Определение № 16559 от 21.10.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16559 гр. София, 21.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100500126 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано 1./ по въззивна жалба на О. И. Е. срещу решение № 20098598 от 26.07.2023 г., постановено по гр. д. № 29034/2016 г. по описа на СРС, 65- и с- в, в частта с която е „определен пазарната стойност на дела, който е поставен в дял и изключителна собственост на О. Е. в размер на 417 366 лева на Ателие № 26 в град София, район „Овча Купел“, ул. ****, със застроена площ от 105,50 кв. м., в сграда построена върху парцел – 453,772,773 от квартал 86Б по плана на град София, местност Овча купел, и Гараж № 25 в град София, район „Овча Купел“, ул. ****, със застроена площ от 16,43 кв. м, заедно с 5,483 % от ид. части от общите части на подземните паркоместа на ниво – 6 кв. м, 15,92 кв. м“, както и в частта с която са отхвърлени предявените от О. Е. претенции с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС; 2./ по въззивна жалба на П. П. К. срещу решение № 20098598 от 26.07.2023 г., постановено по гр. д. № 29034/2016 г. по описа на СРС, 65- и с- в, в частта с която са отхвърлени предявените от П. К. претенции с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, и 3./ по частна жалба на П. П. К. срещу определение № 20106283 от 23.10.2023 г., постановено по гр. д. № 29034/2016 г. по реда на чл. 248 ГПК от СРС, 65- и с- в.

При извършената служебна проверка се установи, че първоинстанционният съд не е извършил дължимата проверка за редовност и не е администрирал надлежно постъпилите въззивни жалби, поради което се налага извод, че въззивното производство е преждевременно образувано. Съображенията за това са следните:

1. По въззивна жалба на О. И. Е.:

На първо място, въззивната жалба не отговаря на изискванията за редовност по чл. 261, т. 2 ГПК – към нея не е приложено пълномощно за настоящата инстанция, въпреки че същата е подадена чрез процесуален представител адв. К. Янева – М.. Сред материалите по 1 делото се съдържа пълномощно, от което се установява, че същата е била упълномощена да представлява жалбоподателката единствено пред СРС.

На следващо място, при извършената от първоинстанционния съд проверка за допустимост и редовност на подадената въззивна жалба на основание чл. 262 ГПК, районният съд е дал указания с разпореждане № 20102708 от 12.09.2023 г., постановено по гр. д. № 29034/2016 г. по описа на СРС, 65- и с- в, на жалбоподателката О. Е. да отстрани допуснатите нередовности, като изложи в какво се състои искането на страната по отношение на разпределението по чл. 355 ГПК, като уточни изрично дали обжалва първоинстанционното решение, в частта в която са й възложени посочените имоти и иска неговата отмяна; ако е атакувано съдебното решение в посочената част, да внесе държавна такса в размер на 7 892,66 лв. по сметка на СГС и представи доказателства за това; да представи документ за внесена по сметка на СГС държавна такса за въззивно обжалване на съдебното решение в частта му по чл. 31, ал. 2 ЗС в размер на 1 222,90 лв.

Районният съд е предоставил на жалбоподателката едноседмичен срок от получаване на разпореждането за отстраняване на констатираните нередовности, като изрично е предупредил жалбоподателката, че при неизпълнение на указанията в срок въззивната жалба ще бъде върната.

Процесното разпореждане е връчено на жалбоподателката чрез адв. М. на 03.10.2023 г., като с молба от 05.10.2023 г. жалбоподателката чрез адв. М. е преповторила изложеното във въззивната жалба, като, без да уточнява в какво се състои искането й по отношение на разпределението по чл. 355 ГПК, отново е посочила, че атакува съдебното решение „в частта на делбената маса, в която е определен пазарната стойност в размер на 417 366 лв. на Ателие № 26 в град София, район „Овча Купел“ ул. ****, със застроена площ от 105,50 кв. м., в сграда построена върху парцел – 453,772,773 от квартал 86Б по плана на град София, местност Овча купел и Гараж № 25 в град София, район „Овча Купел“, ул. ****, със застроена площ от 16,43 кв. м, заедно с 5,483 % от ид. части от общите части на подземните паркоместа на ниво – 6 кв. м, 15,92 кв. м“. Досежно държавната такса в молбата се поддържа, че противно на посоченото от СРС, държавна такса за обжалване на решението в посочената част не се дължи, като е представено писмено доказателство за внасяне на държавна такса по сметка на СГС в размер на 1 222,90 лв. единствено за обжалване на решението, в частта с която са отхвърлени претенциите с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

Във връзка с горното районният съд на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е следвало преди да връчи въззивната жалба за отговор на насрещната страна да извърши преценка дали с така депозираната молба с вх. № 25036421/05.10.2023 г. са изпълнени в срок и изцяло дадените от него с разпореждане № 20102708 от 12.09.2023 г. указания и едва след това да предприеме последващи процесуални действия. Ето защо, след като делото бъде върнато на СРС, съдът следва да извърши дължимата преценка относно това дали констатираните нередовности са отстранени в срок и в цялост, така, както е указано в процесното разпореждане.

