Определение № 1518 от 20.05.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1518 гр. София, 20.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Диана Василева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно частно наказателно дело № 20241100602901 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXII от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. С.Й. - защитник на подсъдимия В. Е. срещу определение от 23.04.2024г. по НОХД 5942/2023г. по описа Софийски районен съд, НО 100-ен състав, с което съдът е оставил без уважение искането за прекратяване на съдебното производство поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правата на обвиняемия в досъдебното производство.

Жалбоподателят поддържа, че в обвинителния акт не е посочено конкретно времето на извършване на деянието, а е посочен само времеви диапазон (от 09.00 до 15.30 ч.). Според защитата не е уточнен механизма на извършване на деянието, както и по какъв начин е изведена користната цел.

Допълва, че в обвинителния акт неправилно е посочено, че спрямо подсъдимия са налице лоши характеристични данни, което представлявало ОФГ. Изтъква още, че на Е. не са му били разяснени правата в наказателния процес, по-специално правото му да има защитник, което довело до още едно процесуално нарушение – непредявяване на материалите по разследването от досъдебното производство, без да са му разяснени последствията от този отказ. Искането е да се прекрати съдебното производство, а делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство нарушения, водещи до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

Въззивният съд, като съобрази изложеното в частната жалба, атакуваният съдебен акт и материалите по делото, намери за установено от фактическа страна, следното:

Производството по н.о.х.д. № 5942/2023 г. по описа на Софийски 1 районен съд е образувано по внесен обвинителен акт срещу В. Н. Е., с който му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 НК. В хода на разпоредителното заседание първоинстанционният съд не е уважил искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщането му на досъдебната фаза за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната му фаза.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, депозирана е от активно легитимирана за това страна и в рамките на предвидения законов 7-дневен срок. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Въззивният съд, запознавайки се с атакуваното протоколно определение, намира същото за правилно. То почива на установените в НПК разпоредби, с които първият съд се е съобразил в хода на проведеното от него разпоредително заседание. На свой ред, първостепенният съд при произнасянето си по въпросите, очертани в чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, се е съобразил и със задължителното за всички съдилища Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, където в т. 4.2. е разрешен въпросът за минималния обем от задължителна информация, която следва да съдържа обвинителният акт, за да е редовен от съдържателна страна. В конкретния случай въззивният съд намира, че обстоятелствената част на обвинителния акт съдържа всички законови реквизити, изброени в чл. 246 НПК, като в него са посочени времето и мястото на извършване на изпълнителното деяние – твърди се инкриминираната вещ да е отнета за времето от 09.00 ч. до 15.30 ч. на 24.11.21г. от лекотоварен автомобил, паркиран на неохраняем паркинг, находящ се в гр. София, ул. ****. Въззивният съд не споделя възражението на защитата, че не е очертано конкретно времето на инкриминираната кражба, тъй като е посочена, както датата на извършване, така и ориентировъчен времеви диапазон. Няма основание от СРП да се изисква да посочва точния час на осъществяване на твърдяното деяние, първо защото в много случаи това е неустановимо в конкретика от доказателствата и второ, защото по този начин не се ограничава правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си.

Въззивният съд не може да се съгласи и с другото възражение на защитата, а именно че не е описан механизма на деянието и по-конкретно как е счупено стъклото на товарния автомобил, как е отворена вратата на буса и по какъв начин е демонтирано радиото. В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че „.... Е. счупил стъклото на дясната врата на буса, отворил го, влязъл в него и демонтирал описаната вещ от арматурното табло...“, а в заключителната част, че описаната вещ е отнета чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот ( чрез разбиване стъклото на предна дясна врата). Няма противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, като в него са 2 посочени всички съставомерни признаци на деянието, които са описани по ясен начин. Как е отворена вратата на буса и по какъв начин е демонтирано радиото не са елементи от задължителното съдържание на обвинителния акт и в него са посочени всички фактически признаци на престъпното деяние.

