Решение № 93 от 07.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. С., 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова като разгледа докладваното от Веселина Вълева Наказателно дело за възобновяване № 20221000601306 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 от НПК.

Постъпило е искане от осъдения В. В. А., чрез упълномощени защитници адв. Л. Т. и адв. Х. Д. за възобновяване на наказателното производство по в.н.о.х.д. № 8/2022г. на Софийски окръжен съд.

В искането се излагат пространни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт и за неправилно приложение на материалния закон. Навежда се и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се възобновяване на производството по в.н.о.х.д.

№8/2022г. на Софийски окръжен съд, отмяна на въззивното решение, оправдаване на осъденото лице и отхвърляне на предявените граждански искове. В условията на евентуалност се отправят две претенции: отмяна на решението по в.н.о.х.д. №8/2022г. на Софийски окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане или изменение на въззивното решение, чрез намаляване размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“, изменение на определения „Строг“ режим в по -лек и редуциране размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди.

В съдебно заседание пред АС-С. осъденият В. А. нередовно призован, не се явява. По отношение на същия съдът е изчерпал всички възможни способи за призоваването му - изпратена му е призовка по постоянен и настоящ адрес, която е върната в цялост, ведно с писмо от Кметство Церово, в което е отразено, че по данни на роднини осъденият А. се намира в чужбина.

С оглед на установяване метопребиваването на осъдения са изискани множество справки. Видно от справка от 19.01.2023 г. на ГД „ГП“, последното регистрирано пътувне на осъдения А. е излизане от страната на 1

19.11.2022 г. В справка от НСлСл от 19.01.2023 г. е удостоверено, че осъденият А. към настоящия момент не се намира в никой от арестите на страната, а според справка ГД „ИН“ с рег. № 884/24.01.2023 г. същият не е изтърпява наказание „лишаване от свобода“ и не е задържан в някой от затворите на страната.

Пред АС-С. осъденият В. А. се представлява от упълномощените му защитници - адв. Д. и адв. Т., които поддържат искането за възобновяване по наведените в него основания и доводите. Молят за уважаване на искането за възобновяване на делото, отмяна на постановеното решение на ОС-С. и оправдаване осъдения А. по повдигнатото му обвинение и оставяне без уважение на предявените граждански искове. В условията на евентуалност, се претендира отмяна на решението на ОС-С. и връщане на делото за ново разглеждане или изменение на въззивния съдебен акт в частта на определеното наказание „лишаване от свобода“, чийто размер да бъде намален и да бъде заменен определения режим за изтърпяването от „строг“ в по-лек такъв, както и да бъдат намалени размерите на присъдените обезщетения за неуимуществени вреди по предявените граждански искове.

Представителят на държавното обвинение – прокурор М. счита искането за възобновяване на наказателното производство за неоснователно и с оглед на това моли да бъде оставено без уважение. Твърди, че изложените в така направеното искане съображения се отнасят по същество до необосноваността на постановените съдебните актове, като това не било сред основанията за прилагането на този извънреден способ за проверката им.

Сочи също така, че и първоинстанционният, и въззивният съд са постановили своите актове в съответствие със законовите изисквания. В тази връзка изтъква, че ОС-С. при ревизирането на присъдата на РС-Своге е изложил подробни съображения, обсъдил е всички направени възражения на защитата и се е аргументирал при отхвърлняето им. Твърди, че не са допуснати нарушения и при събирането и проверката на доказателствата по делото.

Намира, че въззивният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от НПК и правилно е съобразил размера на обезщетението с причинените неимуществени вреди. С оглед на това прокурорът изразява становище, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство.

Апелативен съд – С., като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като е подадено в установения в чл. 421, ал. 3 от НПК срок. То е насочено срещу акт, който подлежи на проверка по реда на глава XXXIII от НПК.

Разгледано по същество, искането е частично основателно.

Съображенията за това са следните:

С присъда № 26 от 31.03.2021 г. по н.о.х.д. № 200/2019 г. година по описа на Районен съд - Своге, В. В. А. е признат за виновен в това, че в периода от 02.04.2017 г. до 03.04.2017г. в с. Церово и с. Заноге, общ. Своге, 2 при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществят поотделно състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да принуди лицата П. И. Л. и Е. Р. П., да се разпоредят с вещи - парични суми, ги е заплашил, чрез изпращане на писма на хартиен носител, с увреждане на имуществото им и други противозаконни действия /насилие / с тежки последици за техни ближни, както следва:

- на 02.04.2017 г. в с. Церово, общ. Своге е изпратил на П. И. Л., ЕГН **********, като поставил в пощенската му кутия писмо със съдържание:

