Решение № 25 от 08.02.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Ловеч, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20224300500230 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от И. С. Д. против решение № 85/18.03.2022 г., постановено по гр.д. № 1825/2021 г. на РС – Ловеч, с което съдът е приел за установено по предявен по реда на чл. 422 ГПК иск, че И. С.

Д. дължи на „Йеттел България“ ЕАД заплащане на съответните суми (по четири фактури, издадени за цена на доставени мобилни услуги и цена на мобилен телефонен апарат).

Във въззивната жалба е направено оплакване за неправилност на решението, с поддържане на съображения за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, в следните аспекти: възприемане от съда за доказани вземанията по фактурите, при липса на ангажирани от ищеца доказателства за доставени и потребени от И. С. Д. роуминг услуги на стойност 654,44 лв., както и на доказателства за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, с оглед на което от ищеца е начислена неустойка в размер на 319,36 лв.; възприемане от съда за доказано и на вземането за сумата от 226,90 лв., претендирана като разликата между преференциалната и пазарната цена на мобилното устройство, поради липса на ангажирани от ищеца доказателства за тези две цени; установяване от съда на вземанията за сумите по фактурите при направено тяхно оспорване от въззивницата, липса на други доказателствени източници, подкрепящи данните по фактурите и недоказано 1 от ищеца редовно водене на неговото счетоводство; неправилна правна квалификация на иска, като в доклада на делото е по чл. 422 ГПК, а в съдебното решение – по чл. 79 ЗЗД. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение, вкл. в частта за разноските, за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника „Йеттел България“ ЕАД е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с който е дадено становище за нейната неоснователност, респ. за правилност на съдебното решение, като е изведено искане за потвърждаването му и за присъждане на разноските за въззивното производство. В писмения отговор се поддържа, че чрез приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза в производството пред първоинстанционния съд се установява редовно водене на счетоводството от дружеството ищец, с оглед на което приложение намира чл. 182 ГПК, даващ право на ищеца да се позове на записванията в счетоводството си. От въззиваемото дружество се изгражда извод за правилност на решението, основан на съображения за доказаност по основание и размер на всички вземания по фактурите. В писмения отговор се развиват доводи и за настъпилото предсрочно прекратяване на договора между ищеца и ответника, както и за привеждане в действие на клаузата, предвиждаща начисляване на неустойка за предсрочното прекратяване. Изразява се несъгласие с разбирането ма въззивника на недължимост на вземането за сумата от 226,90 лв., претендирана като разликата между преференциалната и пазарната цена на мобилното устройство, като се поставя акцент върху предоставяне на мобилното устройство, с оглед изразеното от И. С. Д. (въззивницата) желания да ползва услугите на „Йеттел България“ ЕАД, при наличие на ясна представа от нейна страна за размерите на стандартната и преференциалната цени на мобилното устройство. В писмения отговор е направено доказателствено искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза със съответните задачи, по което съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание, след становището на И. С. Д. по това искане и излагане на позиция от нейна страна, досежно поддържаното от ищеца твърдение за факта, че е ползвала предоставяните съобщителни услуги в периода от 10.03.2019 г. до 09.08.2019 г.

Въззивникът И. С. Д. взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. С. Л., която поддържа въззивната жалба, излага съображения за нейната основателност, респ. за неправилност на обжалваното решение, моли за неговата отмяна и за отхвърляне на предявения иск за установяване на вземанията по издадената заповед и присъждане на разноските по делото за двете инстанции.

Въззиваемият „Йетел България“ ЕАД не взема участие по делото – чрез представляващия го по регистрация орган или чрез пълномощник. В представено по делото писмено становище от пълномощника адв, З. Г. се моли за отхвърляне на въззивната жалба, за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските за въззивното 2 производство.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Първоинстанционното производство е образувано по иск от „Теленор България“ ЕАД против И. С. Д., предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземане за заплащане на сумата от 1552,02 лв., – общ размер на неизплатени абонаментни такси по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ и по договор за лизинг към него (за мобилно устройство HUAWEI P20 Lite Dual Pink), ведно със законната лихва върху вземането, начиная от датата на подаване на заявлението до окончателното му изплащане, за което по ч.гр.д. № 792/2021 г. на РС Ловеч е издадена заповед за изпълнение. От приложеното ч.гр.д. № 792/2021 г. на РС Ловеч се установява, че издадената заповед за изпълнение не е обезсилена – същата е връчена на И. С. Д., която е подала писмено възражение, с оглед на което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта.

В писмения отговор на исковата молба, подаден от пълномощника на ответника се дава становище за допустимост на иска и за неговата неоснователност.

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 24.05.2011 г. И. С. Д. сключила договор за мобилни услуги с „Космо България Мобайл“ ЕАД, при общи условия на промоция Welcome Garantee, за срок от 24 месеца, по който мобилният оператор предоставил на потребителя СИМ карта с предпочетен номер +************, както и мобилно устройство NOKIA 1616. При сключване на договора са представени декларациисъгласие от С. Д. С. (баща на И. С. Д.) за възползване от промоцията от непълнолетно лице и за абониране на непълнолетно лице.