2. По въззивна жалба на П. П. К.:

2

При извършената от първоинстанционния съд проверка за допустимост и редовност на подадената въззивна жалба на основание чл. 262 ГПК районният съд е дал указания с разпореждане № 20104757 от 06.10.2023 г., постановено по гр. д. № 29034/2016 г. по описа на СРС, 65- и с- в, на жалбоподателя П. К. да отстрани допуснатите нередовности, като изложи в какво се състои искането на страната по отношение на разпределението по чл. 355 ГПК, като уточни дали обжалва първоинстанционното решение, в частта в която са му възложени посочените имоти; ако е атакувано съдебното решение в посочената част, да внесе държавна такса в размер на 7 892,66 лв. по сметка на СГС и представи доказателства за това; да представи пълномощно на адв. А. Р. и да представи документ за внесена по сметка на СГС държавна такса за въззивно обжалване на съдебното решение в частта му по чл. 30, ал. 3 ЗС в размер на 3 392,06 лв.

Районният съд е предоставил на жалбоподателя едноседмичен срок от получаване на разпореждането за отстраняване на констатираните нередовности, като изрично е предупредил жалбоподателя, че при неизпълнение на указанията в срок въззивната жалба ще бъде върната.

Процесното разпореждане е връчено на жалбоподателя чрез адв. Р. на 27.10.2023 г., като с молба от 01.11.2023 г. жалбоподателят чрез адв. Р. е представил пълномощно /л. 30/ и е посочил, че оттегля въззивната жалба, в частта с която иска изменение на разпределението на имоти в дялове на съделителите. Досежно държавната такса в молбата е посочено, че по исковете с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС същата е в размер на 1 893,07 лв. /а не 3 392,06 лв., както е посочил СРС/, като е представено и писмено доказателство за внасянето й в посочения размер по сметка на СРС /а не по сметка на СГС, както е посочено в процесното разпореждане/.

Отделно, настоящата инстанция намира за необходимо да подчертае, че от представеното с обсъжданата молба от 01.11.2023 г. пълномощно /представено няколко пъти както в първоинстанционното, така и във въззивното производство/, се установява, че П. К. упълномощава адвокатско дружество „С. и С.а“, както и адвокати, сред които и адв. Р., за следното: 1. да го представляват, като извършват процесуално представителство и му оказват правна защита и съдействие, като упражняват по професионална преценка всички права по българското материално и процесуално законодателство във връзка с иницииране и представителство в производство по предявяване на искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността относно възстановяване на владението върху Апартамент 6, находящ се в гр. София, ул. ****, жилищна сграда – бл. № 1, вход Б, на третия етаж, състоящ се от две стаи с кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ 55.74 /петдесет и пет цяло и седемдесет и четири стотни/ кв. метра, при съседи: изток: фасада, запад - ап. 5 /пет/, и стълбище, север и юг - фасада, заедно с Избено помещение № 10 /десет/, с площ 12.24 /дванадесет цяло и двадесет и четири стотни/ кв. метра, при съседи: мазе на an. 1 /едно/, мазе на ап. 5 /пет/, фасада и коридор, заедно с Таванско помещение № 12, с площ 19.32/деветнадесет цяло и тридесет и две стотни/ кв. метра, при съседи: фасада, 3 стълбище и таван на ап. 3 и фасада, заедно с 8.347 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от отстъпеното право на строеж върху държавна земя /наричан за краткост „Недвижимия имот“/ и заплащане на обезщетение за неговото ползване от О. И. Е., както и всички свързани с посочените основания производства, и 5. във връзка с горепосоченото да го представляват пред всички държавни органи и съдебни инстанции до окончателното приключване на съответното съдебно производство с влязъл в сила съдебен акт, включително пред Софийски районен съд, Софийски градски съд и Върховен касационен съд.

От така цитираното пълномощно се установява, че учредената в полза на пълномощниците, посочени в него, представителна власт е ограничена до посочените в т. 1 процесуални действия по конкретно изброени искове във връзка с точно определен недвижим имот. Това, от своя страна, води до извод, че така представеното пълномощно е изрично и не обхваща настоящия процес нито пред първоинстанционния съд, нито пред въззивния съд, доколкото същият има за предмет иск за делба на съсобствени имоти, различни от посочения по- горе.

Във връзка с горното районният съд на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е следвало преди да връчи въззивната жалба за отговор на насрещната страна да извърши преценка дали с така депозираната молба с вх. № 25039692/01.11.2023 г. са изпълнени в срок и изцяло дадените от него с разпореждане № 20104757 от 06.10.2023 г. указания и едва след това да предприеме последващи процесуални действия. Ето защо, след като делото бъде върнато на СРС, съдът следва да извърши дължимата преценка относно това дали констатираните нередовности са отстранени в срок и в цялост, така, както е указано в процесното разпореждане.

3. По частна жалба на П. П. К.:

Частната жалба не отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 261, т.

2 ГПК – към нея не е приложено пълномощно за учредена представителства власт, въпреки че същата е подадена чрез процесуален представител адв. А. Р..

Досежно представеното по делото пълномощно /л. 30/ съдът изложи своите съображения и изводи по- горе, поради което не счита за необходимо да ги преповтаря.

С оглед на изложеното настоящата инстанция достигна до извод, че първоинстанционният съд не е извършил дължимата проверка за допустимост и редовност и не е администрирал надлежно постъпилите въззивни жалби и частна жалба, поради което следва да се приеме, че въззивното производство е преждевременно образувано. Като такова то следва да бъде прекратено, а делото – върнато на СРС за осъществяване на посочените в настоящото определение процесуални действия.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 126 по описа за 2024 г. на СГС, ГО, II „Ж“ въззивен състав като преждевременно образувано.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за изпълнение на указанията, дадени с мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5