Решение № 233 от 22.05.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Русе, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Магардичиян

Членове:

Васил Петков

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Васил Петков Въззивно гражданско дело № 20254500500296 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

Районен съд- Русе с решение № 1816 от 30.12.2024г. постановено по гр.д.№ 1309/24г. е отхвърлил предявените от С. П. Т. искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД против „Екон 91“ ООД, ЕИК 117008223, за заплащане на сумата 29028,21 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на **.**.****г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане и сумата от 6011,15 лева, представляваща обезщетение за забава от датата на настъпване на увреждането - **.**.****г. до 07.03.2024 г., като неоснователни.

Със същото решение на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, С. П. Т., е осъдена да заплати на „Екон 91“ ООД, ЕИК 117008223 направените по делото разноски в размер на 2500 лв. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответника - ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с ЕИК 000694286.

С. П. Т. обжалва посоченото решение в неговата цялост, като счита, че същото е неправилно и необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска да бъде отменено и предявените от нея искове да бъдат уважени в пълен размер.Навежда следните доводи:

1

Първоинстанционният съд неправилно е определил периода за който се претендира обезщетение и в който са търпени вреди- до датата на спогодбата, като вреди се търпят и до настоящия момент. Неправилно е прието, че с изплатените 2181,18 лева са обезщетени както имуществените, така и неимуществените вреди. Неправилно районният съд не е уважил възражението на ищцата за нищожност на спогодбата. Сочи, че искането й към работодателя е било за възстановяване на разходите за лечение, прегледи, лекарства, операция, имплант, транспортни разходи, като искането на работодателя към застрахователя е било за плащане на същото основание.

Счита, че подписаното споразумение е нищожно поради противоречие със закона, тъй като липсва представителна власт на лицата подписали споразумението от името на застрахователя и работодателя, както и заявена воля от работника. Спогодбата е нищожна и поради нарушаване на добрите нрави и поради злоупотреба с работодателска власт. Позовава се на съдебна практика за нищожност на спогодба, когато е договорен размер на обезщетението, който е многократно по-нисък от справедливия такъв.

Позовава се и на тълкувателно решение от 2022г. съгласно което съдът служебно е длъжен да се проинесе в мотивите си относно нищожността на правни сделки, когато нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Сочи, че спогодбата е подписана по време, когато ищцата е имала финансови затруднения и е имала нужда от финансови средства, тъй като е останала без работа и без доход като същевременно е била във влошено здравословно състояние. Счита, че изхождайки от общия принцип на справедливост следва да бъде определено обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в общ размер 30 хиляди лева, който размер се обосновава с тежестта на увреждането, необходимостта от оперативно лечение, трайно намалената трудоспособност, продължителния период на възстановяване и прогнозата, че болките ще продължат до края на живота й, невъзможността да води предишния социален живот.

Жалбоподателя претендира и направените разноски за въззивното производството.

Ответника по жалбата „Екон 91“ ООД и третото лице помагач ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не депозират отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание техни представители оспорват жалбата.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна по следните съображения:

По делото е безспорно че че ищцата е била в трудови правоотношения с ответното дружество „ЕКОН 91“ ООД, считано от 02.10.2014г. на основание сключен на трудов договор №53/02.10.2014г. Била е назначена на длъжност „******** ******** ************“ с място на работа – Обособено 2 производство „Пенолатекс“-Автоматична линия за производство на вложки и матраци от латексирани и иглонабити кокосови влакна на „Екон-91-ООД в гр.**** - бул. „Васил Априлов“ №43, на пълен работен ден от 8 часа.

Безспорно е между страните, че с допълнително споразумение към трудовия договор от **.**.****г. трудовото правоотношение било променено, като ищцата била назначена на длъжност „********“ със шестмесечен срок на изпитване в полза на работодателя, а със Заповед № 26/31.07.2023 г. трудовото правоотношение с нея било прекратено, считано от 31.07.2023 г. По делото са представени писмени доказателства за проведени начален инструктаж инструктаж по БЗР на 02.10.2014г., и периодичен инструктаж на 15.04.2022г.

Безспорно е и настъпването на трудова злополука за което е бил съставен протокол №1 /13.06.2022 г., в който не са констатирани допуснати нарушения на нормативните актове. В декларация за трудова злополука от 15.06.2022 г. от работодателя е посочено, че трудовата злополука е настъпила в 18,00 ч. на **.**.**** г. в производствен цех. С Разпореждане от ТП на НОИ – Русе № 62 от 23.06.2022 г. е прието, че инцидента с ищцата представлява трудова злополука.

