Решение № 261719 от 17.12.2020, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 20044/2019
- Вид
- Решение № 261719
- Подписан
- 17.12.2020
- В сила
- 22.01.2021
- Състав
- АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 102 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№….........../17.12.2020 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Ани Динкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20044 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от „И.“ АД, ЕИК ====, със седалище и адрес на управление:***-777-Х.Н.“ ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. първо и второ ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1500,24 лв., представляваща наемна цена за м. ноември и м. декември 2018 г. по договор за наем от 28.12.2016 г., сключен между „И.“ АД и ЕТ „Ч.С.Т.“, споразумение № 1 от 27.04.2017 г. към него за заместване на наемателя от ЕТ „Х.Н.“ и анекс № 1/19.12.2017 г., анекс № 2/16.01.2018, анекс № 3/01.02.2018 г. и анекс № 4/18.12.2018 г. към договора за наем, сумата от 441,04 лв., представляваща цена за издръжка на наетата площ за м. ноември и м. декември 2018 г. и сумата от 246,37 лв. за консумативни разходи (ел. енергия и ВиК услуги) за м. октомври – ноември 2018 г., за които суми са издадени следните фактури: фактура № 10794/02.11.2018 г. на стойност 1078,76 лв. с ДДС и фактура № 10963/04.12.2018 г. на стройност 1108,89 лв. с ДДС, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 09.12.2019 г., до окончателното изплащане на задълженията.
По твърдения на ищеца, между „И.“
АД и ЕТ „Ч.С.Т.“ бил сключен договор за наем на помещение със застроена площ от 47 кв.м, намиращо се на ет. 1 от административна сграда, находяща се в гр.
Варна, бул. „О.П.П.“ № 128, при месечна наемна цена от 9,25 евро/кв.м без включен ДДС. Освен наемната цена, наемателят се задължил да заплаща на наемодателя още консумативните разходи за ел. енергия и вода, отчитани по контролен електромер и водомер и префактурирани допълнително на наемателя през месеца, следващ месеца на потреблението, както и цена за издръжка на наетата площ от 2 евро/кв.м без ДДС, включваща разходите за хигиенно поддържане на сградата, 24-часова охрана и разходите за ел. енергия и вода за външните части пред заведението, вкл. и външните тоалетни. Съгласно чл. 7 и 8 от договора задълженията на наемателя били дължими до 5-то число на месеца, за който се отнасят, независимо от получаването на съответните фактури. Със споразумение № 1/27.04.2017 г., сключено между страните по договора за наем и трета страна - ЕТ „Х.Н.“, било уговорено третата страна да замести наемателя по договора за наем. С анекси към договора бил изменен неговият срок и наемната цена, като според последните уговорки между страните наемната цена била в размер на 6,80 евро/кв.м без ДДС, а крайният срок на договора – 30.06.2019 г. С едностранно предизвестие от наемателя договорът бил едностранно прекратен, считано от 01.02.2019 г. Със заплатения депозит по чл. 6.1 от договора в размер на 1034 лв. без ДДС наемодателят погасил задълженията на наемателя за наемната цена и издръжка за м. януари 2019 г.
(808,87 лв.), консумативни разходи за ел. енергия и вода за м. януари 2019 г.
(195,33 лв.) и частично разходите за ел. енергия за м. октомври 2018 г. - сумата от 29,80 лв. Неизплатени останали следните задължения: 750,12 лв. с ДДС за наем за м. 11.2018 г., 220,52 лв. с ДДС за издръжка за м. 11.2018 г. и 108,12 лв. с ДДС – частично вземане за префактурирана ел. енергия за м. 11.2018 г., за които суми била издадена фактура № 10794/02.11.2018 г., както и 750,12 лв. с ДДС за наем за м. 12.2018 г., 220,52 лв. с ДДС за издръжка за м. 12.2018 г., 133,04 лв. с ДДС за префактурирана ел. енергия за м. ноември 2018 г. и 5,21 лв. с ДДС за префактурирана вода за м. 11.2018 г., за които суми била издадена фактура № 10963/04.12.2018 г.
