Решение № 260167 от 12.08.2021, Районен съд - Велинград

Р Е

Ш Е Н

И Е №

Гр. Велинград, 12.08.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЕЛИНГРАДСКИ

РАЙОНЕН СЪД, V-ти Граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: ЦВЕТАНА КОЦЕВА като разгледа докладваното от съдията гр. д. №

1119 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл. 26, ал.2 предл. 2 ЗЗД, вр.чл.576 от ГПК вр.с чл.582 ГПК, и евентуален по чл.27, вр.чл.29, ал.1 ЗЗД.

Производството е образувано по исковата молба на ищеца М.М.С., ЕГН:**********, със съдебен адрес за призоваване и връчване чрез адв.Д.Т. ***, против И.А.Д., ЕГН:********** *** и Р.И.Д. ***.

Ищецът твърди, с нотариален акт №53,том първи,рег.№372,дело N952 от 26.03.2018г на Георги Кръстев Халачев-Нотариус с №156 по регистъра на Националната камара,с район на действие Районен съд Велинград, по който е страна заедно с бившата си съпруга Р.И.Д., е извършена покупко-продажба на недвижими имот, придобит по време на брака в режим на СИО, находящ се в гр.Велинград, ул."Петко Захов"№8, а именно: ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, заемащ партерния етаж от жилищна сграда, със застроена площ на търговския обект от 99кв.м.,заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху дворното място в което е построена сградата, заедно със собствените си 1/2 идеални части от

Дворното място в което е построена сградата, съставляващо ПИ №809 в кв.85 по плана на гр.Велинград, за който имот е отреден УПИ №ХХII-6320., като имота бил продаден на бащата на съпругата му – ответника И.А.Д.,ЕГН:**********.

Твърди също, че процесния имот с бившата му съпруга са го закупили 08.03.2017г. с общи средства. При закупуването му имота бил в груб строеж и представлявал търговски обект, поради което го преустроили в жилище и го обзавели.

Ищецът твърди и, че притежава двойно гражданство, като е роден в България, но на три годишна възраст семейството му се преселило в Република Турция. Образованието си бил завършил в Турция и не владеел писмено български език, като единствено можел да си изписва името на български, а говорел развален български. Не се били разбирА.със съпругата си, като тя на два пъти го била гонила, но той се е връщал защото не можел да живее без нея. С времето съпругата му започнала да не го приема за партньор и съпруг, а за слуга и да се ползва от финансовите му средства, като най-вече започнала да го тормози да иска пари от родителите си.

Въпреки неудобството и уважението към родителите си, ищецът намирал сили и ги молел да му помогнат със средства, за да покрият някой разход по обзавеждане на жилището.

Настоява се на това, че съпругата на ищеца му казала, че с баща си са уговорили с нотариуса да подпишат документи свързани с имота, който им дава право с баща й да теглят заем на по-ниска лихва. В тази връзка ищецът твърди, че той не разбирал какво означава прехвърлянето и й е вярвал, защото са им трябвА.пари за обзавеждане на жилище. Отишли при нотариуса, който говорил много, но от казаното ищецът не разбрал нищо. Накрая му казА. къде да се подпише и той си положил подписа. След срещата с нотариуса, изобщо не се говорело за имота, а ищецът и не бил видял нотариалният акт. След което по искане на съпругата му, ищецът изтеглил банков кредит в размер на 20,000лева, тъй като съпругата му го убедила, че трябва да купят от баща й лек автомобил Ауди А 6, който той му бил позволил да управлява. За това трябвало да преведе по сметка на баща й- И.Д. 10,000 лева. Ищеца нямал право на мнение и бившата му съпруга вършела всичко от негово име. Не си спомня кога и от коя банка е теглила съпругата му кредит - по време на брачното им съжителство или преди това, нито дА.го е погасявала със семейните средства, тъй като от него се изисквало да и дава цялата си заплата и допълнително изкараните средства, като не му било споделяно какви пари има семейството. Ответника трябвало да прехвърли на ищеца лекия автомобил по нотариален ред, веднага след превеждането на сумата от 10,000 лева, но не го направил. На 08.05.2018г. му подписал нотариално заверено пълномощно, да управлява автомобила както в страната така и извън страната, като и му предал талона на автомобила. След което му заявили, че трябва да отиде в Турция, където щял да види родителите си и да изкара някой лев затова, че си е купил лек автомобил. Заминал за Турция, похвалил се на родителите си, че си е закупил от дядо си лекия автомобил. Те се почувствА.неудобно, тъй като ищецът притежавал лек автомобил на територията на Република Турция, но те не му позволявА.да го докара в България, тъй като виждали, че отношенията му със съпруга не са добри. Затова му дА.10

