Определение № 1039 от 27.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1039 гр. София, 27.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500675 по описа за 2026 година

Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на С. Д. И. срещу Разпореждане № 2900/12.11.2025г. по гр.д.№ 7708/2025 по описа на СГС, с което е върната исковата й молба, въз основа на която е образувано делото на основание чл. 129 ал.3 от ГПК и прекратено производството.

В жалбата си твърди, че е постановеното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е поискала то съда да удължи срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба и тъй като не е могла да го направи в срок, е поискала и удължаване на срока. Актът на съда, с който е бил удължен срока не й е бил връчван и тя не е узнала за него по никакъв начин. Подала е молба за електронен достъп до делото, като до 08.01.2026г. не била налична резолюция на съда по това искане. Имала технически проблеми с достъпа до ЕПЕП, поради което водила дълга кореспонденция с ВСС, поради ограничаване и спиране на достъпа й за срок от около четири месеца и до момента, което не й е дало възможност да извършва справки и да се запознае с актовете на съда по делото.

Твърди, че СГС е допуснал процесуално нарушение, като не й е съобщил как се е произнесъл по молбата й за удължаване на срока . Твърди, че са бил нарушени основните принципи на гражданския процес (чл.2 от ГПК), както и чл. 7, 8 и 10 от ГПК.

Моли да бъде отменено обжалваното незаконосъобразно, ведно с последиците от това. определение, като неправилно и

Твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като по въпросите, по които се е произнесъл съда, следва да се произнесе с определение, а не с разпореждане т.е. произнесъл се е с ненадлежен съдебен акт. Липсвала ясно изразена воля на съда. Моли да бъде отменен обжалвания акт.

С молба вх. № 23930/20.02.2026г., с която е представила доказателства за внесена държавна такса е изложила и допълнителни съображения за неправилност на акта.

Изложените съображения преповтарят посоченото в частната жалба, но същите са депозирани след изтичане на срока за обжалване на процесното разпореждане, поради което 1 не следва да бъдат вземани предвид.

Препис от частната жалба не следва да се изпраща за отговор на другата страна.

Частната жалба е допустима. Същата е подадена в срок, от лице, легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по съществото си е неоснователна.

С. Д. И. е подала искова молба вх. № 82428/07.07.2025г. срещу Х. Х. Х. с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Исковата молба и приложенията са подадени от електронния адрес на ищцата.

С разпореждане № 24913/06.10.2025г., съдът е указал на ищцата конкретни и ясни указания да отстрани констатирани нередности на исковата молба, като уточни твърденията си, исканията си, размера на всяка от претенциите си; да представи преписи или да внесе такса за отпечатване на такива.

Съобщение за разпореждането й е изпратено на посочения адрес и получено лично от нея на 17.10.2025г.

С молба вх. № 125650/27.10.2025г., в последния ден на срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба, ищцата е поискала да й бъде „възстановен“ срока, тъй като е била в болничен от 21.10.2025г. до 30.10.2025г. и се е налагало да посещава редица изследвания и не е могла да отстрани нередовностите. Приложила е болничен лист, от който се установяват твърденията й.

С разпореждане № 27389/28.10.2025г., съдът е приел, че молбата на ищцата е за продължаване на срока за изпълнение на указанията, тъй като е била подадена преди изтичане на срока и е продължил същия с нов двуседмичен, като е съобразил представения болничен лист и е посочил, че новият срок изтича на 07.11.2025г.

С обжалваното разпореждане № 29000/12.11.2025г., след като е констатирал, че в дадения срок и до момента на постановяване на разпореждането, ищцата не е отстранила нередовностите на исковата молба, същата е нередовна и следва да бъде върната, а производството по нея – прекратено и е постановил акт в посочения смисъл.

Процесуалните действия на съда са законосъобразни.

Исковата молба е била нередовна, породи което съдът законосъобразно е дал указания на ищцата да отстрани констатираните от него нередовности, за което е определил законния едноседмичен срок. В последния ден на срока, ищцата е подала молба, с която е посочила, че поради уважителни причини – заболяване, няма да може да изпълни в срок указанията на съда. Правилно, съдът е приел, че молбата е такава за продължаване на срок, като е продължил същия с нов двуседмичен, като е съобразил кога изтича болничния лист и определил нов срок, който да изтича след датата на болничния лист. Спазена е разпоредбата на чл. 63 ал.1 и 2 от ГПК - законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда, по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. Новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния. Продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния.

При постановяването на разпореждането, новоопределеният срок започва да тече от изтичането на първоначалния, като за постановеното разпореждане, страната е длъжна да следи сама, тъй като то не се съобщава и препис от него не се връчва. Трайна е практиката, че съдът няма задължение да съобщава на страната акта си за продължаването на срока по 2 реда и на основание чл. 63, ал. 1 от ГПК, а страната сама следва да следи за постановяването му, тъй като той не подлежи на самостоятелно обжалване и в разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ГПК са посочени както началото на продължавания срок (изтичането на първоначалния), така и неговата минимална продължителност- не по-кратък от първоначалния (Определение № 147 от 15.03.2010 г. на III г. о. и Определение № 36 от 9.01.2013 г. по ч. т. д.

№ 817/2012 г. на I т. о.Определение № 1471 от 6.06.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1277/2023 г., I г. о., ГК; Определение № 770 от 19.04.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1134/2023 г., II г. о., ГК) След като и продълженият срок е изтекъл и страната не е отстранила нередовностите на исковата молба правилно същата е била върната на основание чл. 129 ал.3 от ГПК.

Второто основание за обжалване е посочено, като ненадлежно произнасяне с разпореждане, вместо с определение. Съгласно константната практика на ВКС, наименованието на акта, с който се произнася съда, не може да се отрази на неговата действителност и правилност, след като са спазени условията за издавеното му и са налице реквизитите му. В случая, въпреки, че актът е именуван разпореждане, след като с него се прекратява производството по делото, след като е постановен от надлежен състав и са налице реквизитите на чл. 254 ал.2 от ГПК, следва да се приеме, че съдът се е произнесъл с определение за прекратяване на производството.

На последно място, следва да се отбележи, че в частната си жалба, жалбоподателката е посочила, че не е имала достъп до делото чрез ЕПЕП, тъй като е имала технически проблеми при достъпа. Това обстоятелство е без значение за правилността на акта, тъй като по делото липсва искане за предоставяне на електронен достъп по процесното дело.

Твърдението на жалбоподателката, че е поискала такъв се опровергава от направеното от нея признание в молба вх. № 147030/05.12.2025г. (подадена след постановяване на разпореждането за връщане на исковата молба) , в която същата заявява, че не е изпращала заявление за достъп по делото.

С оглед изложеното и тъй като подадената частна жалба е неоснователна, следва да бъде потвърдено обжалваното определение.

Ръководен от изложеното, съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. Д. И. срещу Разпореждане № 2900/12.11.2025г. по гр.д.№ 7708/2025 по описа на СГС, с което е върната исковата й молба, въз основа на която е образувано делото на основание чл. 129 ал.3 от ГПК и прекратено производството.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страната пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4