Определение № 306 от 19.08.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 306 гр. гр. Д., 19.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Т. Димитрова като разгледа докладваното от Калина Т. Димитрова Частно наказателно дело № 20243200200279 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.244 ал.1 т.5 от НПК.

Образувано по частна жалба на М. Х. М. от гр.Д., ул.„А.п.“ № 32 А, срещу Постановление от 02.07.2024г., с което ОП - Д. е спряла наказателното производство по д.п. № 39/23г. по описа на ОСлО при ОП - Д., водено за престъпление по чл.319б ал.3 вр. ал.1 от НК.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното постановление, като разследването по досъдебното производство не било извършено пълно и всеобхватно, доколкото не бил събран необходимия обем доказателства. Излагат се твърдения, че е налице възможност за извършване на допълнителни процесуални действия за разкриване на обективната истина и откриване на извършителя, както и за събиране на допълнителни доказателства. Предвид на горното се иска постановлението да бъде отменено и върнато за продължаване на разследването със задължителни указания относно прилагането на закона.

Жалбата е подадена в законоустановения за това срок и е допустима.

Окръжен съд - Д., след като направи цялостна проверка на приложените към делото материали, както и на изложеното в жалбата, установи следното:

Досъдебното производство е образувано на 01.08.2023г. за това, че: През месец март 2023г. в гр.Д. неправомерно използвал компютърни данни в информационна система в немаловажен случай, с цел имотна облага, явяващо се престъпление по чл.319б ал.3 вр. ал.1 от НК. Видно от материалите по делото, срокът на разследване е бил удължаван многократно.

По делото са разпитани множество свидетели - пострадалата М. Х. М., Е.Л.Р. син на пострадалата, Х.П.М. - нейна снаха, М.А., Е.Й.А., Д. М. А. и Д. М. А..

1

Приложени са множество справки за извършени оперативно - издирвателни мероприятия от ГД „БОП“ на МВР, Дирекция „Киберпрестъпност“ и от Първо РУ при ОД на МВР гр.Д.. По делото са изискани и представени писмени справки, назначени са комплексни съдебно – технически и компютърни експертизи, изготвени от експерт - криминалисти при Националната следствена служба, от заключенията на които се установява, че на изследваните мобилни телефони няма данни за наличие на „зловреден“ софтуер или такъв, позволяващ отдалечен достъп до устройството. Не са установени профили във „Фейсбук“, с отговарящи пароли предоставени в постановлението на ДОП за назначаване на експертизата, както и в протоколи за доброволно предаване. На телефона, предоставен от св.Х.М. са били установени файлове от приложението „Фейсбук“, което е било ползвано с акаунт [email protected]”.

Въпреки предприетите в хода на досъдебното производство процесуално следствени действия извършителят на процесното деяние не е разкрит, поради което съгласно разпоредбата на чл.244 ал.1 т.2 от НПК, прокурорът е постановил спиране на наказателното производство. В тази насока съдът изцяло споделя становището на прокуратурата, че към този процесуален момент са извършени всички необходими и възможни действия по разследването, с цел установяване автора на престъплението и същевременно възможностите за предприемане на други такива са изчерпани.

Oкръжен съд - Д. счита този извод на прокурора за правилен и обоснован, тъй като независимо от проведеното с необходимата пълнота, всестранност и обективност разследване по делото, при което са били изяснени и проверени възможните версии относно евентуалния извършител на престъплението, то събраните до настоящия процесуален момент доказателства, действително не позволяват да се направи категоричен извод за авторството на престъплението.

В конкретния случай, от една страна липсват доказателства, относими за съпричастност на определено лице към извършеното деяние и съответно предпоставящи предявяване на обвинение за извършено престъпление по чл.319б ал.3 вр. ал.1 от НК. Неоснователно е и становището на жалбоподателя, че в хода на разследването не са изследвани всеобхватно всички релевантни по делото въпроси и в частност, че не са използвани всички възможности за събиране на доказателства. От материалите по делото се установява, че достъп до приложението “Фейсбук“ е осъществяван през два IP адреса - 158.58.231.149, предоставен за ползване на „Булсатком“ ЕАД и 149.62.206.192, ползван от „Йеттел България“ ЕАД. Установено е подробно времето на достъпване от IP адрес 158.58.231.149 на приложението „Фейсбук“ за периода 11.02.2023г. до 17.07.2023г. (л.116-118 т.1 ДП). С писма изх. № ДСИ 178/07.12.2023г. (л.43 т.2 д.п.) и ДСИ 179/14.12.2023г. (л.36 т.2 д.п.) „Булсатком“ ЕАД е уведомило разследващия орган, че е изтекъл 2 шестмесечния срок, в който операторите са длъжни да съхраняват данни, поради което информация за IP адреса не може да бъде предоставена. От показанията на разпитаните свидетели, също не може да се съберат достатъчно доказателства за вината на конкретно лице за извършеното престъпление.

Като цяло по делото е работено интензивно, извършени са множество действия по разследването, но в обобщение следва да се направи извода, че въпреки усилията на разследващите органи, извършителят на това престъпление не е разкрит, поради което наказателното производство следва да бъде спряно. В тази връзка съдът намира, че наказателното производство правилно е спряно, като не е налице доказателствена непълнота. Събраните по делото материали не съдържат информация за авторството на разследваното престъпление по чл.319б ал.3 вр. ал.1 от НК.

Наличните доказателства не съдържат конкретни данни за наличие на други доказателствени източници, които да бъдат събрани по способите в НПК, или за лице, съпричастно към извършеното престъпление.

