Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23 от 22.02.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 451/2023
Вид
Решение № 23
Подписан
22.02.2024
В сила
19.12.2024
Състав
Диана Вълева Джамбазова, Росица Славчова Станчева, Юлия Русева Бажлекова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.368 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.6, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.7 · Конституция на Република България
  • чл.162 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.20 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.20 ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.369 · Наказателен кодекс
  • чл.242 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.243, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.24, ал.1, т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.368 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.74, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.75 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Варна, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20233000500451 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивни жалби и на двете страни по спора, предмет на постановеното по гр.д. № 798/2022г. по описа на ОС – Добрич решение № 200/03.07.2023г., допълнено по реда на чл.250 ГПК и чл.248 ГПК с решение № 250/25.09.2023г.

Прокуратурата на Република България обжалва решението от 03.07.2023г. в частта, в която е осъдена да заплати на Н. А. К. сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото за разглеждане и приключване в разумен срок на сл.д. № 1/1991г., преобразувано в ДП № 780-11/1998г. по описа на ВОП – София, а сега ДП № 11-048/1999г., за периода от образуване на делото през м.януари 1991г. до 27.11.2022г., на основание чл.2б ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2022г. до окончателното й изплащане.

В жалбата се излагат оплаквания за произнасяне по недопустим иск за периода преди 15.12.2012г., т.е. до приемането на разпоредбата на чл.2б ЗОДОВ. Оспорванията в останалата част са досежно направените от първоинстанционния съд изводи за наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на държавата чрез ПРБ, евентуално за прекомерност на присъденото обезщетение. Сочи се, че не са отчетени фактическата и правна сложност на наказателното производство, липсата на доказателства за това, че ищцата е претърпяла твърдените неимуществени вреди и относимите критерии по чл.52 ЗЗД. Отправеното до настоящата 1 инстанция искане е за отмяна на решението в тази му част и отхвърляне на исковата претенция.

Ищцата Н. А. К., чрез процесуалния си представител, обжалва постановените от първостепенния съд решение № 200/03.07.2023г. в частта, в която е отхвърлена исковата й претенция за горницата над присъденото обезщетение от 12 000 лева до предявения размер от 120 000 лева и решение № 250/25.09.2023г., в частта в която е отхвърлена претенцията й за заплащане на законната лихва върху главницата за периода от 28.11.2019г. до 26.11.2022г., както и е оставено без уважение искането й по чл.248 ГПК за изменение на първоначалното решение в частта му относно присъдените в нейна полза разноски.

В жалбата срещу решението от 03.07.2023г. навежда оплаквания за необоснованост и липса на изложени мотиви защо съдът приема, че искът й за горницата над сумата от 12 000 лева е неоснователен. Твърди се, че не са обсъдени всички наведени от нея доводи относно претендирания размер, както и относимата съдебна практика на ЕСПЧ. Излага подробни аргументи по съществото на спора. Иска се отмяна и уважаване на предявения иск изцяло.

С жалбата срещу допълнителното решение от 25.09.2023г. се оспорва извода на първоинстанционния съд за началния момент на дължимото обезщетение за забава. По изложени доводи счита, че същият е направен в противоречие с материалния закон и стандартите на ЕСПЧ. С оглед на това се претендира отмяна на решението в тази му част и присъждане на законна лихва с начален момент от 28.11.2019г.

Относно оставеното с решението от 25.09.2023г. без уважение искане по чл.248 ГПК се твърди, че с изменението на Наредба № 1/2004г. определението на ВКС, на което се е позовал първоинстанционния съд е загубило актуалност. Наред с това при разрешаване на въпроса относно дължимостта на разноските за пътни разходи съдът е следвало да приложи и стандартите на ЕСПЧ, цитирайки разрешения по посочена практика.

В срока по чл.263 ГПК Прокуратурата на РБ е депозирала писмени отговори и по двете въззивни жалби на ищцата Н. А. К., с които ги оспорва като неоснователни.

