Решение № 10788 от 03.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10788 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110155743 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба с вх. № 294903/19.09.2024 г., уточнена с молба от 02.10.2024 г. на „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. Н.

М..

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. София, общ. Студентски, ж.к. „ в качеството си на наследник на А. Д. Н. с ЕГН ********** и Н. М. Н. с ЕГН **********.

Поддържа, че съгласно общите условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирА. на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплатят дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. При тези твърдения моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 909.60 лв. - незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. - м.04.2023 г., 175.29 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. - 10.09.2024 г., 34.42 лв. - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.09.2021 г. - 30.04.2023 г. и 8.07 лв., мораторна лихва за забава върху 1 главницата за дялово разпределение за периода 16.05.2022 г. - 10.09.2024 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

Претендира разноски за производството, включително възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал молба с вх. № 397000/06.12.2024 г., към която представя копие на споразумение, сключено с ответника „Топлофикация София“ ЕАД за сумата от 1252,35 лв., като моли съдът да вземе предвид същото и да присъди минимално юрисконсултско възнаграждение на насрещната стрА.. С молба вх. № 87238/12.03.2025 г. ищецът сочи, че действително на 27.11.2024 г. с ответника е сключено споразумение за разсрочено плащане на задължението на 36 равни месечни вноски, но доколкото същото към момента не е платено поддържа исковата молба. Във връзка с повторни указания към ищеца е постъпила молба с вх. № 115299/01.04.2025 г., в която се сочи, че споразумението е сключено за разсрочване на плащането и обективира признание на задължението от стрА. на ответника, но с оглед дългия период и „неяснота“ във връзка с бъдещото поведение на ответника, за дружеството е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове и приключване на делото със съдебен акт.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна стрА. следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца 909.60 лв. – цена за топлинна енергия, доставена в топлоснабден имот - ап.117, находящ се в гр. София, общ.

Студентски, ж.к. за периода м.05.2021 г. - м.04.2023 г., сумата от 175.29 лв. мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022 г. - 10.09.2024 г., сумата от 34.42 лв. - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.09.2021 г. - 30.04.2023 г. и сумата от 8.07 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.05.2022 г. 10.09.2024 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По иска за дялово разпределение следва да се докаже и валидно облигационно отношение на етажната собственост, в която е разположен процесния имот с ФДР по чл.139а ЗЕ, наличие на валидно облигационно отношение между ищеца и ФДР по чл.139а ЗЕ и заплащане от ищеца на ФДР на сумите за дялово разпределение за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на 2 дълга на падежа.

С изготвения проект за доклад на делото, обявен за безспорен без възражения от страните, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните факти: 1. За процесния период 01.05.2021 г.

30.04.2023 г. е налице облигационно отношение по договор за продажба между ищеца и ответника, в качеството му на наследник на А. Д. Н. с ЕГН ********** и Н. М. Н. с ЕГН **********, въз основа на което 2. дружеството е доставило топлинна енергия в посочените в исковата молба количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; 3. Между страните е сключено споразумение от 27.11.2024 г., с което ответникът признава изцяло задължението си – предмет на настоящото производство.

По делото се установява, че между страните е сключено споразумение, което има характер на извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 1 ЗЗД.

Видно от съдържанието на същото, в чл. 1 страните се съгласили във връзка с висящото съдебно производство по гр. д. № 55743/2024 г. на Софийски районен съд, 32 състав, че към датата на споразумението дължимата от ответника сума е в общ размер 1 252,35 лв. и включва: 944,02 лв. - главница за доставена топлинна енергия; 183,36 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 15.05.2022 г. – 10.09.2024 г.; 24,97 лв. – лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.09.2024 г. до датата на споразумението – 27.11.2024 г. и сумата от 100 лв. – съдебни разноски на "Топлофикация София" ЕАД, направени по делото. Със сключване на посоченото споразумение, ответникът е признала задължението си по основание и размер и се е съгласила да заплати сумата в общ размер от 1 252,35 лв., съобразно погасителен план, разписан в чл. 2 – чрез заплащане на 36 бр. равни месечни вноски, всяка на стойност от по 34,79 лв., дължими на 27-мо число на съответния месец, считано от 27.11.2024 г. и с краен срок на погасяване на задължението /падеж на последна вноска/ - 27.10.027 г. Видно от уговореното в чл. 3 от споразумението, страните са се съгласили, че при точно изпълнение на погасителния план ищецът няма да начислява законна лихва за забава върху дължимите суми – предмет на споразумението, за срока на разсрочено изпълнение на задължението.

