Решение № 217 от 04.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Благоевград, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20261200500383 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ТП „Държавно горско стопанство Гоце Делчев“ срещу Решение № 377 от 14.10.2025 г., постановено по гр.д. № 381/2025 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев. С обжалвания акт е признато за незаконосъобразно и отменено дисциплинарното уволнение на М.

Й. Ч., наложено със Заповед № РД-07-81/07.02.2025 г.; въззиваемият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „горски стражар“; работодателят е осъден да заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) в размер на 14 460 лв., ведно със законната лихва, както и разноски.

Едновременно е подадена и частна жалба от същия въззивник срещу Определение № 98 от 20.01.2026 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските.

В ъ в въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Основните доводи са, че неправилно съдът е приел, че е нарушена процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ, тъй като от работника са 1 изискани и получени писмени обяснения. Неправилно е прието и нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като заповедта за уволнение съдържа всички необходими реквизити. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че не е доказано тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, неправилно е оценил свидетелските показания и е допуснал процесуално нарушение чрез недопускане на ключов свидетел.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

В отговора на въззивната жалба въззиваемият оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че районният съд правилно е установил съществени процедурни нарушения по чл. 193 и чл. 195 от КТ, както и липса на виновно неизпълнение на задълженията поради обективни пречки (голям и труднодостъпен район, липса на транспорт, възлагане на други задачи).

Изтъкват се и изтекли преклузивни срокове по чл. 194 от КТ. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

В частната жалба се оспорва определението за разноските с доводи, че неправилно е приложен чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), тъй като ищецът е заплатил част от адвокатското възнаграждение, което опровергава твърдението за материално затруднение и води до недопустимо двойно заплащане.

В отговора на частната жалба се поддържа, че определението е правилно, тъй като представената декларация за материално състояние е достатъчна, а за всеки от обективно съединените искове се дължи отделно възнаграждение.

Въззивният съд, след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства в рамките на проверката по чл. 269 от ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно по същество, макар и с някои несподелени от настоящата инстанция мотиви.

1. Относно процедурните нарушения по чл. 193 и чл. 195 от КТ:

Въззивният съд намира за основателни доводите на въззивника, че не са допуснати съществени нарушения на процедурата. От доказателствата по делото е видно, че работодателят е изискал писмени обяснения от работника с 2 писма, в които достатъчно ясно са описани констатираните факти, във връзка с които се искат обясненията. Работникът е дал такива обяснения. Съгласно съдебната практика, не е необходимо в искането изрично да се посочва, че се открива „дисциплинарно производство“, а е достатъчно от него да става ясно за кои факти се искат обяснения, за да може работникът да организира защитата си. Това изискване в случая е спазено. Заповедта за уволнение също съдържа описание на нарушенията, като ги разделя на две точки – бездействие в конкретен период и системно допускане на сечи в по-дълъг период. Посочването на период, а не на точна дата, е допустимо при нарушения, изразяващи се в бездействие или при системност, когато това не пречи на защитата. В този смисъл изводите на районния съд за допуснати съществени процедурни нарушения са неточни.

2. Относно съществуването дисциплина: на тежко нарушение на трудовата

Въпреки изложеното по-горе, въззивният съд намира, че уволнението е незаконосъобразно по същество.

Съгласно чл. 186 от КТ, нарушение на трудовата дисциплина е виновното неизпълнение на трудовите задължения. Доказателствената тежест за установяване на всички елементи от фактическия състав на нарушението, включително вината, се носи от работодателя.

В настоящия случай работодателят не е доказал по безспорен начин наличието на вина у работника. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал свидетелските показания, от които се установява, че повереният на работника охранителен участък е с изключително голяма площ, с труднодостъпен терен, а на стражаря не е бил осигурен служебен транспорт. Установено е също, че освен охранителната дейност, на работника са възлагани и други задачи като маркиране и залесяване, които обективно са възпрепятствали възможността за ежедневен и пълен обход на целия участък.

При тези обективни обстоятелства, наложени от самата организация на труда при работодателя, неизпълнението на задължението за пълен контрол не може да се вмени във вина на работника. Липсата на вина като субективен елемент на нарушението изключва наличието на дисциплинарно нарушение.

Дори да се приеме, че е налице някаква форма на небрежност, наложеното най-тежко наказание „дисциплинарно уволнение“ се явява явно 3 несъответно по смисъла на чл. 189, ал. 1 от КТ. При преценката за съразмерност следва да се отчетат не само тежестта на нарушението, но и обстоятелствата, при които е извършено, и цялостното поведение на служителя. В случая следва да се отчетат дългогодишният стаж на работника при същия работодател, положителните оценки от колеги и обективните трудности при изпълнение на работата.

