Решение № 780 от 28.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 780 гр. Бургас, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20262120201957 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба от А. Г. К., ЕГН **********,с посочен адрес: **** срещу Наказателно постановление №2510000174/30.04.2026 г., издадено от Началник на сектор „БДС“ в ОДМВР-Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл.81,ал.2,т.2 от Закона за българските лични документи за извършено нарушение по чл. 7,ал.1 ЗБЛД е наложено наказание "глоба" в размер на 40,90 евро.

В жалбата е формулирано искане за отмяна на атакуваното НП. Изложени са оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП, свеждащи се в съдържателна непълнота поради дерогиране изискването на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН-непосочване дата и място на нарушението, свързана с дата на изгубване, която се твърди да е преди повече от година.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява..

Административнонаказващият орган Началник сектор БДС в ОДМВР-Бургас, редовно призован,не се явява.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е връчено на 26.05.2026 г., а жалбата е депозирана на 01.06.2026 г.), от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

Жалбоподателят А. Г. К. депозирал на 07.04.2026 г. Декларация –приложение към чл.17,ал.1 Правилник за издаване на българските лични документи, в която посочил, че установил липсата на лична карта. Направено е отбелязване върху декларацията,че се касае за ЛК с №***** със статус невалиден.

Срещу жалбоподателя на 07.04.26 г. бил съставен АУАН,с който му било вменено нарушение на чл.7,ал.1 ЗБЛД, за това,че на 07.04.2026 г. около 13.20 ч. при явяване в сектор БДС на ОДМВРБургас /в сградата на 05 РУ-Бургас/ било установено,че не е положил достатъчно грижи за опазване на личната си карта с №***** и това е довело до нейната загуба.

АУАН бил предявен и връчен на жалбоподателя К. на датата на съставянето му 07.04.2026 г.

1

Въз основа АУАН е било издадено и атакуваното НП от 30.04.2026г., с което за нарушение на чл.7,ал.1 ЗБЛД на основание чл.81,ал.2,т.2 ЗБЛД, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 40, 90 евро.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по административно-наказателната преписка, както и гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство чрез разпита на актосъставителя Х., които съдът кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на сектор „БДС“ в ОДМВР-Бургас, съгл. т.2.17 от Заповед №8121з-1233/27.09.2022г., а АУАН съставен от оправомощено за това лице-полицейски орган при 05 РУ-Бургас в ОДМВР-Бургас съгл.т. 1. 1 от същата заповед. Според съда при проверка за съответност на АУАН и НП със съдържателните критерии на чл.42, т.4 и чл.57, т.5 ЗАНН, се констатира процесуално отклонение от формално установеното задължително съдържание на двата документа. Административно-наказващият орган е допуснал съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН при изпълнение на задачата да формулира точно и безпротиворечиво описание на нарушението –дата и място на извършване и обстоятелствата, при които е извършено, като механично е пренесъл непълното и неясно съдържание по тези въпроси, заложено в АУАН в нарушение на чл.42, т.3 и т.4 ЗАНН.

В обстоятелствената част на АУАН и НП е описано, че на 07.04.2026 г., в 13: 20 часа, в гр.

Бургас, в Сектор БДС при ОДМВР-Бургас, / в сградата 05 РУ-Бургас/ не е положил грижи за опазването и съхранението на личната си карта с №*****, издадена от ОДМВР-Бургас и това е довело до нейната загуба.

Според съда наказващият орган е подходил формално, като неправилно е смесил датата на нарушението „изгубване“ съгласно изпълнителното деяние на чл.81,ал.2,т.2 ЗБЛД с датата на уведомяване за това събитие чрез декларация по чл.17 ПИБЛД, спестявайки усилие за пълно и главно доказване действителната дата на изгубване на личната карта, респ. без необходимото аналитично осмисляне и описание обстоятелствата, произтичащи от законния състав на чл.7,ал.1 ЗБЛД.

Формулираният от законодателя състав на нарушение по чл. 81, ал.2,т.2 от ЗБЛД обаче, предпоставя извод,че датата на изгубване на документа като последица от небрежно отношение и неполагане на достатъчно грижа, не може да се идентифицира с датата на декларирането на това обстоятелство в компетентния Сектор „БДС“ при ОД МВР. Абстрактната нормативна редакция на чл. 81, ал.2,т.2 от ЗБЛД притежава достатъчно предметно определено съдържание, за да очертае рамките на доказване в конкретния административно-наказателен процес. Това съдържание е невъзможно да бъде запълвано с произволни презумптивни съждения и логически невалидни изводи, които да изместят,а още по-малко да компенсират кръга на фактическите обстоятелства, които са значими за правилното решаване на делото и подлежат на установяване от административно-наказващия орган. Съгласно разпоредбата на чл.52,ал.4 ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства.

В случая ограничен от предмета на нарушението на чл. 81, ал.2,т.2 от ЗБЛД наказващият орган не е положил дължимите усилия да провери обосноваността на акта и да изясни спорните обстоятелства, необходими за достигането на обективната истина.

