Решение № 22748 от 16.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22748 гр. София, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б. СИМЧЕВА при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Б. СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110110495 по описа за 2024 година

Ищецът "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД е предявил срещу ответника А. В. Д. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на част от вземането на ищеца спрямо ответника, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 16.06.2023 г. по ч. гр. д. № 19586/2023 г. по описа на 76 с-в СРС, а именно:

- 975,75 лв., представляваща непогА.а част от главница по Договор за кредит №: SO 3237/15.09.2022, ведно със законна лихва за период от 12.04.2023 г. до изплащане на вземането;

- 123,75 лв., представляваща договорна лихва за период от 29.11.2022 г. до 29.11.2022 г.

- 39,93 лв., представляваща непогА.а част от мораторна лихва за период от 30.11.2022 г. до 11.04.2023 г. ,

Ищецът "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД твърди, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит с №: SO 3237/15.09.2022 при предвидените условия за договор от разстояние.

Поддържа, че при сключване на договора са използвани средства за комуникация, като договорът отговарял на изискванията на ЗЕДЕП. На ответника била отпусната сумата в размер на 1 500 лв., като същата била предоставена на кредитополучателя на датата на сключване на договора, чрез превод по личната му банкова сметка. Твърди, че договорът е сключен онлайн, като кредитополучателят го е подписал в профила си, в платформата на 1 кредитодателя, въвеждайки с текстово съобщение /смс/ персонален идентификационен шестцифрен код, изпратен от автоматичната система, с който кредитополучателят потвърдил съгласието си за сключване на договора.

Поддържа, че така съгласуван има силата на саморъчен подпис на основание чл. 13, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЕДЕП. Посочва, че съобразно условията на сключения договор след получаването на сумата кредитополучателят е получил правото да я ползва, като съгласно клаузите на договора се е задължил да я върне в срок от 75 дни след получаването, на една погасителна вноска с падеж 29.11.2022 г. Поддържа, че длъжникът се е задължил да върне сума в размер на 1 623,75 лв., в която се включва дължимата договорна лихва за периода на ползване на заемната сума в размер на 123,75 лв., която сочи като печалба на дружеството, начислена за използване на главницата за срока на договора.

Твърди, че с оглед на настъпилата изискуемост на задължението и неизпълнение от страна на ответника му се дължи и мораторна лихва в размер на 39,93 лева за периода 30.11.2022 г. - 11.04.2023 г.

Признава, че длъжникът е извършил доброволно плащане на част от сумите по договора преди образуване на заповедното производство, а именно сумата от 524.25 лева, с която е погА.а частично главницата по кредита.

Уточнява, че с оглед това обстоятелство в настоящото исково производство не предявява установителен иск за пълния размер на сумите по заповедта за изпълнение, а само по отношение на непогА.ата главница /975.75 лева/, като е намалил съразмерно и размера на претендираното мораторно обезщетение /от 55.83 лева – както е посочено в заповедта за изпълнение, на претендираната сума от 39.93 лева/

Моли съдът да установи дължимостта на непогА.ата част от вземанията по заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника А. В.

Д. е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Твърди, че възникналите облигационни отношения, касаят физическо лице, което има качеството на потребител, съгласно параграф 13 от ДР на ЗЗП.

Сочи, че процесният договор за кредит е недействителен, поради нарушаване разпоредбата на чл. 22 ЗПК, сключен в нарушение на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, сред които точното определяне на ГПР и на възнаградителната лихва. Поддържа, че въпреки че в договора е посочен годишен, фиксиран лихвен процент по кредита - 40,15 %, годишният процент на разходите е 47,08 %, което не създава ясна представа за начина на изчисляване на обхвата на задълженията. Счита, че договорът е недействителен поради непредоставяне на необходимата информация.

Излага подробни съображения по отношение на претенцията за сумата 750 лв., представляваща такса за експресно разглеждане, като счита същата за нищожна.

Оспорва законосъобразността и на разпоредбата на чл. 8 от договора, 2 уреждаща такса за удължаване на срока за връщане на отпуснатия кредит с 30, 45, 60, 75 или 90 календарни дни, която е в размер, съгласно Тарифата на ищцовото дружество.

Твърди, че към сключеният между страните договор е подписан анекс от 01.12.2022 г., с който страните са променили падежа на задължението и са удължили срока за връщане на кредита с 45 дни – т.е. до 13.01.2023 г. Сочи, че за договорена промяна на падежа длъжникът е заплатил на кредитополучателя е такса в размер на 524,25 лв. Сочи, че това е сумата, по отношение на което кредиторът признава извършването на доброволно плащане, но тя е платена като такса за предоговаряне, а не за погасяване на задълженията по кредита.