В тази връзка следва да бъде отбелязано и следното: Законът е оправомощил съдът да проверява правилността и законосъобразността на спирането по чл.244 ал.1 т.2 от НПК, както и да одобри, респективно да отмени проверявания прокурорски акт. От друга страна, при съдебния контрол върху актовете на държавното обвинение с които се прекратява или спира наказателното производство, следва да се държи сметка и за конституционно установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже наказателно преследване, респективно спре или възобнови същото срещу дадено лице. От това следва извода, че в това производството съдът не е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора чрез собствена, различна от изложената в постановлението интерпретация на доказателствата, събрани в досъдебната фаза.

Решаването на спора по делото зависи от отговора на въпроса, какви са границите на съдебния контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване, респективно спиране на наказателното производство. По силата на чл.127 т.1 от Конституцията на Р България, правомощието по привличане към отговорност на лицата които са извършили престъпление и поддържане на обвинението от общ характер пред съда е възложено на прокуратурата. На тази основа НПК възлага на прокурора процесуалния надзор върху органите на досъдебното разследване.

Резултатите от тяхната дейност обслужват прокурора в преценката му, дали да внесе обвинителен акт в съда, да прекрати или спре наказателното 3 производство. С Решение № 1 на Конституционния съд от 1999г. е прието, че установяването на съдебен контрол върху прекратяването и спирането на наказателното производство е съвместимо с основния закон на страната. Този контрол обаче, може да се разпростира само върху законосъобразното осъществяване на правомощията които в рамките на приключилото разследване се ограничават до оценката на конкретизираното по време, място и начин на извършеното деяние, както и до точната индивидуализация на дееца, респективно до проверка наличието на предпоставките за спиране на производството. В този смисъл, съдът не може да измества прокурора по въпроси, свързани с възникване на основания за започване на разследване по отношение на деяния и съответно повдигане на обвинение за тях. Спирането на наказателното производство от прокурора е правно регламентирана дейност, с която временно се преустановява извършването на процесуално – следствени действия, както и на процедурата по воденето на делото въобще, поради възникнали пречки за разкриване на обективната истина. То има временен характер, а целта е постигане на процесуална икономия и насочване на усилията към отстраняване на възникналите пречки. Прокурорът спира наказателното производство в три, лимитативно посочени от процесуалния закон случая, като приложимото в настоящия случай второ основание за спиране е посоченото в чл.244 ал.1 т.2 от НПК, а именно - когато извършителят на престъплението не е разкрит. Това е и най-често прилаганото в практиката основание за спиране на наказателното производство. Става въпрос за случаите, когато производството е образувано, но когато въпреки проведените оперативно – издирвателни мероприятия не е разкрит извършителят в срока на разследването. Хипотезата намира приложение и в случаите, когато е било повдигнато обвинение спрямо определено лице, но впоследствие е установено, че същото не е извършител на деянието. Освен това, когато спира наказателното производство поради неразкриване на извършителя на престъплението, прокурорът изпраща делото на съответните органи за продължаване на издирването, като задължението им е да съобщават на прокурора за резултатите от това издирване и да му предоставят събраните материали своевременно. Нещо повече, водещият разследването е длъжен и да вземе мерки за разкриване на извършителя на престъплението лично и чрез органите на Министерството на вътрешните работи. По-същественото в 4 случая е, че съдебният контрол за законосъобразност трябва да се вмести точно в посочените граници, иначе съдът би се превърнал в господар и на досъдебното производство, което би било в разрез с буквата и духа на Конституцията и Наказателно - процесуалния кодекс. Следва да се има предвид също, че изключително правомощие на прокуратурата по чл.127 т.1 от Конституцията на Р България е да разрешава въпросите, дали да започне наказателно преследване, срещу кого и за какво престъпление, както и дали да спре същото. По принцип законодателната уредба е такава, че съдът няма процесуална възможност да връща делата с указания за извършване на нови следствени действия или за повтаряне на извършени такива, а още по - малко императивно да указва на прокурора правната квалификация на извършеното. Не на последно място това произтича и от статута на съда като независим и безпристрастен арбитър по отношение на страните, каквито са прокурорът, обвиняемият и пострадалите. Следователно въведения съдебния контрол при прекратяването и спирането на наказателния процес в досъдебното производство, не дерогира суверенните конституционни правомощия на прокуратурата, като в същото време зачита и волята на пострадалите.

Следва да се отбележи, че спирането на наказателното производство не означава окончателно преустановяване на оперативно - издирвателните мероприятия на съответните органи на МВР, ДАНС, КПК или Агенция „Митници“. Напротив, разпоредбата на чл.245 ал.1 от НПК, вменява задължение тези органи, при спиране на наказателното производство поради неразкриване на извършителя /какъвто е и настоящият случай/, да съобщават на прокурора за резултатите от издирването и да му предоставят събраните материали. В случай, че последните съдържат достатъчно сведения, от които може да се разкрие конкретния извършител, същите ще дадат основание на прокурора да възобнови наказателното производство съгласно нормата на чл.245 ал.2 от НПК. Спирането на наказателното производство, за разлика от прекратяването, не прегражда пътя на защита, а само временно преустановява висящността на процеса. Независимо дали постановлението за спиране на наказателното производство е било контролирано по съдебен ред и какъв е бил резултатът от този съдебен контрол, производството винаги може да бъде възобновено от прокурора, при предпоставките по чл.245 ал.2 от НПК