Решение № 408 от 13.01.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 408

Варна, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - II състав, в съдебно заседание на шести януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА административно дело № 20257050702558 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от И. Й. И., [ЕГН], с адрес в [населено място], чрез адв. К., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0460-000359/20.09.2025 г. издадена от впд началник група към ОДМВР-Варна, V РУ „Златни пясъци“, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1,б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността , но не повече от 18 месеца и е отнето СУ МПС № *********.

Жалбоподателят оспорва заповедта с доводи, че е постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон и целта на закона- основания за оспорване съгласно чл.146, т.3,т.4 и т.5 от АПК. Сочи се, че от описанието на нарушението не става ясно в коя хипотеза на чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП е наложена ПАМ. Конкретно се привеждат доводи за кумулиране на санкции, във връзка с което се твърди нарушение на принципа "non bis in idem". Допълват се възражения, свързани с приложението на Хартата за основните права на ЕС /ХОПЕС/ и в частност приложението на член 50 и чл. 52 от същата, като се иска съобразяване на Решение на СЕС по дело С-97/21 г. Моли за отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и претендира сторените разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – впд началник група към ОДМВР-Варна, V РУ „Златни пясъци“ оспорва жалбата чрез главен юрисконсулт Й.. Счита, че се установяват материалноправните предпоставки за издаването на заповедта. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основана на събраните доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

Срещу жалбоподателя е издаден АУАН серия GA № 4662257 /20.09.2025 г. от мл. автоконтрольор при V РУ „Златни пясъци“ при ОДМВР-Варна, заради това че в община Варна, по ГП І-9 посока [населено място], управлявал лек автомобил С. Б. с регистрационен № [рег. номер], собственост на фирма „Агромелиорации“ ООД, като срещу резиденция „Евсиноград“, находяща се на км. 98.00 отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Dreger Drug Test 5000 с фабричен № ARJF 0034. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 0172019 от 20.09.2025 г. , връчен в 12:00 часа на 20.09.2025 г.

На 20.09.2025 г. е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0460-000359/20.09.2025 г. от впд началник група към ОДМВР-Варна, V РУ „Златни пясъци“, с която на жалбоподателя, за извършено нарушение на чл.174,ал.3, предл.2 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.1,б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността , но не повече от 18 месеца и е отнето СУ МПС № *********.

С писмо с рег.№ 460000-12126/24.09.2025 г. по описа на V РУ при ОДМВР-Варна е поискана информация от МБАЛ-Варна към ВБА, дали е взета кръвна проба от И. Й. И.. Видно от писмо рег.№ В изх-2312/02.10.2025 г. на началника на МБАЛ-Варна към ВМА-София, от И. Й. И. са взети проби на 20.09.2025 г. в 12:52 часа.

С писмо рег.№ 460000-14755/18.11.2025 г. по описа на V РУ при ОДМВР-Варна е поискана информация от МБАЛ-Варна към ВМА , за резултата от извършената химическа експертиза от взетите биологични проби. В отговор е представено писмо рег. № В изх-2768/27.11.2025 г. от началника на МБАЛ-Варна към ВМА, в което е посочено, че са обработени предварителни резултати: отрицателен за наркотични вещества, които не могат да се тълкуват като окончателни, докато не бъдат потвърдени по надлежния ред.

По делото е представен протокол за химико-токсикологично изследване за определяне на концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотичните вещества или техните аналози № П-388/02.12.2025 г. Видно от представения протокол в предоставените за изследване с талон за изследване № 0172019/20.09.2025 г. биологични проби, не е открито наличие на наркотични вещества и/или техни метаболити.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в установения от закона срок и против административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършване на проверката по чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК, съдът преценява, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за мотивиране и форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б "а", т. 6 и 7 ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По преписката е приложена Заповед № 365з-7399/04.09.2025 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Варна, с която на основание чл. 43, ал. 4 ЗМВР, чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР - Варна, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП, сред които (т. 2.4) са и началниците на сектори/групи "Охранителна полиция" в РУ при ОДМВР - Варна - за територията, обслужвана от съответното РУ. Видно от издадено удостоверение рег.№ 365000-77635/11.11.2025 г. от началника на сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР-Варна, издателят на заповедта И. Р. А. е назначен на длъжност впд началник група „Охранителна полиция“ към V РУ „Златни пясъци“, считано от 15.02.2024 г.