Намира клаузите на договора за неравноправни, поради липсата на индивидуално уговаряне, а целия кредит – за недействителен. Моли за отхвърляне на исковете.

На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът е уведомил страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, във връзка с което страните са изложили становища в подкрепа на твърденията си.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа следното:

Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства, в т.ч. индивидуален договор за потребителски кредит и преддоговорна информация, обективирана в Стандартен европейски формуляр, се установява, че на 15.09.2022 г. между "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, като кредитoдател, и А. В. Д.., като кредитополучател, е бил сключен договор, по силата на който ищецът се е задължил да предаде в собственост на ответника сума в размер на 1500 лв. Кредитът е бил отпуснат при следните условия: една на брой погасителна вноска, със срок на кредита – 75 дни, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 40,15 %, годишен процент на разходите (ГПР) – 47.08 % и общ размер на всички плащания – 2373.75 лв. Договорът е бил сключен при Общи условия, приложени към исковата молба и приети като писмени доказателства по делото.

В чл. 1, ал. 1 от договора е посочено, че с подписването му кредитополучателят заявява, че преди подписването на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна незадължителна услуга експресно разглеждане на заявлението с искане за потребителски кредит, предоставена от кредитодателя, което обстоятелство било декларирано изрично в попълненото заявление чрез средство за комуникация от разстояние.

В чл. 1, ал. 2 от договора е уговорено, че услугата за експресно разглеждане на заявлението с искане за потребителски кредит е изцяло извършена и предоставена от "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, за което кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на потребителския кредит в размер на 750 лв.

3

В съдържанието на т. 4.3., в част III „Разходи по кредита“, от представения по делото Стандартен европейски формуляр е посочено, че такса за закупуване на допълнителна услуга „Експресно разглеждане на Заявлението за кредит“ е приложима само, когато услугата е поискана от кредитополучателя и е предоставена от кредитодателя.

В чл. 8 от договора е уговорено, че кредитодателят предоставя допълнителна услуга на кредитополучателя, даваща му възможност за удължаване на срока за връщане на отпуснатия кредит 30, 45, 60, 75 или 90 календарни дни след първоначално определения срок /падеж/, срещу задължението на кредитополучателя да заплати такса за удължаване на срока съгласно Тарифата на "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, най – късно на новата падежна дата на задължението по индивидуалния договор.

С отговора на исковата молба е представен по делото Анекс № 1 от 01.12.2022 г. към индивидуалния договор за потребителски кредит, по силата на който между страните е била постигната уговорка, че падежът на задължението по договора се изменя на дата – 13.01.2023 г., като се удължава с 45 дни, срещу поетото от страна на кредитополучателя задължение за заплащане на такса за удължаване на срока, в размер на 524.25 лв., определена съобразно тарифата на дружеството.

Като писмено доказателство по делото е прието и платежно нареждане от 15.09.2022 г., удостоверяващо извършен от кредитора превод в полза на кредитополучателя в размер на главницата по кредита - 1500 лева.

Като писмено доказателство по делото е прието и платежно нареждане от 12.02.2023 г., удостоверяващо извършено плащане по договора от страна на кредитополучателя в полза на кредитора за сумата от 524.25 лева.

От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че кредитополучателят е усвоил сумата по кредита, в размер на 1500 лв.

Вещото лице е посочило, че извършеното от ответника плащане по процесния договор е осчетоводено от кредитодателя за погасяване на главницата по кредита, поради което в счетоводството на дружеството ищец непогА.ата част от главницата по заема възлиза на сумата от 975.75 лева.

В заключението си вещото лице е посочило, че в случай че при определяне размера на ГПР по процесния договор за кредит бъде взета предвид и таксата за експресно разглеждане на заявлението за предоставяне на кредит, в размер на 750 лв., то същият ще бъде на стойност 833.55 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 4

ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР.

На основание чл. 154 ГПК доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:

За основателност на предявения главен иск ищецът следва да докаже следните предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние - договор за потребителски кредит при спазване изискванията на ЗПК и ЗПФУР, както и съдържанието на същия; 2/ кредиторът да е предоставил, съответно, длъжникът да усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3/ Настъпила изискуемост на вземанията по кредита; 4/ клаузите от договора да са индивидуално уговорени.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява наличието на договорно правоотношение между страните по индивидуален договор за потребителски кредит №: SO 3237/15.09.2022 г., изменен с Анекс № 1 от 01.12.2022 г.

Сключеният между "Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД и А. В. Д. договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.