Определение № 383 от 15.04.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 480/2024
- Вид
- Определение № 383
- Подписан
- 15.04.2024
- В сила
- 15.04.2024
- Състав
- Вера Цветкова, Петър Гунчев, Стефан Илиев
Цитирани разпоредби
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 383 гр. София, 11.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Вера Цветкова
Членове:
Стефан Илиев
Петър Гунчев като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно дело № 20241000600480 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІІ НПК
Образувано е по жалба от Б. В. М., чрез защитника си адв. С., срещу определение от 25.03.2024г. на Софийски градски съд, НО, 13 с-в, постановено по н.ч.д. № 1596/2024г., с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна, молбата на М. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието, наложено по НОХД № 468/2023г. по описа на Окръжен съд – гр. Хасково. В атакуваното определение първоинстанционният съд е приел, че към настоящия момент не са налице достатъчно данни за поправянето на осъдения, поради което и е отказал постановяването на УПО.
В жалбата се моли за преразглеждане решението на съда и постановяването на условно предсрочно освобождаване. Излагат се съображения, че са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения М., като единствено остатъкът от неизтърпяното наказание не може да бъде основание за отказ от УПО. Моли се за отмяна на определението и постановяване на ново, с което да бъде допуснато УПО по отношение на Б.
М., както и за изискване на доклад от пробационен служител.
Съдът, като прецени доводите, изложени в жалбата и пред 1 първоинстанционния съд, и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Б. В. М. е осъждан по НОХД № 468/2023г. по описа на Окръжен съд – гр. Хасково, като за извършено престъпление по чл. 242 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Определен е първоначален ОБЩ режим за изтърпяване. Към датата на постановяването на атакуваното определение, осъденият фактически е изтърпял 2 години, 1 месец и 17 дни, от работа 1 месец и 22 дни, като е налице остатък от 1 година 8 месеца и 21 дни.
На първо място този съдебен състав намира, че делото е изяснено от фактическа страна и не се нуждае от събиране на поисканото в жалбата доказателство. По делото е представен както първоначален доклад, така и такъв, изготвен на 29.02.2024г., поради което приема, че са налице достатъчно доказателства, позволяващи формирането на извод по същество на делото.
Настоящият въззивен състав намира и в тази насока споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че не са налице всички предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения Б. М.. Действително, налице са формалните предпоставки по смисъла на чл. 70 от НК, като М. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание, като в същото време е налице един значителен остатък, преценен съобразно първоначално наложеното на осъдения наказание. От друга страна обаче, видно от представената справка, налице е риск от рецидив в размер на 31 точки, който е в рамките на средния, макар и в долната му граница, като не е снижаван в хода на изтърпяване на наказанието и възпитателната работа с осъдения, поради което опровергава твърденията, че е налице трайно поправяне у жалбоподателя. Видно от изготвения по отношение на осъдения М. доклад, проблемни зони при приемането му за изтърпяване на наказанието са били основополагащи такива като Отношение към правонарушението и Умения за мислене. Независимо от наличието на известен напредък, е отбелязано, че няма как същият да се приеме за траен и окончателен, така че да може да се формира извод, че са налице предпоставките за постановяване на УПО и за постигане целите на 2 наказанието не е необходимо осъденият да продължава да пребивава в пенитенциарното заведение. Следва в тази насока да се отбележи, че осъденият М. е бил с мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, считано до 19.07.2023г. и от тази дата е започнал да изтърпява наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и по отношение на него да се извършва възпитателна работа. Също така, първоначалната продължителят на поставените цели е определена на ЕДНА ГОДИНА, който срок не е изтекъл.
Респективно, няма как да се приеме, че този констатиран риск от рецидив, преценен съвкупно с данните по изпълнение плана на присъдата, съгласно които същият не е изпълнен в достатъчна степен, обуславя постановяването на условно предсрочно освобождаване. Следва да бъдат взети предвид също така и данните за личността на осъдения, извеждащи се от съдържащите се в досието доклади, от които също не може да бъде направен извод за настъпила трайна ресоциализация у М.. Постановената спрямо него награда и обстоятелството, че същият е полагал труд не могат да оборят мотивираните изводи, обективирани в цитирания доклад. Корекционната дейност по отношение на осъдения не е завършена, режимът на изпълнение на наказанието продължава да е ОБЩ, поради което няма как да се приеме, че целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК са изпълнени преди изтичането на определения от решаващия съд по същество срок.
Спазването от негова страна на правилата в пенитенциарното заведение по естеството си е дължмо от страна на осъдения поведение, като следва да се посочи, че тези правила са силно регулирани и не води до извод, че е налице трайно поправяне у осъдения и при извеждането му от затворническото общежитие няма опасност същият да извърши други престъпни деяния. Ето защо, преценявайки всички тези обстоятелства, а именно констатираният риск от рецидив в размер на 31 точки, който не е снижен до настоящия момент, невъзможността до този момент в достатъчна степен да бъде проследен процесът на поправяне на осъдения и неголемият период от време, през който по отношение на него е извършвана възпитателна работа, настоящата въззивна инстанция споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че не следва да бъде постановявано условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения М.. Следователно правилно молбата на осъдения Б. М. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието се явява 3 неоснователна и обосновано същата е оставена без уважение от страна на първоинстанционния съд. Изводите на същия намират опора в данните по делото и целите и изискванията на закона, поради което постановеното определение следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.03.2024г. на Софийски градски съд, НО, 13 с-в, постановено по н.ч.д. № 1596/2024г., с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна, молбата на Б. В. М. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието, наложено по НОХД № 468/2023г. по описа на Окръжен съд – гр. Хасково.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4