Решение № 1659 от 25.11.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1659 гр. Плевен, 25.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20234430103963 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба, предявена от Н. Е. П., против ***, ЕИК ***, гр.София. Ищецът твърди, че сключил с ответника договор за кредит № ***/10.11.2019г., съгласно който получил сумата от 300 лева със срок на погасяване до 10.12.2019г. при ГПР 49,6 % и ГЛП 40.96 %, като сумата по лихвата възлиза в размер на 10.10 лева. В договора било посочено, че кредитополучателят дължи сума в размер на 65.36 лева за такса бързо разглеждане. Твърди, че впоследствие сключили и Анекс от 13.11.2019г. за отпускане на допълнителна сума от 100лв., като сумата за експресно разглеждане се променила на 88.82лв. Ищецът твърди, че заплатил изцяло дължимата по кредита сума, включително и таксата за експресно разглеждане.

Ищецът твърди, че договорът има характер на договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.11 ал.1 т.10 вр. чл.22 ЗПК, тъй като липсва ГПР. Такъв е посочен погрешно, а действителния размер е в пъти по- висок от посочения в договора и е над максимално установения, предвиден в чл.19 ал.4 ЗПК.

Твърди, че със сключването на договора, в него е предвидено заплащането на допълнителна услуга, за която потребителят дължи възнаграждение. Поради това твърди, че тази такса следва да се включи в ГПР, който се изчислява по единна формула залегнала в Директива 2008/48/ЕО, според която тези такси 1 са предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора при тези условия и са предварително заложени. Твърди, че по тези съображения следва да се включват в общия размер на разходите, и от там - и в ГПР.

Грешно посочения размер на ГПР се приравнява на липсата на ГПР, което води до недействителност на договора. Съгласно чл.10а ЗПК, кредиторът има право да въвежда допълнителни услуги, за които се начисляват такси. Налице е обаче забрана да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Твърди, че таксата експресно разглеждане не представлява допълнителна услуга, тъй като е част от неговото отпускане и администриране. Твърди, че тази услуга е свързана с усвояването и обслужването на кредита, а в същото време кредитодателят си набавя допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на основния принцип забраняващ неоснователното обогатяване да се калкулира като допълнителна печалба. Твърди, че това нарушава разпоредбата на чл.143 т.19 ЗЗП, тъй като тази клауза е неравноправна и противоречи на добрите нрави. В заключение моли съда да признае за нищожна клаузата в договора, предвиждаща такса за експресно разглеждане и да осъди ответника да заплати сумата от 50 лева, частично от 88.82 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за кредит за таксата за експресно разглеждане на молбата. Прави доказателствени искания.

В съдебно заседание на 25.10.2023г. е допуснато увеличение на предявения иск по чл. 55 от ЗЗД, като същият е предявен до пълния му размер от 88.82 лева.

Ответникът оспорва исковете, сочи, че ищецът е усвоил сумата по кредита, и е върнал цялата сума от 501.95лв., вкл. и 88.82лв. такса експресно разглеждане. Счита, че доводите за нищожност, изложени от ищеца са неоснователни, излага съображения. Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, и намира за установено от фактическа и правна страна следното: От представения от ответника Договор за кредит № ***/10.11.2019г. е видно, че страните са се договорили, че ответникът отпуска на ищеца кредит от 300лв., със срок за връщане 30 дни, при ГПР 49,6 % и ГЛП 40.96 %, 654.36 лв. - такса за експресно разглеждане. С Анекс от 13.11.2019г. страните са се договорили за отпускане на 2 допълнителна сума от 100лв., като сумата за експресно разглеждане се променила на 88.82лв., без да се променя лихвения процент или срока на връщане на кредита – 10.12.2019г. Няма спор между страните, че ищецът е получил заемната сума и че е върнал преди уговорения срок сума в общ размер на 501.95лв., от които 400лв. – главница, 13.13лв. – договорна лихва, и 88.82лв. – такса експресно разглеждане. По делото е представен Стандартен Европейски формуляр с оглед изискването за запознаване на потребителя с преддоговорна информация. Видно е, че данните посочени в Стандартния европейски формуляр кореспондират с приложения договор за кредит.

По отношение на клаузата за такса за експресно разглеждане на искането за сключване на договор за кредит, съдът счита, че същата е нищожна.

Установява се, че представеният договор е за срок от тридесет дни и искът не може да бъде разгледан на база оспорванията от ищеца по ЗПК, защото този закон в конкретната хипотеза е неприложим на основание чл.4 ал.1 т.6 от ЗПК - Разпоредбите на закона не се прилагат за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца. От правна страна, съдът счита, че уговореното в договора задължение на заемателя за заплащане на такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на 88.82 лева е нищожна поради нейната неравноправност. В чл.143 ал.2 ЗЗП неравноправните клаузи не са изчерпателно дадени, а само примерно (Р.

№345 от 09.01.2019г. ВКС, т.д.№1768/2018г., II т.о., ТК). Посочената клауза се явява неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП, доколкото неравноправна е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Предвидената клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 т.19 ЗЗП , тъй като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Видно е, че приложения СЕФ също е отразена такава сума и кредитополучателят не е имал възможност да не я приеме. За да сключи договора и да усвои сумата е бил длъжен да се съгласи да заплати така посочената такса. Следва да се отбележи, че в СЕФ предвидената сума от 88.82лв., е посочена като услуга Бърз кредит, в Договорите е наречена Такса за експресно разглеждане, така е посочена и в приложените ОУ към договора, като в тях /чл. 2.2. – 2.6./ са употребени изразите „експресно разглеждане“ и „експресна обработка“, без яснота дали се касае за едни и същи услуги. ЗЗП 3 дава възможност да се прецени във всеки отделен случай наличието на неравноправни клаузи и съдът приема, че в случая въвеждането на такса експресно разглеждане в размер на една четвърт от заетата сума – 400лв. представлява неравноправна клауза, тъй като не е ясно какво задължение въвежда за заемодателя срещу заплащане на така определената висока такса.