При така извършеното надлежно оправомощаване, обжалваната заповед се явява издадена от материално и териториално компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия.

В заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП, от които административният орган черпи упражненото от него публично субективно право. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН серия GA № 4662257/20.09.2025 г. , фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието, като е налице съответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Автоматично генерираният в заповедта текст на изпълнителното деяние не опорочава формата на акта и не накърнява правото на защита на лицето, предвид предхождащото го детайлно описание на нарушението, за което е съставен посоченият в заповедта АУАН. Предвид изложеното и с оглед наличието на фактическите и правни основания за издаването на процесната заповед, съдържаща необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, съдът приема, че е спазена установената форма и съдържание за издаване на административния акт, а наведените в тази връзка възражения се явяват неоснователни.

Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН. При съблюдаване на основните принципи на административния процес, преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ, е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, както е регламентирано в чл. 35 от АПК, спазил е принципа за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК, и принципа за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания, водещи до отмяна на обжалвания акт.

Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от ЗАНН. По делото не е спорно, че жалбоподателят е отказал проверка за наркотици с техническо средство, както и че същият е дал биологични проби за изследване по издадения му талон за медицинско изследване. Страните не формират спор и по останалите релевантни факти. Спорът в настоящото производство е правен и се свежда до правилното тълкуване на разпоредбата, послужила като основание за издаване на оспорената заповед.

Мярката, наложена в настоящата хипотеза е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на МПС от водач, за който не е установено по надлежния ред при проверка с техническо средство, че управлява МПС без да е употребил наркотични вещества или техни аналози. Става въпрос за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия – елементи от фактическия състав. Предвид фактите, които се установяват от приобщените по делото доказателства, правилно спрямо оспорващия е приложена ПАМ по чл. чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП за констатираното нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП - отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване дали е употребил наркотични вещества или техните аналози.

Когато административният орган установи фактите, предвидени в хипотезата на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП той следва да издаде ЗППАМ в условията на обвързана компетентност. Видно от граматическото, но най-вече от телеологичното тълкуване на текста на разпоредбата, същата предвижда няколко алтернативни хипотези, като наличието на само една от тях е достатъчна, за да бъде изпълнено условието за налагане на посочената ПАМ. Достатъчно е да се установи, че водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, за да бъде приложена процесната ПАМ. Обстоятелството, че оспорващият е изпълнил предписанието за даване на биологични проби за медицинско изследване, т. е. обстоятелството, че не е налице отказ и за медицинско изследване и даване на биологични проби за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози, не обуславя извод, че липсват основания за налагане на ПАМ. Както се посочи, разпоредбата на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност. Всеки отказ на отправено нареждане на контролните органи към водача да се подложи на изследване е самостоятелно деяние, осъществяващо състава на административно нарушение, съответно представляващо състав на принудителната мярка. Не следва да се приеме за основателен доводът, че след като е дал биологични проби за медицинско изследване, няма отказ от тестване и заповедта следва да се отмени като незаконосъобразна. Този алтернативен начин не позволява проверка веднага и на място, а именно това е целта на закона. Наред с това, да се тълкува правната норма като предоставяща избор е против буквалното й тълкуване и е довеждане до абсурд /reductio ad absurdum/, тъй като нито един състав на административнонаказателна, наказателна или разпоредба, предвиждаща ПАМ, не дава избор на субектите, още по-малко изисква от тях да осъществяват едновременно всички форми на изпълнителното деяние. Отказът на водача да се извърши проверка с дрегер е достатъчен да се издаде принудителната административна мярка, не е необходимо да е отказал и медицинско изследване /Решение № 14243/20.11.2018, постановено по адм. д. № 9029/2017 г на ВАС на РБ/.