Определение № 482 от 07.08.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 482 гр. Кюстендил, 07.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20251500500324 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.129 ал.3 изр.2 от ГПК.

Делото е образувано по частната жалба на Н. А. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Ш ул. П.П, №*** подадена чрез пълномощника адв.П. Й. от АК-София, против разпореждане рег.№1871/22.04.,2025г. на Районен съд-Кюстендил, постановено по гр.д.

№20251520100237 по описа на съда за 2025г.

С обжалваното разпореждане е върната, поради неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовности на исковата молба в предоставен срок, подадената от Н. А.

В. с ЕГН ********** срещу „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК 113012360, искова молба, по която е било образувано гр.д.№20251520100237 по описа на РС-Кюстендил.

В частната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност на съдебния акт, с твърдения, че същият е постановен в нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че исковата претенция има за предмет установяване недължимост на няколко вземания, за които в полза на ответника „Топлофикация – Перник“ АД е бил издаден изпълнителен лист от датата 24.06.2014г. по ч.гр.д.№1483/2014г. по описа на РС-Перник, а именно: 242.12 лева – неолихвяема сума; 371.75 лева – главница и 161.17 лева – лихви. Изразява се несъгласие с дадената от съда правна квалификация на иска – по чл.439 от ГПК, като се счита, че същата би могла да важи само за вземанията, за които е бил издаден изпълнителен лист. Наред с посоченото се прави оплакване, че указанието на съда за доплащане на държавна такса не е било ясно, тъй като съдът не е посочил сума в какъв размер да се заплати, като отделно се възразява срещу дължимостта на такса в размер на заплатените 50.00 лева. Счита се, че при липсата на дадени законосъобразни, ясни и конкретни указания, които да бъдат изпълнени, съдът не би могъл да върне исковата молба.

Прави се искане за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Делото пред РС-Кюстендил – гр.д.№20251520100237 по описа на съда за 2025г.- е било образувано след изпращането му за разглеждане от този съд по правилата на местната 1 подсъдност от Районен съд-Перник, пред който, чрез ССЕВ, е била подадена искова молба от Н. А. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Ш ул. П.П, №*** чрез пълномощника адв.П. Й. от АК-София, против „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление в гр.Перник, ж.к.„Мошино“.

В исковата молба е посочено, че се предявява отрицателен установителен иск с цена 1 103.04 лева, имащ за предмет признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата Н. В., в качеството й на наследник на Надежда Борисова Сотирова, не дължи на ответното дружество, поради погасяването им по давност, следните суми: 242.12 лева – неолихвяема сума; 371.75 лева – главница; 161.17 лева – лихви и 268.00 лева – разноски по изп.д.№20207530400830 по описа на ЧСИ Ст.Бадев, с район на действие – ОС-Перник, както и други суми, дължими до този момент в общ размер на 60.00 лева /в т.ч. държавни такси, адвокатско възнаграждение, възнаграждение за в.л., за пазач и пр./.

От твърденията в исковата молба може да се синтезира, че ищцата сочи, че е била конституирана в изпълнителното производство като правоприемник на починалата й майка Надежда Борисова Сотирова – длъжник по заповед за изпълнение на парично задължение №1117/10.03.2014г., издадена по ч.гр.д.№01483/2014г. по описа на РС-Перник, въз основа на която е бил издаден изпълнителен лист от датата 24.06.2014г. за суми, дължими на „Топлофикация - Перник“ АД. Може да се заключи, че според ищцата, въз основа на издадения изпълнителен лист, са били образувани две изпълнителни производства – изп.д.

№689/2014г. по описа на ЧСИ Ст.Бадев, с район на действие – ОС-Перник, което е било прекратено по право, поради перемпция, съгласно чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, и изпълнително дело №830/2020г. по описа на същия ЧСИ, което е висящо. Аргументирана е теза, че последното изпълнително действие, прекъсващо давността, е било извършено на 17.07.2014г., последващи такива действия не са били осъществявани, поради което на 17.07.2019г. вземанията на ответното дружество са се погасили по давност.

Към исковата молба са били приложени в незаверени преписи два документа: 1/ изпълнителен лист, издаден от РС-Перник на 24.06.2014г. по ч.гр.д.№01483/2014г. по описа на съда, въз основа на подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение на парично задължение за сумите: 743.49 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2010г. до 30.04.2013г., включително; 132.70 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.01.2011г. до 20.02.2014г.; ведно със законната лихва върху главницата от 743.49 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.03.2014г., до окончателното изплащане, както и 125.00 лева – разноски и 2/ покана за доброволно изпълнение по изп.д.№20207530400830 по описа на ЧСИ Ст.Бадев, адресирана до ищцата, с която В. е поканена да заплати в полза на взискателя „Топлофикация - Перник“ АД сумите по издадения срещу наследодателката й изпълнителен лист по ч.гр.д.№1483/2014г. по описа на РС-Перник, включително и други дължими суми по изпълнителното дело, а именно - 242.12 лева – неолихвяема сума; 371.75 лева – главница; 161.17 лева – лихви и 268.00 лева – разноски по изпълнителното дело, както и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, с включен ДДС в размер на 100.20 лева, както и други суми, дължими до този момент в общ размер на 60.00 лева /в т.ч. ДТ, адв. възнаграждение, възнаграждение за в.л., за пазач и пр./ - общо задължение по изп.д. към 01.11.2024г. – 1 203.24 лева.

Към исковата молба не е бил приложен документ за заплатена държавна такса.

След като делото е постъпило в РС-Кюстендил, с разпореждане с рег.