Видно от представените болнични листи 14 броя, състоянието на временна нетрудоспособност на ищцата е установено за период от **.**.**** г. до **.**.**** г. Страните не спорят, че на 11.10.2023г. ищцата е предявила претенция към ответното дружество за заплащане на направените разходи по лечението й (прегледи, лекарства, операция, имплант, транспортни разходи) на стойност 2181,18 лева, вследствие на претърпяна трудова злополука на **.**.****г., за които е приложила разходни документи. Не се спори и че на 17.11.2023 г. ответното дружество е предявило претенция и към ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ за изплащане на обезщетение по полица № 3402210600000012 „Отговорност на работодателя“ в качеството си на застраховано лице по полица № 3402210600000012, вид събитие: медицински разходи, дневни пари, хирургично лечение за събитието от **.**.****г., съставляващо трудова злополука. В искането е направено кратко описание на злополуката, в следния смисъл:

„Пострадалата С. П. Т. следи процеса на иглонабиване, латексиране, чрез впръскване и вулканизация на кокосовата вложка. Преди момента на злополуката работничката решава да намести листа кокосова вложка върху производствената лента, като за целта стъпва на неопределено за това място защитно приспособление на движеща се част (верига) и пада от височина 60 см, вследствие на което си чупи десен крак.“

Във връзка с гореописаното и приложените документи, работодателя прави искане да бъде изплатена сумата по направените разходи за лечение на застрахованото лице, възлизащи на 2181,18 лева.

По делото е представено спогодба от 14.12.2023г., сключена между ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК 000694286, „Екон 91“ ООД и ищцата С. П. Т., с която страните приели за безспорно, че на **.**.**** г., през време и 3 по повод на извършваната работа е настъпило застрахователно събитие със С.

П. Т., служител на „EКОH 91" ООД на длъжност „******** ******** ************“. По време на изпълнение на служебните си задължения С. Т. се подхлъзнала и паднала. Признали също, че злополуката е квалифицирана като трудова с разпореждане от НОИ № 62 от 23.08.2022г., представено пред ЗЕАД ,,Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ведно с всички останали документи, свързани с удостоверяване на събитието и състоянието на пострадалия работник. Възникналата злополука довела до получено от С. П. Т. счупване на горния край на тибията (голям пищял), закрито. В ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ била образувана щета № 340221222300002 от 2023г., в преписката по която били представени и събрани относимите доказателства.

Страните договорили, че застрахователното дружество се задължава да изплати на С. Т. сума в размер на 2181,18 лева, която сума представлява крайно и окончателно обезщетение за всички претърпени от нея имуществени и неимуществени вреди възникнали от посоченото в спогодбата събитие или по повод на него. В точка 3 от Раздел II на спогодбата, страните уговорили, че С. Т. няма никакви неудовлетворени претенции към ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ или към „Eкон 91“ ООД за претърпените от нея вреди (неимуществени и свързаните с тях имуществени), безспорно констатирани към момента на подписване на споразумението, включително такива за лихва за забава, вследствие на посоченото събитие. В точка 4 от същия раздел, страните се споразумели, че на основание чл. 108 от 3акона за задълженията и договорите, бенефициерът се отказва спрямо застрахователя и спрямо „Екон 91“ ООД от частта от вземането си спрямо тях, основаващо се на претърпените от него неимуществени и свързаните с тях имущвствени вреди, безспорно констатирани към момента на подписване на споразумението и надхвърлящи по размер договореното споразумението обезщетение, в случай че такива евентуално съществуват.

Видно от представените по първоинстанционното дело (л.67) полица задължителна застраховка „Трудова злополука“ № 3607210600000087, „Екон 91“ ООД е сключило застраховка на работниците и служителите в предприятието със застрахователно покритие, включващо временна нетрудоспособност в резултата на трудова злополука със срок на валидност от 29.06.2021г. 28.06.2022г. От страна на ответното дружество е представено доказателство за заплатена на 21.09.2023г. на ищцата сума в размер на 971,79 лева по тази застраховка (л.65). Видно от представената по делото полица застраховка „Отговорност на работодателя“ по застрахователна полица № 3402210600000012 (л.68), „Екон 91“ ООД е сключило застраховка отговорност на работодателя със срок на валидност от 29.06.2021г. 28.06.2022г. Безспорно е между страните, че сумата от 2181,18 лева, която е предмет на постигната тристранна спогодба, е заплатена по сметка на ищцата С. П. Т. (л.66).

Позовавайки се на сключената спогодба първоинстанцонният съд приема, че договореното със спогодбата обезщетение в размер на 2181,18 лева покрива не само имуществените вреди, които ищцата първоначално е претендирала, но 4 и неимуществени вреди, които са предмет на делото. Позовава се също на решение № 578 от 19.10.2010 г. по гр. д. № 603/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, в което е прието, че споразумението, постигнато между пострадалия при трудова злополука и ответния работодател с отговорност по реда на чл. 200 от КТ обвързва страните и не може да бъде изключено от института на доброволно уреждане на спорове между тях, по аргумент, че правоотношението е трудово или по съображение, че естество на правата и задълженията при отговорността по чл. 200 от КТ не позволява договаряне.

Обжалваното решение се аргументира също с разрешенията дадени в решение № 536 от 17.07.2012 г. по гр. д. № 215/2011 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, в което се приема, че при наличието на валидно извънсъдебно споразумение пострадалият при трудова злополука работник не може да претендира чрез иск с правно основание чл. 200 КТ присъждане на обезщетения за имуществени и/или неимуществени вреди, които са предмет на споразумението. В този случай на основание чл.200 от КТ могат да се претендират единствено само вредите - имуществени и неимуществени, които са извън обема на уговореното обезщетение, в т.ч. и такива вследствие влошаване на здравословното състояние във връзка с трудовата злополука /ексцес/. Прието е, че предявените претенции са включени в обема на постигнатата спогодба.