Решение № 758 от 21.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. Пловдив, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330118175 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .

Делото е образувано по искова молба на „Йеттел България“ ЕАД, (старо наименование „Теленор България„ ЕАД), ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София ЖК Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 6, против Г. Д. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ********* и искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 86 и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите .

Ищецът черпи права от договори.

Твърди сключени между страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 11.12.2018 година и договор за лизинг от 11.12.2018 г. за HUAWEIY 7 Prime 2018 Dual Blue и допълнително споразумение от 09.03.2019 г. К. не изпълнил задълженията си по сключените договори, поради което те били едностранно прекратени от Йеттел България на 13.09.2019 г. (за договорите за лизинг - чл. 11, ал. 1 от общите условия на договор за лизинг; за договорите за мобилни услуги: т. 19в от Общите условия). Останали към 20.09.2019 година неплатени задължения за предходни периоди в размер на 177.61 лв., както и дължими лизингови вноски за периода 20.08-19.09.2019 г в размер на 254.85 лв по договор за лизинг от 11.12.2018 г. за HUAWEIY 7 Prime 2018 Dual Blue. Като последица от посоченото неизпълнение били начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в общ 1 размер на 151.29 лева, формирани както следва: по договор за мобилни услуги за предпочетен номер ********* от 11.12.2018 г. сума в размер на 77.46 лева, представляваща три месечни такси; както и сума в размер на 73.83 лв. за устройство HUAWEI Y 7 Prime 2018 Dual Blue, представляващи разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната цена но сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план.Сумата от 177.61 лева била фактурирана в фактурите с №№ 7290312208/ 20.06.2019г., Фактура № 7291573490/20.07.2019г., Фактура № 7292902921/20.08.2019 г.

Към момента задължението в размер на 177.61 лева и е формирано както следва: 108.49 лева, дължими за период 20.05- 19.06.2019 г., от които: 16.99 лева вноска по договор за лизинг от 11.12.2018 г. за HUA WEI Y7 Prime 2018 Dual Blue; 91.50 лева за месечни и еднократни такси (абонаменти и допълнителни пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 11.12.2018 година; 63.12 лева, дължими за период 20.06-19.07.2019 г., от които: 16.99 лева вноска по договор за лизинг от 11.12.2018 г. за HUAWEIY7 Prime 2018 Dual Blue;

46.13 лева за месечни и еднократни такси (абонаменти и допълнителни пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ********* от 11.12.2018 година; 6.00 лева, дължими за период 20.07-19.08.2019 г., дължими за частично непогасена вноска по договор за лизинг от 11.12.2018 г. за HUAWEIY7 Prime 2018 Dual Blue;

ЗА тези суми ищецът се снабдил , по ч. гр. д. № 4890/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, със заповед за плащане. Заповедта била връчена чрез уведомление , при което се иска от съда да установи вземането при тези параметри и да се осъди ответника да заплати разноските по делото.

Ответника не е подал отговор на исковата молба .

Водят се обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл.

422, вр. с чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, допустими като установителни. Има идентичност между описаното в заявлението и издадената по частното дело 4890/22 заповед вземане, и това , предмет на исковата молба. Спазени са и сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.

По същество:

Копия от договорите за телекомуникационни услуги и получаване на крайно устройство са представени по делото и съдът не отрича сключването им и частичното изпълнение по тях от страна на ответника. Представени са копия от фактурите, издадени за вземанията на ищеца, съдът кредитира тези документи, макар да са частни и да изхождат от ищеца като техен автор, тъй като съдържанието им кореспондира със записаното в договора. С оглед казаното, има договори между страните като източник на облигационното задължение на ответника да плати цената на доставените 2 телекомуникационни услуги ( абонамент и доставени допълнителни услуги ) и цената на крайното лизингово устройство.

За да възникне обаче правото на оператора да получи неустойки за прекратяване на договорите, каквито иначе са уговорени, то следва договорите да са прекратени, тъй като и двата вида неустойки са договорени да се дължат „ при предсрочно прекратяване по вина на абоната „ . Отсъства по делото такова изявление на някоя от страните. С оглед изложеното , че действието на договора е прекратено поради неплащане, няма и покана до длъжника да плати с предупреждение за развалянето на договора по реда на чл. 87 от ЗЗД, което следва да е писмено – договорите са в писмена форма. Прекратяването на договорите остана недоказано като факт по смисъла на чл. 153 от ГПК, респ., като основание за възникване на неустоечното задължение.

На следващо място, в договора между страните е договорено , че „ в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ карта, посочена в него, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер от сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти такси за всяка една СИМ карта /номер до края на този срок. Така формулирани обаче, клаузите са неравноправни по смисъла на чл. 143 ал. 2 т . 5 от Закона за защита на потребителите във връзка с чл. 146 от с. з., тъй като позволяват на търговеца – ищец да получи неоправдано завишен размер на обезщетението за вреди, тъй като този размер е еквивалент на точното изпълнение от страна на потребителя, без обаче търговеца да трябва да изпълни своето. Така установени клаузите за неустойка, като нищожни и установени в противоречие с добрите нрави, не пораждат задължение за потребителя на мобилни услуги. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС и Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ТК, І т. о. на ВКС. Тъй като са изначално нищожни, тези клаузи не могат да бъдат санирани и да произведат действие, включително заради факта, че търговеца претендира само размер на неустойката , който не надхвърля размера на три от вноските.

Предвид изложеното, исковете за неустойка следва да бъдат отхвърлени и да бъдат уважени тези за реално изпълнение на останалите задължения.

Разноски се присъждат в полза на ищеца , пропорционално. При общ размер на направените разноски от 1015 лева , цена на всички искове от 583.75 лева и уважен от съда размер от 432.46 лева , дължат се разноски от 751.94 лева.

Ответната страна не е направила собствени разноски .

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

3

РЕШИ:

Признава за установено спрямо Г. Д. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес:

*********, че дължи на „Йетел България„ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София ЖК Младост 4 Бизнес Парк София, сгр. 6, плащане на следните суми , за които е издадена заповед за плащане № 2774 по частното гражданско дело № 4890 по описа на ПРС за 2022г.: 177.61 лева, представляващи неплатени задължения за месечни абонаменти такси и ползвани услуги по Договор за мобилни услуги от 11.12.2018 г., с който е предоставен мобилен номер ********* и Допълнително споразумение към него от 09.03.2019 г. и 254.85 лева, представляващи дължими лизингови вноски за периода 20.08.2019 г. до 19.09.2019 г. по Договор за лизинг от 11.12.2018 г., с който е предоставено мобилно устройство Huaweiy 7 Prime 2018 Dual Blue, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.02.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска да се установи по същата заповед вземането за 77.46 лева, представляващи дължима неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 11.12.2018 г., с който е предоставен мобилен номер ********* и Допълнително споразумение към него от 09.03.2019 г., по вина на потребителя, 73.83 лева – неустойка, представляваща разликата между цената на предоставеното, по договор за лизинг от 11.12.2018г., устройство Huaweiy 7 Prime 2018 Dual Blue без абонамент и заплатената при предоставянето на устройството преференциална сума, като неоснователни.

Осъжда Г. Д. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, да заплати на „Йетел България„ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.

София ЖК Младост 4 Бизнес Парк София, сгр. 6, разноски по делото в размер от 751.94 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4