Решение № 4694 от 16.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4694 гр. София, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20231100512747 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 176841/25.08.2022 г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК 175145295, чрез юрк. Р.Г., срещу Решение № 8175/16.07.2022 г., постановено по гр.д. № 68701/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 124 състав, с което съдът е отхвърлил предявените от „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК 175145295 срещу В. З. М., ЕГН ********** искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а именно: сумата от 7666,52 лв. – главница, представляваща неплатено задължение, съгласно сключен между В. З. М. и „Алфа Банк“ А.Е., чрез клона си „Алфа Банка – Клон България“ договор за потребителски кредит-ваканция №238-48/2008 г., ведно със законна лихва от 27.5.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1976,26 лв. - мораторна лихва за периода от 28.8.2017 г. до 12.3.2020 г., които вземания са прехвърлени на ищеца с договори за продажба на вземания от 29.03.2010 г. и Приложение № 1 към него от цедента „МТ Проджект“ ЕООД и за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от 02.07.2020 г. по ч. гр. д. №19961/2020 г., по описа на СРС, 124 състав. С оглед изхода на спора е разпределена и отговорността за сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

1

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на постановеното от Софийски районен съд решение. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че праводателят на ищеца „МТ Проджект“ ЕООД не е придобил процесните вземания, тъй като не са посочени в Приложение № 1 към договор за цесия от 25.03.2010 г., поради което и същите не са прехвърлени в полза на ищеца с договора за цесия от 29.03.2010г. В тази връзка се излага подробно становище, че праводателят на ищеца е придобил процесното вземане чрез договор за цесия от 25.03.2010 г., сключен между него и „Алфа Банка“ АД, действащо чрез „Алфа Банка – клон България“, като поддържа, че същото е индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия. Счита, че поради това в правната сфера на ищеца валидно е прехвърлено процесното вземане в резултат на договора за цесия от 29.03.2010 г. Излага се становище за действителност на горепосочения договор за цесия, както и на представеното пред съда споразумение от 20.08.2014 г., сключено между ищеца и ответника. Твърди се, че ответникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането, поради което и счита, че са доказани всички предпоставки за основателност на предявените искове. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове – уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 45085/17.02.2023 г. от В. З. М., чрез адв. М. Л., в който се излагат подробни доводи за нейната неоснователност. Посочва се, че първоинстанционният съд правилно е приел, че ищецът не е придобил процесното вземане, тъй като същото не е прехвърлено и на неговия праводател - не е посочено в Приложение № 1 към договора за цесия от 25.03.2010 г. Изразява се по същество становище за недействителност на договора за кредит. Поддържа се, че дори и да се приеме, че процесните вземания са дължими, то същите са погасени по давност, като не е налице отказ от изтеклия давностен срок. С оглед на изложеното се отправя искане подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна 2 материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените във въззивната жалба оплаквания за неговата правилност, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, във вр. чл. 240 ЗЗД, вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на предявените искове е обусловена от установяване от страна на ищцовото дружество наличието на следните предпоставки: възникването на облигационно отношение с ответника; получаване на паричната сума от ответника; настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по заема и конкретния им размер, както и че процесните вземания са прехвърлени с цесия, за която длъжникът е бил надлежно уведомен.

За установяване основателносттта на предявените искове пред първоинстанционния съд са представени следните писмени доказателства: молба-декларация за потребителски кредит рег. № 396-48/26.01.2008 г.; договор за потребителски кредит – ваканция № 238-48/2008 от 04.02.2008 г., ведно с погасителен план към него; усвояване на кредит от 05.02.2008 г.; споразумение от 20.08.2014 г., сключено между „Делта Кредит“ АДСИЦ и В.

З. М.; договор за продажба на вземания от 25.03.2010 г., сключен между „Алфа Банка“ А.Е., действаща чрез „Алфа Банка – Клон България“ и „МТ Проджект“ ЕООД, ведно с Приложение № 1 към него; договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010 г., сключен между „МТ Проджект“ ЕООД и „Алфа Кредит“ АДСИЦ (със сегашно наименование „Делта Кредит“ АДСИЦ).

