Решение № 93 от 22.04.2025, Районен съд - Елин Пелин
- Съд
- Районен съд - Елин Пелин
- Дело
- Гражданско дело 930/2023
- Вид
- Решение № 93
- Подписан
- 22.04.2025
- В сила
- 30.05.2025
- Състав
- Борислав Любомиров Чернев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, изр. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 93 гр. Е.П., 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Е.П., I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20231820100930 по описа за 2023 година
Твърди се с исковата молба, че по отношение на ответника Б. Х., в заповедно производство е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК за сумите предмет на настоящата искова молба. Заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, за което на основание чл.422, вр. с чл.415 ГПК ищецът предявил иск за установяване на вземането си.
Твърди се, че Б.Х. е била абонат на дружеството - доставчик на мобилни услуги „Й.Б.", ЕАД, с предишно наименование „Т.Б." като бил сключен Договор за мобилни услуги от 19.10.2020г. , с предпочетен мобилен номер 359897724274 и договорът бил със срок на действие до 19.10.2022 година, при предпочетена абонаментна такса “ Тотал + ” 30.99 лева.
Твърди се, че въз основа на процесния договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната №006593189.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода 20.02.2021 г. до дата 19.05.2021 г. ищецът издал следните фактури:1. Фактура №77317808906/20.03.2021 г. за отчетния период на потребление от 20.02.2021 - 19.03.2021 г. с дължима стойност за плащане в размер на 36.52 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги. Дължимата сума била платима в срок до 04.04.2021 г.. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер; 2. Фактура №7319113795/20.04.2021 г. за отчетен период на потребление от 20.03.2021 г. - 19.03.2021 г. с дължима стойност за плащане в размер на 47.07 лв. за месечни абонаментни такси за 1 потребените от абоната по договора услуги. Дължимата сума била платима в срок 05.05.2021 г. и към фактурата приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер; 3. Фактура №7320406854/20.05.2021 г. за отчетен период на потребление от 20.04.2021 г. - 19.05.2021 г. с дължима стойност за плащане в размер на 36.17 лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги. Дължимата сума била платима в срок 04.06.2021 г. и към фактурата приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер
Твърди се, че за процесните месечни отчетни периоди ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на “Й.Б.” дължими месечни абонаменти, съобразно използвани от него услуги в общ размер на 103.58 лева. Неизпълнението на задължението на ответника да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на посочената обща стойност ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от Договора за мобилни услуги от 19.10.2020г., като във връзка с чл.75, вр.с чл. 19 б, в) от ОУ на мобилния оператор, договорът бил прекратен едностранно. За ползваните абонаменти ищецът издал крайна фактура № 7323004833/20.07.2021 г. с начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора , която в размер на 95.04 лева и включена сумата за незаплатени месечни абонаментни такси и потребление на мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на 103.58 лева. За посочените месечни отчетни периоди ответникът не изпълнил задължението си да заплати на “Й.Б.” ЕАД сумите за месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги, така както били фактурирани. При наличието на неплатени месечни задължения на абоната, операторът го уведомявал по реда на чл. 31а от Общите условия. След изтичането на срока за плащане, указан вьв всяка от издадените месечни фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата сума последователно се ограничавали първо изходящите обаждания, а впоследствие и входящите обаждания на абоната, като операторът неколкокоратно пращал СМС - напомняне за налична незаплатена месечна фактура. При нерегистрирано плащане, въпреки напомнянията от страна на оператора, ползваният телефонен номер двустранно бил спрян, за което абонатът бил уведомен с поредно СМС-известие.
Твърди се, че, след като страните били уговорили дължимите по договора суми да бъдат платими в определен срок, то сумата ставала изискуема след изтичането на уговорения срок. Когато денят за изпълнение на задължението бил определен, длъжникът изпадал в забава след изтичането му /чл. 84, изр. първо ЗЗД/.
Поддържа се с исковата молба, че съгласно чл. 49 от ОУ, “Й.Б.” ЕАД имало право да получава в срок всички плащания дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл. 75 от ОУ за мобилня оператор възникнало потестативното право едностранно да прекрати договора за мобилни услуги, при това без необходимост да волеизявява изрично пред абоната намерението си за прекратяване, предвид неколкократните напомняния до последния чрез СМС-известяване, като датата на деактивация на процесния абонамент се генерирала автоматично по вградена електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно 2 уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната и ответник в настоящия процес, съгласно т. 11 от договора, като в крайната издадена фактура начислена неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между “Й.Б.” ЕАД и Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяванае на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 95.04 лева била формирана съобразно новите правила за изчисление. Посочената неустойка представлявала стойността на три месечни абонаментни такси на ползваната програма за ползвания номер.
