Определение № 1028 от 12.08.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1028 гр. Велико Търново, 07.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Станислав Стефански

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно частно гражданско дело № 20244100500639 по описа за 2024 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 413, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на „П.“ ЕООД, ЕИК . срещу Разпореждане № 737/07.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 501/2024 г. по описа на РС – Павликени, обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 264/07.07.2024 г., с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател срещу М. С. М. с ЕГН **********, уточнено с молба от 02.07.2024 г., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 111,02 лева – договорна лихва за периода от 25.04.2019 г. до 31.07.2019 г., сумата в размер на 1067,12 лева - неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, сумата в размер на 30 лева – неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода 10.05.2019 г. – 31.07.2019 г., сумата от 400 лева - неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 31.07.2019 г. както и сумата в общ размер на 1040,88 лева – мораторна лихва за периода от 26.04.2019 г. до 26.06.2024 г.

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на съдебен акт, с който да се уважи заявлението за процесните вземания. Претендират се разноски.

Настоящият съдебен състав установи следното:

1

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ. На основание чл. 413, ал. 2 ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. По тези съображения, същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Вземанията по заявлението се основават на сключен между страните договор за потребителски кредит № 30035273469/21.02.2019 г. и Общите условия на „П.” ЕООД към него, Споразумение за предоставяне на допълнителен пакет услуги.

С уточняваща молба в изпълнение на указанията на съда заявителят е посочил, че обезщетението за забава от 11,48 лв. за периода от 26.04.2019 г.

/датата на изпадане на длъжника в забава/ до 31.07.2019 г. /датата на предсрочна изискуемост/ е в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислен за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане. Посочено е, че претендираното вземане включва обезщетението за забава върху главницата, което е в размер на 4,88 лв., върху договорната лихва – 0,62 лв., върху вземането за услуги – 5,98 лв. Посочено е, че основанието на вземането е чл.

12.1 от ОУ, съгласно който в случай, че длъжникът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10% /законната лихва/ върху просроченото плащане по договора за всеки ден забава.

Видно от договора за предоставените заемни средства в размер на 900 лв. е договорена възнаградителна лихва в размер на 38,30 % годишен лихвен процент, като заемателят дължи и възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 1113,84 лв., което също се заплаща чрез включване на съответната част от него в погасителната вноска съгласно представения погасителен план, неразделна част от договора.

Видно от Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора, пакета допълнителни услуги включва: 1/ Право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2/ Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3/ Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, 4/ Възможност за смяна на падежната дата и 5/ Улеснена процедура за допълнително финансиране.

Настоящият съдебен състав намира за правилен постановения от 2 районния съд отказ по заявлението относно вземанията за възнаградителната лихва, тъй като договорната клауза за възнаградителна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Според трайно установената съдебна практика на ВКС максималният размер на лихвата /възнаградителна или такава за забава/ следва да е ограничен до двукратния размер на законната лихва при обезпечените кредити и до трикратния размер на законната лихва при необезпечените кредити и уговорена над този размер лихва противоречи на добрите нрави и като такава е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД / напр., но не само Р № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г.о.; О № 901/2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, IV г.о. /. Уговореният в процесния договор размер над морално приемливия /в случая възлизащ на 30 %/, а именно 38,30 % обосновава извод за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва.

Отказ по заявлението относно възнаграждението за допълнителния пакет услуги също следва да бъде постановено, поради това, че предоставеният "допълнителен пакет услуги" не са услуги по смисъла на чл.

10а, ал. 1 ЗПК, а такси по усвояването и управлението на кредита, каквито кредиторът няма право да събира съгласно императивната разпоредба на чл.

10а, ал. 2 от ЗПК.

На следващо място, за да постанови отказ по заявлението относно вземанията за лихвите за забава районният съд е приел, че съгласно уточняващата молба на заявителя обезщетението за забава в размер на законната лихва е начислявано и се претендира не само за непогасената предоставена по договора парична сума /главницата/, а върху цялата месечна погасителна вноска, включваща и вземанията за възнаградителна лихва и за възнаграждение по допълнителния пакет услуги - в който смисъл и разпоредбата на чл. 12.1 от Общите условия. Недължимостта на възнаградителната лихва и възнаграждението за допълнителен пакет услуги обуславя извод за недължимост и на акцесорните вземания за лихва за забава върху тях. Относно лихвата за забава върху главницата е прието, че същата е в размер над законната лихва и конкретно, че тя е начислена и се претендира в размер на договорената възнаградителна лихва от 38, 30 % плюс 10 %, като такава е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП и чрез нея се заобикаля забраната по чл. 33, ал. 2 ЗПК.

3

Правилни са съображенията на първоинстанционния съд и по отношение на претендираните такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лв., начислени за периода 10.05.2019 г. – 31.07.2019 г. и по същата тарифа - при забава повече от 90 календарни дни в размер на 400 лв. за плащане на вноски по договора, начислена на 31.07.2019 г., че всъщност таксата представлява част от кредиторовото възнаграждение, невключено в процента разходи. Таксите за извънсъдебно събиране на задължението не са стойността на реалните разходи на кредитора /няма и доказателства за такива реални разходи /при изпадането на кредитополучателя в забава, а са определени предварително /без ясен механизъм как са определени/ и без фактическият състав да включва изобщо извършването на такъв разход. Единствената предпоставка за начисляване на такъв разход е забава на кредитополучателя, което действително води до извод, че по характера си тези такси са обезщетение за забава, каквото обезщетение кредиторът вече е начислил и начисляването допълнително на т.нар. такси за разходи, дължими при същите предпоставки, е още едно мораторно обезщетение, което е недопустимо и противоречи на чл. 33, ал. 1 ЗПК.

Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са дадении в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр. 64/2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. В конкретния случай ситуацията е точно такава.

4

Необходимо е да се има предвид даденото разрешение на въпроса относно възнаградителните и мораторните лихви, дадено в т. 2 от решението на СЕС от 21.03.2024 г. по д. С-714/22 срещу "П." ЕООД, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. С оглед на изложените съображения, член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Затова и правилно е отхвърлено искането за присъждане на възнаградителни и мораторни лихви от районния съд, като в полза на заявителя е присъдено само заявеното вземане за главница, върху която е присъдена законната лихва от датата на заявлението.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 737/07.07.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 501/2024 г. по описа на РС – Павликени.

Определението не подлежи на обжалван.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6