Решение № 2701 от 02.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2701 гр. Варна, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20263110101074 по описа за 2026 година

Предявен е иск от К. Н. С. срещу „****“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 40,09 евро, недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит № 3071053/04.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.02.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 55, ал. 1, предл.

1 от ЗЗД.

Предявен е иск от К. Н. С. срещу „****“ ЕООД да заплати на ищеца, след частично оттегляне на иска, сумата от 154,05 евро, недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 04.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.02.2026 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат, че ищецът е сключил Договор за потребителски кредит № 3071053/04.11.2024 г. с „****“ ЕАД, по силата, на който е отпусната сумата от 1 000 лева.

Излага, че съгласно чл.12. от същия договор следвало да бъде сключен и договор за поръчителство. Сочи, че на 04.11.2024 г. за обезпечаване на задължението по договора за кредит е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с „****“ ЕООД на 04.11.2024 г., по който следвало да заплати възнаграждение от 700 лева.

Ищецът твърди, че е заплатил по Договор за потребителски кредит № 3071053/04.11.2024г. към „****“ ЕАД, сумата в размер на 1 080 лева, а по Договор за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 320 лева.

Сочи, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, доколкото не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК, поради доводи, че не са посочени действителните условия за издължаване по кредита, както и какво включва посочения ГПР в договора. В процесния договор бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да е условия за прилагането му. Не било изрично посочено дали лихвеният процент включва всички разходи по кредита. Позовава се на съдебна практика, 1 формирана във връзка с договори за кредит, обезпечение с договор за гарант/поръчител.

Счита, че неустойката е в противоречие с добрите нрави, доколкото сключването на договора за кредит е обусловено от условието за сключване на договор за поръчителство, което е в противоречие с принципите за добросъвестност и справедливост. Сочи, че с клаузата се задължава потребителя да сключи договор за поръчителство, възнаграждението, по който е в размер на 70 % от стойността на отпуснатата сума. Клаузата намира и за неравноправна, доколкото е уговорена във вреда на потребителя, не е формулирана по ясен и разбиран начин и не позволява на икономически по-слабата страна да прецени последиците от сключването на договора. Излага доводи, че същата не е индивидуално уговорена и потребителят няма право да влия върху съдържанието на същата.

Излага доводи и за нищожността на Договора за поръчителство, сключен с „****“ ЕООД. Сочи, че същият накърнява добрите нрави, доколкото създава значителна нееквивалентност на насрещните престации и е с цел извличане на изгода от кредитора.

Твърди, че уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителства надхвърля със 70 % размера на заетата сума. Сочи, че възнаграждението не е поставено в условие за насрещна престация и води до значително увеличаване на дължимата сума. Счита, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото възнаграждението за поръчителството следва да бъде включено в ГПР. Сочи, че от справката в ТР се установява, че двете дружества са свързани лица, както и че печалбата на дружеството-поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик на „****“ ЕАД. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „****“ ЕООД. В същия не се оспорва наличието на облигационна връзка между страните по повод на договор за поръчителство от 04.11.2024 г., както и че между „****“ ЕАД и ищеца е сключен договор за потребителски кредит от същата дата за сумата от 1 000 лева, за срок от за срок от 12 месеца, при фиксиран ГЛП от 40,00 % и ГПР от 48,21 % и общ размер 1 233,14 лева.

Оспорва твърдението на ищеца, че е заплатил сума в размер на 163,61 евро. Твърди, че платената сума е в размер на 154,05 евро.

Излага подробни доводи във връзка с механизма на сключване на договорите, от където навежда доводи, че договорът за поръчителство се сключва след този за потребителския кредит. Счита, че възнаграждението за поръчителство не следва да бъде включено в ГПР на договора, доколкото не отговаря на дефиницията на § 1, т. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респ. на чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48.ЕО. Излага доводи, че предоставянето на поръчителство е доброволно и зависи от избора на съответния потребител, както и че не е задължително условие за сключването на договора за кредит. Твърди, че доколкото договорът за поръчителство се сключва след договора за кредит, то заемодателят няма как да узнае предварително какво ще е възнаграждението по договора за поръчителство, по който последният не е страна. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на „****“ ЕАД.

