Решение № 3016 от 14.05.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.С., 14.05.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на седми ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Ваня Ружина, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 948 по описа на състава за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 557, ал.1, т.2, буква „а“ от КЗ (съответстващ на отм. чл. 288, ал.1, т. 2, буква „а“ от КЗ) и иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД

Ищецът С.И.К. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди в резултат от настъпилата смърт на брат му С.И.К.. Източник на вредите било реализираното на 22.08.2015г. пътно-транспортно произшествие, което настъпило поради виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „БМВ 316“ с рег.№ ****** – Я.А.Б., чиято гражданска отговорност не била застрахована. В резултат на претърпяната загуба, ищецът понесъл дълбока скръб, понеже между него и пострадалия приживе съществувала не само родствена връзка, но и изключително силна привързаност и емоционална близост, основани на взаимна подкрепа и разбирателство. Противоправният характер на поведението на причинителя на инцидента - водача на лек автомобил марка „БМВ 316“ с рег.№ ****** бил установен с влязла в сила Присъда№91/16.09.2016г. постановена по НОХД № 885/2016г. по описа на ОС Пловдив, с която на Я.А.Б. било наложено наказание лишаване от свобода за извършените от него нарушения на чл.20, ал.2, изр. второ от ЗДвП и на чл. 23, ал.1 от ЗДвП. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати застрахователно обезщетение в размер на сумата от 200 000 лева по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за претърпените неимуществени вреди, причинени в резултат на загубата на брат му, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 22.08.2015г., до окончателното изплащане. С оглед очаквания изход от процеса ищецът претендира да му бъдат присъдени и направените съдебни разноски за процесуално представителство.

Ответникът Г.Ф. - поддържа становище за неоснователност на иска. Сочи, че вече е бил сезиран от ищеца с искане да изплати обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по повод на което при него е била образувана преписка по щета № 210327/28.08.2018г.

Ответникът не отрича, че не се е произнесъл изрично по това искане, тъй като е изискал от ищеца съдействие чрез представяне на допълнителни доказателства за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността му по реда на чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./. Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен и се позовава на ограничението, предвидено в чл.493а, ал.4, вр. с §96, ал.1 от КЗ. Ответникът оспорва осъществяването на предпоставките, обуславящи възникване на задължението му да заплати застрахователно обезщетение в конкретния случай. В тази насока, ответникът оспорва преди всичко надлежната активна материална легитимация на ищеца, в качеството му на лице което е надлежно материално легитимирано да претендира и да получи обезщетение за релевираните в исковата молба вреди, като се отчита родствената връзка по съребрена линия с пострадалото лице и задължителната практика на съдилищата в Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС на РБ. Ответникът оспорва обема на вредоносния резултат, съответно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като навежда доводи за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение. Оспорва заявената претенция за заплащане на законна лихва като неоснователна, доколкото счита, че не е изпадал в забава за изплащане на търсеното застрахователно обезщетение.

Конституирания в качеството на трето лице- помагач на страната на ответника Я.А.Б., не изразява становище по предявения иск.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетата като доказателство Присъда№91/16.09.2016г. постановена по НОХД № 885/2016г. по описа на ОС Пловдив, влязла в сила на 26.01.2018г., мотивира при условията на чл. 300 от ГПК следните изводи на настоящия съд относно подлежащите на доказване юридически факти: На 22.08.2015г. на пътен участък от път І-8 от републиканската пътна мрежа, водачът на МПС л.а. „БМВ 316“ с рег.№ ****** - Я.А.Б. нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2 изр. второ от ЗДвП и чл.23, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на две лица, сред които и С.И.К..

Съдържанието на прието като доказателство Удостоверение за гражданско състояние/ съпруга и родствени връзки с изх.№ 112 от 02.08.2018г., издадено от Район „Връбница“ при Столична община (на стр. 7 от делото), сочи, че ищецът е брат на пострадалия при ПТП С.И.К..

Съдържанието на прието като доказателство Удостоверение с изх. № 4043/29.07.2019г., издадено от Отдел „БДС“ при СДВР, посочва, че до настъпване на смъртта на С.И.К. той е живял на постоянен и настоящ адрес в кв. „Разсадник- Коньовица“, докато ищецът С.И.К. е живял на различен постоянен и настоящ адрес в кв. „Обеля“.

От представената справка на Г.Ф. се установява факта, че към момента на настъпване на процесното ПТП не е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, което е с покритие за гражданската отговорност на водача на лек автомобил „БМВ 316“ с рег.№ ******.

Приетите като доказателства писмена претенция с вх. №

24-01-676/28.08.2018г., адресирана от ищеца до Г. ф. и писмено уведомление с изх. № 24-01-676/13.09.2018г., което адресирано от Г.Ф. до ищеца (на стр. 46-47 от делото), мотивират извод, че ответникът е бил сезиран с извънсъдебно искане за изплащане на застрахователно обезщетение, но е отказал да изплати такова обезщетение на ищеца.

