Определение № 2272 от 13.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2272 гр. София, 10.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20238002103758 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Р. Б., срещу решение №181/16.06.2023г., постановено по в.г.д. №242/2023 г. на Окръжен съд – Добрич в частта, с която е потвърдено решението на първостепенния Районен съд – Добрич за осъждане на касатора да заплати на С. Ф. П. сумата от 4 000лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди от нарушението на правото за разглеждане на досъдебно производство №40/14.10.2016г. по описа на ОСлО при ОП – Добрич, пр.пр.№1675/2016г. по описа на ОП – Добрич, преобразувано в досъдебно производство №111/2020г. по описа на НСлС в разумен срок, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 01.09.2022г. до окончателното ѝ изплащане.

В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон.

Насрещната страна С. Ф. П. с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител адвокат Д. Д., оспорва жалбата. Излага, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като възизвното решение е постановено в съответствие с формираната практика на ВКС и ЕСПЧ. По същество изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира и присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК.

1

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд – Добрич в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С. Ф. П. сумата от 4 000лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди от нарушението на правото за разглеждане на досъдебно производство №40/14.10.2016г. по описа на ОСлО при ОП – Добрич, пр.пр.№1675/2016г. по описа на ОП – Добрич, преобразувано в досъдебно производство №111/2020г. по описа на НСлС в разумен срок, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 01.09.2022г. до окончателното ѝ изплащане.

Решението в останалата му част е влязло в сила.

За да постанови този резултат, съдът установил от фактическа страна, следното: ищцата С.

Ф. П. била наследник по закон (съпруга) на М. К. П., починал на 14.10.2016г.; за установяване на причините за смъртта на М. П. било образувано ДП №40/2016г., заведено като пр.пр.№ 1675/2016г. на ОП – Добрич, срещу "неизвестен извършител" за това, че на 14.10.2016г. в [населено място], област Добрич причинил смъртта М. П., поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.

Същото било преобразувано в досъдебно производство № 111/2020г. по описа на НСлС, след възлагане на следовател от НСлС с постановление рег.№11873/09.12.2020г. на Главния прокурор.

По отношение на извършените в хода на наказателното производство действия въззивният съд установил следното: 1/ Срокът на разследването бил продължаван на основание чл. 234, ал. 3 от НПК общо 26 пъти, като последното постановление било от 02.08.2022г.; 2/ Производството било спирано два пъти – с постановление от 21.06.2018г. и с постановление от 01.02.2019г., които били отменени, поради липса на предвидените в закона основания и делото било върнато на прокуратурата. 3/ Производство било прекратявано общо четири пъти (с постановления от 10.07.2017г., 24.02.2020г., 19.08.2021г. и от 04.10.2022г.), които били отменени и производството върнато на прокурора за изпълнение на дадените указания.

Съдът констатирал, че към датата на подаване на исковата молба разследването продължавало 5 години и 11 месеца, а към датата на приключване на устните състезания във въззивната инстанция неговата продължителност била 6 години и 7 месеца. Въззивният съд разгледал и описал подробно извършените в хода на наказателното производство процесуални действия, като ги разделил на периоди, както следва: 1/ от 14.10.2016г. до 10.07.2017г. – първото прекратяване с постановление от 10.07.2017г., което било отменено от съда поради: необоснованост на изводите, направени при недостатъчен обем на доказателствата, в разрез със заключенията на вещите лица по основна и специализирана експертиза за допуснати сериозни нарушения от работодателя на пострадалия и в отклонение от приложимата нормативна уредба. На прокуратурата били дадени указания за: изготвяне на допълнителни съдебно медицинска експертиза, химическа експертиза, провеждане на следствен експеримент, вкл. с участието на очевидците св. И., Г. и А., проверка по административната преписка по акта за нарушаване на трудовото 2 законодателство. 2/ В период от 2 години и 6 месеца, от 22.08.2017г. до 19.08.2021г. – второто прекратяване, отменено от съда, тъй като: Проведеното разследване не било осъществено в изискуемите от закона пълнота и обем; на експертите били поставени задачи да дадат отговори на правни въпроси от компетентността на органите на досъдебното производство и съда; формално и непълно изпълнени указания с определение № 283/22.08.2017г. по в.ч.н.д.№ 337/2017г. на Апелативен съд - Варна; проведен следствен експеримент в отклонение на дадените указания; непълнота на извършения допълнителен разпит на свидетелите, довела до вариантни заключения на вещите лица по назначените комплексна автотехническа и трасологична експертиза, включително и КСМТЕ; останали неизяснени конкретни въпроси поставени от Апелативен съд – Варна. 3/ В период от 1 година и 4 месеца, от 03.04.2020г. до 19.08.2021г. – третото прекратяване на производството, отменено от съда поради: неправилно приложение на материалния закон (посочена в отменителното определение на Апелативен съд – Варна) относно правната регламентация на дейността, при която е причинена смъртта на П.; формален и декларативен отказ да бъдат съобразени нормативни правила във връзка с причинно следствената връзка между процесния резултат, действията на свидетеля А. и бездействието на управителя на дружеството Д.. 4/ В период от 1 година, от 19.08.2021г. до 04.10.2022г. – четвъртото прекратяване на производството, отменено от съда поради: липса на всестранно, пълно и обективно разследване; необоснованост, незаконосъобразност и прибързаност на изводите на прокуратурата, последица от проведеното в разрез с изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК разследване; поставени задачи на експертите, свързани с тълкуване на нормативни разпоредби, с изследване на значението на определени понятия и установяването на взаимовръзки между отделни нормативни актове, предписания и ръководства за експлоатация и като последица непълно заключение; липса на самостоятелно проучване на нормите на ЗЗБУТ и нормативните актове за безопасност на труда; извън обсега на процесуалната дейност е останало установяването и анализирането на допуснати нарушения и от други лица, като липсвала обстойна аргументация налице ли са допуснати от работодателя нарушения и ако са да, имат ли същите пряка причинно-следствена връзка със случилото се; неяснота на мотивите за прекратяване на наказателното производство. На разследващите органи били дадени подробни указания за изясняване на фактическата обстановка. В определението на съда била направена констатация и за неизпълнение на дадените с определение № 244/21.10.2021г. и подробно описани указания.

