Определение № 1877 от 17.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1877 гр. Бургас, 17.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500982 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано въз основа на постановено Определение № 608 от 25.06.2024г. по частно гр. дело № 704/2024г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е повдигнат спор за подсъдност пред Окръжен съд – Бургас между Районен съд – Несебър и Районен съд – София за определяне на местно компетентния съд, който следва да разгледа и да се произнесе по депозираното Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД против В. И. К., Д. И. К. и Й. Д. К., депозирано пред Районен съд – София, като по него е образувано частно гр. дело № 22629/2024г. по описа на същия съд.

С цитираното определение, Районен съд – Несебър не е приел за разглеждане изпратеното му по подсъдност от Районен съд – София частно гр. дело № 22629/2024г. по описа на Районен съд – София, като е счел, че не е компетентен да разгледа спора по правилата на местната подсъдност.

На основание чл. 122 от ГПК спорове за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, спорът се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото.

В конкретния случай е повдигнат спор за подсъдност между две 1 районни съдилища и тъй като те принадлежат към районите на различни погорни съдилища, Окръжен съд – Бургас намира, че е компетентен да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност, тъй като Районен съд – Несебър последен е отказал да разгледа делото и този съд се намира в района на Окръжен съд – Бургас.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред Районен съд – София е депозирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД против В. И. К., Д. И. К. и Й. Д. К., с което се претендира тримата длъжници да заплатя на заявителя сума в размер на 764, 89 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., Област С., Община М., ж.к. М. – *, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, сума в размер от 97, 73 лева, представляваща лихва за периода от 15.09.2022г. до 25.03.2024г., сума за дялово разпределение в размер на 41, 13 лева – главница – за периода от месец май – 2021г. до месец април – 2023г., както и лихва върху тази сума за периода от 16.07.2021г. до 25.03.2024г.

След получаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, Районен съд – София е образувал частно гр. дело № 22629/2024г. по своя опис и е изготвил служебни справки относно постоянния и настоящ адрес на всеки един от посочените длъжници.

Видно от изготвените по делото Справки за постоянен и настоящ адрес на длъжниците единствено В. И. К. е заявил настоящ адрес в с. Р., Община Н., Област Б. и постоянен адрес – гр. С., Община С., ж.к. М. *, бл. *, а останалите двама длъжници – Й. Д. К. и Д. И. К. са заявили настоящ и постоянен адрес в гр. С., Община С., ж.к. М. *, бл. *.

След извършена служебна справка, настоящият състав констатира, че по този начин са заявени адресите и на тримата длъжници и към настоящия момент – 17.07.2024г.

С Разпореждане № 77363 от 30.05.2024г., постановено по частно гр.

2 дело № 22629/2024г. по описа на Районен съд – София производството по делото е прекратено и делото е изпратено за разглеждане и произнасяне по подаденото Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на Районен съд – Несебър. В своите мотиви, съдът е приел, че с оглед адреса на длъжника в с. Р., Районен съд – София не е компетентен да разгледа и да се произнесе по подаденото заявление по чл. 410 от ГПК, а компетентен е Районен съд – Несебър. Съдът е посочил, че с оглед едностранния характер на заповедното производство следи служебно за местната подсъдност по настоящото дело.

След изпращане на делото в Районен съд - Несебър е образувано частно гр. дело № 704/2024г. по описа на Районен съд – Несебър и с Определение № 608 от 25.06.2024г., съдът е повдигнал спор за подсъдност между РС – Несебър и РС – София по отношение на това кой е местно компетентния съд да разгледа и реши спора по същество. С цитираното определение, съдът е изпратил делото на Окръжен съд – Бургас, за да реши повдигнатата препирня за подсъдност. Районен съд – Несебър в своите мотиви е приел, че в конкретния случай се констатират множество подсъдности, като единствената относима законова уредба е дадена с чл. 116 от ГПК и с посочената разпоредба е въведена така наречената „алтернативна“ или „изборна“ подсъдност, съгласно която ищецът избира къде да предяви иска си срещу ответници от различни съдебни райони. Съдът в своите мотиви е приел, че при надлежно упражнена от заявителя изборна подсъдност пред Районен съд – София не е налице компетентност за Районен съд – Несебър да разгледа депозираното Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Следва изрично да се отбележи, че депозираното Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е от дата – 15.04.2024г. и на основание § 24 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ГПК (ДВ, бр. 11/2023г. – в сила от 01.07.2024г.), предвид обстоятелството, че делото пред Районен съд – София е образувано до влизане в сила на закона, следва да се прилагат досегашните правила.

