Решение № 15108 от 22.12.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 28881/2021
- Вид
- Решение № 15108
- Подписан
- 22.12.2022
- В сила
- 07.06.2024
- Състав
- ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104а · Закон за енергетиката
- чл. 104а, ал. 2, т. 5 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 92, ал. 1, т. 4 и т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 92, ал. 1, т. 4 и т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 2, т. 6 · Закон за енергетиката
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 15108 гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Л. ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от Л. ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20211110128881 по описа за 2021 година при участието на съдебния секретар Валерия Димитрова, за да се произнесе съобрази следното.
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на искова молба от Л. В. Н. с ЕГН **********, Г. М. И. с ЕГН ********** и И. В. М. с ЕГН **********, и тримата с адрес село Владая, ул. „Л.
Миланов“ .., и тримата със съдебен адрес град София, бул. „Витоша“ ..., Търговски дом, вх. „Б“, ет. 3, кантора 313 (ищци). Ищците твърдят, че наследодателят им В.
И. е бил титуляр на партида за доставяне на електрическа енергия спрямо недвижим имот, находящ се в село Владая, ул. „Л. Миланов“ № .... Заявяват, че след смъртта на наследодателя им не е налице валидна облигационна връзка между него и ответника, поради което ответникът не може да издава фактури, включително за корекция по сметка, защото смъртта на физическото лице прекратява качеството му на потребител на електрическа енергия. Поддържат, че ответникът няма лиценз за продажбата на електрическа енергия, поради което издадената фактура е извън законовата делегация. Освен това сумата била претендирана при първоначална липса на основание, защото не отговаря на реалното месечно потребление. Отричат да са сключвали договор с ответника за съответния клиентски номер. Поддържат, че законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ) противоречи на чл. 114 и 115 от Конституцията. Освен това намират, че тази правна норма, както и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ уреждат договора за продажба на електрическа енергия с краен клиент, какъвто те нямат с ответника. Излагат доводи, че мрежовият оператор всъщност няма право да издава фактура за корекция и да я предявява за плащане, защото според чл. 98, ал. 1 и ал. 2 продавачът на електрическа енергия събира всички суми за потребената електрическа енергия, в това число и мрежовите услуги. Допълват, че ответникът не е предвидил нов ред за уведомяване за корекционните процедури в общите условия съобразно чл. 98а, ал. 1, т. 6 от общите условия на продавача след 1 приемането на новите ПИКЕЕ. Оспорват да е била извършена проверка, а ако такава е била извършена, то оспорват тя да е протекла по надлежния ред. Твърдят, че корекцията на сметка визира електромер, който не е обслужвал съответния адрес.
Намират, че потребителят няма задължение да следи за техническата изправност на средствата за търговско измерване и че те не са негова собственост. Поддържат, че процедурата по корекция на сметка не е уредена в общите условия на ответника.
Позовават се на правото на Европейския съюз. Оспорват претендираната от ответника сума и по размер. Искат от съда да признае за установено, че не дължат на ответника сумата в общ размер на 1 547 лева и 52 стотинки, начислена с фактура № 0003359734/25. 03. 2021 г. за периода 02. 12. 2020 г. – 02. 03. 2021 г. Претендират разноски. Правят възражение за претендираното от ответника възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „.....“ АД (предходна фирма „ЧЕЗ Разпределение България“), ЕИК ...., седалище и адрес на управление и град София, ***, Бенч
Марк Бизнес център, чрез процесуалния представител юрисконсулт Лора Топалова.
Твърди, че операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползувателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги, и че ползувателят на мрежата заплаща на нейния оператор дължимата сума съобразно чл. 56 от действащите (новите) ПИКЕЕ. Намира, че ищците са признали наличието на облигационна връзка с ответника, защото като не са го уведомили за смъртта на наследодателя им и са продължили да ползуват електрическа енергия с конклудентни действия са приели правата и задълженията му като потребител. Преизчисляването на електрическата енергия се извършва по цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход, определена от КЕВР за мрежовия оператор. Заявява, че на 02.
03. 2021 г. е била извършена техническа проверка на средството за търговско измерване, за което е бил подаден сигнал на телефон 112 и е бил съставен констативен протокол. Твърди, че потребител е бил потърсен на адреса, но понеже не се е отзовал, то проверката е била направена в присъствието на независим свидетел. В резултат на проверката било констатирано присъединяване преди средството за търговско измерване (промяна в схемата на свързване), поради което цялата потребявана за обекта електрическа енергия не се измервала. При това положение и предвид периода, през който средството за търговско измерване не е било проверявано, била извършена корекция на сметка за период от 3 месеца преди проверката. Обосновава, че тъкмо ответникът трябва да издава фактура за корекция на електрическата енергия. Намира, че с ПИКЕЕ се предвижда обективна отговорност, при която вината на потребителя не е елемент от правопораждащия фактически състав. Допълва, че процедурата по ПИКЕЕ за корекция е израз на облигационноправния принцип за недопускане на неоснователното обогатяване. Позовава се на съдебна практика. Иска от съда да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски и прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Ищците са предявили три субективно съединени отрицателни установителни иска с правни основания чл. 124, ал. 1 ГПК. Видно от уточнението на исковата молба, ищцата Г. И. претендира, че не дължи сумата 1 031 лева и 68 стотинки, а ищците Л. Н. и И. М. претендират, че не дължат по 257 лева и 92 стотинки (л. 9). Исковата молба отговаря на законовите изисквания, поради което е редовна. Видно от твърденията, 2 направени с нея, е налице спор между страните за претендирана от ответника парична сума. При това положение ищците обосновават и доказват наличието на правен интерес от воденето на отрицателния установителен иск, до което се свежда и тежестта им на доказване.