Поддържа се с исковата молба, че Б.Х., като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор “Й.Б.” ЕАД, се е съгласила и е приела ОУ на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Ответгницата подписала договор за услуги с мобилния оператор, ползвала процесния мобилен номер, но не е изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение изпаднал в забава, поради което налице договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответницата отговаряла.
Иска се съдът, на основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Б. В. Х., с ЕГН **********, че по Договор за мобилни услуги от 19.10.2020 година дължи на ищеца „Й.Б. ЕАД, с ЕИК.........: 103.58 лв. - незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които издадени: Фактура №77317808906/20.03.2021 г., Фактура №7319113795/20.04.2021 г., Фактура №7320406854/20.05.2021 г., които за периода от 20.02.2021 г. до 19.05.2021 г., заедно със законната лихва върху главницатна, считано от 15.02.2023г.-датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното изплащане и 95.04 лева -неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент.
Претендират се направените разноски, в т.ч. направените по настоящото производство.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК Б.Х., чрез особения си представител по делото, е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно Договор за мобилни услуги от 19.10.2020 година между „Й.Б.“ и Б.Х. е възникнало облигационно правоотношение по силата на което дружеството, в качеството на доставчик и оператор на далекосъобщителни услуги, се е задължило да предостави на потребителя мобилни услуги за мобилен номер 359897724274, при предпочетена от потребителя такса “Тотал + ” 30.99 лева. От своя страна потребителят и ответник в 3 настоящото производство е поел задължението да заплаща цената на абонаментната такса и направеното потребление, с оглед предоставената му от Оператора СИМ карта № 89359050000527083524 /вж. Договор за мобилни услуги от 19.10.2020 година, подписан от Б.Х./.
По делото е допусната и приета от страните като компетентно дадена и неоспорена от страните Съдебно-счетоводна експертиза от 29.11.2024г., изготвена от в.л. А. Б.. От заключението по експретизата е видно, че за потребени от ответницата в периода 20.0219.05.2021г. услуги по процесния договор, ищецът е издал 3 броя фактури на обща стойност 119.76 лева, включващи 3 броя месечни такси за моблини услуги от 109.38 лева и 2 бр. месечни вноски за лизинг в размер на 10.38 лева. Приема се със заключението ,че дължимата от ответницата сума по неплатените фактури
/ Фактура
№77317808906/20.03.2021г
.
, Фактура
№7319113795/20.04.2021г., Ф актура
№7320406854/20.05.2021г. / включващи месечна такса за мобилни услуги, е в размер на 109.38 лева, а сумата представляваща неустойка – в размер на 92.97 лева, вместо претендирана с ИМ такава от 95.04 лева.
В кориците на делото не се съдържат доказателства за оспорване на начислените суми по процесните фактури от страна на ответника в срока и при условията на чл.31 от ОУ /л.16 от ч.гр.д.№ 323/20г. по описа на РС Елион Пелин/, поради което за ответника възниква задължениет за заплащане на цената на месечните абонаментни такси от 30.99 лева / съгласно ССчЕ от 29.11.2024г. / и направено потребление на услуги съгласно чл.23, б.”б” и б.”в” от ОУ, като дължимостта на договорената месечна такса не е обусловена от ползването или не на предоставените от ищеца мобилни услуги /вж. чл.23, б.”б” от ОУ/. С оглед доказателствената тежест, именно в тежест на ответника е да докаже плащане на дължимите месечни абонаментни такси, което Б.Х. не е сторила в настоящия процес, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по приетата по делото ССчЕ. При тези съображения съдът намира за основателни предявените исковете за установяване по отношение на ответника Б.Х., че дължи на ищеца “Й.Б. ЕАД, по Договор за мобилни услуги от 19.10.2020г., неплатена от ответника месечна абонаментна такса в общ размер на 103.58 / сто и три лева и 58 стотинки / лева за потребление на мобилни услуги , дължима за периода 20.02-19.05.2021г., заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 15.02.2023г. до окончатеното изплащане.
По претенцията за неустойка
Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват / чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД /. С процесния договор е прието, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на първоначалния 24 месечен срок по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т. ч.
4 приложимите ОУ, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване : (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. Според чл.20, ал.2 ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Налице е неизпълнение на договорно задължение от страна на потребителя. Съгласно чл.87 ЗЗД кредиторът може да развали договора, когато длъжникът по него не изпълни задължението си поради причина за която той отговаря. За прекратяване на договора от страна на кредитора е необходимо волеизявлението му до потребителя и ответник в настоящото производство, да е стигнало до знанието на последния. Доказателства в такава насока не са ангажирани в настояшия процес, което е в тежест на ищеца по делото и поради което съдът приема, че процесния договор не е била предсрочно прекратен, респ. за ищеца не се е породило претендираното вземане за неустойка. Ето защо в тази част исковата претенция е неоснователна и слева да се отхвърли.