Решение № 243 от 20.06.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Пазарджик, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20245220200355 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. С. Я. от гр.София, против Електронен фиш серия К №8363064 на ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.2 от ЗДвП , за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 100 лева.

В жалбата се съдържат в оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, с оглед на което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител

За ответника по жалбата ОД на МВР- Пазарджик, редовно призовани, не се явява процесуален представител. Постъпило е писмено становище от пълномощника на Директора на ОДМВР- Пазарджик- гл.юрисконсулт К.П., с което се иска потвърждаване на ЕФ като материално и процесуално законосъобразен, като се твърди, че нарушението е безспорно доказано, а глобата- наложена при спазване изискванията на чл.27 ЗАНН. Претендира присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след преценка основателността на релевираните в 1 жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С Електронен фиш серия К №8363064 на ОД на МВР- Пазарджик, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.2 от ЗДвП , за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 лева.

Нарушението е извършено на 29.07.2023г., в 15:01 часа, в обл.Пазарджик, АМ Тракия, с посока на движение към гр.Пловдив, и се изразява в движение със скорост от 151 км/ч, при ограничение от 140 км/ч. за автомагистрала, като нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на 26.06.2023г. на ЕФ серия К №7354700 на ОДМВР- Хасково /л.22/, видно от справка АИС АНД /л.23/.

За извършеното нарушение е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя в качеството му на ползвател на заснетия да се движи с превишена скорост лек автомобил ... съгласно подадена Декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП/л.15/ от представителя на дружеството собственик„Българска банка за развитие“ ЕАД- София/л.5/.

Нарушението е установено и заснето от органите на ОДМВРПазарджик с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1.

Констатираното превишение на разрешената скорост с 11 км/ч е калкулирано при отчитане на допустимия толеранс от 3 %, каквато е възможната технически допустима грешка на използваното техническото средство, което е в полза на жалбоподателя.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в представената от ОДМВР- Пазарджик административнонаказателна преписка, които са абсолютно непротиворечиви.

Видно от приетата по делото като писмено доказателство справка АИС АНД /л.13/, обжалваният ЕФ е връчен на 09.02.2024г., а жалбата против него е подадена чрез АНО до компетентния да я разгледа районен съд, от активно легитимирано лице, на 23.02.2024г., съгласно пощенското клеймо на плика/л.4/, т.е. в законоустановения срок , поради което същата се явява процесуално допустима.

2

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП, „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.“.

Внимателният анализ на цитираната разпоредба налага извод, че в случаите когато е налице нарушение, установено и заснето с техническо средство, се издава електронен фиш, като този процес се осъществява в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни- прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни- прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес". Казано с други думи, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, когато то е мобилно /инсталирано в служебен автомобил или на конкретен пътен участък/, включва и задава ограничението на скоростта или пък го настройва само на режим за заснемане, когато работи с приоритет "скорост"/както е в настоящия казус/, а след преустановяване на контрола го 3 изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по никакъв начин не влияе на самото измерване на скоростта, респ. на заснемането от съответното АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва измерване и заснемане, т.е. констатиране на нарушение.

В конкретния случай, видно от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, издадено от БИМ /л.24/, процесното АТСС- ARH CAM S1 е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №5126 и е преминало периодична проверка на техническите и метрологични характеристики, за което е съставен Протокол №028-СГ-ИСИС/23.03.2023г. на БИМ /л.25/с валидност от една година. Поради това няма съмнение, че АТСС, с което е заснето нарушението, е предназначено за осъществяване контрол на скоростта на движение на МПС и към инкриминираната дата е било технически изправно. Използваното при установяването на нарушението АТСС е в достатъчна степен индивидуализирано в съдържанието на издадения ЕФ чрез посочване на неговия вид, доколкото законът не поставя изрични изисквания относно това всички останали данни, отнасящи се до техническите характеристики на АТСС, да бъдат отразени в ЕФ.

