Акт № 5105 от 11.11.2026, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- 838/2026
- Подписан
- 11.11.2026
- В сила
- 11.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 18а, ал. 8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 18а, ал. 9 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 104, ал. 4, изр. второ · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 110, ал. 4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 118 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54а, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54б, ал. 8 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 54в, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 327, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 62 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
РЕШЕНИЕ
№ 5105
Пазарджик, 11.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пазарджик - II състав, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ административно дело № 20267150700838 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
2. Образувано по Жалба на Р. Н. А., [населено място], [улица], чрез пълномощника, адвокат Д., срещу Акт за прекратяване № 1012-12-188#1 от 26.06.2026г., издадено от директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. №1012-12-188 от 15.06.2025 г. подадена Р. Н. А., срещу Разпореждане №122-00-351-3 от 15.05.2026 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик и е прекратено производството, образувано по жалба с вх. №1012-12-188 от 15.06.20265 г. подадена Р. А., срещу Разпореждане №122-00-351-3 от 15.05.2026 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик .
3. Възразява се, че А. А., комуто е връчено обжалваното от Р. А. разпореждане, не е член на семейството на жалбоподателя, не живее в общо домакинство с него, не е упълномощен да получава кореспонденция от името на жалбоподателя и не е лице, чрез което може да бъде извършено легитимно връчване на книжа.
Твърди се, че към датата на твърдяното от административния орган връчване на разпореждането, жалбоподателя е бил в чужбина.
Иска се оспорения акт да бъде отменен, като преписката се върне на административния орган за произнасяне по същество, по жалбата на А. срещу Разпореждане № 122-00-351- 3 от 15.05.2026 г.
4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, гр. Пазарджик, ул. Екзарх Йосиф №15А, чрез процесуалния представител юрк. С. е на становище, че жалбата е неоснователна. В представените по делото писмени бележки е цитиран текста на чл. 18а, ал. 8, т. 1 е чл. 18а, ал. 9 от АПК. Според ответния административен орган „….С оглед отбелязването в съобщението, че А. А. се е съгласил да получи пратката, адресирана до Р. А. и да му я предаде и липсата на оспорване, че той е пълнолетен, намерен е на посочения адрес и е предал пратката, без правно значение са доводите на жалбоподателя относно точната роднинска връзка между лицата….“.
Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение. Възразява се по отношение на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар.
ІІ. За допустимостта на жалбата :
5. Според съпроводителното писмо, жалбата на А. е регистрирана в деловодството на администрацията с вх. №1012-12-188#2 от 10.07.2026 г., Тоест, тя е подадена в рамките на установения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима.
ІІІ. За фактите :
6. Със Заявление вх. № ЗПОБ-602-02-0073 от 26.03.2026 г., Р. А. е поискал от Директора на ТП на НОИ, Пазарджик да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, като е декларирал, че трудовото му правоотношение с „Б. СИ“ ЕООД, ЕИК 04316791 е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ. Според представената заповед в тази насока, г., правоотношенията между жалбоподателя и дружеството са прекратени, считано от 18.03.2026 г. С писмо № у-122-00-351-1 от 01.04.2026 г., на А. са дадени указания за представяне на допълнителни документи към искането.
7. При това положение, административното производство е било спряно с Разпореждане №122-00-351-1 от 08.04.2026 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик. В изпълнение на дадените указания, А. е представил 14 броя фишове за изплатено трудово възнаграждение. С Разпореждане №122-00-351-2 от 21.04.2026 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, производството е било възобновено.
8. С Разпореждане №122-00-351-3 от 15.05.2026 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) №883/2004 на Р. Н. А. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 18.03.2026 г. до 17.01.2027 г. в размер на € 21,79 дневно. За да постанови този резултат, административния орган е съобразил е осигурителния доход за периода от 01.03.2024 г. до 17.03.2026г.(тоест общо за 24 месечен период) в размер на € 18412,9 и е приел, че среднодневния осигурителен доход е в размер на € 36,32. Така е определено дневно парично обезщетение за безработица в размер на € 21,79, тоест 60% от € 36,32 9. Според представеното по делото оригинално Известие за доставяне № ИД PS 4600 0BGZ5 М(л. 33), Разпореждане №122-00-351-3 от 15.05.2026 г. е било връчено на А. А. на 28.05.2026 г., с отбелязване на родствена връзка „племенник“. Обстоятелството че А. А. е племенник на Р. А. е видно и от представеното по делото Удостоверение за родствени връзки № ГРАО-01276 от 09.10.2026 г. на община Сърница.
10. Със Заявление вх. № ЗПОБ-602-02-0199 от 22.05.2026 г., Р. А. е поискал от Директора на ТП на НОИ, Пазарджик да бъде спряно отпуснатото обезщетение, защото, считано от 25.05.2026 г. е започнал работа. С Разпореждане №122-00-351-4 от 27.05.2026 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ, Пазарджик, изплащането на отпуснатото обезщетение е било прекратено.