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице е посочило, че размерът на задължението на В. З. М. съгласно споразумението от 20.08.2014 г. е в размер на 8518,34 лева, като за периода от 20.08.2014 г. до 27.08.2017 г. ответникът е заплатил на ищеца суми в общ размер от 568,00 лева. В заключението е посочено също, че при неспазване на условията по споразумението от 20.08.2014 г. общият размер на задължението за периода от 27.03.2015 г. до 27.08.2017 г. възлиза на сумата от 7950,34 лв. Изчислено е, че размерът на главницата, претендирана към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (27.05.2020 г.) е 7 666,52 лв., а размерът на мораторната лихва, дължима за периода от 28.08.2017 г. до 12.03.2020 г., е 1976,26 лв.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства се установява, че на 04.02.2008 г. между „Алфа Банка“ АД, действащо чрез „Алфа Банка – клон България“, и ответника В. З. М. е сключен Договор за потребителски кредит – Ваканция №238- 48/04.02.2008 г., съгласно който дружеството е предоставило на ответника паричен заем в размер на 8 000 3 лева, които ответникът се е задължил да погаси със срок на издължаване 96 месеца. Страните са уговорили фиксирана годишна лихва по кредита в размер на 10,5 %, който размер не надхвърля трикратния размер на законната лихва, поради което и договорната клауза според настоящия въззивен съдебен състав се явява действителна. Посочен е и годишният процент на разходите по кредита в размер на 11.1400%. Съгласно чл. 10 от договора (а и от представения погасителен план към него) погасяването на задължението се извършва на 96 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 123,52 лева и краен срок на погасяване – 05.02.2016 г. В договора е посочена и общата сума, дължима от кредитополучателя по договора – 11 857,92 лв. От представените пред съда писмени доказателства – документ от 05.02.2008 г., с наименование „вноска“, изходящ от Алфа Банк, а и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че кредитът е усвоен на 05.02.2008 г., на която дата посочената в договора банкова сметка на ответника е заверена със сумата от 8 000 лв.

Спорно в производството е дали процесните вземания са прехвърлени с валидни договори за цесия от 25.03.2010 г. и 29.03.2010 г., както и дали спрямо тях е изтекла погасителната давност.

По отношение договорите за цесия:

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че въззивникът-ищец е материално правно легитимиран да претендира процесните суми, поради следните съображения:

Съгласно чл. 99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.

Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Договорът за цесия се дефинира като такъв, при едно вземане се отстъпва от досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице.

Този договор се определя още като каузален, неформален и консенсуален.

Негов предмет е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува, към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо. След съобщаване на цесията от страна на цедента съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД като нов кредитор спрямо длъжника се легитимира цесионерът / Решение № 60163 от 19.07.2021 г. по т. д. № 2298 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во търг. отделение/.

Съобщението до длъжника обаче не е елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните по договора, поради което вземането преминава върху цесионера със самото му сключване /в този смисъл е решение № 160/04.07.2018 г. по т. д. № 1164/2017 г. на ВКС, Второ ТО, решение № 89/30.09.2020 г. по гр. д. № 3827/2019 г. на ВКС, Четвърто ГО/.

Пред първоинстанционния съд са представени следните договори за 4 прехвърляне на вземания:

Договор за продажба на вземания от 25.03.2010 г., сключен между „Алфа Банка“ А.Е., действащо чрез клона си „Алфа Банка – клон България“ – продавач и „МТ Проджект“ ЕООД – купувач. От договора се установява, че продавачът прехвърля, като продава на купувача портфейл от вземания с посочен общ размер по подписани с длъжниците на продавача договори за потребителски кредити за уговорената в договора покупна цена, които вземания са изброени в Приложение № 1 – неразделна част от договора. Пред съда е представено и извлечение от Приложение № 1, в което са посочени номера и датата на договора за кредит, вземанията по който се прехвърлят; името на длъжника – В. З. М.; датата на сключване и крайната дата на погасяване; размер на главницата и лихвата. От горепосоченото се установява, че с договора за продажба на вземания от 25.03.2010 г. в полза на „МТ Проджект“ ЕООД са прехвърлени вземанията по договор за потребителски кредит – Ваканция № 238-48/2008 г. от 04.02.2008 г. с длъжник – ответника В.

М., които са в следните размери: 7571,27 лв. – главница и 947,07 лв. – мораторна лихва или общо 8518,34 лв.

Договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010 г., сключен между „МТ Проджект“ ЕООД – цедент и „Алфа Кредит“ АДСИЦ (със сегашно наименование „Делта Кредит“ АДСИЦ) - цесионер. В чл. 2.1 от договора е посочено, че цедентът прехвърля, като продава на цесионера портфейл от вземания с посочен общ размер за уговорената в договора покупна цена, които вземания са изброени в Приложение № 1 – неразделна част от договора. Пред съда е представено и извлечение от Приложение № 1, в което са посочени номера и датата на договора за кредит, вземанията по който се прехвърлят; името на длъжника – В. З. М.; датата на сключване и крайната дата на погасяване; размер на главницата и лихвата. От горепосоченото се установява, че с договора за продажба на вземания от 29.03.2010 г. в полза на „Алфа Кредит“ АДСИЦ (със сегашно наименование „Делта Кредит“ АДСИЦ) са прехвърлени вземанията по договор за потребителски кредит – Ваканция № 238-48/2008 г. от 04.02.2008 г. с длъжник – ответника В. М., които са в следните размери: 7571,27 лв. – главница и 947,07 лв. – мораторна лихва или общо 8518,34 лв.