Решение № 217 от 25.09.2023, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Е.П., 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П., I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20221820100777 по описа за 2022 година

Ищецът твърди с исковата молба, че е страна по Договор за потребителски кредит от 18.08.21г., индивидуализиран с молбата до съда. Ищецът твърди , че уговорената с чл.10 от Договора клауза за неустойка е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, като сключена при неспазване нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. с чл.22 от ЗПК, както и на чл.143, ал.1 ЗЗП. Излага с ИМ подробни съображения в тази насока .

Иска се съдът да постанови решение ,с което да приеме, че разпоредбата на чл.10 от Договора е нищожна и бъде прогласена нейната невалидност на основание чл.26, ал.1 ЗЗД поради неспазване нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 ЗЗП.

Претендират се направените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Не оспорва иска, а признава същия за основателен. Счита, че по никакъв начин не е да повод на ищеца за завеждане на иска. Моли при постановяване на крайния съдебен акт разноските да бъдат възложени изцяло на ищеца на основание чл.78, ал.2 ГПК. По същество прави искане да бъде уважена ИМ, като основателна въз основа на направеното признание на иска.

Ответникът е предявил насрещен иск, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане на С. П. да заплати на „М...... АД по процесния Договор: главница 830.88 лева и законна лихва от 30.09.22г. до окончателното изплащане на главницата, договорна лихва - 29.30 лева начислена за периода 18.11.21г. до 18.08.22г.- и лихва за периода 30.06.22г. до 26.09.22г. дължима на основание сключения Договор с настъпил краен срок. Изложени са с молбата до съда от 30.09.22г. подробни съображения по така предявения иск.

В условията на евентуалност М...... АД е предявило и иск с на основание чл.124 ГПК, вр. с чл.55-59 ЗЗД С. П. да заплати на „М...... АД по процесния Договор, главница от 830.88 лева, заедно със законната лихва ,считано от 30.09.22г. до окончателното погасяване на главницата. С насрещната искова молба от 30.09.22г. въвежда подробни съображения по така предявения иск за сумата от 830.88 лева и законна лихва. Излага съображения с ИМ от 1

30.09.22г. по така предявения иск при условията на евентуалност.

Претендират се разноските по делото.

В срока по чл.131 ГПК ответникът по насрещната искова претенция е депозирал писмен отговор. Намира насрещната искова молба за неоснователна по съображения изложени в отговора. Оспорва , като нищожна клаузата за възнаградителна лихва по Договора, която в размер на 29.30 лева и за законна лихва от 20.41 лева, като излага с отговар си и съображения за това.

В случай, че съдът уважи исковата претенция на С. П., прави изрично възражение за извършване, на прихващане заплатената от С. П. сума за неустойка по Договора с търсената по него главница и лихва. В случай, че обяви договора за нищожен, да прихване заплатената от С. П. сума за лихва и неустойка към търсената главница по Договора.

Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Претендира сторените разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните в процеса, приема за установено следното:

Не е спорно между страните, че същите са сключили Договор за потребителски кредит № 139514/18.08.2021г./Договора /, неразделна част от който Погасителен план /Приложение №1 към Договора/ и Общи условия/ ОУ/.

Не се спори също, че ищецът е потребител по по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и кредитополучател по процесния Договор, а ответникът- кредитор /чл.1 от Договора/.

Между страните е възникнало валидно правоотношение съгласно цитирания Договор за потребителски кредит № 139514/18.08.2021г..По отношение на последния са приложими разпоредбите на ЗПК.

С чл.10 от Договора страните са се съгласили кредитополучателат да дължи на кредитора неустойка с обезщетителен характер в случай, че кредитополучателят не представи обезпечение съгласно ред и условия установени в чл.20 от Договора. Последният вменява в задължение на кредитополучателя, в 3-дневен срок от сключването на Договора, да обезпечи кредита с поръчителство на физическо лице, поемащо задължението да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на последния; ФЛ да е с брутен осигурителен доход над 1 400 лева, работещо по трудов договор , с най – малко 6месечен трудов стаж при последния работодател; да няма активни експозиции в Центарелн кредитен регистър с просрочие над 30 дни; да не е страна по договор за кредит с „М.“ АД.

Така въведеното с Договора задължение за неустойка се основава на нищожна клауза. Това е така, тъй като така уговорена с чл.20, вр. с чл.20 от Договора, неустойката надхвърля присъщата й функциия, като санкция за коя да е от сраните по договора във връзка с неговото изпълнение. Така уговорена неустойката по чл.10 от Договора има за цел да санкционира кредитополучателя за неизпълнение на едно вторично задължение, респ. на задължението за предоставяне и в твърде ограничен срок обезпечение с поръчителство на трето лице, последното одобрено от кредитора и отговарящо на множество услови , съгласно цитирания по- горен в настоящото чл.20 от Договора. В този смисъл неизъплнението на изискванията по чл.20 от Договора, към които препраща чл.10 от същия, не рефлектират непосредствено върху задължението на кредитополучателя за връщане на заетата сума от 1 000.00 лева/ чл.1 от Договора/. От друга страна договорения размер на неустойката е повече от 2/3 от стойността на договорения между страните и предоставен на кредитополучателя кредит.

