, взел от чашата сумата от 10 лева в монети и излязъл навън, като малко по-късно си тръгнал.

На неустановена дата през месец юли 2021 година, подсъдимият отново бил на автомивката, когато забелязал куфар, с намиращи се в него инструменти /тресчотки, рамена, удължител, ключове/ в едно от работните халета, за който знаел, че е на П.. Взел куфара, без да бъде забелязан, и го отнесъл у дома си. Няколко дни по-късно се обадил на свидетеля Б.Н., с когото били приятели и му предложил да му го продаде. Срещнали се в дома на свидетеля Н. в гр.Ловеч, където му го продал за 30 лева, като го уверил, че инструментите не са откраднати.

На 16.07.2021г. през деня И. отново отишъл до автомивката. Тъй като все още смятал, че П. го е ощетил и му бил ядосан за това, без да го забележат ритнал силно с крак монетника на автоматизираната машина за измИ.е на автомобили, в следствие на което монетникът се деформирал и паднал на земята, заедно с прилежащата му автоматика. Подсъдимият го взел и го изхвърлил в храсти в близост до автомивката, отново без да го забележат.

Междувременно собственикът на обекта П., който бил информиран, че И. редовно посещава автомивката под различни предлози, забелязал, че от автомивката все по-често липсват вещи. Забелязал и липсата на куфара с инструменти и на монети от бюрото в стаята си. Тъй като други служители му споделили, че подсъдимият си е наливал обезмаслител за себе си, под предлог, че П. му е разрешил, което не отговаряло на истината, предположил, че липсващите вещи са взети от него. След като бил информиран и за повредената машина за измИ.е, сезирал с жалба ОП Ловеч, която жалба била препратена по компетентност на РП Ловеч и било образувано настоящото досъдебно производство.

Междувременно, няколко дни след като свидетелят Н. купил куфара с инструменти, подсъдимият му се обадил и по негово настояване се срещнали в гр.Ловеч. И. признал пред свидетеля, че вещите, които му продал всъщност е откраднал от П. и трябва да ги върне. Свидетелят Н. отишъл до с.Горан, обл.Ловеч, където бил занесъл инструментите, за да ги вземе, но междувременно с него се свързал по телефона полицейски служител, който 4 отишъл до с.Горан, където свидетелят доброволно му предал куфара и инструментите.

От назначената и изготвена оценителна експертиза в процеса на разследване е видно, че стойността на куфара с прилежащите му инструменти, отнет от И. е на стойност 187.50 лева, а относно монетника с прилежащата му автоматика на автоматизираната машина за измИ.е на автомобили, вещото лице дало заключение, че стойността му е 76.50 лева.

След като били събрани достатъчно доказателства относно авторството и вината, И.И. бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем, при разпита си е признал вината и е изразил съжаление за извършеното.

Съдът приема, че подсъдимият И.И. е автор на деянията, за които е предаден на съд, като съобрази направените пълни самопризнания, писмените доказателства, заключенията на основната и допълнителната стоково технически оценителни експертизи и показанията на разпитаните свидетели в хода на досъдебното производство.