По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. С.
Костова, поддържа предявените искове. Заявява, че в хода на делото са заплатени частично процесните суми, както следва: сумата от 621,36 лв. за част от наемната цена за м. 11.2018 г., респ. неизплатен е останал остатъкът за този месец от 128,76 лв., както и наемната цена за м. 12.2018 г., или общо 878,68 лв. незаплатена наемна цена за двата месеца; сумата от 220,52 лв. за издръжка на наетата площ за м. 11.2018 г., респ. неизплатена е останала издръжката за м.
12.2018 г. от 220,52 лв.; сумата от 108,12 лв. за част от префактурираната ел. енергия за м. 10.2018 г. По същество моли за осъждане на ответника за процесните суми, ведно с лихва за забава от исковата молба, вкл. и върху погасените в хода на делото суми, както и присъждане на разноски в пълен размер.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание не изпраща представител.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представения договор за наем от 28.12.2016 г. (л. 8) се изяснява, че същият е сключен между ищеца „И.“ АД, в качеството му на наемодател, ЕТ „Ч.С.Т.“, в качеството му на наемател, и Стефан Георгиев Тодоров – поръчител на наемателя, като по силата на договора наемодателят се е задължил да предостави на наемателя за временно възмездно ползване собствения му недвижим имот, представляващ помещение със застроена площ от 47 кв.м, намиращо се на първия етаж в административна сграда с адрес: гр. Варна, бул. „О.П.П.“ № 128, което да се ползва като лавка (бюфет) от наемателя. Последният от своя страна се е задължил да заплаща месечна наемна цена в размер на 9,25 евро на 1 кв.м наета площ без включен ДДС (чл. 4.1), както и цена за издръжка на наетата площ в размер на 2 евро на 1 кв.м наета площ без включен ДДС (чл. 4.2), и двете платими в лева, по актуалния курс на БНБ (чл. 4.3), до 5-то число на месеца, за който се отнасят (чл. 7). Според чл. 5 от договора разходите за ел. енергия и вода се изчисляват на база показатели на контролен тройнотарифен електромер и водомер, отчитани месечно, и се фактурират допълнително следващия месец.
Клаузите на чл. 2 и 3 от договора предвиждат срок на наемния договор от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., който може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие на страните. Уговорена е и възможност за предсрочно прекратяване на договора в изрично посочени в чл. 22 хипотези, сред които и с двумесечно предизвестие от всяка страна. Според чл. 1 от договора помещението е отдадено и прието, за което е съставен приемо-предавателен протокол от 28.12.2016 г.
Видно от представеното споразумение № 1/27.04.2017 г., сключено между „И.“ АД, ЕТ „Ч.С.Т.“ и ЕТ „Х.Н.“ (л. 10), ответникът е заместил наемателя по договора за наем от 28.12.2017 г., като останалите условия не са променени, но са допълнени с нови права и задължения на наемателя.
От приложените анекси
№ 1/19.12.2017 г. (л. 11) и № 4/18.12.2018 г. (л. 14), сключени между „И.“ АД и ЕТ „Х.Н.“, се изяснява, че срокът на наемния договор е продължаван двукратно, като последно уговореният краен срок е 30.06.2019 г.
Видно от приложените анекси № 2/16.01.2018 г. (л. 12) и №3/01.02.2018 г. (л. 13), по време на действието на наемния договор е уговорена и промяна в наемната цена и цената на издръжката на наемната цена, като от 01.01.2018 г. наемът е намален на 8 евро/кв.м без ДДС и издръжката – на 2 евро/кв.м без ДДС, а от 01.02.2018 г. наемът възлиза на 6,80 евро/кв.м без ДДС, а издръжката се запазва.
