Решение № 320 от 10.03.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Велико Търново, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело № 20254110103333 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

В исковата молба ищецът П. Д. Ц. твърди, бил издаден изпълнителен лист от 25.8.2011г. по ч.гр.д. № 3738/2011г. на ВТРС. Въз основа на този изп.лист било образувано изп.д. № 62/2014г. по описа на ЧСИ В.Г.. Ищецът твърди, че в периода 9.07.2014г. – 10.07.2019г. не били предприемани никакви изпълнителни действия, поради което и била изтекла предвидената в закона погасителна давност. В периода не били предприемани действия, които да спират или прекъсват давността. Поради това ищецът счита, че вземането на ответника е погасено по давност, като се позовава на закона. По отношение на лихвата се позовава на чл.111, б.”В” от ЗЗД. Предявен е иск по чл.439 от ГПК за установяване, че вземането на ответника „БАНКА ДСК“ АД против ищеца П. Д. Ц. по издаден изпълнителен лист от 25.8.2011г. по ч.гр.д. № 3738/2011г. на ВТРС, по който е образувано изп.дело № 62/2014г. по описа на ЧСИ В.Г. с район на действие ОС В.Търново, е погасено по давност.

Претендират се и разноските по делото.

Постъпил отговор от ответника „БАНКА ДСК“ АД, в който признава факта, че погасителната давност на процесните вземания е настъпила на 26.6.2020г. Признава иска като основателен, оспорва дължимостта на разноските по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено следното:

Ответникът в отговора си изрично признава иска за основателен, тъй като възможността за принудително изпълнение на вземането по изпълнителен лист от 25.8.2011г. по ч.гр.д. № 3738/2011г. на ВТРС действително е погасена по давност.

1

При тази фактическа обстановка, съдът мотивира следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Предвид направеното изрично признание на иска от ответника и въз основа на доказателствата по делото, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, като следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи посочените в исковата молба суми, като погасени по давност.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 719.37 лв., или 367.81 евро, съобразно приложения за това списък.

Възраженията на ответника, че не дължи разноските поради признанието му на иска, са неоснователни. Въпреки признанието на иска, именно ответникът като кредитор на вземането против ищеца и предвид образуваното изп.д. № 62/2014г. на ЧСИ В.Г. след цедиране на вземането с договор за цесия, е дал повод за завеждане на делото от ищеца.

Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца също е неоснователно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, материалния интерес и броя на задълженията – в случая те са за следните суми: 921.11 лв. главница, 1398.94 лв. лихва, 533.88 лв. неолихвяеми вземания и 125 лв. разноски. В случая съдът намира, че намаляването на адвокатското възнаграждение на адвоката на ищеца, заплатено от него, ще доведе до явното му несъответствие с положените от адвоката усилия за защита на ищеца в това производство.

Поради това и съдът, в настоящия си състав приема, че заплатеното адвокаско възнаграждение от ищеца е съобразено критериите на чл.36, ал.2 от ЗА. Размерът на заплатеният от ищците адвокатски хонорар от общо 597 лв., или 305.25 евро – според представения списък на разноските, осмен, че е към минималния размер, е справедлив и обоснован, като същия съответства на сложилата се фактическа и правна сложност по делото, както и на материалния му интерес, с оглед цената на предявените искове.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "БАНКА ДСК" АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул. Московска № 19, EИК 121830616, че П. Д.

Ц. с EГH **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. ,***" № ***, не му дължи сумите от 921.11 лв. главница, 1398.94 лв. лихва, 533.88 лв. неолихвяеми вземания и 125 лв. разноски, по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 18.09.2008г. и изпълнителен лист от 25.8.2011г. по ч.гр.д. № 3738/2011г. на ВТРС.

ОСЪЖДА "БАНКА ДСК" АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул. Московска № 19, EИК 121830616, да заплати на П. Д. Ц. с EГH **********, с 2 постоянен адрес: гр. ***, ул. ,***" № ***, сумата 367.81 евро /триста шестдесет и седем евро и осемдесет и един цента/ разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на решението.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3