Решение № 119 от 17.05.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Габрово, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Ива Д.

Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело № 20244200500105 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 363 от 27.07.2023 г., постановено по гр. д. № 1245/22 г., изменено с определение № 24 от 15.01.2024 г. по ч. гр. д. № 493/23 г. на ГбОС в частта разноските, Габровският районен съд е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД, гр.

София да заплати на Е. М. Р. , гр. Габрово, ул. *****, сумата от 6 000 лв. – обезщетение неимуществени вреди и сумата от 14,29 лв. - обезщетение за имуществени вреди, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", претърпени в резултат на ПТП, причинено на 25.10.2021 год. от водача на лек автомобил марка „Ауди А4“ с peг. № ****, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 432 ал. 1 от КЗ. С решението е отхвърлен искът за неимуществени вреди за сумата над 6000 лв. до претендираните 8000 лв. Разноските са възложени в тежест на ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София за държавна такса и за адв. възнаграждение в размер на 826 лв., присъдени на осн. чл. 38 от ЗАДв.

Срещу така постановеното решение, в частта, в която е уважен искът за неимуществени вреди за сумата над 3 000 до 6 000 лв., е постъпила въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, чрез юр. Л. С.. В същата се твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен. Ищецът е получил травматични увреждания – контузия на главата с мозъчно сътресение, контузия на лицето с охлузване в областта на носа и 1 кръвонасядане в дясната скула, от които се е възстановил, съгласно приетата по делото съдебно- медицинска експертиза, за около 10-14 дни и е приключило без усложнения. При определяне на паричното обезщетение, съдът неправилно е приложил материалния закон, като неправилно и в противоречие на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД е определил твърде завишено обезщетение, несъответстващо на събраните доказателства по делото. Излагат се подробни доводи в подкрепа на това твърдение. Оспорва се, че съдът неправилно е определил и съпричиняването на вредоносния резултата от страна на ищеца, за който е установено по делото, че не е бил с поставен обезопасителен колан. Съдът формално се е произнесъл по това възражение и в нарушение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. По отношение на присъдената законна лихва, възразява, че същата, с оглед акцесорния й характер, неправилно е уважена. Моли се, да се отмени решението в обжалваната част, за сумата над 3000 лв. до присъдените 6 000 лв. и в тази част предявения иск да бъде отхвърлен, с всички законни последици от това.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата Е. М. Р., чрез адв. Ж. Д., в който същата се оспорва, по подробно изложени доводи.

Моли се, да се остави без уважение жалбата, като се претендират разноските за въззивната инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание пред виззивния съд жалбоподателят не се явява и не се представлява, като от същия е постъпила молба, в която заявява, че поддържа жалбата, моли да се отмени обжалваното решение и да им се присъдят разноските по делото по представения списък, като се прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на ответната страна. Ответната страна, не се явява и не се представлява, като от същата е постъпила молба, в която се оспорва жалбата и поддържа отговора, като се претендира да й бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове от Е. М. Р. против ЗК „Лев Инс“ АД, с които са претендирани имуществени и неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП с лек автомобил, застрахован по застраховка ГО при ответното дружество. Изложено е, че пострадалият е бил пътник в автомобила блъснат от водача на лек автомобил „Ауди А4“ с peг. № ****, на 25.10.2021 г., на първокласен път 1-5 РусеВелико Търново, в района на км 7+900 в посока гр. Русе. Твърди, че вследствие на ПТП-то е претърпял увреждания изразяващи се в мозъчно сътресение, протекло със загуба на съзнание, охлузна рана на носа и подкожен хематом на дясната скула, като претендира, за претърпените от него силни болки и страдания, да бъде обезщетен от застрахователя за неимуществени вреди със сумата от 8 000 лв. и 14, 29 лв. имуществени вреди.

В постъпилия отговор Застрахователното дружество оспорва исковете 2 по основание и размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като не е бил с поставен обезопасителен колан, което е допринесло в голяма степен за настъпилите увреждания.

Оспорва присъждането на лихва за забава от предявяване на застрахователната претенция по чл. 380 от КЗ.

За да постанови решението в обжалваната част, за присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв., първоинстанционният съд е приел, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП за ищеца са настъпили телесни увреждания - контузия на шията и мозъчно сътресение, в следствие на които е изпитвал неудобства и представляват претърпени от него неимуществени вреди, които следва да се обезщетят. Приел е, че причини за получените от ищеца травми на лицетоохлузване на нос и подкожен хематом на дясна скула, както и мозъчното сътресение, се резултата на неговото противоправно поведение, тъй като е пътувал без обезопасителен колан и в този смисъл е основателно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. За да определи обезщетение за неимуществени вреди от 7 000 лв., съдът е приел, че е съобразил момента на настъпване на инцидента, взел предвид, че травмите на ищеца, болките и страданията, които подлежат на обезщетяване са две, като сред тях няма счупвания или увреждания, които да имат трайни последици или такива, чието възстановяване да е изисквало продължителен период от време, няма и разкъсно- контузни рани и търпените болки и страдания са отшумели за около месец, през който той не е бил обездвижен. Приел е, че съпричиняването на вредоносния резултата е в размер на 1 000 лв., поради което е присъдил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв.

