Решение № 38 от 26.02.2023, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Административно наказателно дело 1323/2022
- Вид
- Решение № 38
- Подписан
- 26.02.2023
- Състав
- Мая Андонова Миленкова
Цитирани разпоредби
- чл. 33, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 38 гр. Кюстендил, 26.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20221520201323 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А.
Т. Д., с ЕГН – ********** от гр.Кюстендил, със съдебен адрес гр.*************/ адв. Р. А./ против Наказателно Постановление № 22-1139-002105/26.10.2022 г. на Началник група в ОД на МВР гр. Кюстендил, сектор „Пътна полиция“ гр.Кюстендил, с което му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и е лишен от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДП.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа съображения за това, че нарушението не е осъществено от субективна страна, тъй като не е бил уведомен по съответния ред от Гаранционния фонд за това, че за автомобила му няма валиден и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Въз основа на тези съображения се иска отмяна на наказателното постановление. Прави и искане за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, твърди , че нарушението е извършено от обективна и субективна страна, че в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В заключение се иска постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение.
1
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят А. Т. Д. управлявал на 04.10.2022 г. в гр. Кюстендил, по ул.“Овощарска“ товарен автомобил м. „Фиат“, модел „Скудо“, с рег.№ ***********, собственост на ЕТ“Евгени Миленков“. В 15:25 ч. е спрян за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ – свидетелите Д. В. и Р. С.. В хода на проверката, при направена справка с РСОД- ОДЧ Кюстендил, контролните органи установили, че управляваният от жалбоподателя автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДвП .
За установеното при проверката е съставен АУАН с.GA№772169, върху който с резолюция от 10.10.2022 г. административнонаказващият орган е прекратил образуваното производство, на осн. чл. 33, ал.2 от ЗАНН и е изпратил преписката на Районна прокуратура гр. Кюстендил.
ДП,
С Постановление от 17.10.2022г. наблюдаващият прокурор е отказал да образува приемайки, че не са налице доказателства за наличие на субективен елемент от престъпление от общ характер.
Въз основа на цитираното постановление на КРП , административнонаказващият орган е издал атакуваното НП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в тяхната съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 22-1139-002105/26.10.2022г. е издадено от компетентен орган - от Началника на сектор група в ОДМВР гр. Кюстендил, сектор „пътна полиция“, упълномощен с министерска заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл. 34 от ЗАНН.
Постановлението е било издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на постановление на КРП за отказ да се образува наказателно производство, което е описано в обстоятелствената част на постановлението.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДП сочи, че служебно се прекратява регистрацията на ППС, за което е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането , т. е. че не е сключена задължителната застраховка 2
"Гражданска отговорност", и се уведомява собственика на превозното средство. В случая от съдържанието на постановлението на КРП се установява, че автомобила именно поради липса на задължителната застраховка е бил с прекратена регистрация от 19.10.2021 г. По делото не се събраха доказателства за това, че Д. е бил уведомен за прекратяването на договора за застраховка, респективно за служебното прекратяване на регистрацията. Той не е собственик на управляваното от него МПС и за него възможността да знае , че управлява МПС със служебна регистрация е още по- ограничена. В конкретния случай , дори за собственика на превозното средство не бе доказано да е бил уведомен от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, както и да е налице уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая доказателства за тези обстоятелства по преписката не са приложени, като е настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация за процесния автомобил, като няма данни дали собственикът на автомобила, е бил уведомен за това. След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят, като ползвател на автомобила, е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила, който е управлявал, то не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и съответното уведомяване.
В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от А. Д. умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в административно-наказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства. По делото не се събраха доказателства за това, че възивникът виновно е управлявал служебно дерегистрирано превозно средство, което е било и с поставени на определените за това места регистрационни табели. Д. не е санкциониран за това, че управлява МПС, за което няма сключен договор и действаща застраховка "Гражданска отговорност", за да се изследва обстоятелството дали е знаел или не, че няма сключен такъв договор. Той е санкциониран, за това, че управлява автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на автомобила като последица от липса на валидна застраховка съставлява сложен фактически състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика, което е визирано в чл. 143, ал.
10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът, респективно ползвателя да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение.
Поради изложеното до тук съдът намира, че постановлението следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода от делото , сторените от жалбоподателя разноски подлежат на 3 възстановяване от АНО, поради което и съдът ще осъди ОД на МВР гр.Кюстендил да заплати на А. Д. сума, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22-1139-002105/26.10.2022 г. на Началник група в ОД на МВР гр. Кюстендил, сектор „Пътна полиция“ гр.Кюстендил, с което на А. Т. Д., с ЕГН – ********** от гр.Кюстендил, е наложено административно наказание "гоба" в размер на 200 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Кюстендил да заплати на А. Т. Д., с ЕГН – ********** от гр.Кюстендил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 320 / триста и двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4