Решение № 742 от 16.12.2019, Районен съд - Търговище

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 742 16.12.2019 година град Търговище

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Районен съд – Търговище единадесети състав

На двадесет и осми ноември две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание в състав:

Съдия:Йоханна Антонова

Секретар:Янита Тончева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1357 по описа за 2019г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр. чл. 6 от

ЗПФУР вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Бест файненс“, ООД ЕИК *********, гр.София, чрез пълномощника а..М. К. С. САК, съдебен адрес ***, офис 4, твърди в исковата си молба, че сключил с ответника В.Г.В., ЕГН ********** ***, Договор за кредит „BestCredit на вноски“ № 3000739 от 25.09.2018 г., сключен от разстояние по правилата на ЗПФУР, по силата на който му предоставил заем от 1 200лв., а с Анекс към договора от 25.09.2018г. страните уговорили, че с част от заемната сума кредитополучателят ще погаси предходно свое задължение към кредитодателя в размер на 697,62лв. Посочва, че сключването на договора се извършило на база предоставената от ищеца информация в уеб сайт www.bestfinance.bg Там били публикувани условията за предоставяне на кредита, като след регистрация и след подписване по реда на чл. 7.2 от ОУ изразява съгласието и приемането на договора, ОУ и индивидуалните му условия, като договорът се счита сключен след изпращане на посоченото съгласие от кредитополучателя, което съгласие се счита и потвърждаване на желанието му за незабавно превеждане на заемната сума по банковата му сметка или за теглене на каса в системата на Easy Pay. В случая ищецът твърди, че ответницата е кандидатствала за получаване на кредит на 24.09.2018г. чрез сайта на дружеството на https://bestcredit.bg, като е извършила регистрацията си от

IP 109.160.80.23 с е-мейл ****************. Съгл. ОУ, след попълване на заявката за кандидатстване, клиентът получава ПИН код под формата на СМС на посочения от него телефонен номер и потвърждава заявката си, като въвежда ПИН кода на заявката си и след това следва да натисне бутон „потвърди“, с което попълнената заявка се изпраща за разглеждане.Твърди се, че въз основа на заявката на ответницата, й е изпратено съобщение на посочената ел поща за потвърждение на договора, приложен е Стандартен европейски формуляр и ОУ на 25.09.2018г., като за да подпише договора, ответницата е следвало да натисне посочения в електронното съобщение СМС линк, като след това въведе избраната от него парола за достъп, която представлява електронен подпис на потребителя. С въвеждането на паролата, потребителят изразява своето съгласие за сключването на договора при посочените в него условия.Твърди се още, че на ответницата е изпратен СМС за потвърждение на посочения от нея телефонен номер *********, като същата е потвърдила на 25.09.2018г. сключването на договора за кредит в размер на 1 200лв.Ищецът посочва още, че ответницата е получила останалата част от заемната сума(след погасяването на предходния кредит) лично на 25.09.2018г. на каса на Easy Pay. Излага, че съгл. условията на договора за кредит, предоставената сума следвало да се върне на 14 равни двуседмични вноски, съобр. погасителния план към договора, с последна падежна дата 09.04.2019г., като общата дължима сума е била1348,48лв., от която 1200лв. главница и договорна лихва в размер на 148,48лв. за срока на кредита. Уговорено е при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури поръчител, отговарящ на условията по чл.3 от договора, същият ще дължи на кредитора неустойка, при което общата дължима сума по кредита ще възлиза на 2 524,48лв., като сумата на неустойката се изчислява за всеки необезпечен период от договора в размер на по 84лв., като неустойката е в размер на 0,5%дневно върху усвоената сума за всеки ден, в който кредитът е необезпечен, а в случая, доколкото ответницата не е извършвала плащания по договора, то е начислена цялата дължима неустойка за целия период на договора.

Сочи също, че именно поради неизпълнението на задълженията на ответницата, с настъпването на крайния падеж-09.04.2019г., а ответницата е изпаднала в забава, поради което освен уговорената в чл. 10.3 от ОУ лихва за забава, е предвидено и същата да поеме разходите за извънсъдебно събиране на вземането, което в случая е възложено на колектор по силата на договор за събиране на просрочени задължения, възнаграждението на който е платено от ищеца и е в размер на 1 430лв., които също се претендират за плащане от ответницата. С оглед на изложеното, ищецът претендира съществуването на вземания, както следва: за сумата от 1 200 лв., представляваща главница по Договор за кредит „BestCredit на вноски“ № 3000739 от 25.09.2018 година, за сумата от 148.40 лв. лихва, за сумата от 1 176 лв. неустойка за неосигурен поръчител, за сумата от

36.74 лв. наказателна лихва, както и за сумата от

1 430 лв. разходи за събиране на вземането, изискуеми на краен падеж-09.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.05.2019 г., за които суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение № 504/21.05.2019г., постановена по ч.гр.д.№876/2019г. по описа на РСТ, оспорена от длъжника; претендира законната лихва и разноските в заповедното и в настоящото производство. В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.Постъпили са молби от процесуалния му представител с искане за разглеждане на спора в отсъствие на представител на ищеца, в писмени бележки предявените искове се поддържат и се иска уважаването им изцяло, претендират се разноски.Направено е и искане за постановяване на неприсъствено решение против ответницата, с оглед липсата на депозиран писмен отговор, както и искане съдът да не взема предвид преклудираните искания на ответницата, в случай, че такива се изложат от нея в съдебно заседание.

