Решение № 24 от 25.03.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. гр. Добрич, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Търговско дело № 20213200900056 по описа за 2021 година

Постъпила е искова молба от „В.“ЕООД,със седалище и адрес на управление гр.Добрич,ж.к.“Д.“бл.42,вх.А,ет.8,ап.23,представлявано от управителя Н. Я. К. ,ЕИК ** ,чрез адв.В.К.,ДАК,адрес за призоваване гр.Добрич,ул.“Х. К.“№21 срещу ИВ. Н. К. ЕГН ********** от гр.Добрич,с адрес гр.Добрич,ул.“Ген.К.“№*,с посочено от ищеца правно основание чл.45 от ЗЗД,евентуално чл.59 от ЗЗД ,с цена на иска сумата от 50 000 лв.,частичен от 916 000 лв.-вреди ,претърпени от ищцовото дружество,поради недобросъвестни действия на ответника,свързани с непредаването на стоки,които са били налични в дружеството.

В исковата молба се излага следното:

Ищецът е закупил на 12.12.2016г. 50 % от дяловете на „А.“ООД,ЕИК ** от съдружника и ответник по делото ИВ. Н. К. ,който до тази дата е бил и управител на същото.С друг договор за покупко-продажба на същата дата ищецът закупил и останалите 50 % от дяловете на дружеството от съдружника В. ВЛ. СТ.,който също бил управител на дружеството.След придобиване на всички дружествени дялове е променено наименованието на дружеството ,което става „В.“ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала Н. Я. К..

При сключване на сделката по покупко-продажбата ищецът получил уверението на съдружниците,че му предават цялото имущество на дружеството,както и че то няма никакви задължения,включително и към НАП.

През лятото на 2020г. след извършена ревизия на дружеството ищецът научил,че на основание чл.66 и чл.67 от ЗДДС във вр.с чл.25 и чл.111 ал.1 от ЗДДС на дружеството са начислени допълнително данъчни задължения за ДДС в размер на 184 600лв. за извършена доставка на стоки и услуги в общ размер на 923 000 лв.,от които стоки за 916 000лв.,машини и съоръжения за 1 000 лв. и предоставени аванси и дълготрайни активи на стойност 6 000 лв.

1

След запознаване с констатациите на ревизиращия орган ищецът разбрал,че след проверка на декларираното от дружеството в дневниците за покупки за период от 01.01.2016г.-31.12.2016г. са включени придобити стоки в дневниците за покупки и в СД за съответните данъчни периоди с право на пълен данъчен кредит.По данни от баланса за 2016г. „в дружеството са били налични стоки за 916 000 лв.към 31.12.2016г.Такива стоки от съдружниците не са предавани на едноличния собственик на капитала и той не е знаел за съществуването им.Започнал да издирва къде се намират тези стоки и не ги открил.Обърнал се към бившия съдружник В.В.,който му отговорил ,че не е знаел за съществуването на тези стоки.Установил ,че счетоводните баланси за 2015г. и 2016г. са подписани единствено от ответника по делото,в качеството му на управител и представител на Счетоводна къща „Р.“ ЕООД.Показал на С. протокол от общо събрание на дружеството,проведено на 21.06.2016г.за приемане на счетоводен отчет за 2015г. и публикуване на ГФО в ТР.С. обяснил,че не е присъствал на такова общо събрание и подписа в протокола не е положен от него.За приемане на годишния финансов отчет на дружеството от 2016г. също имало съставен протокол в началото на 2017г.от проведено общо събрание на съдружниците в дружеството.

Ищецът уведомил бившия управител и съдружник И.К.,че на 12.12.2016г.

,а и след това не му е предал стоки за 916 000лв.С тяхното непредаване на дружеството е нанесена вреда от негова страна,състояща се в начислен допълнително ДДС на стойност 184 600 лв.И.К. отказал да предаде стоките,както и тяхната парична равностойност.На 22.01.2017г.се е стигнало до споразумение с бившия съдружник В.С.,че ищецът няма да има никакви претенции към него в качеството му на предходен съдружник и управител и отношенията между тях са уредени.

