Решение № 2795 от 27.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 9723/2025
- Вид
- Решение № 2795
- Подписан
- 27.04.2026
- Състав
- Милен Евтимов
РЕШЕНИЕ
№ 2795 гр. София, 27.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 4-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Милен Евтимов при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Милен Евтимов Гражданско дело № 20251100109723 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца чрез Министерство на правосъдието – централен орган по смисъла на Конвенцията, от Т. Г. за връщане на малолетните деца М. Г. и Л. Г. в държавата на обичайното им местопребиваване – Австрия. Молителят твърди, че децата са родени в Австрия, като техни родители са той и ответницата. Поддържа, че децата имат обичайно местопребиваване в Австрия, като четиримата дошли в България на 16.03.2025 г. за три седмици, които да прекарат със семейството на ответницата, и е трябвало да се върнат в Австрия до 03.04.2025 г., но майката е задържала децата в България. Заявил е, че е упражнявал ефективно родителските права по отношение на децата, от задържането на децата в България до подаване на молбата за връщане не е изтекла една година, както и че липсва негово съгласие за задържането на децата в България. Прави извод, че е налице родителско отвличане, извършено под формата на незаконно задържане – задържането е извършено в нарушение на правото му на упражняване на родителските права, произтичащо от приложимия в Австрия 1 закон относно родителските права. Молителят моли да се уважи молбата му по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция. Претендира разноски.
Ответницата Е. Х. С. оспорва молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция, като изразява становище, че същата е неоснователна.
Позовава се на изключението, предвидено в чл. 13, ал. 1, б. „б“ от Хагската конвенция. Моли молбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:
Възникването на правото да се върнат малолетните деца в Австрия по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца се предпоставя от следните материални предпоставки (юридически факти): 1) децата да са имали обичайно местопребиваване в Австрия непосредствено преди отвличането им; 2) децата да са били прехвърлени или задържани от тяхната майка в Република България в нарушение на установените в Австрия правила за упражняване на родителските права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на децата да е подадена преди да изтече една година от прехвърлянето или задържането на децата в Република България, респ. децата да не са се приспособили към новата си среда в Република България, ако молбата е подадена след изтичане на периода от една година; 4) бащата да е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането, или би ги упражнявал по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането; 5) бащата да не е дал съгласие за прехвърлянето или задържането на децата в Република България или впоследствие да не е приел прехвърлянето или задържането на децата в Република България; 6) да не съществува сериозна опасност връщането на децата да ги изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да ги постави в неблагоприятна ситуация; 7) връщането на децата да не противоречи на основните принципи на Република България в областта на защитата на правата на човека и основните свободи; 8) децата да не са достигнали възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и тяхното мнение, когато се противопоставят на връщането, респ. децата да не се противопоставят на връщането, когато са достигнали възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и тяхното 2 мнение.
Между молителя и ответницата липсва спор, че децата им М. Г., род. на **** г., и Л. Г., род. на **** г., са имали обичайно местопребиваване в Австрия. Това се установява от обясненията на страните, дадени при тяхното изслушване от съда, от показанията на разпитаните свидетели М.С. С. (майка на ответницата) и Б. Г. (майка на молителя) и от приетите писмени доказателства – удостоверения за адресни регистрации (л. 32-36 от делото), европейски здравноосигурителни карти (л. 37-42 от делото) и документи за детски лекар и извършвани медицински дейности на децата в Австрия (л. 4350 от делото). На 16.03.2025 г. страните и децата им са пристигнали в България с цел почивка, като на 03.04.2025 г. ответницата е уведомила молителя, че няма да се върне с децата М. и Л. в Австрия, т.е. към 03.04.2025 г. двете деца са имали обичайно местопребиваване в Австрия и след тази дата, както и понастоящем, те се намират в Република България, задържани от тяхната майка, която не ги е върнала в държавата на обичайното им местопребиваване.
Задържането на децата от тяхната майка в Република България след 03.04.2025 г. е в нарушение на установените в Австрия правила за упражняване на родителските права. Страните не са в брак, но впоследствие са подписали декларации за съвместно попечителство над децата им М. и Л. (л.