№491/29.01.2025г., съдът , след като е намерил, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК, е оставил същата без движение и е указал на ищцата в едноседмичен срок от съобщаването с писмена молба, с препис за насрещната страна да: 1/ уточни дали искът е предявен за установяване недължимостта на всички вземания на „Топлофикация – Перник“ АД, за които е издаден представеният с исковата 2 молба изпълнителен лист от 24.06.2014г. по ч.гр.д.№1483/2014г. на РС-Перник (в който случай да обоснове активната си легитимация), или е предявен за установяване на недължимостта само на някои от тези вземания (в който случай да ги конкретизира като основание и размер); 2/ да заяви дали поддържа претенцията си, свързана с разноските по изпълнението, като има предвид, че искът с правно основание чл.439 от ГПК е допустим единствено по отношение на вземанията, обективирани в процесния изпълнителен титул, разяснявайки, че съгласно чл.79 ал.1 т.1 пр.1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати, съгласно чл.433 ГПК, а според чл.433 ал.1 т.7 от ГПК изпълнителното производство се прекратявало при представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл.439 от ГПК; разяснено е било, че благоприятно за ищеца съдебно решение по повдигнатия спор би довело автоматично до недължимост на разноски и такси по образуваното изпълнително дело от страна на длъжника, поради което и за ищеца липсвал правен интерес от самостоятелна претенция за установяване на недължимост на разноски по изпълнителното дело съгласно получената от длъжника покана за доброволно изпълнение; 3/ да формулира надлежен петитум, съобразно направените по т.1 и т.2 уточнения и 4/ да представи документ за внесена държавна такса по сметка на КРС в размер на 4% от цената на всеки един от кумулативно съединените искове, но не по-малко от 50.00 лева, като е пояснено, че при отричани с една искова молба няколко изпълнявани материални права е налице хипотеза на обективно съединяване на искове по чл.439 ал.1 от ГПК, като цената се определя на основание чл.69 ал.1 т.1 от ГПК по всеки иск и е равна на размера на сумата по всяко от отричаните вземания на взискателя – в т.см. решение №195 от 27.11.2024г. на ВКС по к.т.д.

№1964/2023г./. Ищцата е предупредена за последиците от неизпълнение в срок да дадените указания.

С уточнителна искова молба с вх.№2464/27.02.2025г., постъпила в дадения от съда едноседмичен срок, ищцата, чрез пълномощника й, е посочила, че: искът се предявява за установяване недължимост на следните суми: 242.12 лева – неолихвяема сума; 371.75 лева – главница; 161.17 лева – лихви, произтичащи от изпълнителния лист, издаден от РС-Перник на 24.06.2014г. по ч.гр.д.№1483/2014г. по описа на съда в полза на „Топлофикация - Перник“ АД, съответно е заявено, че не се поддържа претенцията, свързана с разноските по изпълнителното дело; формулиран е петитум, съответен на това твърдение; аргументирано е разбиране, че държавната такса се дължи върху сбора от цената на всички предявени обективно кумулативно съединени искове, като е препоръчано да не се смесват понятията за цена на исковете и дължима държавна такса. Представен е документ, удостоверяващ заплащане по сметка на РС-Кюстендил на държавна такса в размер на 50.00 лева, относно чиито размер е обосновано, че съответства изцяло на дължимата.

В разпореждане с рег.№1051/04.03.2025г. КнРС е посочил, че е дал на ищеца конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности, но с молбата с вх.

№2464/27.02.2025г. те са били изпълнени частично, поради което е приел, че следва да предостави последна възможност на ищеца за изправяне на нередовностите, както и да му укаже последиците при неизпълнение. Указанията към ищцата са: в едноседмичен срок от съобщаването, с писмена молба, с препис за насрещната страна: 1/ да индивидуализира по размер и основание сумите, чиято недължимост иска да бъде установена в производството, съгласно издадения в полза на ответника изпълнителен лист от 24.06.2014г. и 2/ да представи документ за довнесена държавна такса по сметка на КРС в размер на 4% от цената на всеки един от кумулативно съединените искове, но не по-малко от 50.00 лева /арг. чл.72 ал.2 от ГПК/.

В рамките на дадения срок, ищцата, чрез пълномощника си, е подала молба с вх.

№3562/25.03.2025г., в която е конкретизирано, че сумата от 371.75 лева, чиято недължимост се претендира да бъде установена, представлява главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2010г. до 30.04.2013г.; сумата в размер на 161.17 лева представлява лихви, 3 произтичащи от законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.01.2011г. до 20.02.2014г., както и законна лихва върху главницата от 743.49 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.03.2014г., до окончателното изплащане на вземането, а сумата от 242.12 лева – неолихвяема сума, е такава, за която в полза на ответника не е издаван изпълнителен лист и същата не е включена в изпълнителния лист, издаден от РС-Перник на 24.06.2014г. по ч.гр.д.

№1483/2014г. по описа на съда в полза на „Топлофикация - Перник“ АД, поради което е аргументирано разбиране, че ответникът не може да търси изпълнение за вземане, за която няма изпълнителен титул, като е счетено, че правната квалификация на тази искова претенция не е по чл.439 от ГПК, а по чл.124 ал.1 от ГПК. В молбата е посочено, че според ищцата заплатената държавна такса в размер на 50.00 лева съответства на дължимата, както и е посочено, че ако според съда се следва заплащане на държавна такса в по-висок размер, би следвало съдът да укаже на ищцата какъв е остатъчният размер на таксата, който не е внесен.

Разпечатката съдържа 30 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/af83e9ad-4117-4594-a5a0-fb5cfee118d6