Определение № 15588 от 02.04.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15588 гр. София, 02.04.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно гражданско дело № 20251110108556 по описа за 2025 година По делото е издадена Заповед от 27.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по заявление на Б – чуждестранно юридическо лице, регистрирано като дружество с уникален код № ***, с адрес: гр. В, ул. м срещу длъжника Е с ЕИК: ****.

На 26.03.2025 г. е постъпило писмо от Ч, рег. № ** КЧСИ, приложено към която се представя разписка от връчена на длъжника Е с ЕИК: **** покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 2025*****, ведно с препис от издадените в настоящото производство, на 27.02.2025 г., заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Видно от отбелязванията в разписката, книжата са връчени на адресата на 19.03.2025 г., за което физическото лице Т е положила подпис.

На 31.03.2025 г. от името на длъжника Е с ЕИК: **** е депозирано възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената в производството заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в което са изложени твърдения, че длъжникът не дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Посочва се, че преди образуване на настоящото заповедно производство от името на Т, ЕГН **********, на 15.01.2025 г., е депозирана искова молба с предявени срещу л обективно кумулативно съединени искове, като главен иск е за признаване за недействителен сключения на 07.08.2020 г. договор за заем, Бизнес кредит, клиентски № ***, а евентуалния е за признаване нищожността на клауза 2.3 от същия договор.

Във връзка с гореизложеното се излагат съображения, че настоящото заповедно производство се явява недопустимо, тъй като е второ по ред заведено, със същия предмет, като този на инициираното от Т, ЕГН ********** исково производство - договор за заем, Бизнес кредит, клиентски № ***. В случай, че съдът не прекрати производството пред , моли, за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 2025***** по описа на Ч 1 образувано въз основа на издадените в настоящото заповедно производство заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК и изпълнителен лист от 27.02.2025 г.

Искането за спиране на изпълнението по заповедта по чл. 420, ал. 2 ГПК е направено от легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което и се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество искането се явява неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 - 9, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.

Когато длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането.

Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.

Възражението в настоящия случай е подадено срещу заповед за изпълнение, издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК (договор за заем Бизнес кредит клиентски № *** от 07.08.2020 г., с нотариална заверка на подписите, сключен на 07.08.2020 г. между л , в качеството на заемодател, Е с ЕИК: ****, в качеството на заемател и Т, ЕГН **********, в качеството на солидарен длъжник, вземанията по който договор са прехвърлени в полза на Б - чуждестранно юридическо лице, регистрирано като дружество с уникален код № ***, с адрес: гр. В, ул. м, по силата на договор за цесия от 01.07.2024 г., сключен между л , в качеството на цедент и Б - чуждестранно юридическо лице, регистрирано като дружество с уникален код № ***, с адрес: гр. В, ул. м, в качеството на цесионер), поради което няма по силата на закона суспензивен ефект спрямо изпълнението на издадената заповед. Длъжникът твърди, че не дължи заявените вземания, тъй като настоящото заповедно производство се явява недопустимо, доколкото е второ по ред заведено, със същия предмет, като този на инициираното от Т, ЕГН ********** исково производство, а именно договор за заем, Бизнес кредит, клиентски № ***. В тази връзка се сочи, че от името на Т, ЕГН **********, на 15.01.2025 г., е депозирана искова молба с предявени срещу л обективно кумулативно съединени искове, като главен иск е за признаване за недействителен сключения на 07.08.2020 г. договор за заем, Бизнес кредит, клиентски № ***, а евентуалния е за признаване нищожността на клауза 2.3 от същия договор. Представя се единствено препис от депозираната искова молба, като дори не се представят доказателства, че въз основа на същата действително е образувано гражданско производство, респективно, че същото е висящо към настоящия момент.

2

Както бе посочено по-горе, за да бъде основателно, искането за спиране по чл. 420, ал. 2 ГПК следва да е подкрепено с писмени доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител. Аргументите на длъжника за наличие на основание по чл. 420, ал. 2 ГПК следва да стоят извън формалната (външна) страна на документите по чл. 417, т. 3 ГПК – проверката за наличие на редовен от външна страна документ, удостоверяващ изискуемо вземане в полза на заявителя срещу длъжника, се извършва от заповедния съд при разглеждане на заявлението по същество, като след издаване на заповед за изпълнение не е допустимо същият съд да преразглежда този документ и въз основа на различна преценка за редовността му да ревизира акта си за незабавно изпълнение на заповедта. Разпореждането на районния съд за постановяване на незабавно изпълнение подлежи на обжалване по реда на чл.

419 ГПК и именно в рамките на тази проверка въззивният съд следва да прецени дали представените от заявителя документи са редовни от външна страна и дали представляват годно основание за незабавно изпълнение по чл.

417 ГПК.

От представените от длъжника писмени доказателства не се доказа възражението му за недължимост на сумите, предмет на издадената в производството заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, поради което и същото не следва да бъде уважавано.

От представените документи не може да се приеме извод, че процесният договор е такъв, по отношение на който се прилагат разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото същия е сключен с лице, имащо качеството търговец по смисъла на Търговския закон.

Не е налице идентитет между предметите на настоящото производство и евентуалното производство, образувано от името на Т, ЕГН **********, на 15.01.2025 г., въз основа на депозирана искова молба с предявени срещу л обективно кумулативно съединени искове. В настоящото производство предмет е правото на вземане на заявителя срещу длъжника на заявеното от заявителя в подаденото от негово име заявление, правно основание, а в исковото производство, предмет е действителността на договор за заем Бизнес кредит клиентски № *** от 07.08.2020 г., с нотариална заверка на подписите, сключен на 07.08.2020 г. между л , в качеството на заемодател, Е с ЕИК: ****, в качеството на заемател и Т, ЕГН **********, в качеството на солидарен длъжник, респективно на отделна негова клауза. Следователно не е налице основание за прекратяване на настоящото заповедно производство.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника Е с ЕИК: ****, обективирано във възражение вх. № 113795/31.03.2025 г., за спиране на изпълнението на основание чл. 420, ал. 2 ГПК, на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 27.02.2025 г. в производството по ч.гр.д. № 8556/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 160 състав, и издадения по същото дело изпълнителен лист от 27.02.2025 г., въз основа на които е образувано изп. дело № 2 изпълнително дело № 2025***** по описа на Ч рег. № ** КЧСИ, район на действие СГС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от страните.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.

Делото да се докладва след изтичане на срока за обжалване за даване на указания до заявителя по чл. 415 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4