11. От Р. А., до директора на ТП на НОИ, Пазарджик е била подадена жалба, регистрирана в администрацията с вх. №1012-12-188 от 15.06.2026 г., срещу Разпореждане №122-00-351-3 от 15.05.2026 г. По повод на тази жалба е бил постановен процесният Акт за прекратяване № 1012-12-188#1 от 26.06.2026г., с който директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт е оставил без разглеждане жалбата на А. срещу Разпореждане №122-00-351-3 от 15.05.2026 г. и е прекратил образуваното с нейното подаване производство.
За да постанови този резултат, горестоящият в йерархията на администрацията орган е счел, че разпореждането е било редовно връчено на неговия адресат, чрез племенника му А. А., съобразно удостовереното в Известие за доставяне № ИД PS 4600 0BGZ5 М. При това положение е счетено, че четиринадесет дневния срок за обжалване на административния акт е изтекъл на 11.06.2026 г. В Акт за прекратяване № 1012-12-188#1 от 26.06.2026г. е отбелязано, че жалбата на Р. А. срещу разпореждането е подадена на 13.06.2026 г.
Спор по описаните до тук факти, не се формира между страните.
ІV. За правото :
12. Според чл. 110, ал. 4 от КСО, разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се връчват на отговорните лица лично срещу подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен адрес или на съответния адрес по чл. 18а, ал. 8 от Административнопроцесуалния кодекс или по електронен път по реда на Закона за електронното управление. Когато връчването не може да бъде извършено по реда на изречение първо, за съставянето на съответния документ се поставя съобщение на таблото за обявления в териториалното поделение на НОИ или на интернет страницата на НОИ за срок от 7 дни, след изтичането на който документът се смята за връчен.
Според посочения в цитираната норма чл. 18а, ал. 8 от АПК, когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал. 1 – 6, то се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв – на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството. Когато няма адрес, който страната е посочила или на който е получавала съобщения или е била призовавана, на страната се връчват съобщения: за граждани – по настоящия адрес, а при липса на такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес – по постоянния адрес; ако и по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, се връчва по месторабота; за организации – ако са вписани в нормативно уреден регистър – на вписания в регистъра адрес.
13. Очевидно, възведените в двата кодекса правила, изискват съобщаването и връчването на съответните актове, постановявани по реда на КСО, да бъдат извършвано лично, спрямо техния адресат, като персоналното получаване на акт се удостоверява със саморъчен подпис.
Указанието на чл. 110, ал. 4 от КСО, че актовете се връчват на отговорните лица лично срещу подпис, чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка, налага да се съобрази, че според чл. 3, изр. първо от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки (Приети с Решение № 69 от 26.02.2026 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, обн., ДВ, бр. 26 от 13.03.2026 г., в сила от 13.03.2026 г.), получателите на пощенски пратки - физически лица, могат да упълномощават други лица да ги получават. Според чл. 9, ал. 1 от Общите правила, препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса за доставка лично на получателя срещу подпис, а според чл. 9, ал. 2, изр. първо от Общите правила, когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал. 1 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне.
14. В конкретния случай, от данните по делото, не се установява да е осъществена, коя да е от хипотезите, предвидени в цитираните нормативни правила.
На първо място, неспорно е, че Разпореждане №122-00-351-3 от 15.05.2026 г. не е връчено лично на неговия адресат.
15. Неспорно е също така, че разпореждането е връчено на адреса, посочен от А. в първоначалното заявление, но на трето лице, което не се установява да е било упълномощавано от жалбоподателя да получава от негово име и за негова сметка пощенски пратки. От факта, че приелият пратката А. А. е бил на същия административен адрес и е племенник на жалбоподателя, не следва извода, че той е бил упълномощен да получи пратката, предназначена за Р. А.. Такава презумпция, цитираните нормативни текстове и общи правила не съдържат, нито пък възвеждат родствената връзка сама по себе си, като основание за квалифициране на връчването на съответния акт, като редовно.
16. Най сетне, не се твърди и не се установя, да е била осъществена процедурата по чл. 9, ал. 2, изр. първо от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки, изискваща в случаите когато при посещението на адреса поради персонално отсъствие на адресата на пратката, пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия да се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор. Такова съобщение с посочен срок за явяване за получаване на пратката не се установява да е било изготвяно и оставяно.
17. След като Разпореждане №122-00-351-3 от 15.05.2026 г. не е било връчено лично на адресата, съответно в известието за доставяне не е било посочено пълномощно, по силата на което А. А., да е бил овластен да получи пратката предназначена за Р. А. и след като в известието за доставяне на е било указано, че спрямо адресата е било оставено съобщение с определен срок за получаване на пратката и той не се е явил да я получи, то административния орган е следвало да констатира, че въпросното разпореждане не е редовно връчено на страната. При това положение е следвало да бъде осъществена процедурата по чл. 104, ал. 4, изр. второ от КСО, като за издаването на разпореждането се постави съобщение на таблото за обявления в териториалното поделение на НОИ или на интернет страницата на НОИ за срок от 7 дни, едва след изтичането на който, документът вече е следвало да се смята за редовно връчен.
Това не се твърди и не се установява да е било сторено от администрацията. При това положение, следва да се приеме, че резултата постановен с оспорения в настоящото производство акт е незаконосъобразен.
Разпечатката съдържа 37 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/af956b24-c382-45a7-8a08-8fbe56299074