Решение № 481 от 25.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. София, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов при участието на секретаря Александра Огн. Величкова в присъствието на прокурора А. Хюсм. К. като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно наказателно дело № 20251100602023 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

С протоколно определение от 26.02.2025г., постановено по НЧД № 15428/2024г. по описа на СРС, НО, 13-ти състав е наложил на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК едно общо най-тежко наказание на осъдения С. З. С. измежду наложените наказания по НОХД № 11536/2024г. по описа на СРС, НОХД № 5874/ 2024 по описа на СРС и НОХД № 11192/2023г. по описа на СРС – лишаване от свобода за срок от осем месеца, което първоинстанционният съд е увеличил на основание чл. 24 от НК с четири месеца до общ размер на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от дванадесет месеца.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, съдът е определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът е приспаднал времето, през което осъденият е търпял наказание „лишаване от свобода“ по някое от делата, включени в съвкупността.

На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК съдът е приспаднал времето, през което осъденият е бил задържан по ЗМВР или по отношение на същия е била взета МНО по някое от делата, включени в съвкупността.

Срещу постановеното определение е постъпила жалба, депозирана от адв. М., като пълномощник на осъдения С. З. С.. Във жалбата се изразява недоволството от постановеното определение в частта му, с което е определеното общо най-тежко наказание е 1 увеличено по реда на чл. 24 от НК. В тази насока са изложени подробни аргументи. На първо място се счита, че неколкократните осъждания сами по себе си не дават основание да се приеме, че е целесъобразно увеличаването на най-тежкото определено наказание. Посочва се, че осъдения С. към настоящият момент изтърпява наказанието „лишаване от свобода“, т.е. поправително-превъзпитателното въздействие на това наказание е започнало, а увеличаването му би утежнило положението на осъдения и би затруднило неговата ресоциализация. Изтъква се, че всички осъждания са за престъпления, извършени от С. като непълнолетен и увеличаването на най-тежкото наказание е в разрез с принципа на минимум наказателна репресия. Моли се определението на СРС да бъде изменено в частта, в което съдът е увеличил определеното общо най-тежко наказание от осем месеца „лишаване от свобода“ с една втора на основание чл. 24 от НК.

Съдът, след като се запозна с жалбата и материалите по делото, намери, че за правилното изясняване на обстоятелствата по същото не се налага провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция. Освен че не са отправени конкретни твърдения за наличие на неизяснени обстоятелства и не е посочено кои са те, липсват и данни, сочещи на потребност от изясняването на относими към предмета на делото факти.

В открито съдебно заседание от 28.05.2025г. пред въззивната инстанция адв. М. моли жалбата срещу определението на СРС да бъде уважена и определението да бъде изменено в частта, в която съдът е увеличил определеното най-общо тежко наказание по реда на чл. 24 от НК. Счита, че не са налице предпоставките за прилагането на разпоредбата на чл. 24 от НК, въпреки че подзащитният й е осъждан с отделни присъди. Посочва, че това само по себе си не може да се приеме за основание за увеличаване на най-тежкото наказание. Изтъква, че е извършил неколкократни деяния, когато е бил непълнолетен. Отделно от това посочва, че към момента на кумулацията той изтърпява наказание ЛСВ, т.е превъзпитателното въздействие е започнало и в разрез с принципа на минимум репресия би било увеличаването на наказанието. Моли определението да бъде изменено в тази му част.

Осъденият С. поддържа становището на защитника си.

Прокурорът моли жалбата да бъде оставена без уважение и определението на СРС да бъде потвърдено. Посочва, че се касае за осъден с голяма обществена опасност, тъй като за много кратък интервал е извършил еднотипни деяния и са наложени еднакви по тип наказания.

Според прокурора безспорно са налице предпоставките за групиране, както и за приложението на чл. 24 от НК, поради което и счита, че определението е правилно и законосъобразно и предлага да бъде потвърдено.

В предоставената му последна дума, подс. С. моли да му бъде намалена присъдата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и тези, изтъкнати от страните в съдебно заседание и, след като в съответствие с чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира за установено следното:

Производството пред СРС е било образувано по предложение на СРП по чл. 306, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК за определяне на общо най-тежко наказание на 2 осъдения С. З. С. измежду наказанията по НОХД № 11536/2024г. по описа на СРС, НОХД № 5874/ 2024 по описа на СРС и НОХД № 11192/2023г. по описа на СРС.

В предложението е застъпено становище, че са налице предпоставките за увеличаване на така определеното общо наказание „Лишаване от свобода“ с до ½ по реда на чл. 24 от НК.

Настоящият въззивен състав намира, че при така установените обстоятелства, първоинстанционният съд правилно, обосновано и законосъобразно е извършил групирането на наказанията, като е проверил наличието на предпоставките по чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК за определяне на общо наказание измежду наложените с отделни присъди наказания.

Всяко от престъпленията, за които е осъден С., са били извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да било от тях, наложените наказания са от един и същи вид, поради което между тях са налице условията за определяне на едно общо най-тежко наказание.

Първоинстанционният съд е преценил и най-благоприятния вариант за определянето му.

Това обстоятелство се явява и безспорно в настоящото въззивно производство.

Спорното в настоящото производство е прилагането на чл. 24 от НК и увеличаването на определеното едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ с 4 месеца до размера на 12 месеца „Лишаване от свобода“.

Приложението на чл. 24 от НК е предоставено на преценката на съответния решаващ съдебен орган при съблюдаване конкретиката по делото, като то не е задължително / Р 35979 - І н.о на ВКС/ и съдът следва да изложи необходимите съображения във връзка с приложението му. В настоящият казус, въззивната инстанция намира, че първостепенният съд е аргументирал тезата си, че за да бъдат постигнати целите на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК се налага и приложението на чл. 24 от НК. Първоинстанционният съд е отчел и обсъдил всички налични предпоставки, налагащи приложението на чл. 24 от НК.

Настоящата инстанция се солидализира с изложеното от предходната, като намира за необходимо да посочи, че в случая приложението на чл. 24 от НК е обусловено освен от характера и интензитета на престъпната дейност на осъдения С., то и от високата му лична обществена опасност. Въпреки крехката си възраст, осъденият С. за кратък времеви интервал е извършил умишлено еднотипния деяния, реализиращи състав на тежко престъпление по смисъла на НК и, за които са наложени еднакви по тип наказания. Според въззивния съд за постигането както на обществена, така и на индивидуална превенция и с цел възпиране и поправяне на осъдения С. е необходимо по-продължително изолиране на осъденото лице от обществото. В този смисъл и въззивния съд споделя извода на първоинстанционният такъв, че приложението на чл. 24 от НК в конкретния случай се явява напълно пропорционално и обществено оправдано.

По изложените съображения атакуваното определение следва да бъде потвърдено в неговата цялост като правилно, законосъобразно и обосновано.

Воден от горното, Софийски градски съд, НО, XIV въззивен състав 3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 26.02.2025г., постановено по НЧД № 15428/2024г. по описа на СРС, НО, 13-ти състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4