На основание чл. 411, ал. 1 от ГПК – в редакцията на закона преди 01.07.2024г. заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, като в тридневен срок извършва служебна 3 проверка на местната подсъдност. Заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящия му адрес, а при липса на настоящ – по постоянния. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща незабавно на надлежния съд.

На основание чл. 116 от ГПК иск срещу ответници от различни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони.

Безспорно е, че на основание чл. 411, ал. 1 от ГПК – в редакцията на закона преди 01.07.2024г. заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу потребител (какъвто е настоящия случай) се подава до съда, в чийто район се намира настоящия му адрес, а при липса на настоящ – по постоянния.

Безспорно е и обстоятелството, че Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е депозирано от страна на „Топлофикация София“ ЕАД против трима длъжници, като двама от длъжниците са с регистриран настоящ адрес в гр. С., а само един от длъжниците – В. И. К. е с регистриран настоящ адрес в гр. Н.

При положение, че е налице Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против трима длъжници, като двама от тях са със заявен настоящ адрес в гр. С., а само един от тях е със заявен адрес в гр.

Н., то за заявителя – „Топлофикация София“ ЕАД е налице възможност да избере в кой от двата местнокомпетентни съда да предяви своето Заявление – пред Районен съд – София или пред Районен съд – Несебър и като е предявил своето Заявление пред Районен съд – София то следва да се приеме, че заявителят – „Топлофикация София“ ЕАД е направил своя избор и е депозирал Заявлението си пред Районен съд – София. С оглед обстоятелството, че заявителят е направил своя избор и този избор е в рамките на предвиденото в чл. 116 от ГПК, валиден е и следва да бъде зачетен, то Районен съд – София не е следвало да се десезира от спора и да приема, че не е компетентен да разгледа депозираното Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и да го изпраща на Районен съд – Несебър съобразно правилата на местната компетентност. Неправилно Районен съд – София е направил своите изводи, изхождайки само от заявения настоящ адрес на един от длъжниците, дерогирайки обстоятелството, че длъжниците са трима, а не един и за останалите двама настоящия адрес е регистриран в гр.

4

София, както и дерогирайки разпоредбата на чл. 116 от ГПК.

При това положение и като взе предвид, че настоящия адрес на единия от длъжниците – В. И. К. е в гр. Несебър, а за двама от длъжниците – Й. Д. К. и Д. И. К. регистрирания настоящ адрес е в гр. С., то предвид направения избор от страна на Заявителя по смисъла на чл. 116 от ГПК депозираното Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК следва да се разгледа от Районен съд – София.

Мотивиран от изложеното, съдът намира, че именно Районен съд – София е местно компетентния съд да разгледа и да постанови съдебен акт по депозираното Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД против В. И. К., Д. И. К. и Й. Д. К., с което се претендира длъжниците да заплатят стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., поради което и делото следва да бъде върнато на Районен съд – София за произнасяне по Заявлението.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че за компетентен по правилата на местната подсъдност следва да бъде определен Районен съд – София и делото следва да бъде изпратено именно на Районен съд – София.

С оглед приетото в т. 9 от ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълкувателно дело № 1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ определението по чл. 122 от ГПК, постановено по спор за подсъдност между съдилищата, не подлежи на обжалване, тъй като не попада сред актовете по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК и чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 122 от ГПК, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ Районен съд – София за компетентен по правилата на местната подсъдност на основание чл. 411 от ГПК (в редакцията на нормата преди 01.07.2024г.) във връзка с чл. 116 от ГПК да разгледа и да постанови съдебен акт по депозираното от „Топлофикация София“ ЕАД Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 5

124974/15.04.2024г. по описа на Районен съд - София против В. И. К., Д. И. К. и Й. Д. К., с което се претендира длъжниците да заплатят стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. С..

ИЗПРАЩА частно гр. дело № 704/2024г. по описа на Районен съд Несебър на местно компетентния Районен съд – София за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от постановеното определение да се изпрати на Районен съд – Несебър за сведение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6