000 лева и казали „След като сте си купили вече автомобил, тези пари ги вложете в жилището си“.

Когато се върнал ищецът дал и тези пари на съпругата си. Въпреки ,че правел всичко каквото пожелае бившата му съпруга, тя не проявявала и елементарно уважение, докато на 28.06.2018г. просто го изгонила от семейното жилище, като му заявила, че всичко е свършено между тях. След което се започнали съдебните дела. При подготовката за гр.д. №969/2018г. за развод, ищецът се снабдил с нотариален акт за недвижимия имот. Адвоката му обяснил, че заедно с бившата му съпруга са продали имота с договор за покупко-продажба за сумата от 9900 лева, които му били изплатени преди подписването на нотариалният акт. Обяснил му също, че трудно се развалял такъв нотариален акт. Затова в исковата молба за развода ищецът предложил, след като е прехвърлила жилището на баща й и той нямам вече право върху него, тогава да изплати тегления от него кредит в размер на 20 000 лева и да се приключи всичко. Бившата му съпруга се съгласила да погаси кредита, а в замяна жилището да остане в техния патрониум. В решение №296 от 14.11.2018г. по гр.д.№969/2018г., съдът обсъдил заявеното желание на бившата му съпруга, като и предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Велинград,ул."Петко Захов №8 на съпругата му Р.И.С.. На този етап бившата му съпруга изплатила целия кредит от 20,000 лева и предявила срещу ищеца регресен иск.

Ищеца заявява, че преди сделката единствено от бившата съпруга и ответника му било заявено, че ще подпишат пред нотариуса документи, които ще им дадат право да теглят заем на по-ниска лихва. Не било говорено изобщо за пари и за продажба на семейното им жилище, а и не му били плащани никакви пари за уж продаденият имот. Освен това Данъчната оценка на недвижимия имот била 28221,70 лева, а ако искал да го продаде никога нямало да бъде за 9,900 лева. В тази връзка сочи да е разбрал, че когато покупката е над 10,000 лева, сумата трябвало да се преведе по банков път. А са уговорили тази покупна цена, за да не превеждат парите по банков път.

Счита, че сключения Договор за покупко-продажба оформен в НА №53, том първи, рег.№372, дело №52 от 2018г. на Г.К.ХНотариус с рег.№156 е нищожен поради липса на съгласие, противоречи и/или заобикаля закона, респективно противоречи на добрите нрави, което води до неговата изначална недействителност в степен на нищожност.

В две молби-уточнение на искова молба ищецът твърди, че при изповядване на сделката за покупко-продажба оформен в НА №53, документите са били подготвени от съпругата му Р.Д., а от него се е искало да подпише документите пред нотариуса, което ще даде право да теглят кредит на по ниска лихва за обзавеждане на жилището.

Въпреки, че ищецът заявил на нотариуса, че не владее български език, му било указано, да си изпише имената гледайки от личната карта. Това обстоятелство било видно от нотариален акт в имената му били изписани като рисунка с допусната грешка, тъй като никога ищецът не бил писал и не владеел кирилица. Поради което счита, че нотариално действие е нищожно, тъй като нотариалното производство било извършено без да е назначен преводач.