Противоречието между клаузата за експресно разглеждане и добрите нрави е налице още при сключването на договора и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 вр. с ал.4 ЗЗД, в тази част договорът изобщо не е породил правно действие. В случая кредитът не може да бъде усвоен, ако не бъде отпуснат, но същият не би бил отпуснат, ако заемателят не се съгласи на клаузите по договора, за които липсват доказателства да е дадена възможност за индивидуално договаряне. Тази клауза цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга и представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на закона. Поради изложеното предявения иск следва да бъде уважен и клаузата на договора, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, следва да бъде прогласена за нищожна.

По предявения иск по чл.55 ал. 1 предложение първо от ЗЗД, съдът приема същия за основателен по следните съображения: Както се посочи погоре, клаузата за такса в процесния договор за паричен заем е недействителна, а нищожното правно основание се приравнява на липса на основание. С оглед отговора на исковата молба, в който е признато заплащането на сумата от 88.82 лева като такса /отново в това признание веднъж се сочи, че таксата е за експресно разглеждане, веднъж – бързо разглеждане/, съдът счита, че предявения иск за връщане на платено без основание е основателен и следва да се уважи изцяло.

По разноските : Предявени са два иска, уважени изцяло от съда.

Процесуалният представител на ищеца претендира заплащане на разноски в размер на по 480 лева за всеки от двата иска. Съдът счита, че не е обвързан с размери на минималните адвокатски възнаграждения, определени с наредба.

Съгласно Решение от 05.12.2006г. по обединени дела С- 94/2004 и С-202/2004 на СЕС, делегирането на частноправен субект - Висшият адвокатски съвет

- на правомощия да определя минималните адвокатски възнаграждения, представлява нарушение на правилата за свободната 4 конкуренция, закрепени в чл.101 и чл.102 ДФЕС. Тази наредба нарушава правото на ЕС, тъй като очевидно не съответства на критериите, изведени във въпросното решение, а именно: правоприлагащият орган (съдът) да има възможност, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, инстанцията, пред която се явява представителя, и продължителността на процеса, да се отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения тогава, когато той се явява несъразмерно висок, с оглед реално положения труд и направени разходи от процесуалния представител, респективно представляваната в процеса страна. Това разрешение се налага, тъй като правилата на Наредбата не засягат само потребителя на адвокатска услуга, но и насрещната страна в съдебното производство, доколкото, ако загуби делото, то в нейна тежест ще бъде възложен размерът на адвокатския хонорар под формата на подлежащи на възстановяване разноски в производство. По този начин се отнема правото на съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски и нарушава и правото на справедлив съдебен процес, гарантирано в чл.47 Харта на основните права на Европейския съюз и съответстващия му чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Същото се приема и в останалата практиката на СЕС, например в Решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. Съдът на ЕС, съгласно което съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случаи, в които прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. Следва да се отчете също, че Наредбата е приета от ВАС - орган на сдружението на адвокатите, действащ в случая като частен икономически оператор, който е насърчен от Държавата да приема свободно и самостоятелн обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренцията в същия сектор, който развиват дейност членовете на сдружението на адвокатите, както изтъква СЕС в решението си. Националният съд трябва да гарантира пълното действие на нормите н правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред (Р. от 09.03.1978г. по д.№106/1977г. на Съда на ЕО). В 5 този смисъл е и практиката на българските съдилища (Р. № 6522/22.10.2018г. по в.гр.д №1061/2018г. на СГС; Опр. №2514/23.05.2018г. по в.ч.гр.д.№ 407/2018г. на ОС Благоевград; Р. №95/31.05.2018г. на ОС - Добрич по в.т.д.№ 95/2018г. )

По тези съображения, съдът счита, че не е обвързан от определените Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и в случая следва да се определи възнаграждение като се отчете единствен реалната фактическа и правна сложност на делото, която не е съответна за претендираното възнаграждение от 480лв. за всеки иск. Неоправдано е да се присъждат възнаграждения в претендирания размер от по 480 лева за един иск, т.к. и минималното възнаграждение, определено от наредбата, значително нахвърля исковете като икономически интерес, както и поради факта, че защитата по отделно предявените два иска не е до такава степен самостоятелна и специфична, че да налага определяне на хонорара в такива размери. Самото дело е приключил срочно с провеждане на едно съдебно заседание и без събиране на допълнителни доказателства, поради което несправедливо и неотчитащо положения реално от адвоката труд би било възнаграждение, формирано размер на 480лв., макар и в границите на минималното определено в Наредбата, при положение, че цената и на двата иска е под 100лв. Поради изложеното, съдът намира, че следва да определи възнаграждението за всеки иск в размер на 200лв. или общо 400лв. за двата иска и да присъди това възнаграждение на процесиуалния представител на ищеца. Ответникът дължи на ищеца разноски за държавна такса в размер на 100 лева.

Разпечатката съдържа 23 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/af8da5fb-d904-4be7-917e-12325ab516d9