Решение № 4743 от 07.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4743 гр. София, 07.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Мария Бойчева

Румяна Спасова като разгледа докладваното от Мария Бойчева Въззивно гражданско дело № 20231100509486 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 7593/11.08.2023 г. по описа на ЧСИ А.П., подадена от В. Х. М. – длъжник по изпълнително дело № 20158490401471 по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу разпореждане от 02.08.2023 г. на съдебния изпълнител, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и поради релевирана от длъжника давност на всички главни и акцесорни вземания.

Взискателят СТОЛИЧНА ОБЩИНА не изразява становище по подадената жалба.

Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен изпълнител.

Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и доводите на страните, намира следното:

Изпълнителното дело е образувано през 2015 г. по възлагателно писмо на СТОЛИЧНА ОБЩИНА на основание чл. 163, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК вр. с чл. 2, ал. 3 от ЗЧСИ срещу длъжника В. Х. М., за събиране на глоба в размер на 70 лева. С писмото са възложени на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.

По делото са извършвани изпълнителни действия - запор върху банкови сметки след справки за трудов договор, пенсия или банкови сметки 1 на името на длъжника “БАНКА ДСК” ЕАД и “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, е разпоредено при установяване на такива, да се наложи запор върху вземанията.

На 26.07.2023 г. е наложен и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в “Л.П.М.” АД. В мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е посочил, че вземанията по изпълнителното дело са събрани именно от запора на трудовото възнаграждение на длъжника.

С молба с вх. № 7341/02.08.2023 г., подадена от длъжника, е поискано да бъде прекратено изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 и т. 8 от ГПК. В молбата длъжникът е изложил твърдения и за погасяване по давност на всички главни и акцесорни вземания по изпълнителното дело.

С обжалваното разпореждане от 02.08.2023 г. съдебният изпълнител е отказал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и поради релевирана от длъжника давност на всички главни и акцесорни вземания.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от длъжника по изпълнителното дело, в срок и срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл.

486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.

Основанията за прекратяване и приключване на изпълнителното производство са изрично посочени в закона – чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Жалбоподателят се позовава на хипотезата на т. 5 на чл. 433, ал. 1 от ГПК, съгласно която изпълнителното производство се прекратява, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество, както и на т. 8 от същата разпоредба, съгласно която изпълнителното производство се прекратява при непоискване от взискателя на извършване на изпълнителни действия за събиране на вземането си в продължение на две години.

Съгласно нормата на чл. 133 от ЗЗД, длъжникът отговаря пред кредиторите си с цялото си имущество. В случая длъжникът твърди в молбата пред съдебния изпълнител, както и в жалбата си, че няма регистрирани търговски дружества или други юридически лица и не участва в такива под каквато и да било форма. Видно от служебно извършена справка в търговския регистър длъжникът В. Х. М. е съдружник в “А.С.” ООД (в ликвидация), притежаващ 50% от капитала на същото, както и извършва търговска дейност като едноличен търговец с наименование ЕТ “М. И СИН – В. М.”.

Дружественият дял е част от имуществото на длъжника, като няма данни 2 същият да е с нулева стойност. Няма данни едноличния търговец да е заличен от Търговския регистър. От друга страна, в мотивите съдебният изпълнител изрично посочва, че дългът е събран от наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Поради горното съдът намира, че не се налице в кумулативна даденост предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК, и правилно е отказано от съдебния изпълнител прекратяване на изпълнителното дело на това основание.

В хипотезата на непредприемане на изпълнителни действия в продължение на две години законодателят приема, че взискателят се е дезинтересирал от изпълнението и същото подлежи на прекратяване (перемиране) по изричната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ТЗ. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. “перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти (така в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

В случая от данните по изпълнителното дело се установява, че след образуването на изпълнителното дело и въз основа на овластяването по реда на чл. 18 от ЗЧСИ периодично са предприемани от съдебния изпълнител действия по изпълнението срещу длъжника. Поради това настоящият състав намира, че не се установява да е изтекъл период повече от две години, без да са извършвани изпълнителни действия в изпълнителното производство.

Поради това съдът намира, че правилно е отказано от съдебния изпълнител да бъде прекратено производството по изпълнителното дело по молба на настоящия жалбоподатели на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Доводите на длъжника относно погасяване на вземането на взискателя по давност не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство, съответно пред съдебния изпълнител. Спорът относно погасяване по давност на вземането – предмет на изпълнителното производство, може да бъде разрешен в нарочен исков процес по предвидения за това ред, а не от съдебния изпълнител или от съда в настояшото производство по чл. 435 от ГПК, в което съдът действа като контролно-отменителна инстанция и не следва да разглежда спор за материалното право, подлежащо на принудително изпълнение.

По изложените съображения съдът намира, че правилно е отказано от съдебния изпълнител прекратяване на изпълнителното дело на посочените основания, а подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

По разноските:

Ответникът по жалбата не е направил искане за присъждане на разноски в настоящото производство, поради което такива не му се присъждат.

Водим от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 7593/11.08.2023 г. по описа на ЧСИ А.П., подадена от В. Х. М. – длъжник по изпълнително дело № 20158490401471 по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу разпореждане от 02.08.2023 г. на ЧСИ А.П., постановено по горецитираното изпълнително дело.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4