С оглед горното, настоящият съдебен състав приема, че с извънсъдебното си поведение, ответникът е признал изрично съществуването на процесното вземане по основание и размер. Ищецът от своя стрА. се е съгласил да получи изпълнение на задължението предмет на настоящото дело на части –разсрочено във времето, чрез заплащане на погасителни вноски с фиксиран, изрично договорен размер и на определения падеж. Правните последици, които настъпват за страните, съобразно постигната между тях уговорка, се изразяват от една стрА. в установеност на задължението, а от друга в промяна касателно момента на неговата изискуемост.

Към датата на приключване на съдебното дирене в настоящото производство – 08.10.2025 г., е настъпил падежът на вноски от № 1 до № 10 – 27.08.2025 г., поради което същите представляват ликвидно и изискуемо вземане на ищеца.

По делото е прието без възражения от страните заключение на ССчЕ, 3 видно от което след образуване на делото, ответникът е направил плащания по погасителния план към споразумението с ищеца, като е заплатила вноски от № 1 до № 10, т.е. вноските с падежи за периода 27.11.2024 г. – 27.08.2025 г., като е внесла на каса на дружеството сумата в общ размер на 350 лв. (10 бр. вноски от по 35 лв.). Вещото лице е констатирало, че със заплатената сума ищцовото дружество е осчетоводило като изцяло погасени задълженията за мораторна лихва в размер на 183,36 лв.; за съдебни разноски – 100 лв. и за законна лихва в размер на 24,97 лева. Експертът е констатирал, че главницата е осчетоводена като частично погасена за сумата от 41,67 лв., поради което дължимият остатък възлиза на сумата от 902,35 лв.

С оглед горното, предявените искове за мораторна лихва са изцяло неоснователни, като погасени чрез плащане в хода на процеса и следва да бъдат отхвърлени.

Съдът като съобрази, че към приключване на устните състезания по делото единствено вноска № 11 с падеж 27.09.2025 г. е падежирала и не се установява да е платена, искът за главница е основателен за сумата от 37,49 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 909,60 лв. е неоснователен, доколкото падежът на вноските, съобразно споразумението сключен между страните не е настъпил към приключване на съдебното дирене в настоящото производство, поради което същите не са изискуеми.

По разноските.

При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски възниква и за двете страни. От съдържанието на представеното споразумение се установява, че разноските на ищеца са включени в размера на общия дълг и са погасени чрез плащането им. Дължими са: невключеното в споразумението възнаграждение за юрк., което съдът определи на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на сумата от 100 лева, както и сумата за депозит за вещо лице изготвило ССчЕ в размер на 450 лв., или общо разноски – 550 лв.

Съдът намира, че по отношение на сумите за които искът подлежи на отхвърляне като платен в хода на процеса (350 лв. общо), отговорността за разноските следва да се понесе от ответника, който е дал повод за завеждане на делото. Пропорционално на уважената част от исковете (вкл. отхв. поради плащане) в тежест на ответниците следва да бъде възложена сумата от 187,79 лева.

Ответникът не сочи разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

С оглед обстоятелството, че считано от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото, паричната единица е едно евро, а едно евро се разделя на сто цента (чл. 4 ЗВЕРБ) и при съобразяване с чл. 5 ЗВЕРБ, която норма предвижда, че официалният валутен курс на лева към еврото е фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, § 3 от ДФЕС – 1,95583 лева за 1 евро, дължимите суми следва да бъдат присъдени в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и чл. 13 от същия закон.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, А. Н. М. с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл.

28А, ет. 3, ап. 13 да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23, сумата от 17,79 евро - главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. гр. София, общ. Студентски, ж.к.

„, за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., представляваща вноска № 11, съобразно погасителен план към споразумение от 27.11.2024 г., сключено между страните, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 465,07 евро, като неоснователен.