26-31 от делото). Съгласно § 177, ал. 2, изр. 2 от приложимия в случая Общ граждански кодекс на Австрия, и двамата родители са титуляри на родителските права, като за определяне на местопребиваването на децата, вкл. и за тяхното преместване в чужбина, е необходимо общото съгласие на родителите (§ 162, ал. 1, изр. 1 и § 162, ал. 3, изр. 1 от Общия граждански кодекс на Австрия). Бащата не е дал съгласие за задържането на децата в Република България след 03.04.2025 г., нито впоследствие е приел задържането на децата в Република България. Напротив – той се противопоставя на това задържане, израз на което е подадената от него молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция, и липсва решение на австрийски съд, овластяващо еднолично майката да задържи децата в България след 03.04.2025 г. (§ 162, ал. 3 от Общия граждански кодекс на Австрия).
Молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция е подадена 3 на 29.08.2025 г. в съда, т.е. преди да е изтекла една година от задържането на децата в Република България.
Молителят е упражнявал ефективно родителските права по време на задържането – бащата и децата са живели в един дом, а при изслушването й от съда ответницата е признала, че бащата е водил децата на лекар и е пазарувал в супермаркета.
В настоящия случай обаче е налице изключението по чл. 13, ал. 1, б. „б“ от Хагската конвенция, препятстващо съдебното връщане на момичето и момчето в държавата по обичайното им местопребиваване. Показанията на свидетелката М.С. С., която е била очевидец в периода месец декември 2023 г.
– месец януари 2024 г., съдържат прояви на психическо и физическо насилие, извършвано от молителя спрямо ответницата, в т.ч. в присъствието на децата – всеки ден скандали, грозни думи, нарекъл ответницата „глупава“, хванал ответницата така, че тя да не мърда, хвърлил шише с мляко, при което детето М. се изплашило, и непрекъснато искал пари от ответницата, за да посещава казино. Св. Б. Г. не съобщава за насилнически действия на своя син, но тя не е живяла със страните и децата им в голяма част от времето, а, въпреки че молителят няма болестна зависимост и патологично влечение към хазарт, при него е възможно наличието на Z 72.6 Хазартна игра (така заключението на допуснатата съдебно-психиатрична експертиза). Същевременно, по делото са приети множество писмени доказателства – за посетен от ответницата приют в Австрия (л. 146 от делото), консултации от ответницата по електронна поща със съответните центрове в Австрия за консултиране на жени и момичета (л.
148-201 от делото), комуникация на ответницата с полицията в Австрия (л.
202-203 от делото), съдействие на ответницата от Фондация „Асоциация Анимус“ (л. 229 от делото) и оплаквания на ответницата до адвокат в Австрия (л. 311-323 и л. 327-330 от делото) – всичките за тормоз и домашно насилие, извършени от молителя над ответницата. Анализът на тези доказателства, подкрепени от показанията на св. Милка С., води до извод, че ответницата е била обект на психически и физически посегателства от молителя през времето, когато двамата са съжителствали заедно в Австрия. Тези посегателства и тормоз категорично представляват сериозна опасност връщането на децата да ги изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане, респ. да ги постави в неблагоприятна ситуация.
4
С оглед на изложеното, съдът отхвърля молбата за връщането на децата в Австрия, като неоснователна.
Предвид изхода на делото, молителят няма право на разноски, но дължи такива на ответницата – за заплатено адвокатско възнаграждение от 900 лева (което не е прекомерно и е в по-нисък размер от това на молителя) и за заплатен депозит от 300 лева за възнаграждението на вещото лице по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Т. Г., род. на **** г. в Бугойно, Босна и Херцеговина, живущ в Австрия, постъпила чрез Министерството на правосъдието на Република България, като централен орган по смисъла на чл.
6 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца – за връщането на децата му М. Г., ЕГН **********, и Л. Г., ЕГН **********, в Австрия, като неоснователна.
ОСЪЖДА Т. Г., род. на **** г. в Бугойно, Босна и Херцеговина, живущ в Австрия, да заплати на Е. Х. С., ЕГН **********, сумата от 613.55 евро – разноски по настоящото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. Г. за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5