В дадените пред съда показания, свидетелят Б.А.С.заявява, че познавала ищеца С.И.К. и има преки впечатления от социалните му отношения със загиналия негов брат С.И.К.. Свидетелката познавала и двамата братя от дълго време- около 20 години и се събирала с тях на много празници и сбирки, още преди да стане семеен С.. Двамата братя се разбирали много добре и били толкова близки, че според впечатленията на свидетелката, семейството на С.било като семейство и на С., който не бил семеен. Събирали се заедно по празници, както и без поводи. Когато С. е бил безработен или е имал някакъв финансов проблем - брат му С.го подпомагал финансово, а двамата братя споделяли със свидетелката, че много разчитат един на друг и много си помагат. Свидетелката не помни да е присъствала на явни конфликти между двамата братя. С. и С.живеели в отделни жилища в гр. С., а не в едно домакинство. В повечето случаи братята се събирали в дома на С., защото той бил семеен. След смъртта на С., свидетелката много често се срещала и общувала със С. а това й дало възможност да забележи, че в в поведението му настъпила негативна промяна – той видимо много отслабнал, станал затворен за социални контакти, комуникирал единствено с по-близки приятели. В разговорите ищецът винаги споменавал брат си. Ищецът поддържал връзки с членовете на семейството на С..

Приживе, братята били в много близки отношения, според свидетелката не били само братя, но и приятели, защото помежду им имало много силна връзка.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с искови претенции, които се основават на твърдението, че в качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата /застрахования при него водач/ и при наличие на предпоставките по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ - ответникът дължи да изплати на ищеца застрахователно обезщетение за понесените от него неимуществени вреди.

Влязлата в сила

Присъда № 63/24.06.2014г. по НОХД 548/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд, която е задължителна за настоящия съд, при разглеждане на гражданските последици от деянието - мотивира извода за наличие на непозволено увреждане, изразяващо се в предизвикването по непредпазливост на смъртта на пострадалия С.К..

Представените писмени доказателства установиха по категоричен начин твърдението на ищеца, че С.И. Коларские негов съребрен роднина- брат.

Съдът приема за установено твърдението на ищеца относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, за което се твърди да е налице между водача на лек автомобил „БМВ 316“ с рег.№ ****** и ответното дружество.

За да се произнесе по основателността на предявения иск - на първо място съдът намира за необходимо да разгледа въпроса, касаещ наличието на активна материална легитимация у ищеца.

Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Реализирането на предоставената възможност е допустимо в изключителни случаи, при успешното доказване на факта на изградена особено близка и трайна житейска връзка, между починалото лице и ищеца и при настъпването на значителни морални болки и страдания от загубата с продължително проявление във времето.

След внимателен анализ на събраните в хода на делото гласни доказателствени средства (свидетелски показания), настоящият състав на съда приема, че ищецът попада в кръга от лицата, които са материално легитимирани да търсят обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на пострадалия С.И.К.- поради близката родствена връзка между тях – родственици по съребрена линия /братя/.

От съдържанието на свидетелските показания, които съдът кредитира, се установява, че между ищеца и загиналия при инцидента е съществувала трайна и силна емоционална връзка, основана на взаимна подкрепа, споделеност, духовна и емоционална близост. Ищецът е поддържал контакт с брат си и е оказвал помощ в реализирането на предприети начинания. Така установените факти, заедно с житейски утвърдените и традиционни за българското общество семейни отношения между братя, обуславят категоричния извод за наличие на материална легитимация у ищеца в процесния случай.

По изложените съображения, настоящия състав на съда приема, че доколкото задължението на Г.Ф. да изплати обезщетение е функционално свързано с отговорността на делинквента, който е бил длъжен да управлява автомобил със застрахована гражданска отговорност - то при събраните в хода на настоящото производство доказателства, трябва да се приеме, че ответникът дължи на ищеца изплащане на застрахователно обезщетение.

Наличието на причинно-следствена връзка между процесното пътно-транспортно произшествие, реализирано поради противоправните действия на водача Я.А.Б. и настъпването на смъртта на С.И.К. се потвърждава в достатъчна степен от влязлата в сила Присъда№ 91/16.09.2016г. постановена по НОХД № 885/2016г. по описа на ОС Пловдив,.

В тази насока, исковете са доказани по основание, т.е. ищецът е легитимиран да получи застрахователно обезщетение за установените в хода на процеса неимуществени вреди, причинени на ищеца вследствие от загубата на брат му.

По отношение размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази, че за претендираните неимуществени вреди, обезщетението следва да се определи по справедливост и според действително установения (доказан) техен размер.

Вредите се свързват с негативните емоционални преживявания, произтичащи от загубата на близък родственик – брат, с когото според свидетелските показания, ищецът е поддържал непрекъснат контакт и изявена близост. При определяне на справедливия размер на платимото обезщетение, в конкретния случай съдът съобрази комплекс от фактори, сред които на първо място са установените в хода на съдебното дирене субективни негативни преживявания на ищеца.