Поради изложеното, първоинстанционното решение в частта, с която уволнението е признато за незаконосъобразно и са уважени акцесорните искове за възстановяване на работа и заплащане на обезщетение, е правилно и следва да бъде потвърдено, макар и отчасти с различни мотиви.

По частната жалба:

Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество, е основателна.

Районният съд е изменил решението си в частта за разноските с Определение № 98/20.01.2026 г., като е присъдил на процесуалния представител на ищеца възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв и едновременно с това е присъдил на самия ищец сума за разноски за платен адвокатски хонорар по чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Разпоредбите на чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38 от ЗАдв уреждат две взаимно изключващи се хипотези. Първата касае възстановяване на реално направени от страната разноски, а втората – присъждане на възнаграждение в полза на адвоката, когато той е предоставил безплатна правна помощ поради материално затруднение на клиента. Фактът, че ищецът е заплатил част от уговореното възнаграждение, опровергава предпоставката за „материално затруднение“ по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Една и съща правна услуга не може едновременно да бъде и възмездна, и безвъзмездна. В конкретния казус, фактът, че ищецът е заплатил част от уговореното възнаграждение, е достатъчно доказателство, че предоставената правна помощ не е била "безплатна" по смисъла на чл. 38 от ЗАдв. Това плащане опровергава и основната предпоставка за приложението на тази разпоредба – наличието на "материално затруднение" у клиента. Щом като страната е имала възможност да заплати, макар и частично, адвокатския хонорар, то тя не се квалифицира като материално затруднена и не попада в приложното поле на чл. 38 от ЗАдв.

4

Следователно, единственото приложимо правно основание за присъждане на разноски за адвокат в случая е общият ред по чл. 78, ал. 1 от ГПК. Районният съд неправилно е присъдил възнаграждение и на двете основания. Определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, следва да бъде отменено, както и първоначалното решение в частта за разноските. На ищеца следва да се присъдят само действително направените и доказани разноски за адвокатско възнаграждение в първата инстанция.

По разноските:

Отговорността за разноски във въззивното производство се определя от изхода на спора пред тази инстанция . Въззивната жалба на ответника е уважена частично – само в частта за неправилно присъдените от първата инстанция разноски, докато решението по същество е потвърдено .

С оглед на това, ищецът (въззиваема страна) има право на направените от него разноски за защита срещу неоснователната в по-голямата си част жалба . На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди реално заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 295,02 (двеста деветдесет и пет евро и два цента).

Ответникът (въззивник) има право на разноски съразмерно на уважената част от жалбата му, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В негова полза следва да се присъдят направените разходи за държавна такса за въззивна жалба в размер на 193,88 евро и за частна жалба в размер на 7,67 евро, или общо 201,55 (двеста и едно евро и петдесет и пет цента) . Не се присъжда юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК, тъй като такова не е поискано в определен размер.

По изложените съображения, Благоевградският окръжен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ Определение № 98 от 20.01.2026 г., постановено по гр.д. № 381/2025 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, с което е изменено Решение № 377 от 14.10.2025 г. в частта за разноските.

ОТМЕНЯ Решение № 377 от 14.10.2025 г., постановено по гр.д. № 5

381/2025 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, В ЧАСТТА, с която Териториално поделение „Държавно горско стопанство Гоце Делчев“, с ЕИК 2016275060142, е осъдено да заплати на М. Й. Ч., ЕГН **********, направените по делото разноски над сумата от 1077 (хиляда и седемдесет и седем) лева до пълния присъден размер от 1701 (хиляда седемстотин и един) лева.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 377 от 14.10.2025 г., постановено по гр.д.

№ 381/2025 г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, в останалата му част.

ОСЪЖДА Териториално поделение „Държавно горско стопанство Гоце Делчев“, с ЕИК 2016275060142, да заплати на М. Й. Ч., с ЕГН **********, сумата от 295,02 евро (двеста деветдесет и пет евро и два цента), представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

ОСЪЖДА М. Й. Ч., с ЕГН **********, да заплати на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Гоце Делчев“, с ЕИК 2016275060142, сумата от 201,55 (двеста и едно евро и петдесет и пет цента), представляваща направени разноски за държавни такси във въззивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6