Срещу подадената от Прокуратурата на РБ въззивна жалба не е постъпил отговор от насрещната страна - Н. А. К..

В проведеното пред настоящата инстанция о.с.з. жалбите се поддържат, респ. оспорва се подадената от насрещната страна жалба.

За да се произнесе по спора, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна взе предвид следното:

Предявените от Н. А. К. против Прокуратурата на РБ искове са с правно основание чл.2б ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД, основани на твърдения, че ищцата е един от наследниците на А. А.Ф., поч. на 31.07.2010г., който е пряко пострадал от деянията на т.нар. Възродителен процес и предмет на разследване по неприключилото и към момента сл.д. № 1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано под № 780ІІ/1998г. на Военно-окръжна прокуратура /ВОП/ - София, а към момента ДП 2

№ ІІ-048/1999г. Сочи се, че в периода от 28.02.1985г. – 16.04.1896г. е бил задържан и лишен от свобода в затвора в Белене, от 16.04.1986г. до края на 1988г. принудително изселен в гр.Роман, с насилствено променени имена, уволнен от работа, без възможност да работи като учител до 1989г., когато е бил експулсиран от България. Твърди, че на репресия е било подложено цялото им семейство, излагайки подробни фактически твърдения за това, поради което счита, че и тя също е сред пострадалите от тези деяния. Твърди, че след установяването му в Турция, баща й и други изгонени като него лица са поддържали редовни контакти, като от средствата за масова информация са узнали за започналото разследване на извършените спрямо тях престъпления. Поради пасивното поведение на българските власти по издирване и установяване на пострадалите лица през 1996г. са подали до Главния прокурор обща жалба, в която са посочили имената си, актуални адреси и информация за периодите и местата на лишаване от свобода. През 1997г. били внЕ.и нови искания до Прокуратурата, по които не получили отговор. Учредено било и Сдружение "За справедливост, права, култура и солидарност на Балканите", член на което от 2004г. била и ищцата, и чрез което постоянно са търсили информация за хода и движението на делото. От проведената от сдружението кореспонденция с различни институции са узнали, че интензивните действия по разследването са извършени в периода 1991г. - 1994г., делото два пъти е било внасяно в съда с обвинителни актове, като и двата пъти е било връщано с указания за отстраняване на допуснати нарушения, впоследствие част от обвиняемите са починали, имало редица спирания и възобновявания, промяна на квалификацията на обвиненията.

Бавният ход на производството е бил обсъждан и в НС, което с нарочна декларация от 11.01.2012г. е призовало правосъдните органи да предприемат необходимото за приключване на делото срещу виновниците. Твърди се още, че след изменение на НПК от 2017г. част от пострадалите са се възползвали от възможността да поискат от съда постановяване на мерки за ускоряване на производството, като по образуваните по тези искания дела съдът е давал едномесечен срок на Прокуратурата за предприемане на действия по приключване на делото. След дадени с определение № 3730/03.09.2018г. на СГС такива указания е било постановено Постановление от 04.10.2018г. за спиране на наказателното производство вр. отправено искане за правна помощ до Република Турция. Сочи още, че определението за спиране е било обжалвано от част от пострадалите, съдебното производство по които е прекратено с дадени указания към разследващия орган за надлежното му съобщаване на всички заинтересовани лица, както и че същото е постановено без наличието на предпоставките за спиране /липса на отправена молба за правна помощ/ и единствено води до допълнително забавяне на делото. През 2021г., отново по искане по чл.369 НК на други пострадали, съдът е констатирал неоправдано забавяне на действията и е даден срок за ускоряване на досъдебното производство вр. връчването на постановлението от 04.10.2018г. и изпращане на подадените срещу него жалби в съда. Като пострадал баща й бил разпитан само веднъж, а след смъртта му неговите наследници въобще не са били уведомявани или разпитвани, не са им били разяснявани правата на пострадали, респ. не са им връчвани постановявани по делото актове, с изключение на постановление за спиране от 04.10.2018г. и постановление за прекратяване от 31.05.2022г., последното от което е 3 обжалвано от тях и не е влязло в сила. Твърди, че процесуалното поведение на Прокуратурата сочи на тенденциозно бездействие на разследването, в резултат на което продължителността на делото е прекомерна и за нея липсва обективно и разумно оправдание. Тази прекомерна продължителност съставлява нарушение на чл.6 §1 ЕКЗПЧОС, в хода на разследването обвиняемите са починали, изтекла е и абсолютната давност за наказателно преследване, поради което тя като наследник на баща си и като пряко пострадала от деянията е била лишена от възможността да бъде конституирана като частен обвинител и да получи обезщетение от виновните лица за претърпените вреди. Твърди, че в резултат на това нарушение на чл.6 §1 ЕКЗПЧОС както наследодателят й, така и тя са претърпели неимуществени вреди - притеснение, очакване и безпокойство, неудобство и несигурност, разочарование и загуба на доверие в институциите и правосъдието, чувство за липса на справедливост, страх и опасение, че виновните ще останат ненаказани, а в същото време са лишени и от възможността да получат справедливо обезщетение като граждански ищец. С оглед на това е предявен и иска за заплащане на обезщетение за тези вреди в размер на сумата от 120 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, начиная от 28.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