В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, писмен отговор от ответницата не е постъпил, като във възражението, депозирано от същата по ч.гр.д.№ 876/2019г. по описа на РСТ се оспорва дължимостта на претендираните суми. В съдебно заседание ответницата се представлява от а..Г. В.-ТАК, която оспорва исковете с доводи за нищожност на клаузите за представяне на обезпечение и за поемане на разноските за извънсъдебно събиране на вземанията, доколкото претендираните суми оскъпяват кредита, но не са включени в ГПР, при което договорът е недействителен изцяло, пледира за отхвърлянето на исковете изцяло, претендира разноски.

След преценка на доказателствата по делото и като съобрази исканията и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От Договор за кредит „BestCredit на вноски“ № 3000739 от 25.09.2018 година, сключен от разстояние по правилата на ЗПФУР и Анекс към договора от 25.09.2018г. се установява, че страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 1200лв., с част от който се погасява предходен дълг на ответницата в размер на 697,62лв., като параметрите на кредита, съобразно приложения Стандартен европейски формуляр са следните: обща сума на предоставения кредит-1200лв.-част ІІ,т.1; срок на договора 28 седмици-т.4; с четиринадесет двуседмични вноски от по 96,32лв., с първа падежна дата 09.10.2018г. и краен падеж 09.04.2019г. – т.5; обща сума, посочена като сбор от главница, лихви и разходи, които могат да възникнат във връзка с кредита – 1348,48лв. – т.6; обезпечение-в срок от един ден от получаване на заемната сума, кредитополучателят следва да обезпечи кредита с поръчителството на едно физическо лице, отговарящо на следните условия: навършени 25 години, да е в трудово или служебно правоотношение при последния работодател минимум една година, минимален осигурителен доход от 2000лв., да не е поръчител в б. или небанкова финансова институция, да няма активен кредит към „Бест файненс“ ООД, да има чиста кредитна история – т.8; фиксиран ГЛП 41%, - част ІІІ, т.1; ГПР 49,65%, като при изчислението му е взето предвид, че договорът ще бъде валиден за целия договорен период, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки, при усвоена сума от 1200лв. – т.2; свързаните с договора разходи са посочени отразените в част ІІІ,т.4.3 и т.4.6 – т.4; при непредоставяне на обезпечението по част ІІ,т.8, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 0,5% дневно върху усвоената сума за всеки ден, в който кредитът е необезпечен за целия срок на договора, като при непредоставяне на обезпечение върху сумата от 1200лв. за целия срок на договора за срока от 28 седмици, неустойката ще бъде в размер на 1176лв. – т.4.3; при забава в плащането на погасителна вноска, потребителят дължи обезщетение за забава, заедно с всички разноски за извънсъдебно/съдебно събиране на вземането.Разноските се определят от конкретния предприет от кредитора способ, като при наемане на трети лица-експерти, адвокати, дружества за събиране на вземания, размерът им според прогнозна стойност може да достигне до 25% от събраните суми с ДДС – т.4.6; отразени са и другите условия по договора.В тази връзка, от уговореното в раздел V,чл.4 от договора се установява, че страните са уговорили, че кредиторът има право да провежда с кредитополучателя всякаква кореспонденция, вкл. чрез трети лица, да провежда с него телефонни разговори, да му изпраща електронни съобщения писма и да разлепя стикери, в случай, че последният не изпълни което и да е от задълженията си по договора, като по този начин го уведоми за неизпълнението на договорните му задължения.В същия смисъл е и чл.10.3 от ОУ, съобр. която при забава в плащането на една или повече погасителни вноски, кредиторът освен наказателната лихва за забава има право и на разходите за телекомуникационни услуги, писма и/или други дейности. От разписка № 20000001611997123/25.09.2018г., изд. от еРау.bg се установява, че в полза на ответницата е наредена за изплащане на каса сумата от 502,38лв., от ищеца, като е посочено основание договор 3000739 от 25.09.2018.Приложени са на хартиен носител самият договор, анекса към него, ОУ и погасителен план, в който е включена и неустойката за непредоставено обезпечение, както и извлечения от електронното досие на ответницата, същите на хартиен носител, но липсват доказателства ответницата да е натиснала посочения в електронното съобщение СМС линк, а след това да е въвела паролата си за достъп, която представлява електронен подпис на потребителя и с което договорът се счита сключен.С други думи, липсват доказателства за наличие на електронни изявления на ищцата както на електронен, така и на хартиен носител, от които да се установява съгласието й за сключването на договора при установените параметри, както и доказателства за това ответницата да е заявила съгласие и за сключването на анекса към договора.Представен е и Договор за събиране на просрочени задължения, сключен между ищеца и трето лице-Цветан Колев, с предмет събиране на вземанията по процесния договор с ответницата, срещу уговорено възнаграждение 1430лв., както и кредитен превод, от който е видно, че на 28.06.2019г. ищецът е изплатил на посоченото трето лице възнаграждението, уговорено в договора помежду им.

Относно искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение против ответницата, съдът, като е съобразил обстоятелството, че подаденото от ответницата в заповедното производство възражение по чл. 414 ГПК има значението на писмено становище срещу исковата претенция (отговор на ИМ), още повече, че същото съдържа възражения срещу претендираните суми по пера, а процесуалните последици от предявяване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК настъпват с подаването на исковата молба, но от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, това обуславя допустимостта на разглеждане в исковото производство на направените оспорвания на вземането на длъжника във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор, при което е оставил искането без уважение( в този см. т. 11а от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК – ВКС).Относно искането на ищеца съдът да не взема предвид преклудираните искания на ответницата, в случай, че такива се изложат от нея в съдебно заседание, съдът приема, че доколкото възраженията, въведени от процесуалния представител на ответницата са за нищожност на клаузи от процесния договор, а възражения за нищожност могат да се релевират безсрочно, приема, че искането на ищеца е неоснователно.

Разпечатката съдържа 23 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/af85c50a-1831-43cd-9cb2-3891597d7fb1