Поради това, че с действията си ответниците били измамили ищеца да сключи договор за покупко-продажба на имота, тъй като възползвайки се от неговото невладеене на български език, са го въвели в заблуждение, че извършеното при нотариуса ще им даде право да теглят кредит на по-ниска лихва, то и счита договора за нищожен поради липса на съгласие.

Въз основа на така очертаната обстановка, съобразно измененото искане на ищеца, се иска от съда на осн. чл.26, ал.2 предл.

2 ЗЗД, вр.чл.576 от ГПК вр.с чл.582 ГПК -да бъде прогласена нищожността на Договора за продажба ,сключен с нотариален акт №53, том първи,рег.№3 72, дело №52 от 26.03.2018г на Георги Кръстев Халачев-Нотариус с №156 по регистъра на Националната камара, с район на действие Районен съд Велинград, с който на 26.03.2018г. е прехвърлен с договор за продажба на ответника И.Али Д., ЕГН:**********, собствеността на недвижими имот придобит по време на брака в режим на СИО, находящ се в гр. Велинград, ул.”Петко Захов”№8 , а именно: ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ,заемащ партерния етаж от жилищна сграда,състояща се партерен етаж с търговски обект,два жилищни етажа и мансандрен етаж,завършена на степен груб строеж-63% /от север на калкан/, със застроена площ на търговския обект от 99 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху дворното място в което е построена сградата, заедно със 3/4 идеални части от Дворното място в което е построена сградата, съставляващо ПИ №809 в квартал 85 по плана на гр.Велинград, за който имот е отреден УПИ №ХХII-6320 - поради липса на изискуемата от закона форма, с оглед извършено в нарушение на чл.576 ГПК и чл.579 ГПК при нотариално удостоверяване на сделката.

При евентуалност се иска да се постанови решение с което да се приеме, че с действията си ответниците чрез сключване на договора за продажба са измамили ищеца, поради което на осн. чл.29,ал.1 от ЗЗД така сключения договор за продажба, да бъде обявен за унищожаем и да бъде постановено разваляне на договора за продажба, сключен с нотариален акт №53,том първи,рег.№372,дело №52 от 26.03.2018г. на Георги Кръстев Халачев-Нотариус с №156 по регистъра на Националната камара,с район на действие Районен съд Велинград с който на 26.03.2018г е прехвърлен с договор за продажба на ответника И.Али Д.,ЕГН:********** собствеността на недвижими имот придобит по време на брака в режим на СИО, находящ се в гр.Велинград, ул.”Петко Захов”№8,а именно: ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ,заемащ партерния етаж от жилищна сграда, състоя ща се партерен етаж с търговски обект,два жилищни етажа и мансандрен етаж,завършена на степен груб строеж- 63% /от север на калкан/, със застроена площ на търговския обект от 99кв.м.,заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху дворното място в което е построена сградата,заедно със собствените си 3/4 идеални части от Дворното място в което е построена сградата,съставляващо ПИ №809 в квартал 85 по плана на гр.Велинград, за който имот е отреден УПИ №ХХII-6320. Претендира и разноски .

В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, чрез пълномощника им адв.Колчева. В него оспорват изцяло предявените искове. От изнесеното в обстоятелствената част на трите искови молби на ищеца, може да се догажда, че се твърди ищецът да не знае български език и това е дало повод на ответницата Р.Д. да го измами. Твърдяло се, че и Нотариус Халачев е измамил ищеца, като не му е прочел нищо от нотариалния акт, а е накарал ищеца да се подпише под готови документи.Тогава се налагал въпроса:

"Защо Нотариус Халачев не е включен като ответник по делото, т.к. съобразно твърденията на ищеца, същият е участвал в измамата? Ако основанието на предявените искове било чл.576 и следващите от