С отговора си на исковата молба Прокуратурата на РБ е оспорила исковете с възражения за недопустимост и неоснователност. Твърди се, че ищцата не е процесуално легитирана да претендира обезщетение за претърпените от наследодателя й неимуществени вреди по чл.2б ЗОДОВ, позовавайки се на разпоредбата на чл.6, ал.1 ЗОДОВ, както и че не е легитимирана да претендира за претърпени от нея вреди като наследник, тъй като не е доказано наследодателят й да е разпитван като пострадало лице по досъдебното производство, респ. нито ищцата да е встъпила в процеса по реда на чл.75 НПК. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за бездействие от страна на разследването, счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, в това число и дадените задължителни указания на съда при връщането на обвинителните актове, не е налице "неразумен срок", както и че не следва да отговаря за времето, през което делото е било в съда. Оспорва като недоказани описаните в исковата молба неимуществени вреди и че същите са именно в резултат на забавеното досъдебно производство. Сочи, че вредите от самите действия по време на "възродителния процес" не следва да бъдат съобразявани, тъй като не са в пряка причинна връзка с наказателното производство. Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен, както и началния момент на претендираната законна лихва.

Пред настоящата инстанция не е налице спор по приетото за установено от първоинстанционния съд относно това, че ищцата е един от наследниците на А. А.Ф. /А.А.Ф./, поч. на 31.07.2010г., за осъществените спрямо наследодателя й действия и движението по процесното досъдебно производство, от забавянето на което се претендират да са претърпени вреди.

В периода 1985г. - 1989г. срещу А. А.Ф. са били извършени репресивни действия от страна на държавните органи по повод провеждана от българската държава политика за насилствена асимилация, вкл. и промяна на имената на българските граждани с турско етническо самосъзнание. Същият е 4 бил задържан и въдворен в затвора в Белене 28.02.1985г. – 16.04.1986г./, без присъда, уволнен от работа, принудително установен в гр.Роман /16.04.1986г.

– м.май 1989/, след което изселен в Република Турция, където е живял до смъртта си.

На 31.01.1991г. с Постановление на прокурор при Прокуратурата на въоръжените сили е образувано сл.д. № 1/1991г. срещу Т.Ж. и о.з. генералполковник Д.С. за извършено от тях престъпление по чл.162 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК за това, че в периода 1984г. - 1989г. в съучастие с други лица са подбуждали към национална вражда и омраза. Впоследствие, в периода м.09.1991г. - м.01.1993г. като обвиняеми са били привлечени и други лица.