Представено от ищеца е и предизвестие от 01.12.2018 г. (л. 15), изпратено до „И.“ АД от ЕТ „Х.Н.“, за предсрочно прекратяване на наемния договор, считано от 01.02.2019 г.
От ищцовата страна са ангажирани и следните двустранно подписани фактури, а именно: фактура № 10794/02.11.2018 г. на стойност 1108,56 лв. с ДДС, от които 625,10 лв. без ДДС за наем за м. ноември, 183,77 лв. без ДДС за издръжка м. ноември, 3,67 лв. без
ДДС за издръжка съгласно т. 5 от договора, 111,27 лв. без ДДС за префактурирана ел. енергия (л. 19), и фактура № 10963/04.12.2018 г. на стойност 1108 лв. с ДДС, от която 625,10 лв. без ДДС за наем за м. декември, 183,77 лв. без ДДС за издръжка за м. декември, 4,34 лв. без ДДС за издръжка съгласно т. 5 от договора, 110,87 лв. без ДДС за префактурирана ел. енергия (л. 20).
От приобщената вносна бележка от 28.01.2020 г. (л. 56) и дневно извлечение от 09.12.2020 г. по банкова сметка *** „И.“ АД, открита в „Банка ДСК“ АД (л. 57), се изяснява, че ответникът е извършил частични плащания в полза на ищеца в общ размер на 950 лв., от които на 700 лв. са заплатени на 28.01.2020 г. и 250 лв. - на 09.12.2020 г., с посочено основание за същите номера на настоящото гр.д. № 20044/2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. първо и второ ЗЗД.
Същите са допустими, предвид наличието на нормативно установените положителни процесуални предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск и липсата на процесуални пречки за това.
Основателността на исковите претенции е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по договор за наем, изпълнение на задължението на наемодателя (ищец) да предостави на наемателя (ответник) наетото помещение и неизпълнение на задължението на последния да заплати дължимата наемна цена и разходите, свързани с ползването на имота (консумативи и цена за издръжка на наетата площ). Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, правопораждащи съдебно предявените вземания. В негова тежест е да установи още и размера на паричните му претенции.
По отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно точното изпълнение на задълженията му.
От приложените писмени доказателствени средства по делото (договор за наем, допълнително споразумение и анекси към него) се доказва сключването на договор за наем от 28.12.2016 г. между ищеца „И.“ АД, като наемодател, и трето лице – наемател, заместен от ответника ЕТ „Х.Н.“ със съгласието на кредитора, на основание чл. 102 ЗЗД, считано от 01.05.2017 г.
Следователно между страните е налице валидно възникнало наемно правоотношение.
Клаузата на чл. 1 от договора обективира свидетелстващо изявление на първоначалните страни за предаване на наетия обект, като след заместването на наемателя от ответника между последния и ищеца са сключени последващи анекси за продължаване действието на договора и са извършени плащания по него, поради което съдът приема за доказано и точното изпълнение на задължението на ищеца да предаде държането върху вещта.
При това положение и на основание чл. 232, ал.
2 ЗЗД за ответника е възникнало насрещното парично задължение по наемното правоотношение да заплаща на ищеца уговорената наемна цена и разходите, свързани с ползването на вещта, каквито в случая се явяват консумативите (ел. енергия и ВиК услуги) и цената за издръжка на наетата площ. Падежът на наемната цена и издръжката е уговорен на 5-то число на месеца, за който се дължат, а консумативите – на следващия отчетния период месец, след префактурирането им от наемодателя за сметка на наемателя. При така договорения между страните срок за изпълнение и съобразно периода на претендираните вземания (наем и издръжка за м. 11.2018 г. и 12.2018 г. и консумативи за м.10.2018 г. – м.12.2018 г.), по делото е установена също и тяхната изискуемост.
Разпечатката съдържа 40 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/af9094da-b769-4358-a836-79d5b1cd42d8