Разбираемо е, предвид редакцията на чл. 7,ал.1 от ЗБЛД, съпоставена с разпоредбата на чл.8,ал.2 ЗБЛД,че няма как датата на деклариране на обстоятелството за изгубване на „лична карта“ да е еквивалентна и да се приеме за съвпадаща с датата на самото настъпване на обществено негативно събитие- изгубване на личната карта, нито пък сградата на 05 РУ на ОД на МВР -Бургас е мястото, където е била изгубена. В случай, че наказващият орган обвързва момента на уведомяването за изгубване на личната карта 07.04.2026 г. с момента на извършване на нарушението, то липсва възможност за разграничение на процесното поведение от нормираното и различно по правната си същност нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗБЛД .

2

Съгласно чл.8,ал.2 ЗБЛД, при изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина.Следователно, и в този случай би следвало да е направено твърдение, кога документът е бил изгубен, респективно – кога е изтекъл предвиденият в закона 3-дневен срок, като в този случай дата на нарушението и то, по чл.81,ал.2,т.3 ЗБЛД отново би бил първият работен ден, следващ изтичането на срока за уведомяване, а не – датата на самото деклариране на изгубването.

Подобно третиране на признаците от обективния състав по чл.7,ал.1 ЗБЛД относно датата и мястото на нарушението е дисбалансирано от гледище на разумната същност на доказването в административно-наказателния процес. Степента на конкретност, до която следва да се достигне при установяването на всеки елемент от фактическия състав на нарушението, зависи от значението, което детайлизацията има за правилното му индивидуализиране. На тази база се определя и нивото на достатъчната осведоменост за отделните факти и тяхното правно значение, което никога не може да е заместено от превратни съждения относно основните характеризиращи деянието факти. Целта на установителната функция на АУАН е свързана с установяването на съществените, релевантни обстоятелства и факти, което би гарантирало истината за събитието на нарушението и неговия автор,която цел в случая не е изпълнена. Според съда заложеното в АУАН и НП описание на фактическите предпоставки за съставомерност на изследваното деяние по чл.81,ал.2,т.2 ЗБЛД е неясно и основаващо се на смесване на факти, отразяващи предпоставки за евентуално изпълнение на друг състав на административно нарушение –по чл.81,ал.2,т.3 ЗБЛД, по отношение на който също не е валидно и ясно установена датата на неговото извършване.

В устойчивата практика на касационната инстанция се приема /в т.см. Решение № 2624 от 20.03.2025 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 11/2025 г.; Решение № 1376 от 30.09.2021 г. на АдмС Бургас по к. а. н. д. № 2100/2021 г. Решение № 1672 от 14.10.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д.

№ 1528/2019 г./,че с нормите на чл. 42, ал. 1, т. 3, предл. първо и чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. второ от ЗАНН е въведено изрично задължение на актосъставителя и административно-наказващия орган да посочат датата на извършване на нарушението. Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както и за установяване на приложимата правна норма с оглед принципа на чл. 3 от ЗАНН.

Липсата на валидно установена дата на извършване на нарушението препятства съда относно преценката му за изтичането на абсолютната погасителна давност по чл. 82, ал. 4 , във връзка с ал.

1, т. 5 от НК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН.

В декларацията жалбоподателят е заявил, че е изгубил личната си карта, но не е уточнил кога, дори приблизително е станало това, а валидното установяване на момента на изгубване е изходен ориентир, обуславящ преценката на съда относно предпоставките на чл.82,ал.4,вр.ал.1,т.5 НК и проверката за законосъобразност на правно-квалифициращият извод на наказващия орган.

Съдът приема,че липсата на преки доказателства относно датата на нарушението по чл.81,ал.2,т.2 ЗБЛД, а именно моментът на изгубване на личната карта, обуславя асоцииране на посочената дата на деянието 07.04.2026 г. със състав на друго нарушение – чл.81,ал.2,т.3 ЗБЛД. По отношение на него обаче отново не е изпълнена задачата за точно и сигурно установяване момента на изтичане на 3-дневния срок след изгубване за деклариране на това обстоятелство пред компетентното по см. на чл.8,ал.2 ЗБЛД структурно звено на Министерството на вътрешните работи и за което липсва относимо фактическо описание на конкретното неизпълнено задължение. В този смисъл и по аналогичен от фактическа и правна страна казус съдът споделя практиката на касационната инстанция,поместена в Решение № 562 от 13.04.2021 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 343/2021 г.:

„В случаят, такива обстоятелства относими към състава на нарушението по чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД не се съдържат еднозначно, а при така формулираното време, място и начин на извършване, цитирани по-горе са включени факти относими за друго по вид нарушение. /…/ При тези констатации е налице т. нар. формалната незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, защото с така описаното в акта и в НП нарушение не може да се обоснове еднозначен извод: къде е извършено нарушението, дали в административната сграда на сектор "Пътна полиция", където е подадена декларацията или на друго място, преди това;

3 в какво точно се изразява изпълнителното деяние на нарушението, дали е "загубил" конкретно посочен документ или е "подал декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБДС от дата 11.02.2019 г. ", което обстоятелство съпоставено с другата дата е относимо само към състава на деянието по чл. 81, ал. 2, т. 3 от ЗБЛД , макар последната да не е основание за наложената глоба .“ Касае се в разглеждания случай за неправилна правна оценка на наличните факти, които преждевременно са интерпретирани на плоскостта на неприложимата материално-правна разпоредба- чл.81,ал.2,т.2 ЗБЛД. В случая липсват установени преки доказателства относно момента на изгубване на процесната лична карта, нито наличие на достатъчни по обем косвени такива, правещи извода относно деянието,вида и съставомерността му единствено възможен.