В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно отношение между него и ищците, по силата на което им е разпределял електрическа енергия през периода 02. 12. 2020 г. – 02. 03. 2021 г. спрямо обект, находящ се в село Владая, ул. „Л. Миланов“ № ..., че на 02. 03. 2021 г. е била извършена проверка на средството за търговско измерване, че е била налице твърдяната промяна в схемата на свързване, изразяваща се в присъединяване към електроразпределителната мрежа преди средството за търговско измерване, поради което то не е отчитало количеството електрическа енергия, както и че коригираното количество електрическа енергия е било изчислено математически вярно и отговаря на стойността 1 547 лева и 52 стотинки.
Страните не спорят, че между наследодателят на ищците В. Н. И. и ответника е било налице валидно облигационно отношение, по силата на което ответникът е разпределял доставената електрическа енергия за В. И. спрямо обект, находящ се в село Владая, ул. „Л. Миланов“ № ..., до смъртта на наследодателя на 03. 01. 2021 г. (което обстоятелство съдът отдели като безспорно и ненуждаещо се от доказване в първото открито съдебно заседание). Според закона облигационното отношение по разпределяне на доставената електрическа енергия възниква между оператора на електроразпределителната мрежа и крайния клиент (чл. 92, ал. 1, т. 4 и т.
6 ЗЕ). Краен клиент на свой ред е клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползуване (пар. 1, т. 27г ЗЕ). Разпределянето на електрическа енергия се извършва при публично известни и одобрени от държавата общи условия по регулирани цени (чл. 104а ЗЕ). Писмена форма за сключването на договора за ползуването на електроразпределителната мрежа не се изисква. Освен това не се изисква нарочно приемане на общите условия от потребителя. Той има само възможност да възрази срещу тях и да поиска уговарянето на специални условия. В случая не се твърди наследодателят на ищците да е възразил срещу общите условия на ответника (публикувани във вестниците „Конкурент“ и „Народен глас“ на 26. 11. 2007 г.). На следващо място, от систематичното тълкуване на уговорките на общите условия се налага изводът, че потребител за битови нужди е собственикът, вещният ползвател или друго лице, което има съгласието на собственика/вещния ползвател на съответния обект (чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 53, т. 1 от общите условия) и което ползва електрическата енергия в съответния обект. Счетоводното отразяване на името на титуляря на партидата и на клиентския номер е правноирелевантно, то няма връзка с облигационното отношение по разпределянето на електрическата енергия.
От друга страна, признанието на факта, че наследодателят на ищците е бил в облигационно отношение с ответника, трябва да се преценява във връзка с всички данни по делото (чл. 175 ГПК). В дадения случай от приобщения като писмено доказателство заверен препис от нотариален акт се установява, че наследодателят и ищцата Г. И. (съпрузи) през 1991 г. са прехвърлили на ищеца В. И. недвижимо имущество в село Владая (поземлен имот ведно с първия етаж от построената в него жилищна сграда), като са запазили в своя полза докато са живи заедно или поотделно вещно право на ползуване върху имота (л. 109 от делото). Ако този договор се отнася до целия процесен обект, то признанието на факт, направено от ищците, следва да се тълкува в смисъл, че техният „наследодател“ в качеството си на един от вещните 3 ползуватели на обекта е бил страна по облигационното отношение с мрежовия оператор. Тогава обаче след настъпването на смъртта му неговото вещно право на ползуване се е погасило, а ищците не са наследили имота, защото голата собственост върху него е била прехвърлена приживе на един от тях. Останало е вещното право на ползуване на ищцата Г. И.. Като ограничено вещно право то е по-наситено от правото на собственост на ищеца Л. И. и затова следва да се приеме, че облигационното отношение е само между мрежовия оператор и нея. При това съдът отчита, че представеният нотариален акт описва недвижимото имущество само като парцел в село Владая с планоснимачен номер, площ, съседи и сграда, докато в исковата молба и приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства процесният обект е описан само с административния си адрес в село Владая. При това положение не може да се направи сигурен извод, че недвижимото имущество по нотариалния акт е идентично с процесния присъединен към електроразпределителната мрежа обект, съответно че нотариалният акт не се отнася до други недвижими имоти в село Владая (например за адреса, който ищците са посочили с исковата молба). Такъв сигурен извод не може да бъде направен, но доколкото все пак се поражда обосновано съмнение за идентичност, защото и недвижимите имоти по нотариалния акт, и процесният обект се намират все в село Владая, то следва да бъдат приложени неблагоприятните последици на тежестта на доказването. Понеже предявеният иск е отрицателен установителен, в случая тежестта на доказването е за ответника. В първото открито съдебно заседание по делото, в което беше отделено като безспорно между страните обстоятелството, че до смъртта на В. И. между него и ответника е било налице съответно облигационно отношение, ответникът се запозна и не възрази срещу приемането на нотариалния акт като доказателство по делото, като същевременно пропусна да формулира доказателствени искания във връзка с наличието на валидно облигационно отношение с ищците с л е д смъртта на В.
И. Поради това процесуално бездействие съдът приема, че недвижимото имущество по нотариалния акт е напълно идентично с процесния обект и че следователно през процесния период ищците Л. Н. (гол собственик) и И. М. (нито собственик, нито вещен ползувател) не са били страни по облигационно отношение с ответника – мрежови оператор. В този случай обаче ответникът доказва пълно и главно наличието на валидно облигационно отношение през процесния период с ищцата Г. И.