С процесното АТСС на 29.07.2023г. е бил осъществяван контрол на посоченото в ЕФ място, за което от служителя при Сектор "ПП" при ОДМВР- Пазарджик- Георгиев е съставен Протокол за използване на АТСС рег.№1006р-11660/31.07.2023г. /л.6/, съгласно чл.10 ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Протоколът по чл.10 от Наредбата безспорно е доказателство за мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, посоката на движение, в която се осъществява контролът, въведените ограничения на скоростта, ограничението на скоростта- общо или въведено с пътен знак, посоката на задействане, начало и край на работа на устройството.

В изготвения Протокол рег.№1006р-11660/31.07.2023г. /л.6/ подробно е отразено времето /начало и край на работа/, мястото- АМ Тракия км.69, обл.Пазарджик, посоката на движение на заснеманите ППС- СофияПловдив, липсата на пътен знак, въвеждащ допълнително ограничение на максимално разрешена скорост за движение по автомагистрала от 140 км/ч.

Отразено е, че АТСС е поставено в стационарен режим на измерване, с посока на задействане- заснемане на приближаващите автомобили.

Протоколът е редовен от външна страна, като е подписан от две лица- от съставилия протокола /Георгиев/, нанесъл всички данни свързани с установяване на фактите, подлежащи на доказване, и от лицето извършило последващата проверка /инсп. Т.М./. В този смисъл налице са всички 4 реквизити, подлежащи на доказване с протокола по чл.10 от Наредбата, ка то съобразно изискването на чл.10 ал.3 от Наредбата, към протокола е приложена и снимка на разположението на уреда /л.7/.

Съгласно възприетото с ТР №1/2014г., постановено по тълк.дело №1/2013г. на ОСК на ВАС, електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл.189 ал.11 от ЗДвП /, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. В този смисъл по отношение съдържанието на ЕФ няма изискване за изрично отразяване номера на изготвения Протокол за използване на АТСС и този на полицейския автопатрул, поради което възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно. Напротив, издаденият ЕФ категорично съдържа реквизитите на цитираната по-горе разпоредба на чл.189 ал.4 от ЗДвП, вкл. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението. Наличната в ЕФ информация съвпада със заснетите от техническото средство данни, изведени върху изготвените чрез процесното АТСС фотоси на нарушението /л.8-л.12/, представляващи годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП.

В обжалвания ЕФ нарушението е описано по време, място и констатирано превишение на скоростта. Разминаването между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотоса и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3 %, която е отчетена в полза на нарушителя. Съдържащите се данни върху фотосите, напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.

Установява се посоката на измерване, която съответства на посоката на движение на МПС, доколкото са били засичани приближаващите ППС.

Установява се въведеното ограничение на скоростта от 140 км/ч, доколкото се касае за движение по автомагистрала и липсва друг пътен знак, въвеждащ допълнително ограничение, както и конкретно засечената скорост на процесното МПС. На фотосите ясно се вижда регистрационният номер на заснетия автомобил, който съвпада с този на процесното МПС, чийто ползвател е жалбоподателят.

Съгласно приложената санкционна норма на чл.182 ал.4 от ЗДвП: "Когато нарушението по ал.1 т.1-5, ал.2 и ал.3 т.1- 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.1 т.6 и ал.3 т.6- предвидената за съответното 5 нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца". В ал.1 на чл.182 от ЗДвП са предвидени наказания за превишаване на разрешената скорост в населено място, в ал.2- наказания за превишаване на разрешената скорост в извън населено място, а в ал.3- наказания за водач на МПС, който извършва обществен превоз на пътници и опасни товари.

Безспорно е, че повторност може да има само по отношение на нарушение, извършено след като деецът е наказан с влязъл в сила акт за същото по вид нарушение. В този смисъл нарушението, извършено при повторност следва да бъда квалифицирано като бъде посочен и основният състав на нарушението, към който повторността препраща- в случая някоя от хипотезите на чл.182 ал. 1-3 от ЗДвП.

Разпечатката съдържа 33 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/af95ca20-5567-4704-8f54-dbfdd1276c00