„огромен палеж - а не един джип само”, „отвличане на дъщеря ти след училище”, ,,рязане на пръсти - уши”, „саморазправа по пътищата”, „при първо съмнение за нещо нередно, сделката отпада и ще получиш ново писмо заедно с отрязан пръст на някой от семейството ти” да се разпореди с вещ - сумата от 7 000 /седем хиляди лева/, които пари да остави на главния път Церово-Бов на 300 м. след разклона за с. Зиме вица до мантинелата, и - на 03.04.2017 г. в с. Заноге, общ. Своге е изпратил на Е. Р. П., като поставил върху барака в двора му, писмо със съдържание: „Следим твоите деца ”, „ Рязане на пръст на някое от децата ти”, „Огромен пожар и може и може да изгорите живи”, „Отрязаните неща се изпращат в плик ”, „ Не се опитвай да хитрееш, за да не патят децата ти”, „Ако има сигнал в полицията до месец два ще - има огромен пожар ”, да се разпореди с вещ - парична сума в размер на от 20 000 /двадесет хиляди лева/, които П. да остави на отбивката в посока с. Бов, общ. Своге, след табела край на с. Церово зад мантинелата престъпление по чл. 213а, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 213а, ал. 1, чл. 26, ал. 2 ИК и чл. 54 НК го осъдил на наказание „Глоба” в размер на 1000 лева, както и на наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в” ЗИНЗС съдът е постановил наложеното на А. наказание да бъде изтърпяно при първоначален „Строг” режим.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от две години и десет месеца „Лишаване от свобода“, наложено на А. по н.о.х.д. № 105/2013 г. по описа на Софийски окръжен съд, като е постановено то да се изтърпи при първоначален „Общ режим“. Приспаднато е и по реда на чл. 59, ал. 1, т. 1 НК времето, през което А. е бил задържан, считано от 30.10.2012 г. до 20.02.2013 г.

Със същия съдебен акт, В. А. е осъден да заплати на П. И. Л. и на Е. Р.

П., на основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД, сумата от 2 000 лева на всеки от тях, представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществените вреди, заедно със законната лихва върху сумите, считано от 20.12.2019 г. до окончателното им изплащане, като предявените граждански искове до пълните им претендирани размери са отхвърлени.

3

В тежест на осъдения А. са присъдени направените по делото разноски в общ размер от 1434, 31 лева заплатени по сметка на ОД МВР С..

Присъдата е протестирана от РП-Своге, с оплаквания за явна несправедливост на отмерените от първостепенния съд наказания, като е отправено искане за тяхното увеличаване Предложено е да бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години и „Глоба“ в размер на 1500 лева.

Против присъдата е постъпила и жалба, депозирана от защитниците на А. - адв. Б. и адв. А., с оплаквания за неправилност. Направено е искане постановената присъда да бъде изцяло отменена и да бъде поставена друга, с която В. А. да бъде признат за невинен и оправдан.

Така инициираната въззивна проверка е финализирана с решение № 32/15.10.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 386/2021 г. по описа на ОС-С.

/неподлежащо на обжалване/, с което е увеличен размера на наказанието „Лишаване от свобода“ с девет месеца, при първоначален „Строг“ режим на изтърпяване. В останалата част присъдата на РС-Своге е била потвърдена.

Последвало е искане за възобновяване от осъдения В. А., чрез защитниците му, въз основа на което е било образувано наказателно дело № 1224/2021 г. по описа на АС-С.. С решение № 413 от 22.12.2021 г., съдът е отменил като незаконосъобразно решение № 32/15.10.2021 г., постановено по ВНОХД № 386/2021 г. на ОС-С., възобновил е наказателното производство по въззивното дело и го е върнал на второстепенния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

При новото разглеждане на делото, било образувано в.н.о.х.д. № 8/2022 г. по описа на ОС-С., приключило с Решение от 26.10.2022 г., с присъщите му правни последици - необжалваемост и стабилитет на присъдата. Със споменатия въззивен акт, окръжният съд отново изменил първоинстанционната присъда № 25/31.03.2021 г., по н.о.х.д. № 200/2019 г. по описа на РС-Своге, като увеличил наказанието „Лишаване от свобода“ на една година и осем месеца. Със същото решение е била изменена присъдата на РССвоге и в частта й, с която било постановено на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНС активираното наказание по определение за одобряване на споразумение от 20.02.2013 г. по н.о.х.д. № 105/2013 г. по описа на СОС, в размер на две години и десет месеца да бъде изтърпяно при първоначален „общ режим“, като вместо това на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНС бил определен първоначален „Строг“ режим.

Настоящото искане за възобновяване е второ ред. С него релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Преди апелативният съд да пристъпи към обсъждане на доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, намира за необходимо да отбележи, че в производство по възобновяване правомощията на съда са ограничени и същият не разполага с процесуалната възможност да измени или замести вътрешното убеждение на съдилищата по фактите, нито относно 4 достоверността на доказателствените източници. За разлика от въззивното производство, в което може да се даде самостоятелна оценка на доказателствените материали, в производството по възобновяване съдебният състав е ограничен да провери дали съдилищата са спазили процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение.

Изхождайки от това принципно положение, Апелативен съд-С. намира за неоснователни доводите за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с начина на формиране на вътрешното убеждение на решаващата въззивна инстанция.

Въззивният съд е изследвал обективно, пълно и всестранно обстоятелствата по делото. При проверката и оценката на доказателствените източници, въз основа на които са изведени значимите за обективната и субективната съставомерност за поведението на осъдения А. обстоятелства, са спазени изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение вътрешното убеждение на окръжния съд. Не се открива превратна или противна на формалната логика преценка на доказателствените средства, не са подценени или надценени едни доказателства за сметка на други, нито пък са оставени без внимание доказателствени източници, важни за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване. В конкретния случай обясненията на А. за това, че не е автор на инкриминираните писма не са били кредитирани с доверие и това не е било самоцелно, а защото са били опровергани от наличните по делото устни доказателствени средства, заключението на изготвената по делото тройна съдебно-почеркова експертиза и писмените доказателства по делото. Не търпи критика отказът на ОС-С. да кредитира обясненията на осъдения А. и за това, че е бил принуден да даде сравнителен материал от своя почерк от полицейските служители.