Решение № 300 от 21.12.2022, Административен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е № 300

Гр. Стара Загора, 21.12.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч

Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

ЯНИЦА

ЧЕНАЛОВА при секретаря

Пенка Маринова и с участието на прокурора Минчо Николов като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова к.а.н. дело № 272 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от „ПИ ЕС ПИ“ ЕАД със седалище и адрес на управление с.

Мост, общ. Кърджали, представлявано от Ю.Т.Д.– управител, чрез упълномощен процесуален представител адв. Е.С. – САК, против Решение № 218/09.08.2022 г., постановено по АНД №332/2022 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ №45-00-345/09.03.2022г., издадено от Министъра на културата, с което на касатора на основание чл.221а, ал.3 от Закона за културното наследство /ЗКН/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 11000 лева, за нарушение на чл. 161, ал.2 от ЗКН. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл. с чл.63в от ЗАНН. Направено е искане за отмяна на решението на районния съд и за постановяване на друго, с което да бъде отменено издаденото НП, а в условията на евентуалност за изменение на наложената санкция съобразно чл.28, б. „а“ от ЗАНН.

В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбата се поддържа от упълномощен процесуален представител с искане за присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък.

Ответникът по касационната жалба Министър на културата, редовно призован за съдебно заседание, чрез юриск. Ш оспорва жалбата и моли решението на Районен съд Казанлък да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на „ПИ ЕС ПИ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление /НП/ № 45-00-345 от 09.03.2022г., издадено от Министъра на културата, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 26 от 09.09.2021г., на „ПИ ЕС ПИ“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 11000 лв., на основание чл.221а, ал.3 от Закона за културното наследство. Административнонаказателното обвинение се основава на следните факти: във връзка сигнал от археолога-проучвател М.П. за изпълнени два изкопа при извършване на строително-монтажни работи (СМР) и консервационно реставрационни работи (КРР) на обект „Културно погребален комплекс в надгробна могила „Оструша“ в землище на гр. Шипка, общ. Казанлък - ПИ № *** по KKKP на гp. Шипка, представляващ публична държавна собственост, управляван от Община Казанлък, на 13.07.2021 г. на основание чл.192, ал.1, т.1 от ЗКН е извършена проверка на място и по документи от свидетелите главен инспектор А.К. и гл. инспектор арх. М.С..

Обектът „Културно погребален комплекс в надгробна могила „Оструша“ представлява тракийска гробница, обявен за недвижим археологически паметник с национално значение с Протокол № 2/06.10.1997 г. на НСОПК. Във връзка междуведомствена комисия от 15.10.2018 г. е издадена Заповед № РД9Р-42/30.08.2019 г. на Зам. министър на културата, с която на обекта е предоставен статут с класификация археологическа недвижима културна ценност /АНКЦ/ с категория „национално значение“. Със заповедта са определени режимите на опазване, териториалният обхват и границите на АНКЦ.

При провеждане на огледа на 13.07.2021 г. на обекта е установено, че дружеството-жалбоподател, в качеството си на изпълнител на одобрен от Община Казанлък проект, е извършило незаконен изкоп за подмяна на съществуващо електрическо трасе с изграждане на шахти, както и нов незаконен изкоп с бетонова шахта за отпадни води по проекти за „Външно наблюдение“ и ,,ВиК мрежи“. Към момента на проверката изкопите са частично зарити. Извършването на изкопите и изграждането на ревизионни кабелни шахти е започнало в нарушение на чл.161, ал.2 от ЗKH и предписанията от протоколи на междуведомствена комисия от 23.06.2011 г. и от 15.10.2018 г., a сигналът от археолога бил подаден като писмен доклад пред експертна комисия по чл.158а от ЗКН. B доклада е посочено, че преди издаване на Разрешение за спасително археологическо проучване № 225 от 11.05.2021 г., дружеството-жалбоподател на два пъти извършва изкопни дейности без уведомяване на изпълнителя на археологическото проучване - исторически музей (ИМ) „Искра“ и без присъствието на наблюдаващ екип от археолози, в период, в който за обекта не e имало издадено разрешение за извършване на археологическо проучване. Констатираните изкопни дейности са отразени в два констативни протокола от 22.04.2021 г. и от 29.04.2021 г. Нарушението е извършено в периода от 18.09.2020 г. до 11.05.2021 г., т.е. от провеждането на експертна комисия нa MK, зa която е бил изготвен констативен протокол № 45-00-448 от 18.09.2020 г. - датата на приключване на наблюдението на изкопните работи на първия етап за строителството на надгробното съоръжение, до 11.05.2021 г., когато е било издадено разрешение № 225/2021 г. за извършване на спасително археологическо проучване - наблюдение от археолога М.П.. AHO е приел, че дружеството е осъществило нарушение на чл. 221a, aл. 3 във вр. чл. 161, aл. 2 от ЗКН. Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приетите по делото писмени и гласни доказателства и не е предмет на спор между страните.