Твърди се,че с непредаването на стоките ответникът е причинил вреда на дружеството за 916 000 лв.

Според ищеца с деянието е осъществен фактическия състав на чл.45 от ЗЗД от страна на ответника по делото.Дори да не се приеме,че е осъществена хипотезата на чл.45 от ЗЗД,то налице е неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 от ЗЗД-неоснователно обогатяване за сметка на дружеството.

При така изложените обстоятелства съдът намира,че предявеният иск е с правно основание чл.145 от ТЗ,тъй като се твърди за нанесени от ответника вреди в качеството му и в изпълнението на функциите му като управител на дружеството,а вредите се претендират да са настъпили в патримониума на същото.

В срок от ответника е постъпил писмен отговор ,в който се излага следното:

Не се оспорва факта,че на 12.12.2016г. са сключени договори за продажба на дружествени дялове от капитала на дружеството-ищец,тогава с наименование „А.“ООД,сключени между посочените в тях лица като продавачи и ищеца по делото като купувач.Не се оспорва и факта,че до прехвърлянето на дружествените дялове на ищеца управители на дружеството са били ответника и В. ВЛ. СТ..Не се оспорва факта,че на дружеството е издаден ревизионен доклад от 02.09.2019г.

Оспорват се следните факти и обстоятелства:

Спори се относно твърдението на ищеца,че към момента на придобиването 2 на дружествените дялове на управителя на дружеството не било известно,че в активите на дружеството били заведени материални запаси на стойност от 916 000 лв.Този факт не му е станал известен при издаването на ревизионния акт,а още при прехвърлянето на дружествените дялове,когато в качеството му на едноличен собственик на капитала,с приемо-предавателен протокол от 12.12.2016г.са му предадени всички първични и вторични документи на дружеството,както и ГФО за периода от 2008-2015г.включително.

Оспорва се твърдението в исковата молба,че стоки,в размер на 916 000 лв.липсвали към датата на прехвърляне на дружествените дялове,тъй като същите са предадени на управителя с с приемо-предавателен протокол от 12.12.2016г.

Спори се ,че подписа на управителя,положен на счетоводния баланс за 2016г.не е положен от него.

Становището на ответника е,че в ревизионния доклад не се съдържа констатация за липсващи стоки,а такава,че поради дерегистрацията на дружеството по ЗДДС,същото следва да извърши корекция на ползвания данъчен кредит за наличните към датата на дерегистрацията активи.

Оспорва се твърдението,че В. ВЛ. СТ. не е знаел за съществуването на тези стоки и че същият не е бил подписвал протокол за приемане на ГФО на ищцовото дружество за 2015г.Твърди се ,че приложения към исковата молба протокол от 21.06.2016г. е подписан от посочените в него лица.

Представеното споразумение –спогодба от 22.01.2021г. е сключено между физическото лице Н. К. и В.С.,а не между дружеството „В.“ЕООД и бившия управител.Това споразумение не освобождава от отговорност С. за посочения период след 16.12.2016г.за вреди.

Цялата търговска и счетоводна документация на ищцовото дружество,ведно с всички посочени по счетоводни данни активи на дружеството са предадени на Н. Я. К. на 12.12.2016г.,като негов едноличен собственик.Съществуването им в патримониума на дружеството към 13.03.2017г.е потвърдено с подписването от него на счетоводен баланс към 31.12.2016г.,на 13.03.2017г.,приемането на ГФО с протокол от 13.06.2017г. и обявяването на същия в ТР .Този факт косвено потвърждава констатациите на РД ,с който е установено ,че в периода 2017-2018г.ищцовото дружество е извършвало продажби на стоки,което не би било възможно ,ако стоките не се намират в патримониума му.

Н. Я. К.,който е търговец,притежаващ над 150 търговски дружества,би следвало да има компетентност в търговските дела и управлението на дружеството ,което го задължава да води делата му с дължимата грижа.След приемането на документацията и активите на дружеството,той е следвало в разумен срок да се увери в съответствието на наличните стоки със заведените в счетоводството на дружеството.