В същия не се оспорва наличието на облигационна връзка между страните по повод на сключен договор за потребителски кредит № 3071053/04.11.2024 г. Сочи,ч е главницата от 1000 лева е усвоена от страна на потребителя. Не оспорва твърдението на ищеца, че договорът за кредит понастоящем е погасен и „****“ ЕАД няма финансови претенции спрямо него, произтичащи от правоотношението. Твърди, че договорът за кредит е погасен предсрочно, предвид което ищецът не е дължал и заплатил в цялост уговорената с него договорна възнаградителна лихва. Не оспорва твърдението на ищеца, че във връзка с Договор за потребителски кредит № 3071053/04.11.2024 г. същият е заплатил по сметка на „****“ ЕАД сума в размер на 40,09 евро.

Сочи, че ГПР е разбираем, като не е необходимо да се посочва формулата, при която е 2 изчислен. Не оспорва доводите, че в размер на ГПР по договора не е включено възнаграждението по договора за поръчителство. Намира, че същото не следва да бъде включено в ГПР, доколкото е свързано с бъдещ договор, сключен между други страни.

Излага подробни доводи за механизма на сключване на договорите. Твърди, че договорът за поръчителство представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 от ЗЗД и възнаграждението по него не следва да попада в обхвата на общите разходи по кредита.

Счита, че дори да бъдат споделени доводите за свързаност на двете дружества, това не влече недействителност на договорите. Сочи, че дори да се приеме, че договорът за поръчителство е нищожен, неговата недействителност води до отпадане на задължението за заплащане на възнаграждение по същия. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

За уважаване на исковата претенция ищецът следва да докаже онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, в частност своите твърдения за недействителност на процесните договори за кредит и за предоставяне на поръчителство.

В тежест на всеки от ответниците пък е да проведе насрещно доказване по тези факти, респ. при условията на пълно и главно доказване да установи, че получените от тях суми са заплатени на валидно правно основание – в случая "****" АД наличието на валиден Договор за потребителски кредит № 3071053/04.11.2024 г., а "****" АД - на действителен договор за предоставяне на поръчителство на основание сключения договор за потребителски кредит.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит № 3071053/04.11.2024 г. между ищеца и „****“ ЕАД и Договор за поръчителство от 04.11.2024 г. с „****“ ЕООД;Ищецът К. С. във връзка с Договор за потребителски кредит № 3071053/04.11.2024 г. е заплатил по сметка на „****“ ЕАД сума в размер на 40,09 евро;Ищецът е К. С. заплатил по Договор за поръчителство от 04.11.2024 г. на **** ЕООД сумата от 154,05 евро;

Това е видно още от представените с исковата молба писмени доказателства Договор за потребителски кредит № 3071053/04.11.2024 г., Приложения № 1 към същия, в което са посочени конкретните условия на кредита и погасителния план, както и от приложимите Общи условия. В чл. 4 от Договора е предвидена клауза, съгласно която кредитополучателят следва да предостави едно от посочените в договора обезпечения, вкл. и поръчителство от одобрен от кредитора поръчител, в срок до 48 часа с цел одобрения на кредита. В противен случай, съгласно ал. 2 на същата клауза, кредитът няма да бъде одобрен.

От представени договор за потребителски кредит и погасителния план към него се установява, че страните са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е отпуснал на ищцата кредит в размер на 1000 лв. за срок от 12 месеца, при уговорен лихвен процент по кредита в размер на 40 % и ГПР в размер на 48,21 %. В чл. 4 от Договора страните са уговорили, че кредитополучателят следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от **** юридическо лице.

В настоящата хипотеза ищецът, като кредитополучател, е предоставил обезпечение – одобрен от кредитора поръчител, видно от представеното от "****" ЕООД копие на Договор за предоставяне на поръчителство от дата 04.11.2024 г., сключен между К. С. и дружеството "****" ЕООД. Съгласно Договора за предоставяне на поръчителство и Приложение № 1 към същия, на поръчителя се следва възнаграждение в размер на 634,52 лв., като възнаграждението се дължи разсрочено на датата на плащане на погасителните вноски по кредита и може, съгласно уговореното да се заплаща на "****" ЕАД.

3

Предвид горното и с оглед съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника "****" ЕАД в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит № 2234951 и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок (24 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие. Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. За горната преценка дори не са необходими специални познания, доколкото размерът на възнаграждението на поръчителя е 634,52 лв., което е почти колкото главницата по кредита, при срок на договора от 12 месеца. Следователно общата дължима по кредита сума неминуемо ще е по-голяма от посочената 1233,14 лв., а ГПР – по-голям от 48,21 %.