Въззивният съд като прецени доказателствата по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се оспорва с въззивната жалба, а и от събраните доказателства по делото се установява, че на 25.10.2021 г., около 09:50 часа, на първокласен път 1-5 Русе- Велико Търново, в района на км 7+900 - посока гр. Русе, водачът Ж.Р.Т., при управление на л.а. „Ауди А4" с peг. № ****, поради неспазване на необходимата дистанция достатъчна за да може да избегне удряне в превозното средство пред него, когато то намали скоростта или рязко спре, блъснал в задната част движещия се пред него л. а. „Форд Транзит Къстъм" с peг. № *****, управляван от И.Г.Г., който от удара се отместил напред и се блъснал в полуремаркето на спрелия пред него състав, състоящ се от товарен автомобил „Волво ФХ" с peг. № ***** и полуремарке с рег. № *****, управляван от Н.В.М., с което реализирал процесното ПТП.

Не е спорно, че към момента на настъпване на ПТП-то отговорността за вреди на водача на лек автомобил „Ауди А4" с рег. № **** е била застрахована при ответника по силата на застрахователна полица № BG/22/ 121001989378, издадена от ответника, валидна от 13.07.2021 год. до 12.07.2022 г.

Не е спорно, че ищецът е бил пътник в л. а. „Форд Транзит Къстъм" с 3 peг. № *****, намиращ се на първия ред зад шофьора при настъпване на ПТПто.

От приетото заключение по съдебномедицинска експертиза се установява, че при възникналото ПТП ищецът е получил следните увреждания: контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение лека степен, с оплаквания от главоболие; контузия на шията с болков синдром; охлузна рана на носа; подкожен хематом на дясната скула на лицето. Прието е, че травмите могат да се получат при първоначалната инерционна сила (резултат от удара отзад на автомобила), от която тялото се извива и удря назад в купето/седалката и последваща сила напред, с извиване и удряне на тялото напред в купето на автомобила. При това се получава т.нар. „камшичен удар" или рязко извиване в предно-задна посока на шията и главата с натоварване предимно иа шийния сегмент на гръбначния стълб.

Травмите на лицето, охлузната рана на носа и подкожния хематом (кръвонасядане) на дясната скула са се получили при удар в предна седалка.

Контузията на шията се получава при резките движения напред и назад. Тя не зависи от това дали е поставен колан. Мозъчното сътресение е възможно да се получи, както при удара на главата назад, така и напред в части от купето.

Периодът на възстановяване при уврежданията е бил около 10-14 дни за външните травми на лицето, а за мозъчното сътресение и травмата на шията до около 1 месец от момента на травмата. Към момента няма остатъчни явления от травмите с физически характер. Не се регистрират следи или белези от травмите.

От приетата съдебно -автотехническа експертиза се установява, че автомобилът, в който се возел ищецът е бил снабден с триточкови инерционни колани на всичките места в него. Установява се, че ищецът бил без поставен колан, тъй като ако бил с такъв начинът и последователността на осъществяване на ударите еднозначно определят, че при наличие на поставен колан, тялото на пострадалия е нямало да се отклони и да достигне както зоната на предната седалка, така и отклоняване настрани. От разясненията дадени от вещото лице автотехник в о.с.з. проведено на 25.04.2023 г. в първоинстанционното производство се установява, че ако пътникът е бил с поставен колан, но неговото изместване напред би било минимално, в рамките на 5 до 10 см. и той няма да достигне до предната седалка, а страничният удар изобщо е нямало да настъпил.

От показанията на св. Г. Ц., дъщеря на пострадалия, се установява, че след инцидента същият бил настанен в за 4 дни в болницата в Русе. След като го изписали те се прибирали и тя му носела вода, храна, каквото му било нужно, като му промивала и раните. Имал главоболие и замаяност, нормално след катастрофа. Ходила с него при личния лекар, като той му изписал лекарства за болките – аналгин. След ПТП-то баща й имал нужда от помощ, защото бил замаян, не можел да се изправи, като тя му помагала. Трудно ставал 4-5 дни, седмица. След ПТП-то имал страх да се качва в кола, което било нормално, но той самият не шофира. Влизала с баща си при лекарката и тя обяснявала, че раните не са много тежки- леки са, а за другото (болки в ребрата, главата) – имал травма, но тя в началото била по- сериозна и с 4 течение на времето минала.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно, както и допустимо в обжалваната част. По същество от правна страна, в обжалваната част, настоящият състав на съда намира следното:

Спорен по делото е само въпроса за размера на обезщетението за претърпените от Е. Р. неимуществени вреди, настъпили вследствие порцесното ПТП над 3 000 лв. до 6 000 лв., който е определен от първоинстанционния съд.

Понесените травматични увреждания от ответника по въззивната жалба вследствие на ПТП-то, видно от приетата по делото съдебно – медицинска експертиза са контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение лека степен, с оплаквания от главоболие; контузия на шията с болков синдром; охлузна рана на носа; подкожен хематом на дясната скула на лицето, като същите са довели до болки и страдания, които подлежат на обезвреда, като обезщетението следва да се определи по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.

Настоящият състав на въззивния съд, при определяне на размера на неимуществените вреди, намира, че следва да се съобрази с указанията дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, както и съдебната практика по сходни случаи.