Районен съд Казанлък е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.161, ал.2 от ЗКН, което правилно е квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.221а, ал.3 от ЗКН, при налагане на предвидена в закона санкция малко над минималния размер, обосновано определена в размер на 11000 лева при съобразяване на характера на деянието и обекта – недвижима културна ценност с национално значение.

Решението на Районен съд Казанлък е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 161, aл.2 от ЗКН в процеса на строителните дейности се провежда наблюдение от археолози, като в случай на откриване на археологически обекти се прилагат чл. 148 и 160 от същия закон – теренни проучвания, респ. се спират строителните дейности незабавно, за да не се застраши недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване и да се предприемат незабавни действия по обезопасяването й.

Административнонаказателният състав на чл. 221а, aл.3 от ЗКН предвижда наказание за всяко лице, което извършва строителни дейности без наблюдение от археолози по чл. 161, aл.2 от ЗКН - глоба в размер от 5000 до 15 000 лв. за физически лица, a за едноличен търговец или юридическо лице - имуществена санкция в размер от 10 000 до 25 000 лв. В горния смисъл е неоснователно е основното възражение в касационната жалба, изцяло преповтаряща въззивната жалба до Районен съд Казанлък, че дружеството-жалбоподател не е имало задължение да уведомява изпълнителя на археологическото проучване ИM „Искра“ при извършване на строителните дейности, нито да следи кога е издадено разрешение за археологическо наблюдение. Следва да се отбележи, че въззивният съд е дал отговори на поставените в жалбата въпроси, които настоящият касационен състав споделя и към които препраща на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК, без да е необходимо да преповтаря. Пред касационната инстанция подлежи на обжалване решението на районния съд, а към последното в касационната жалба не е отправен конкретен упрек, доколкото се възпроизвеждат само доводите от въззивната жалба срещу оспореното наказателно постановление. За изчерпателност следва да се каже, че с решението на въззивния съд правилно е приложен материалният закон. Тълкувайки точния смисъл на нормата, настоящият състав споделя тезата, че всеки, който извършва съответния вид дейност, без нужните условия за това /присъствие на археолози/ следва да бъде приет като извършител на нарушението, следователно следва да поеме отговорността за извършването му. В конкретния случай субект на нарушението по чл.221а, ал.3 от ЗКН е реалният изпълнител на строителни дейности. Използваният в разпоредбата израз е "който извършва строителни дейности", поради което и субект на задължението за осъществяване на строителните дейности под наблюдението на археолог е извършителят на строителните дейности по инвестиционния проект – лицето, на което е възложено да извършва същите. В този смисъл законосъобразно е ангажирана отговорността на изпълнителя на изкопните дейности като субект на посоченото нарушение.

Във въззивното решение правилно е преценена и степента на обществена опасност на деянието, естеството на нарушението и засегнатият обект и това становище на въззивния съд не се явява в противоречие с принципа на съразмерност на нарушението и наказанието за него, като разпоредбата на чл. 28, б. „а“ oт ЗAHH (стара редакция), не е приложима. Липсват обстоятелства, които да обосноват хипотеза на маловажност на административното нарушение.

По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице твърдените касационни основания. Оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл. 63д от ЗАНН в полза на Министерство на културата следва да се присъдят разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 218/09.08.2022 г. по АНД № 332/2022 г. по описа на Районен съд Казанлък.

ОСЪЖДА

„ПИ ЕС ПИ“ ЕАД с. Мост, общ. Кърджали, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на културата, сумата от 80 /осемдесет/ лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение по КАНД № 272/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.