Решение № 22186 от 03.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22186 гр. ., 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20241110163529 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците В. С. С., В. Р. Ж., Г. И. Л., П. М. К., С. Д. Д., М. М.

Б., Е. И. М., М. К. Д. и М. Н. Д., като съсобственици на топлоснабдения имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което претендира сумата от 3330,76 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2021 г. до м. 09.2022 г. в имот с абонатен номер ., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата от 634,41 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2022 г. – 07.10.2024 г., сумата от 31,63 лв., такса за дялово разпределение за периода от 1 м. 09.2021 г. до м. 09.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, както и за сумата от 9,41 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху таксата за дялово разпределение за периода 15.11.2021 г. – 07.10.2024 г., дължими от ответниците разделно при дялове от по 1/9 части за всеки от ответниците.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. И. М. не е подал отговор на исковата молба.

Ответниците В. Р. Ж. и Г. И. Л. са подали молби до съда с твърдения за извършено плащане на задълженията си към ищеца.

Ответницата В. С. С. своевременно е подала отговор на исковата молба, в който твърди, че искът е допустим, но неоснователен, както и уведомява съда за отказ на ищцовото дружество от сключване на съдебна спогодба и желание за сключване на съдебна спогодба пред съда.

Ответниците М. К. Д., М. Н. Д., П. М. К., С. Д. Д. и М. М. Б. подават отговор на исковата молба, в който твърдят, че в процесния период са нямали качеството „ползватели“, тъй като до въвода във владение на новия собственик, имотът се е ползвал от трето лице – З. К. Ж.. Оспорват квотите си в съсобствеността и оттам общото си задължение като съсобственици, както и размера на потребената топлинна енергия и законосъобразното му отчитане от ищеца. Оспорват доказателствената стойност на част от представените от ищеца документи.

Третите лица-помагачи - „.“ ООД, на страната на ищеца и З. К. Ж., на страната на ответниците П. М. К., С. Д. Д. и М. М. Б., не представят становище по исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по горните искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение 2 в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

По делото е установено, че процесният имот, представляващ, апартамент с № 7, находящ се на ет. 3/втори надпартерен етаж, в сграда, изградена в гр. ., ул. „.“, № 39, е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. От представените и приети по делото писмени доказателства – Решение № 5255 от 01.08.2018 г. по гр.д. № 1807/2017 г. по описа на СГС, I г.о., 11-ти състав, Решение № II-54-46 от 07.02.2011 г. по гр.д.

№ 2478/2001 г. по описа на СРС, ГО, 54 състав, по силата на което е изнесен на публична продан процесния имот, допуснат до делба (л. 45), Постановление от 11.08.2021 г. за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело 20158630403633, влязло в законна сила на 29.09.2022 г. (л.

50-53), Определение № 6335 от 04.07.2022 г. по в.гр.д. № 1356/2021 г. на СГС, ЧЖ-IV-А състав, с което е прекратено производството по жалба на З. К. Ж., поради отказ от жалба срещу постановление за възлагане от 11.08.2021 г. (л.

119), Протокол за разпределение от 20.10.2021 г. (л. 120-123 гръб), преписи – извлечения от актове за смърт и удостоверения за наследниците на . Ж., . М.

М.а и . Д. (л. 54-59), заявление – декларация от 24.11.2022 г. от Г. И. Н. (л. 48), се установява, че през процесния период собственици на горния топлоснабден имот с клиентска партида с абонатен номер при ищеца ., са били В. С. С., В. Р.

Ж., Г. И. Л., П. М. К., С. Д. Д., М. М. Б., . М. М.а (до 08.04.2022 г., когато е починала и е била наследена от сина си Е. И. М.), М. К. Д. и М. Н. Д., които са го придобили по силата на наследствено правоприемство от общия им наследодател . Д.. Дяловете на съсобствениците в правото на собственост върху горния имот са били както следва: В. С. С. -1/6, В. Р. Ж. – 1/6, Г. И. Л. – 1/6, П. М. К. – 1/6, С. Д. Д. – 1/12, М. М. Б. – 1/12, . М. М.а (до 08.04.2022 г., когато е починала и е била наследена от сина си Е. И. М.) – 1/12, М. К. Д. – 1/24 и М. Н. Д. – 1/24.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, ответниците са се явявали потребители на доставената в апартамента топлинна енергия, респ. задължени лица за заплащане на стойността й като клиенти на топлинна енергия за битови нужди в него през процесния период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови 3 нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че някой от ответниците да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът приема, че между ответниците, от една страна, и ищеца, от друга, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2021 г. – м.

09.2022 г. Изключение тук прави само ответникът Е. И. М., за когото правото на собственост е възникнало след смъртта на наследодателя му - на 08.04.2022 г., като след тази дата и до края на исковия период ответникът М., като съсобственик на процесния имот също се е намирал в описаното по – горе договорно правоотношение, а за периода до 08.04.2022 г. ответникът е можел да отговаря пред ищеца само в качеството на наследник на . М. М.а за задълженията на последната пред ищеца, каквото основание за претенция срещу М. не е релевирано от ищцовото дружество по настоящото дело.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач „.“ ООД.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла 4 вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като през исковия период на ответниците е била начислявана топлинна енергия за 4 броя отоплителни тела с поставени топлоразпределители, за битово горещо водоснабдяване (БГВ) и за сградна инсталация. Съобразно изводите на СТЕ, за исковия период 01.05.2021 г. – 30.09.2022 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 2858,73 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.

Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия случай, за периода 2021-2022 г. не е бил осигурен достъп за отчет на отоплителните тела и водомера, видно от неоспорения констативен протокол за извършен отчет от 25.06.2022 г. (л. 205), а за периода 2022-2023 г. е бил осигурен такъв достъп за отчет на отоплителните тела и водомера, което е удостоверено от подписания формуляр за отчет от 07.09.2023 г. (л. 206). При съобразяване на действащата нормативна уредба и на резултатите от изравнителните сметки, изготвени в края на втория отчетен период, се установява, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за исковия период 01.05.2021 г. – 30.09.2022 г. е в размер на 3145,93 лв.