Ответникът не е бил материално отговорно лице в ищцовото дружество и не му е било вменено задължение да съхранява стоково материалните ценности,като с тях са се разпореждали двамата управители на дружеството и работниците в него.

Възразява се срещу квалификацията на предявения иск по чл.45 от ЗЗД,тъй като се касае до претенция за обезщетение на вреди,причинени от ответника в качеството му на управител на дружеството.Съдът споделя довода на ответника относно квалификацията на предявения иск ,който е за 3 отговорност на управителя на вреди ,причинени на дружеството и намира правното си основание в разпоредбата на чл.145 от ТЗ,която е специална по отношение на общата разпоредба на чл.45 от ЗЗД.

Прави се възражение за погасяване на предявения иск по давност.Приложимата погасителна давност за вземане,произтичащо от управленски деликт по чл.145 от ТЗ е давностния срок по чл.111 б.“б“ от ЗЗД.В случая ,началото на давностния срок тече от датата на заличаване на ответника в ТР като управител на ответното дружество-16.12.2016г.Към датата на подаване на исковата молба тази давност е изтекла.

Липсват доказателства за причинно следствена връзка между виновни действия и бездействия на бившия управител на дружеството и причинените на дружеството вреди.

В исковата молба не са индивидуализирани по никакъв начин липсващите активи,а ответникът като управител няма задължение да предава паричната им равностойност на ищеца.Не е посочено кога според ищцовото дружество е следвало да бъде извършено това предаване,като по този начин не е обосновано кога е извършено вредоносното действие,респ.бездействие.

Като съуправител заедно с В.С. ответникът отговаря солидарно с него.Не е доказано нито,че ответникът е имал задължение да предаде активите ,нито че не ги е предал.

По евентуално съединения иск по чл.59 от ЗЗД ответникът излага следните възражения:

Искът е неоснователен.За уважаването му следва да са налице три предпоставки-обедняване на ищеца,чрез намаляване на имуществото в патримониума му,обогатяване на ответника или увеличаване на неговото имущество и причинна връзка между обедняването и обогатяването на ответника.

В случая не е доказана нито една от тези три предпоставки.Не са установени липси на стойност 916 000 лв.Липсва счетоводен документ ,с който те да се установяват-протокол за инвентаризация или друг документ,който да е бил съставен към датата на годишното счетоводно приключване или към датата на придобиване на дружествените дялове.Напротив ,съгласно подписания ГФО за 2016г.от новоназначения управител,са налични материални запаси в размер на 916 000лв.Не е наведено твърдение ,нито е представено доказателства,че активите са в държане на ответника.Липсва причинно следствена връзка между обедняването и обогатяването.

С допълнителна искова молба ищецът уточнява следното:

Необосновани и недоказани са твърденията на ответника,че на представляващия,при придобиването на дружествените дялове му е било известно,че в дружеството имало заведени материални запаси за 916 000 лв.Оспорва се верността на представения протокол от

12.12.2016г.,наименуван приемо-предавателен протокол.Управителят на ищеца не е виждал такъв протокол и не го е подписвал.Подписа в долната дясна страна от протокола над името Н. Я. К. не е положен от управителя на търговското дружество , а е манипулиран.Поради това този документ не може да породи годни правни последици.

Необосновано и недоказано е твърдението на ответника,че стоки на стойност 916 000 лв.били предадени на управителя на ищеца с цитирания по4 горе премо-предавателен протокол.

Невярно е твърдението,че подписът на управителя ищец върху счетоводния баланс на дружеството „В.“ЕООД за 2016г.е положен от него.

Същото се отнася и до твърдението на ответника,че в ревизионния акт не се съдържат твърдения ,че стоките липсват в патримониума на дружеството.Това е видно от текста на стр.6 от РД.От текста се установява,че към 31.12.2016г. в баланса на дружеството следва да са налични стоки на стойност 916 000 лв.

В.В. не е знаел за съществуването на процесните стоки.Неоснователно е твърдението,че същият бил подписал протокола от 21.01.2016г.за приемане на ГФО за 2015г.Подписът в този протокол е имитиран.