Неустойката е договорена, като плащане паралелно с дължимата месечна вноска по кредита, като по този начин и в значителна степен оскъпява същия, видно и от представения Погасителен план. Следователно неустойката по чл.10 от Договора води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя по Договора. При това положение 2 още при сключването на Договора ищецът, в качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, е бил поставен в неравностойно положения спрямо кредитора. По този начин е нарушен принципа на справедливост още със сключването на процесния Договор. Според чл.143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител , е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП е задължаващата потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Пак в тази връзка следвада се отбележи, че преценка относно платежоспособността на кредитополучателя ищецът е могъл да извърши добросъвестно още преди да сключил договора с ответника и в случай, че последният не отговаря на изискуемите критерии, да не сключи Договора, но което „М.“ АД не е сторило.

Предви изложените съображения съдътнамира предявения иск за обявявяване на договорената с чл.10 от Договора неустойка на основани ечл.26, ал.1 ЗЗД и чл.143, ал.1 ЗЗП е основателен и следва да се уважи.

При този изход на спора по първоначалния иск следва да се разгледа предявения от ответника насрещен иск. Със същия на основание чл.79, ал.1 ЗЗД „М.“ АД претендира С. П. да заплати на дружеството остатък от главница в размер на 830.88 лева, заедно със законна лихва, считано от 30.09.22г. до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 29.30 лв. дължима за периода 18.11.21г. до 18.08.22г., заедно със законна лихва за перида от 30.06.22г. до 26.09.22г.. С оглед разпределението на доказателствената тежест следва ищецът по насрещния иск да установи пълно и главно всички твърдения изложени в насрещната искова молба, в т.ч. по отношение на претендираната главница, договорна лихва и законна лихва. Ищецът по насрещния иск на е направил доказателствени искане за доказване на твърденията изнесени в отговор и насрещен иск от 30.09.22г.. Не е заявил и искане за допускане и изслушване по делото на съдебно- счетоводна експертиза , която би установила какви конкретно суми са постъпили от страна на кредитополучателя, към коя или кои месечни вноски са отнесени в счетоводството на ищеца по насрещния иск и какъв е остатъка касателно претендираната главница, договорна лихва, законна лихва. Вярно е че по делото е изискана с правка от „Изипей“ АД, с която скрепен и оригинал на платежен документ разписка, удостоверяваща получена от ответника по насрещния иск сумата от 1 000.00 лева.

Не се спори също , че кредитополучателя по Договора е направил три плащания по сключения Договор, които в общ размер на 365 лева , от които на 23.09.21г. – 165.00 лева , на 18.01.22г. – 100 .00 лева и на 13.05.22г. – 100.00 лева. Тези предпоставки съдът намира за недостатъчни за да обосноват доказаност на претенцията на ищеца по насрещния иск, поради което същата подлежи на отхвърляне.

При горните съображения не подлежи на разглеждане насрещната претенция за прихващане по насрещния иск.

По разноските

На основание чл.78, ал.1 ГК ответникът по първоначалния иск следва да бъде осъден да заплати на С. П. разноски по делото - държавна такса в размер на 50.00 лева.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът по първоначалния иск следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на С. П. дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева, при договорено процесуално представителство на основание чл.38, ал.1 ЗА.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът по насрещния иск дължи разноски на насрещната страна - адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева, което с оглед разпоредбите на чл.38, ал.1 ЗАдвокатурата следва да изплати на адв Д. М., съгласно пълномощно от 19.07.2022г. по настоящото дело.

3

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА клауза за дължима неустойка, обективирана с чл.10 от Договор за потребителски кредит № 139514/18.08.2021г., сключен между „М.“ АД, с ЕИК........ и С. С. П. от с. Гара Е.П., обл. С., с ЕГН **********.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.“ АД, с ЕИК........ против С. С. П., с ЕГН ********** насрещен иск, по който С. С. П. бъде осъдена да заплати на „М.“ АД остатък от главница в размер на 830.88 лева, заедно със законна лихва върлху главницата, считано от 30.09.22г. до окончателното изплащане; договорна лихва в размер на 29.30 лв. за периода 18.11.21г. до 18.08.22г., заедно със законна лихва за перида от 30.06.22г. до 26.09.22г..

ОСЪЖДА „М.“ АД, с ЕИК........, да заплати на С. С. П., с ЕГН **********, разноски по делото в раземр на 50.00 лева.

ОСЪЖДА „М.“ АД, с ЕИК........, да заплати на адв. Д. В. М. - Адвокатска колегия П. с адрес: гр. П. бул.“П.ш.“ №.... ет...., ап.... адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева, на основание чл.38, ал.1 ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Е.П.: _______________________

4