Въззивният съд констатирал, че към датата на приключване на устните състезания по делото наказателното производство било висящо. Съдът описал и анализирал подробно и извършените от ищцата процесуални действия в хода на същото, както и резултата от тях.

Съдът кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели А. Д. Д. и М. С. М., от които приел за установено, че след смъртта на съпруга си ищцата била много разстроена, постоянно плачела; станала емоционална, приемала лекарства, не се усмихвала и не изразявала щастие; отбягвала да говори за инцидента, но не спирала да се интересува от разследването и дали ще има осъден за него.

Въззивният съд кредитирал и заключението по допуснатата пред първата инстанция 3 съдебно-психиатрична експертиза, от което приел за установено, че у ищцата е установена умерена тежест с изразена психосоматизация и елементи на посттравматично стресово разстройство: тежко нарушен сън, ангажиране с починалия си съпруг в мислите, идентификация с него, връщане към спомени от миналото, тревожност за бъдещето, загуба на кураж и увереност. Дългата продължителност на разследването и следственото дело довело до непреживяна и към настоящия момент скръб и незавършен процес на траур, който фактически продължавал, свързан с продължителното очакване да приключи наказателното производство и неудовлетворението от невъзможността за ефективно ангажиране на отговорността на виновника. Продължителността на воденото досъдебно производство се отразило пряко върху начина на живот на ищцата: била с притъпена способност да изживява чувства на радост и удоволствието от живота; откъсната, отчуждена, изолирана от обкръжението си; живеела в болка си по загубения безвъзвратно съпруг; не можела да изпита радост от внуците си, които толкова очаквала, поради непреживяната и към настоящия момент скръб и незавършения процес на траур. Съдът възприел извода на вещите лица, че негативните изживявания на ищцата са надхвърлили по интензитет обичайните такива и са в пряка връзка с продължителността на наказателното производство, което постоянно я връщало към изживяната трагедия.

Въз основа на така установеното, съдът посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ (ДВ, бр. 98 от 2012 г.), при преценка наличието или липсата на нарушено право на разглеждане и решаване на дела в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, следва да бъде направена преценка относно: неговата обща продължителност; сложността на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните държавни органи.

Съдът приел, че в конкретния случай установената продължителност на досъдебното производство излиза извън времевите граници на процесуалния закон за срока за извършване на разследването и изпращане делото на прокурора: двумесечен от образуването му, който при фактическа и правна сложност на делото може да бъде удължен до 4 месеца, а при недостатъчност, административният ръководител на съответната прокуратура или оправомощен от него прокурор може да го удължава по искане на наблюдаващия прокурор, като срокът на всяко удължаване не може да бъде повече от два месеца. Съдът приел, че досъдебното производство било с фактическа и правна сложност, която не е толкова значителна, че да бъде приета за единствената обуславяща причина за продължителността на разследването. Направил извод, че последната е резултат от поведението на разследващите органи и органите по ръководство над разследването и надзор за неговата законосъобразност, които не са осъществили своевременно своите правомощия за пълно и всестранно разследване с изясняване на всички обстоятелства; не са създали нужната организация за приключване на разследването в разумни срокове; не са извършили в установените в НПК срокове дължимата преценка за относимостта и необходимостта от събиране на всички доказателства за разкриване на обективната истина и целите на разследването. Установено било няколкократно извършване на част от процесуалните действия, резултат от неизпълнение на дадените от съда указания; непоставяне на вещите лица на всички възможни задачи, необходими за изясняване на 4 делото, или поставяне на задачи, които не изискват специални знания. Съдът направил извод, че продължителността на процеса е могла да бъде избегната при своевременно и пълноценно изясняване на всички релевантни факти и надлежно събиране на относимите доказателства. Приел, че по делото е установена ненавременна и недостатъчна активност на разследването за изясняване в пълнота на фактическата обстановка. Отбелязал, че това обстоятелство е констатирано и в постановление от 14.10.2020г. на Върховна касационна прокуратура, според което разследването е с продължителен срок и то по причина неизпълнение от разследващите органи на дадени указания от съда по повод отмяна на незаконосъобразни постановления за спиране и прекратяване на производството и несъобразяване с основателни критики на процеса по събиране, проверка и оценка на доказателствата.