Начинът на извършване на престъплението, когато е въздигнат в елемент от неговата обективната страна, следва да намери своя израз в сезиращия първоинстанционния съд документ и в конкретния случай това е сторено – твърди се деянието да е извършено чрез разрушаване на преграда – разбиване стъклото на предна дясна врата. В обстоятелствената му част задължително трябва да се посочат всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него. Когато не се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него, непълнотите в обстоятелствената част на обвинителния акт не съставляват основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Заключителната част задължително трябва да съдържа данни за самоличността на обвиняемия, правната квалификация на деянието, наказателния закон, който трябва да се приложи, датата и мястото на съставяне на акта, името и длъжността на съставителя, както и неговия подпис. С оглед на изложените факти в обстоятелствената част на акта, се налага закономерният извод, че той е редовен от външна страна, защото в него са посочени всички съставомерни признаци на посоченото престъпление. Поради това е годен да постави фактическите и правни рамки на обвинението, с което да очертае предмета на доказване по делото, в каквато насока е произнасянето на първия съд, материализирано в атакуваното пред въззивния съд определение.

Досежно оплакването за неяснота относно наличието на користна цел, то не може да се сподели, тъй като в обвинението е посочено, че деянието е извършено с пряк умисъл – „съзнавал е неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване“ и с намерение противозаконно да присвои вещта (намерение на обвиняемото лице да се разпореди с нея като със своя). Вярно, че прокурорът декларативно се е позовал на дефиницията за умисъл по чл. 11, ал. 2 НК, като не я е съотнесъл към конкретните съставомерни признаци на престъплението по чл.

195, ал. 1, т. 3 НК, но е посочил конкретния му вид, а именно, че е пряк, както и че Е. е действал с намерение противозаконно да присвои вещта. Това не води до невъзможност на подсъдимия да разбере в какво е обвинен и въз основа на какви факти, както и какво е психичното му отношение към вмененото с обвинителния акт престъпление.

По отношение на несъгласието на защитата, че спрямо подсъдимия са налице лоши характеристични данни и че отразеното представлява очевидна фактическа грешка, следва само да се отбележи, че посочването на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства в ОА е част от неговото задължително съдържание съгласно чл. 246, ал. 2 НПК. Дали те са налице, се установява в съдебното производство, което е централно за 3 наказателния процес. Наличието или липсата на смекчаващи или отегчаващи обстоятелства е предмет на доказване, предвид което не може да става дума за наличие на ОФГ при тази категория обстоятелства.

Доводът, че в досъдебното производство не са разяснени правата на подсъдимия, както и последиците от отказа да му се предявят материалите по разследването, е несъстоятелен. Към момента на привличане в качеството на обвиняем на Е. не са били налице хипотези на задължителна защита по чл. 94, ал. 1 НПК, затова и неучастието на защитник в досъдебната фаза не е процесуално нарушение. Видно от разпита му в качеството на обвиняем, същият е заявил, че желае да обсъди възможността за сключване на споразумение и е изразил готовност за упълномощаване на защитник чрез неговата сестра. Освен това в предявеното му постановление за привличане на обвиняем и в протокола за разпит, проведен непосредствено след това, са посочени правата му в наказателното производство в това качество, той е заявил, че е наясно с тях, положил е своя подпис и затова не може да се сподели изтъкнатото от защитника, че подсъдимият не бил запознат с правата си в процеса, както и с последиците от непредявяване на материалите по разследването. След като делото е пренесено в своята съдебна фаза всички материали по него са на разположение на страните и те във всеки един момент могат да се запознават с тях, да си водят записки и да правят извлечения. Въззивният съд споделя посоченото от СРС, че всички доказателствени материали биват проверявани, съответно събирани и в съдебната фаза на процеса, която е централна за наказателното производство и в нея в най-пълен обем се разгръша правото на защита на подсъдимия при спазване на принципите за непосредственост, устност и състезателност. Освен това, видно от протокол за разпит на обвиняем от дата 26.11.2021г., Е. е заявил, че не желае да има защитник и не желае материалите по разследването да му се предявяват, поради което на ДП не е допуснато процесуално нарушение.

Водим от горното и на основание чл. 345 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение в проведеното на 23.04.2024 г. разпоредително заседание по НОХД № 5942/2023 г. по описа на СРС, НО, 100-ен състав, с което съдът е отказал да прекрати съдебното производство и да върне делото на СРП.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5