От сертификат на пакетни услуги Globul Combo+ се установява, че на 16.09.2014 г. между И. С. Д. и „Космо България Мобайл“ ЕАД се сключило допълнително споразумение към договора за мобилни услуги за мобилни номера +************ и +************1, при условията на абонаментен план Generation G 13.99 (за първия номер) и GoWebUnlimited 2500 64kbps (за втория). Неразделна част от споразумението е приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни клиенти от 16.09.2016 г., подписано от 3 потребителя И. С. Д..

С допълнително споразумение № ********* от 22.11.2018 г. към договор за мобилни услуги с номер +************ страните постигнали съгласие операторът да продължи да предоставя услугите при общи условия и избрания от потребителя ценови план Тотал 36,99 с допълнителни 5000 МВ срещу заплащане на стандартен месечен абонамент в размер на 36,99 лв.

Неразделна част от споразумението е приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 22.11.2018 г., подписано от потребителя И. С. Д.. Според уговорка в споразумението при подписването му, потребителят получава мобилно устройство HUAWEI P20 Lite Dual Pink срещу заплащане на цена в брой или обща лизингова вноска в размер на 470,16 лв., като е означено, че цената на устройството без абонамент е 859,90 лв., а отстъпката от стандартната цена е 389,74 лв. И. С. Д. е сключила договор за лизинг 22.11.2018 г., с който е поела да заплаща цената от 470,16 лв. на 24 броя месечни лизингови вноски, всяка от по 19,59 лв.

В заявлението и в исковата молба въззиваемият „Теленор България“ ЕАД се позовава на издадени от дружеството четири фактури.

От фактура № 7287081286/10.04.2019 г. се установява, че е издадена за отчетен период от 10.03.2019 г. до 09.04.2019 г. за сумата от 797,59 лв. с ДДС, че за същия период са начислени следните суми: 778 лв. с ДДС - за разговори, данни съобщение и други услуги (656,44 лв.) и за месечна еднократна такса (32,48 лв.), както и вноска за лизинг в размер на 19,59 лв. От фактура № 7288416181/10.05.2019 г. се установява, че е издадена за отчетен период от 10.04.2019 г. до 09.05.2019 г., като означените в нея основания, формиращи компонентите на сумата по фактурата, са: месечна еднократна такса 36,98 лв. с ДДС и вноска за лизинг в размер на 19,59 лв. От фактура № 7289853985/10.06.2019 г. се установява, че е издадена за отчетен период от 10.05.2019 г. до 09.06.2019 г., като означените в нея основания, формиращи компонентите на сумата по фактурата, са: месечна еднократна такса 36,98 лв. с ДДС и вноска за лизинг в размер на 19,59 лв. От фактура № 7291173467/10.07.2019 г. се установява, че е издадена за отчетен период от 10.07.2019 г. до 09.07.2019 г., като означените в нея основания, формиращи компонентите на сумата по фактурата, са вноска за лизинг в размер на 19,59 лв. От фактура № 7292483070/10.08.2019 г. се установява, че е издадена за отчетен период от 10.07.2019 г. до 09.08.2019 г., като означените в нея основания, формиращи компонентите на сумата по фактурата, са: неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги - 319,36 лв. и вноска за лизинг – 313,44 лв.

От заключението на съдебно счетоводната експертиза се установява, че претенциите на ищеца по фактурите по пера се формират както следва: 53,13 – месечни абонаментни такси; 787,73 лв. - цена на мобилни услуги (роуминг);

391,80 лв. – лизингови вноски; 226,90 лв. - разликата между стандартната цена на устройство HUAWEI P20 Lite Dual Pink без отстъпка и оставащия 4 срок от договора; 92,46 лв. - неустойка предсрочно прекратяване на договора за услуги.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието на въззивна инстанция, се установява, че за периода 10.03.2019 - 09.04.2019 година са предоставени услугите предмет на допълнително споразумение от 22.11.2018 г., като от предоставената справка детайлно потребление от експерта е направена констатация, че на дата 29.03.2022 г., от 11:20 часа е осъществена връзка с кратък номер 123, който е предоставен от Йеттел за целите на услуга „Грижа за клиента. На същата дата, от 11:24 часа е подадено съобщение към номер 1210 (услуги УДС), предоставен от „Йеттел“, чрез който е възможно да се активира „Роуминг услуга“ с изпращане на безплатен SMS с текст А, от потребител на абонаментен план на Yettel. На 30.03.2020 г., до 10:41 часа е реализиран трафик, тип услуга „Роуминг изходящ", който е мобилен интернет терминиран към „номер“ /адрес telenorbg за цели на отчитане и ценообразуване. От заключението се установява, че само от представената справка детайлно потребление за номер **********, за периода 08.03.2019 - 09.04.2019г., и конкретно за дата 30.03.2019 година, не би могло да се определи кой е инициаторът на сесията - потребителят или Теленор/Йеттел (мобилният оператор), както и на каква стойност и от кого се заплаща интернет трафикът във фонов или контролиран режим.

С покана за доброволно плащане от „Теленор България“ ЕАД до И. С.

Д. от 10.07.2019 г. мобилният оператор направил изявление, с което определил че дължимите от потребителя неплатени задължение са в общ размер на 919,22 лв., че при неизпълнението им в десет дневен срок, договорът за предоставяне на мобилна услуга ще бъде прекратен и ще бъдат начислени неустойки, при което общият размер на задълженията ще нарасне на 1552,02 лв. В удостоверение изх. № 227/11.10.2021 г. на „Тип-Топ Куриер“ АД е направено изявление, че предупредителното писмо (поканата) до И. С.